Ad Config - Website header

 

Article_top

В ръководството на ГЕРБ има много повече бивши членове на БКП, отколкото в ръководството на БСП. Затова действията на ГЕРБ са в много по-голяма степен предопределени от БКП манталитета, отколкото са тези на днешните социалисти.

Особено важно е сега, днес да разберем какво ни готви върхушката на ГЕРБ, тъй като вече не иде реч за смешни повторения на милиционер-социализма отпреди 1989 година. Днес става дума да намерим отговор на въпроса: Кога точно ГЕРБ планират да преобразуват своя режим в пълноценна диктатура?

Да видим исторически познатите БКП подходи към този въпрос. 

След края на войната режимите в Източна Европа известно време мимикрират като „народни демокрации”. Продължават да съществуват частната собственост, независимите медии, опозицията; функционират заварените към момента конституции. Когато обаче през 1947-1948 година се подписват мирните договори, сложили официален край на войната, във всичките тези страни комунистическите партии веднага налагат пряка своя диктатура. Собствеността е превзета, медиите – затапени, опозицията – арестувана; сменени са и конституциите.

По-късно, когато БКП (и нейните „сестрински” партии) просто искаха да запазят диктатурата си, действаха по друг начин. Задава се, да речем, някаква международна среща в София. Столицата се очаква да бъде наводнена от чужденци от „Запад”. Затова преди събитието градът е изчистен от всякакви нежелателни елементи. Кой е депортиран, кой е окошарен, кой е „профилактиран” със заплашителни „беседи” („Имаш деца, нали?”), кой – уволнен от работа. Целта е към момента на събитието „чужденците” да не видят или чуят никого, който не е съгласен с режима.

Предстои прословутото българско председателство на ЕС. Въпросът е: Кой от двата гореописани БКП подхода ще избере ГЕРБ за случая? Ще нанесе удара преди събитието, за да не остане никой, който да „изложи” правителството пред „чужденците”? Или ще изчака да мине председателството, пък тогава ще тръгне да ликвидира бизнеси, да мачка медии, да преследва и да затваря хора, да пита разни по-шумни елементи дали имат деца?

По всичко личи, че – може би поради липса на историческо знание – ГЕРБ избира подхода на „победилата БКП”, както се казваше навремето. Планира да нанесе ударите си, преди София да се наводни с „чужденци” (както БКП правеше след 1947 година), а не – след като данданията е минала, както БКП правеше преди 1947 година. 

Това са виждали, това помнят и това правят. 

Управляващата сила е поставила например задача на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да смачка бизнеса на Иво Прокопиев, като му блокира сметките. Това автоматично вади от играта изданията на "Икономедия" като "Дневник", "Капитал", "Капитал дейли". С този удар режимът на ГЕРБ възпроизвежда две от действията, с които през 1947 година БКП превръща своя тогавашен режим в диктатура: ликвидира частни бизнеси и независими медии. 

А щом днес могат да смачкат нечий бизнес и някакви медии, утре на ред ще са вашият бизнес и вашите медии, драги. Кое да ги спре? Ако не вярвате, че ще стигнат и до вас – питайте някой свой познат в Русия. Ще ви обяснят как се правят тези работи.

Противоконституционният опит от своя страна за промяна в Конституцията, така щото да бъдат „наказани” участниците в едновремешната приватизация, също има за цел нещо, едно време извършвано от БКП, даже три цели. И тези цели вече не са от репертоара след, а отпреди края на 40-те години.

Първата: конфискуване имуществото на „гадовете” (както в БКП навремето наричаха несъгласните със социализма им). Да се знае, че всяка собственост зависи от прищявката на властта. Ако реши да ти я вземе – ще ти я вземе.

Втората: изтриване на опозицията, в случая – дясната, от лицето на земята. Защото политическият наратив е следният: „Костовите гадове ограбиха държавата, после се скриха в разните там реформаторски партийки; да унищожим този техен последен пристан, ура, другари!” Може да организират и митинги на трудещите се, искащи смърт за този или онзи реформаторски лидер.

Третата цел: рязка смяна на идейния климат в обществото. Още отсега прозира новата пропагандна теза на ГЕРБ – че всичко, което не е под контрола на държавата, е лошо; доброто е онова, което е държавно. А тази теза, както се сещате, също преповтаря тезите на БКП в продължение на няколко поколения. 

Веднъж стане ли доминираща, тази нова идеология ще стане основата за масови заграбвания на чужда (частна) собственост в името на „държавата”. А всъщност – в името и в полза на знаем кого. Както беше едно време вицът: „Всичко за човека, всичко за благото на човека! Даже му знаем името на този човек!”

Дотук с шегите и закачките. В близките седмици всичко отново ще трябва да се решава от началото: Демокрация или диктатура? Пазарна икономика или държавен диктат? Управление на закона или управление на партийната воля? Свобода на словото или бой заради свободното говорене в мазетата на РПУ-тата? 

Дойде. Отдавна приближава. Сега е тук – изборът между живот в свобода и живот в зандан. Никой освен нас – всеки един поотделно и всички заедно – не може да направи този избор вместо нас. И най-малко могат да го направят нашите западни партньори, които – както обикновено – до последно няма да виждат какво става, за да не се тревожат.

Прави са в този смисъл от "Икономедия" да пишат следното:

"Превзетата държава" е тиранин за своите граждани. Без никакво преувеличение в България се заражда тирания и спирането на този процес ще изисква усилията на всички ни. 

Важното е да се разбере: ако няма съпротива, всеки ще бъде удрян, един по един, докато съседите се крият на тъмно и треперят, да не би да са дошли за тях. Тъжното, разбира се, е, че не след дълго и за тях ще дойдат...

 

 
ПОЛИТИКА цк на бкп табела

В ръководството на ГЕРБ има много повече бивши членове на БКП, отколкото в ръководството на БСП. Затова действията на ГЕРБ са в много по-голяма степен предопределени от БКП манталитета, отколкото са тези на днешните социалисти.

Особено важно е сега, днес да разберем какво ни готви върхушката на ГЕРБ, тъй като вече не иде реч за смешни повторения на милиционер-социализма отпреди 1989 година. Днес става дума да намерим отговор на въпроса: Кога точно ГЕРБ планират да преобразуват своя режим в пълноценна диктатура?

Да видим исторически познатите БКП подходи към този въпрос. 

След края на войната режимите в Източна Европа известно време мимикрират като „народни демокрации”. Продължават да съществуват частната собственост, независимите медии, опозицията; функционират заварените към момента конституции. Когато обаче през 1947-1948 година се подписват мирните договори, сложили официален край на войната, във всичките тези страни комунистическите партии веднага налагат пряка своя диктатура. Собствеността е превзета, медиите – затапени, опозицията – арестувана; сменени са и конституциите.

По-късно, когато БКП (и нейните „сестрински” партии) просто искаха да запазят диктатурата си, действаха по друг начин. Задава се, да речем, някаква международна среща в София. Столицата се очаква да бъде наводнена от чужденци от „Запад”. Затова преди събитието градът е изчистен от всякакви нежелателни елементи. Кой е депортиран, кой е окошарен, кой е „профилактиран” със заплашителни „беседи” („Имаш деца, нали?”), кой – уволнен от работа. Целта е към момента на събитието „чужденците” да не видят или чуят никого, който не е съгласен с режима.

Предстои прословутото българско председателство на ЕС. Въпросът е: Кой от двата гореописани БКП подхода ще избере ГЕРБ за случая? Ще нанесе удара преди събитието, за да не остане никой, който да „изложи” правителството пред „чужденците”? Или ще изчака да мине председателството, пък тогава ще тръгне да ликвидира бизнеси, да мачка медии, да преследва и да затваря хора, да пита разни по-шумни елементи дали имат деца?

По всичко личи, че – може би поради липса на историческо знание – ГЕРБ избира подхода на „победилата БКП”, както се казваше навремето. Планира да нанесе ударите си, преди София да се наводни с „чужденци” (както БКП правеше след 1947 година), а не – след като данданията е минала, както БКП правеше преди 1947 година. 

Това са виждали, това помнят и това правят. 

Управляващата сила е поставила например задача на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да смачка бизнеса на Иво Прокопиев, като му блокира сметките. Това автоматично вади от играта изданията на "Икономедия" като "Дневник", "Капитал", "Капитал дейли". С този удар режимът на ГЕРБ възпроизвежда две от действията, с които през 1947 година БКП превръща своя тогавашен режим в диктатура: ликвидира частни бизнеси и независими медии. 

А щом днес могат да смачкат нечий бизнес и някакви медии, утре на ред ще са вашият бизнес и вашите медии, драги. Кое да ги спре? Ако не вярвате, че ще стигнат и до вас – питайте някой свой познат в Русия. Ще ви обяснят как се правят тези работи.

Противоконституционният опит от своя страна за промяна в Конституцията, така щото да бъдат „наказани” участниците в едновремешната приватизация, също има за цел нещо, едно време извършвано от БКП, даже три цели. И тези цели вече не са от репертоара след, а отпреди края на 40-те години.

Първата: конфискуване имуществото на „гадовете” (както в БКП навремето наричаха несъгласните със социализма им). Да се знае, че всяка собственост зависи от прищявката на властта. Ако реши да ти я вземе – ще ти я вземе.

Втората: изтриване на опозицията, в случая – дясната, от лицето на земята. Защото политическият наратив е следният: „Костовите гадове ограбиха държавата, после се скриха в разните там реформаторски партийки; да унищожим този техен последен пристан, ура, другари!” Може да организират и митинги на трудещите се, искащи смърт за този или онзи реформаторски лидер.

Третата цел: рязка смяна на идейния климат в обществото. Още отсега прозира новата пропагандна теза на ГЕРБ – че всичко, което не е под контрола на държавата, е лошо; доброто е онова, което е държавно. А тази теза, както се сещате, също преповтаря тезите на БКП в продължение на няколко поколения. 

Веднъж стане ли доминираща, тази нова идеология ще стане основата за масови заграбвания на чужда (частна) собственост в името на „държавата”. А всъщност – в името и в полза на знаем кого. Както беше едно време вицът: „Всичко за човека, всичко за благото на човека! Даже му знаем името на този човек!”

Дотук с шегите и закачките. В близките седмици всичко отново ще трябва да се решава от началото: Демокрация или диктатура? Пазарна икономика или държавен диктат? Управление на закона или управление на партийната воля? Свобода на словото или бой заради свободното говорене в мазетата на РПУ-тата? 

Дойде. Отдавна приближава. Сега е тук – изборът между живот в свобода и живот в зандан. Никой освен нас – всеки един поотделно и всички заедно – не може да направи този избор вместо нас. И най-малко могат да го направят нашите западни партньори, които – както обикновено – до последно няма да виждат какво става, за да не се тревожат.

Прави са в този смисъл от "Икономедия" да пишат следното:

"Превзетата държава" е тиранин за своите граждани. Без никакво преувеличение в България се заражда тирания и спирането на този процес ще изисква усилията на всички ни. 

Важното е да се разбере: ако няма съпротива, всеки ще бъде удрян, един по един, докато съседите се крият на тъмно и треперят, да не би да са дошли за тях. Тъжното, разбира се, е, че не след дълго и за тях ще дойдат...

 

Коментари

Дотук е ясно. А какво да се прави?

Констатацията е налице. Въпросът е какви са стъпките за противодействие на тиранията? Отново да се сформират горянски чети, масови митинги и протести от зората на прехода? Мисля си, че народът ни е до такава степен обезверен и отчаян от 28 години системни лъжи, демагогия и престъпна вакханалия, че вече на едно ниво му е все едно какво се случва.

Мисля, че трябва да се проведе общонационално допитване обществото ни доволно ли е от резултатите на прехода и иска ли още от същото в бъдеще. Ако не, то мерките са на политическо равнище в припознаване на смислена алтернатива на статуквото. Ако да, то всякаква съпротива би била обречена.
kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Точно Никога

ГЕРБ се доказаха като прекалено меки. А държавата определено има нужда от по-твърда и решителна ръка.

Надеждата ми е във Валери Симеонов - умен и решителен мъж.

Жеймс Бонд още не е наясно...

В "мудерната димукрадция" няма "диктатура" и 1984-та, този подход към управление на масите вече беше отхвърлен от по-умните началници на метрополии като нискоефективен.

В "мудерната димукрадция" има иновация - моделът вече е на Олдъс Хъксли и се нарича "прекрасен нов свят".

От икономиката знаем, че има два начина да се постигне по-високо удовлетворение от избора - единият е да се промени инженерната функция, така че производството и консумацията да се увеличи.

Другият е да се подмени функцията на избора - с маркéтинг - така че субектът да е по-доволен от по-големия боклук.

Моделът, който ни се налага от запад е именно втория модел - все по-големи боклуци, с все по-голямо удовлетворение.

И никаква тирания, само подличка манипулация.

И боклуци :)
geg's picture
geg
geg

Ей, разбират я някой

тая "подличка манипулация". Все пак цял живот си изкарват хляба с нея...

О, да.

Голяма част от седерастията и деформаторите именно така изкараха целия преход - в охолство и без грам работа.

Евгений Дайнов е роден на 11

Евгений Дайнов е роден на 11 май 1958 г. в Пловдив. Баща му Александър Дайнов е бил член на БКП и „рабкор“ – кореспондент на в. „Работническо дело“ – в Лондон. Средното си образование получава във Форест Хил Скуул в Лондон. Започва обучението си в Оксфорд през 1976 г. благодарение на получена стипендия от фондация „Людмила Живкова“, а по-късно получава бакалавърска степен от колежа „Корпус Кристи“ на Оксфордския университет. През 1984 г. получава научната степен „кандидат на историческите науки“ след защита на дисертация на тема „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)“ Преподава известно време в Оксфорд, бил е асистент в Софийския университет. Евгений Дайнов е бил зачислен за редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия при ЦК на БКП през 1982 година. От проведената аспирантура има докторат по съвременна история на тема „История на комунистическото и работническото движение на националноосводобителните движения в Западна Европа след 1945 г.“ (1985). Работил е като преподавател в Института по история на БКП.

Защо обезмисляш словата на

Защо обезмисляш словата на човек, съдейки по съвсем несвързани с темата неща? Вникна ли в същината на думите, прозря ли нещо отвъд подредените по някакъв хаотичен принцип буквички?
Не е коректно да се съди човек само по миналото му, без оглед на настоящето. Поради същата причина, след време, ако си направил някаква "глупост" на младини(дребна вандалска проява, пиянска свада, несправедливо обвинен заради приятел и т.н.), то автоматично отпада от досието ти, след като премине някакъв срок и естествено, ако не проявяваш по-нататъшни действия в тази посока.
За сведение Хитлер е учил рисуване, искал е да стане архитект. Това означава ли, че архитектите и художниците трябва да се унищожат навреме, да не стане по-лошо? Ш'ото така излиза от думите ти...
Ако без да си искал, като дете си се напишкал в класната стая и другите деца са те подигравали, означава ли, че и в момента си същия пикльо?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета