Ad Config - Website header

 

Article_top

Ако съдим по посещенията в сайта на Клуб Z, читателите се интересуват повече от преврата в Зимбабве, отколкото от редовния доклад за правосъдието и вътрешните работи в България, който Европейската комисия публикува днес.

Може да се каже, че положението в тези области у нас през последните десет месеца е подобно на нивото на река Дунав – sans changement. България има напредък, но не толкова, че ЕС да отмени наблюдението над нея, което продължава повече от десет години. Главната причина за това остава същата – липсата на убедителна и необратима промяна в преследването на корупцията на високо ниво.

Ето някои наблюдения по поредния доклад:

По темата у нас цари апатия

Няма я оживената дискусия, която тези доклади предизвикваха преди години. Публиката е уморена. Не се знае дали все още се надява на преобразяващата роля на Европа. Която и да е публика би се уморила, ако всяка година ѝ четат един и същи доклад за един и същи нерешен проблем. Злото се банализира.

Комисията иска да закрие механизма, но България не й позволява

Брюксел иска да приключи с наблюдението, защото то е едно от доказателствата за неефективността на ЕС. Не може обаче да го махне, докато България не даде достатъчни основания за това. Тя упорито не ги дава. Вероятно в София чакат в Брюксел да се уморят. Те обаче са неуморни. През януари Комисията даде 17 конкретни препоръки и каза, че ако българските власти ги изпълнят до края на тази година, на 1 януари 2018 г. ще поемат председателството на ЕС без механизъм за евронаблюдение на шията. Днес България е изпълнила в общи линии четири от препоръките.

Ако продължава със същото темпо и при непроменени други условия, мониторингът може да падне най-рано след четири години и три месеца, т.е. някъде по средата на мандата на следващата комисия. Тогава ще остават цели десет години до следващото българско председателство на ЕС, т.е. с голяма доза сигурност можем да предположим, че при него страната ни вече ще бъде свободна от надзор. “Темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще успее да изпълни препоръките по необратим начин”, пише изрично и в последния доклад. Констатациите му показват, че политическият истаблишмънт у нас не е обзет от чувство за спешност. Комисията обаче посочва, че за да изпълни оставащите 13 препоръки, България се нуждае от “непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък” в реформата.

Най-малък е напредъкът по най-големия проблем – корупцията по високите етажи

“Редица ключови инициативи още не са предприети и изпълнени. Други са в начален етап на изпълнение и все още предстои ясното определяне на конкретни действия”, пише комисията по този въпрос. Ако направим анализ на съдържанието на доклада, ще видим, че в него преобладават думи като “стратегия”, “план”, “пътна карта”, “работна група”, по-рядко се среща “резултат”. И комисията го каза днес недвусмислено: главният български дефицит не е в правилата, а в приложението им. Твърдият десетгодишен застой по корупцията кара човек да се пита: България не може ли, или не иска? Или и двете?

За бавния напредък има обективна причина

Политическата нестабилност, смяната на правителства, изгубеното за нея време. Комисията отчита това. Но забелязва и друго – че при възстановената стабилност законодателството се приема без достатъчно обсъждане със заинтересованите страни и гражданското общество. Това води до конфликти. Реформата разделя българите. А се очакваше да направи обратното. Това не е гаранция, че ще постигне желаните резултати и че те ще бъдат необратими.

Липсва достатъчно публичност

Препоръките за отчетност пред широката общественост за съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност са частично изпълнени. По друга част от тях напредък се очаква да бъде постигнат “през идните месеци”.

Не сме вързани за Румъния

Възможността в края на 2018 г. мониторингът да свърши само за една от наблюдаваните страни, а да продължи за другата, остава, потвърди днес комисията в подтекст. “Комисията работи въз основа на фактите. Това е, което оценяваме и ще докладваме. Докладът от 2018 г. ще бъде въз основа на това, което сме открили”, каза днес нейна представителка, която участва в наблюдението. Т.е. Брюксел оценява България и Румъния поотделно в зависимост от тяхното индивидуално представяне. Съвсем ясно комисията посочи, че краят на наблюдението в рамките на мандата ѝ, завършващ в края на 2019 г., е цел, а не предопределен резултат. И че постигането на тази цел зависи изцяло от страната ни.

Други текстове от автора можете да прочетете тук.

 

Ако съдим по посещенията в сайта на Клуб Z, читателите се интересуват повече от преврата в Зимбабве, отколкото от редовния доклад за правосъдието и вътрешните работи в България, който Европейската комисия публикува днес.

Може да се каже, че положението в тези области у нас през последните десет месеца е подобно на нивото на река Дунав – sans changement. България има напредък, но не толкова, че ЕС да отмени наблюдението над нея, което продължава повече от десет години. Главната причина за това остава същата – липсата на убедителна и необратима промяна в преследването на корупцията на високо ниво.

Ето някои наблюдения по поредния доклад:

По темата у нас цари апатия

Няма я оживената дискусия, която тези доклади предизвикваха преди години. Публиката е уморена. Не се знае дали все още се надява на преобразяващата роля на Европа. Която и да е публика би се уморила, ако всяка година ѝ четат един и същи доклад за един и същи нерешен проблем. Злото се банализира.

Комисията иска да закрие механизма, но България не й позволява

Брюксел иска да приключи с наблюдението, защото то е едно от доказателствата за неефективността на ЕС. Не може обаче да го махне, докато България не даде достатъчни основания за това. Тя упорито не ги дава. Вероятно в София чакат в Брюксел да се уморят. Те обаче са неуморни. През януари Комисията даде 17 конкретни препоръки и каза, че ако българските власти ги изпълнят до края на тази година, на 1 януари 2018 г. ще поемат председателството на ЕС без механизъм за евронаблюдение на шията. Днес България е изпълнила в общи линии четири от препоръките.

Ако продължава със същото темпо и при непроменени други условия, мониторингът може да падне най-рано след четири години и три месеца, т.е. някъде по средата на мандата на следващата комисия. Тогава ще остават цели десет години до следващото българско председателство на ЕС, т.е. с голяма доза сигурност можем да предположим, че при него страната ни вече ще бъде свободна от надзор. “Темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще успее да изпълни препоръките по необратим начин”, пише изрично и в последния доклад. Констатациите му показват, че политическият истаблишмънт у нас не е обзет от чувство за спешност. Комисията обаче посочва, че за да изпълни оставащите 13 препоръки, България се нуждае от “непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък” в реформата.

Най-малък е напредъкът по най-големия проблем – корупцията по високите етажи

“Редица ключови инициативи още не са предприети и изпълнени. Други са в начален етап на изпълнение и все още предстои ясното определяне на конкретни действия”, пише комисията по този въпрос. Ако направим анализ на съдържанието на доклада, ще видим, че в него преобладават думи като “стратегия”, “план”, “пътна карта”, “работна група”, по-рядко се среща “резултат”. И комисията го каза днес недвусмислено: главният български дефицит не е в правилата, а в приложението им. Твърдият десетгодишен застой по корупцията кара човек да се пита: България не може ли, или не иска? Или и двете?

За бавния напредък има обективна причина

Политическата нестабилност, смяната на правителства, изгубеното за нея време. Комисията отчита това. Но забелязва и друго – че при възстановената стабилност законодателството се приема без достатъчно обсъждане със заинтересованите страни и гражданското общество. Това води до конфликти. Реформата разделя българите. А се очакваше да направи обратното. Това не е гаранция, че ще постигне желаните резултати и че те ще бъдат необратими.

Липсва достатъчно публичност

Препоръките за отчетност пред широката общественост за съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност са частично изпълнени. По друга част от тях напредък се очаква да бъде постигнат “през идните месеци”.

Не сме вързани за Румъния

Възможността в края на 2018 г. мониторингът да свърши само за една от наблюдаваните страни, а да продължи за другата, остава, потвърди днес комисията в подтекст. “Комисията работи въз основа на фактите. Това е, което оценяваме и ще докладваме. Докладът от 2018 г. ще бъде въз основа на това, което сме открили”, каза днес нейна представителка, която участва в наблюдението. Т.е. Брюксел оценява България и Румъния поотделно в зависимост от тяхното индивидуално представяне. Съвсем ясно комисията посочи, че краят на наблюдението в рамките на мандата ѝ, завършващ в края на 2019 г., е цел, а не предопределен резултат. И че постигането на тази цел зависи изцяло от страната ни.

Други текстове от автора можете да прочетете тук.

Коментари

Другарьо Желев,

за липсата на интерес към т.нар. "доклади" на Европейската комисия има просто обяснение.

Те са напълно без значение.

Докладите са интересни единствено за малката глутница неуки и неспособни на работа грантаджии, които си изкарват хляба с тяхното продължително и напоително дъвкане из медиите.

Вече почти 10 години т.нар. "Европа", в лицето на управляващата т.нар. "Европейска народна партия" подкрепя беззаветно, по брежневски, мутренското управление на другаря Бойко Банкянската Мутра.

По време на това управление България (поне според мерките на разни НПО-та) затъна в нечувана корупция, бяха издупени банки, т.нар. "съдебна система" е в същото положение на слугиня на управляващата олигархия, каквато беше и по времето на невинните Иван Костов, Стефан Софиянски и Емилия Масларова И ВЪПРЕКИ ТОВА "Европейската комисия" продължава да финансира именно мутрите (и техните лакейчета и клакьорчета, nudge-nudge, wink-wink), които са в основата на тази стабилност на корупцията.

Олсо, това, че "за бавния напредък има[ло било] обективна причина" е фейк нюз.

За бавния напредък има само една причина и тя е изцяло субективна - цялата политическа и икономическа върхушка е изградена от корупционери, а цялата медийна среда, която уж им е "коректив" - от техни евтино купени слуги.

Та така, другарьо Желев.

Драги Гонзо,

Драги Гонзо,
Признателен съм Ви за това, че редовно и внимателно ме четете и дори цитирате. Предполагам, че е така, защото нямате друга работа. Пожелавам Ви да си намерите. На пак да продължавате да ме четете.

Дрогарьо Желев,

трогнат съм и ти пожелавам пък на тебе някой ден да те четат не само за да се посмеят на средношколски по дух разсъждения за "брюкселската политика", докато си почиват от напрегнатия ден.

Наздраве и плюсче от мен :)))

Не, Желев

"Ако съдим по посещенията в сайта на Клуб Z, читателите се интересуват повече от преврата в Зимбабве, отколкото от редовния доклад за правосъдието и вътрешните работи в България"

Четем оригиналите и мислим:
http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-4610_bg.htm
В дъното има препратка към всички доклади, от където за Румъния:
"The Commission also notes progress on other recommendations, subject to practical implementation. At the same time, the Commission notes that the overall reform momentum in the course of 2017 has stalled, slowing down the fulfilment of the remaining recommendations, and with a risk of re-opening issues which the January 2017 report had considered as closed. Challenges to judicial independence are a serious source of concern."

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?