Ad Config - Website header

 

Article_top

Въпреки видимите подобрения през последните 10 години, страната все още е изправена пред множество проблеми по отношение на здравето на населението си. Това се казва нов подробен доклад на Световната здравна организация, изготвен за България. Организацията сравнява официалната здравна статистика за страната от 2000 г. с тази за 2014 г. и 2015 г. и извежда тенденциите. 

Пациентите поемат все по- голям дял от разходите за здравеопазване в България. От всички средства за здраве 44.2 на сто се доплащат от гражданите, а останалите се осигуряват от държавата.

За периода от 2000 г. до 2014 г. делът от разходите за здраве, поеман от пациентите е нараснал с 13 пункта. Общо за този сектор в края на периода са отделени 8.4% от БВП годишно, докато в началото процентът е бил 6.2. От СЗО подчертават, че държавата продължава да отделя за здраве по-малък процент от средния за Европа. В същото време тежестта за пациентите е почти двойно по-голяма в сравнение с тази за останалите европейски граждани (26.6% доплащане средно за ЕС). Според Скендер Сила, ръководител на офиса на СЗО за България каза, е неприемливо хората да бъдат бедни вследствие на лошо здраве. Според него освен високият процент доплащане за здраве, тревожни са и данните за тютюнопушенето, употребата на алкохол и за все по- голямата финансова тежест за системата от незаразни заболявания.

Въпреки че има прогрес в повишаването на продължителността на живота и намаляването на смъртността спрямо 2000 г., повечето показатели (данни от 2013 г.) са под средните за страните от европейския регион на Световната здравна организация и държавите, които се присъединиха към ЕС след 2004 г. През 2013 г. продължителността на живота е била 71,4 години за мъжете и 78,7 години за жените. Въпреки това то все още е под средното за Европа и ЕС, което надхвърля 80 години. Здравната продължителност на живота - по-точен индикатор (това е времето, в което хората са в добро здраве) - е нараснала с 3,1 години от 2000 до 2015 г. и е стигнала 63,8 години за мъжете и 69,2 години за жените, средно 66,4 години.  За сравнение - за Западна Европа този показател е средно 68.1 години.

Данните показват подобрение в показатели като смъртност при раждания и смъртност въобще по причини като рани, отравяния, болести на храносмилателната и респираторната система, самоубийства и самопричинени наранявания, убийства и нападения, и смъртни случаи при катастрофи. Напредъкът е бавен обаче в много други случаи. Например, показателите сочат нарастване на процента на смъртните случаи от ракови заболявания и високо ниво на сърдечно-съдови заболявания. Нивото на смъртност по тези причини в България е по-високо от средното за останалата част на европейския регион. Бързо увеличаване на случаите на рак в страната, отчита още докладът. Тенденцията за повече онкоболни, както и на страдащи от сърдечно-съдовите болести може да се окаже сериозно препятствие пред опитите за намаляване на нивото на смъртността в страната, отчитат от СЗО.

Поне по отношение на броя на заболелите от туберколоза има ясен прогрес от 2000 до 2014 г., тенденцията е те да намаляват и като цяло показателите са по-ниски от средните за региона. За същия период има увеличение на случаите на ХИВ и СПИН, но през 2014 г. те остават под средното за региона ниво. 

Тютюнопушенето, консумацията на чист алкохол и затлъстяването са сред областите, в които страната не се справя. Както и по отношение на коефициента Джини - международния показател за неравенство. Една трета от населението - с наднормено тегло. 36% от населението са активни пушачи, показват данните, цитирани от СЗО. Употребата на цигари е фактор за развитието на сърдечно-съдови, белодробни, ракови, мозъчни и други заболявания. Консумацията на алкохол също се е увеличила с 24% за изследвания период.

България е и с много ниски показатели по отношение на удовлетворение от живота - 4,4 от 10, и този резултат е по-нисък от средния за региона. 

 
Снимка - МВР на Испания

Въпреки видимите подобрения през последните 10 години, страната все още е изправена пред множество проблеми по отношение на здравето на населението си. Това се казва нов подробен доклад на Световната здравна организация, изготвен за България. Организацията сравнява официалната здравна статистика за страната от 2000 г. с тази за 2014 г. и 2015 г. и извежда тенденциите. 

Пациентите поемат все по- голям дял от разходите за здравеопазване в България. От всички средства за здраве 44.2 на сто се доплащат от гражданите, а останалите се осигуряват от държавата.

За периода от 2000 г. до 2014 г. делът от разходите за здраве, поеман от пациентите е нараснал с 13 пункта. Общо за този сектор в края на периода са отделени 8.4% от БВП годишно, докато в началото процентът е бил 6.2. От СЗО подчертават, че държавата продължава да отделя за здраве по-малък процент от средния за Европа. В същото време тежестта за пациентите е почти двойно по-голяма в сравнение с тази за останалите европейски граждани (26.6% доплащане средно за ЕС). Според Скендер Сила, ръководител на офиса на СЗО за България каза, е неприемливо хората да бъдат бедни вследствие на лошо здраве. Според него освен високият процент доплащане за здраве, тревожни са и данните за тютюнопушенето, употребата на алкохол и за все по- голямата финансова тежест за системата от незаразни заболявания.

Въпреки че има прогрес в повишаването на продължителността на живота и намаляването на смъртността спрямо 2000 г., повечето показатели (данни от 2013 г.) са под средните за страните от европейския регион на Световната здравна организация и държавите, които се присъединиха към ЕС след 2004 г. През 2013 г. продължителността на живота е била 71,4 години за мъжете и 78,7 години за жените. Въпреки това то все още е под средното за Европа и ЕС, което надхвърля 80 години. Здравната продължителност на живота - по-точен индикатор (това е времето, в което хората са в добро здраве) - е нараснала с 3,1 години от 2000 до 2015 г. и е стигнала 63,8 години за мъжете и 69,2 години за жените, средно 66,4 години.  За сравнение - за Западна Европа този показател е средно 68.1 години.

Данните показват подобрение в показатели като смъртност при раждания и смъртност въобще по причини като рани, отравяния, болести на храносмилателната и респираторната система, самоубийства и самопричинени наранявания, убийства и нападения, и смъртни случаи при катастрофи. Напредъкът е бавен обаче в много други случаи. Например, показателите сочат нарастване на процента на смъртните случаи от ракови заболявания и високо ниво на сърдечно-съдови заболявания. Нивото на смъртност по тези причини в България е по-високо от средното за останалата част на европейския регион. Бързо увеличаване на случаите на рак в страната, отчита още докладът. Тенденцията за повече онкоболни, както и на страдащи от сърдечно-съдовите болести може да се окаже сериозно препятствие пред опитите за намаляване на нивото на смъртността в страната, отчитат от СЗО.

Поне по отношение на броя на заболелите от туберколоза има ясен прогрес от 2000 до 2014 г., тенденцията е те да намаляват и като цяло показателите са по-ниски от средните за региона. За същия период има увеличение на случаите на ХИВ и СПИН, но през 2014 г. те остават под средното за региона ниво. 

Тютюнопушенето, консумацията на чист алкохол и затлъстяването са сред областите, в които страната не се справя. Както и по отношение на коефициента Джини - международния показател за неравенство. Една трета от населението - с наднормено тегло. 36% от населението са активни пушачи, показват данните, цитирани от СЗО. Употребата на цигари е фактор за развитието на сърдечно-съдови, белодробни, ракови, мозъчни и други заболявания. Консумацията на алкохол също се е увеличила с 24% за изследвания период.

България е и с много ниски показатели по отношение на удовлетворение от живота - 4,4 от 10, и този резултат е по-нисък от средния за региона. 

Коментари

Успехите на "димукратизацията",

"приватизацията" и мутренското управление стават все по-значими.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията