Ad Config - Website header

 

Article_top

Най-старите следи от вино върху керамични съдове досега произлизат от планината Загрос в Северен Иран. Датировката им е от около 5000 г. пр. Хр., а самото откритие е направено през 1958 г. Нови разкопки в Грузия позволяват изтеглянето на сигурната дата на най-ранното досега откривано винопроизводство с поне още половин хилядолетие назад, между 6000-5800 г. пр. Хр., съобщава „Гардиън”, цитирайки публикуваните резултати от най-нови изследвания на университета в Торонто, проведени в Кавказ.

Виното от грозде, станало традиционна алкохолна напитка за голяма част от Средиземноморието, Европа и западния свят, започва историята си преди повече от седем хилядолетия в Средния изток. Сега учените могат да започнат с ерудирани предположения за пътя на разпространение на виното от някогашна Колхида към земите, в които тепърва са щели да се образуват царствата Елам, Мидия и Персия.

Откритието е осъществено от съвместен екип ботаници и археолози, работещи в Грузия и постоянно обменящи информация със свои колеги в Западна Европа и Америка. Примитивните керамични съдове са намерени при разкопки в две селища в Южен Кавказ, на около 50 километра южно от грузинската столица Тбилиси.

Разкопаваните обекти предлагат информация за неолитна култура с характерни къщи от сушени на слънце тухли, каменни инструменти и отглеждане на разнообразен добитък и на ечемик.

Изследователите са особено развълнувани от изпечените глинени съдове, откривани в района, защото те са образец за една от най-старите керамики в Близкия изток. Един от най-забележителните съдове е делва, висока и широка метър, с обем над 300 литра. Останките от декорацията по нея може би някога са представлявали гроздове.

Радиовъглерадният анализ на трийсет керамични фрагмента и двайсет и шест почвени проби от района позволява датировка от приблизително 6000-5800 г. пр. Хр. Повечето парчета са открити през 2017 г., а два са на разположение на учените още от 60-те години. След поредица химически анализи по осем от артефактите са установени останки от вино. Следите от винена киселина, съдържаща се в голяма концентрация в гроздето, са се запазили в керамиката, а не се откриват в местните почви. Следователно, заключават учените, някогашните съдове са били използвани за съхраняване на грозде или дериват от него. Следите няма как да се дължат само на престоя на съдовете под земната повърхност.

Съдовете са били предназначени за течности, както може да се прецени от формата им, а и самите гроздове не биха оставили толкова концентрирани следи от киселината. Така че най-голяма остава вероятността тази керамика да е била именно за съхраняване на алкохолната напитка.

С това откритие най-долната хронологическа граница на винопроизводството се отмества с между осемстотин и хиляда години назад в историята. Иранските находки от Загрос са осъществени само на 500 километра от Грузия. Друг древен алкохол е бил произвеждан и съхраняван в керамични съдове в Джаху, в китайската провинция Хенан. Макар че тамошната находка датира от още по-стар период (приблизително 7000 г. пр. Хр.), алкохолното питие от Джаху е представлявало смес от грозде, глогини, оризова бира и медовина.

Един от най-забележителните съдове е делва, висока и широка метър, с обем над 300 литра. Останките от декорацията по нея може би някога са представлявали гроздове.

Тесните дъна на откритите съдове показват, че те най-вероятно са били полузаровени в земята по време на ферментацията – точно както в случая с иранските делви. Този начин на производство все още е запазен в Грузия. Големите типични делви за грузинско вино са популярни и заради картините на местния художник Пиросмани, който им отделя внимание в романтичните си изображения из селския живот в страната през деветнайсети век.

Археологическият обект край Гадачрили Гора, Грузия. Снимка: Стефан Батюк

Разкопките са съфинансирани и от Националната винена агенция на Грузия. Според проф. Давид Танаси и проф. Степан Батюк от университета в Торонто грузинските им партньори са във възторг от новината. Грузия се гордее не само с античната история на Колхидското царство, но и с традиционното си производство на вино.

Виното има голямо значение за икономиката и културата в света на класическата античност. Не само Кавказ, а и целият Черноморски регион произвежда или поне познава питието дълго преди навлизането на прадедите на траките на Балканите около 2000-1500 г. пр. Хр.

"Площад Славейков"

 

Най-старите следи от вино върху керамични съдове досега произлизат от планината Загрос в Северен Иран. Датировката им е от около 5000 г. пр. Хр., а самото откритие е направено през 1958 г. Нови разкопки в Грузия позволяват изтеглянето на сигурната дата на най-ранното досега откривано винопроизводство с поне още половин хилядолетие назад, между 6000-5800 г. пр. Хр., съобщава „Гардиън”, цитирайки публикуваните резултати от най-нови изследвания на университета в Торонто, проведени в Кавказ.

Виното от грозде, станало традиционна алкохолна напитка за голяма част от Средиземноморието, Европа и западния свят, започва историята си преди повече от седем хилядолетия в Средния изток. Сега учените могат да започнат с ерудирани предположения за пътя на разпространение на виното от някогашна Колхида към земите, в които тепърва са щели да се образуват царствата Елам, Мидия и Персия.

Откритието е осъществено от съвместен екип ботаници и археолози, работещи в Грузия и постоянно обменящи информация със свои колеги в Западна Европа и Америка. Примитивните керамични съдове са намерени при разкопки в две селища в Южен Кавказ, на около 50 километра южно от грузинската столица Тбилиси.

Разкопаваните обекти предлагат информация за неолитна култура с характерни къщи от сушени на слънце тухли, каменни инструменти и отглеждане на разнообразен добитък и на ечемик.

Изследователите са особено развълнувани от изпечените глинени съдове, откривани в района, защото те са образец за една от най-старите керамики в Близкия изток. Един от най-забележителните съдове е делва, висока и широка метър, с обем над 300 литра. Останките от декорацията по нея може би някога са представлявали гроздове.

Радиовъглерадният анализ на трийсет керамични фрагмента и двайсет и шест почвени проби от района позволява датировка от приблизително 6000-5800 г. пр. Хр. Повечето парчета са открити през 2017 г., а два са на разположение на учените още от 60-те години. След поредица химически анализи по осем от артефактите са установени останки от вино. Следите от винена киселина, съдържаща се в голяма концентрация в гроздето, са се запазили в керамиката, а не се откриват в местните почви. Следователно, заключават учените, някогашните съдове са били използвани за съхраняване на грозде или дериват от него. Следите няма как да се дължат само на престоя на съдовете под земната повърхност.

Съдовете са били предназначени за течности, както може да се прецени от формата им, а и самите гроздове не биха оставили толкова концентрирани следи от киселината. Така че най-голяма остава вероятността тази керамика да е била именно за съхраняване на алкохолната напитка.

С това откритие най-долната хронологическа граница на винопроизводството се отмества с между осемстотин и хиляда години назад в историята. Иранските находки от Загрос са осъществени само на 500 километра от Грузия. Друг древен алкохол е бил произвеждан и съхраняван в керамични съдове в Джаху, в китайската провинция Хенан. Макар че тамошната находка датира от още по-стар период (приблизително 7000 г. пр. Хр.), алкохолното питие от Джаху е представлявало смес от грозде, глогини, оризова бира и медовина.

Един от най-забележителните съдове е делва, висока и широка метър, с обем над 300 литра. Останките от декорацията по нея може би някога са представлявали гроздове.

Тесните дъна на откритите съдове показват, че те най-вероятно са били полузаровени в земята по време на ферментацията – точно както в случая с иранските делви. Този начин на производство все още е запазен в Грузия. Големите типични делви за грузинско вино са популярни и заради картините на местния художник Пиросмани, който им отделя внимание в романтичните си изображения из селския живот в страната през деветнайсети век.

Археологическият обект край Гадачрили Гора, Грузия. Снимка: Стефан Батюк

Разкопките са съфинансирани и от Националната винена агенция на Грузия. Според проф. Давид Танаси и проф. Степан Батюк от университета в Торонто грузинските им партньори са във възторг от новината. Грузия се гордее не само с античната история на Колхидското царство, но и с традиционното си производство на вино.

Виното има голямо значение за икономиката и културата в света на класическата античност. Не само Кавказ, а и целият Черноморски регион произвежда или поне познава питието дълго преди навлизането на прадедите на траките на Балканите около 2000-1500 г. пр. Хр.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета