Кралица Елизабет Втора го обяви за рицар, а при визитата си в Зимбабве през 1988 г. тогавашният германски президент Рихард фон Вайцзекер го нарече “умен, далновиден и уравновесен политик”.

В началото на управлението си през 80-те години на миналия век Робърт Мугабе беше величан като герой на африканското движение към свобода, беше желан гост-звезда от Бон до Вашингтон.

Едва сега, след 37 години на власт, вече 93-годишният държавен глава би могъл да бъде свален от поста.

Той обеща помирение вместо мъст.

Мугабе имаше реални шансове да влезе в учебниците по история като велик борец за свобода, дори може би да се нареди до Нелсън Мандела. Той за първи път даде на чернокожото население в Зимбабве, тогавашната Южна Родезия, възможност за достъп до образование. Изгради здравна и социална система, която беше от полза предимно за бедните. Селяните за първи път получиха възможност да притежават своя обработваема земя.

Първоначално Мугабе крайно внимателно наложи някои ограничения на белите колонизатори. След като на контролираните от британците първи свободни избори на 4 март 1980 г. той спечели вота с абсолютно мнозинство, обеща помирение вместо мъст.

Когато Мугабе се ражда на 21 февруари 1924 г. в Кугама, Южна Родезия е британска колония. Страната бе богата на суровини и се славеше като “житницата на Африка”. 70 на сто от обработваемата земя принадлежеше на 4000 бели фермери. Чернокожото мнозинство нямаше достъп до образование и благоденствие. Мугабе беше един от малцината щастливци, приети в мисионерско училище.

Симпатизанти на Мугабе закрепват балони, изписващи цифрата 93. Така бе отпразнуван рожденият ден на диктатора през февруари.

Дълбоко вярващият католик е бил обучаван предимно от йезуити. Успява да стане учител, а впоследствие записва философия и икономика в единствения университет в страната, където могат да следват чернокожи.

В политиката влиза на 34 години, като се присъединява към Националната демократична партия на бъдещия си противник Джошуа Нкомо и бързо се превръща в известна личност на освободителното движение.

През 1964 г. е арестуван заради “подривна дейност” и 11 години прекарва в затвора. Не му позволяват да присъства дори на погребението на починалия му тригодишен син.

Задочно следване от затвора

Мугабе използва времето в затвора за усъвършенстването си в науката. Записва задочно, получава три образователни титли, защитава и докторат по право в университет в Лондон.

След излежаването на присъдата си активно се включва в освободителното движение Зимбабвийски африкански национален съюз (ЗАНУ). Издига се до лидер на военното крило, преживява няколко вътрешнопартийни разпри и през 1979 г. оглавява делегацията на преговорите с британското правителство за независимостта на Южна Родезия.

Тогава се стига до споразумение за провеждане на свободни избори в британската колония под контрола на Лондон. Правата и собствеността на белите се гарантират за 10 години. След това – от 1989 г., ще се проведе аграрна реформа.

“С годините успешната му биография ще се превърне в историята на един човек, който е загубил собствения си морален компас”, казва неговата биографка Хайди Холанд.

Мугабе изгражда ужасяваща система от тайна полиция, военни, наказателни отряди. Богатата някога страна обеднява, хората гладуват.

Робърт Мугабе като премиер на Зимбабве през 1982 г. Снимка Уикипедия

След смъртта на съпругата му Сали, наричана “майката на народа”, през 1996 г. Мугабе се жени за бившата си секретарка Грейс.

Колкото повече населението обеднява, толкова по-нашироко пръска пари с 40 години по-младата от съпруга си първа дама. И някогашният аскет Робърт се обгражда с все повече лукс. Строи резиденции за милиони, предприема с жена си “пазарни обиколки”, по време на които за тях и антуража им нищо не е прекалено скъпо.

Няма значение, че по официални данни на ООН 16-милионната държава е една от най-бедните в света.

Когато веднъж биографката му го пита как ще остане в историята, Робърт Мугабе отговаря:

“Като син на селяни, който заедно с други съмишленици се е борил за страната си.”

Истината е, че животът му е историята на едно селско момче, превърнало се от борец за свобода в тиранин.