Ad Config - Website header

 

Article_top

Той вече 11 години не е сред живите, но сянката му все тъй тегне над президентските избори в Чили, които са днес - диктаторът Аугусто Пиночет има още последователи в страната, която е на ръба пак да връчи властта на десни сили.

Режимът му (1973-1990 г.) е обвиняван в 3200 убийства и случаи на безследно изчезнали, но 12 на сто от чилийците го смятат за "един от най-добрите президенти в историята на страната", сочи неотдавнашна анкета на Центъра за обществени изследвания.

Безспорен фаворит във вота, бизнесменът милиардер Себастиан Пинера, оглавявал вече Чили от 2010 до 2014 г., се представя като десноцентрист.
Всичко сочи, че той няма да спечели още на първия тур и за да се нанесе отново в двореца „Ла Монеда“, на втория ще трябва да потърси подкрепа от най-твърдата десница.

А вдясно от десницата в надпреварата нахлу ултраконсервативният депутат Хосе Антонио Каст. Обявил се без притеснение за наследник на покойния диктатор, кандидатът подтикна и Себастиан Пинера да втвърди тона в предизборната си кампания, където на митингите понякога се чуваха викове "Да живее Пиночет!". 
Себастиан Пинера

"Пиночетизмът" отслабва с годините, но си остава реално явление в Чили с немалко привърженици в най-горните класи и огромно влияние върху Независимия демократичен съюз, най-голямата политическа партия в страната.
Вероятният бъдещ президент трудно би могъл да го пренебрегне.

"Пинера не е пиночетист, но има нужда от пиночетизма", обяснява за АФП Раул Елгета, аналитик от Университета на Сантяго.

В чилийското общество, консервативно, но разтърсвано през последните години от прогресистки обществени реформи (декриминализиране на абортите, узаконяване на еднополовите бракове и т. н.), прокарвани от досегашния президент, социалистката Мишел Бачелет, Хосе Антонио Каст се стреми да събере гласовете на най-твърдата десница.

Той се обявява против абортите по желание, подкрепя затварянето на границите за мигранти и свободното носене на оръжие с цел борба срещу несигурността; твърди, че би стрелял без колебание, ако престъпник влезе в дома му.

С изявленията си той наруши едно табу - защити публично личността на Пиночет - и вдигна голям шум в медиите, но едва 3 на сто от избирателите заявяват в проучвания, че ще гласуват за него.

Икономическо наследство

"Във втория тур (. . .) Пинера ще трябва да застане на по-умерени позиции, за да спечели", смята Патрисио Навиа, аналитик от Нюйоркския университет, според когото бившият диктатор не буди толкова възторзи.

"Пиночетизмът вече умря или е изтласкан далеч в периферията", твърди той.

Голяма част от обществото обаче все така цени политическото и най-вече икономическото му наследство, подчертания либерализъм, прехвърлил здравеопазването, образованието и пенсиите в ръцете на частния сектор.

Двайсет и седем години след края на режима виждаме, че правителството на Мишел Бачелет е разрушило само въведената от него избирателна система (благоприятствала дълго време десницата); но тя планира и реформи в изградения от него елитаристки образователен модел.

Хосе Антонио Каст

Принуден да измести вдясно центъра на кампанията си, Себастиан Пинера загърби засега идеята да се представи като лидер на една обновена десница, отърсила се от наследството на Пиночет.

Той винаги е търсел начин да се дистанцира - през 1988 например гласува с "не" на плебисцита, ускорил падането на режима.

След това, докато управляваше, обвини една от десните партии, че приютява "пасивни съучастници" на диктатурата. Взе също историческото решение да ликвидира един специален затвор за извършители на престъпления срещу човешките права.

Този път обаче цели да се представи като решителен лидер и обеща, че ако Бачелет затвори, както тя обяви, и друг затвор за такива престъпници - в Пунта Пеуко, той незабавно ще го отвори отново.

Режимът на Аугусто Пиночет падна, след като изгуби плебисцита през 1988 г., но бившият диктатор остана начело на армията още осем години, а после бе сенатор до 2001 г.

Той почина от инфаркт през декември 2006 г., без да получи никаква присъда.

------

* Коментарът е публикуван в БТА.

 

Клуб Z припомня

Превратът на Пиночет е почти законен

Президентският дворец "Ла Монеда" гори, бомбардиран от въздуха по време на преврата. Войници го обстрелват от покривите на съседните сгради.

Превратът в Чили на 11 септември 1973 г. е уникален по своята същност. Той е единственият – и може би не само в Латинска Америка, а изобщо в историята, който до голяма степен е законен. Но не изцяло.

В периода 1970-1973 г. президент на Чили е социалистът Салвадор Алиенде. Но оглавяваният от него ляв блок "Народно единство" няма мнозинство нито в Конгреса, нито в Сената.

Но президентите във всички държави в Америка имат огромни правомощия. Алиенде и неговото правителство започват реформи, които не само че не се харесват на мнозинството чилийци, но имат катастрофални последици. Поголовната национализация довежда до логичен спад на производството. Изчезват стоките от първа необходимост, въведени са купони. Крайно леви маоистки групировки не се подчиняват на законите и започват „революционна експроприация“ на земи и фабрики, които не подлежат на национализация. Убити са стотици фермери, предприемачи, земевладелци и военни. Жертва падат дори бакали, кръчмари, бръснари, които се осмеляват да искат от клиентите си да им платят. Властта си затваря очите.

"Аз не се чувствам президент на всички чилийци“, заявява Алиенде на митинг година след избирането му.

Фидел Кастро пристига в Чили на визита, която трае рекордните 25 дни. Кубинският лидер призовава на висок глас Алиенде да не си играе на парламентарна демокрация, а да се разправи с опозицията. Гостът подарява на домакина си калашник. С този автомат Алиенде се самоубива при преврата.

Конституционният и Върховният съд отменят редица правителствени постановления. През август 1973 г., Сенатът и Конгресът в Сантяго приемат Съглашение на камарите. В него мнозинството депутати обявяват Алиенде извън закона и призовават армията да се намеси и да го свали. Не успяват обаче да съберат необходимите от конституцията две трети от гласовете, за да придобие решението задължителен характер. По тази причина превратът е „почти законен“.

Но, разбира се, нищо не може да оправдае репресиите и убийствата на невинни хора.

 

Той вече 11 години не е сред живите, но сянката му все тъй тегне над президентските избори в Чили, които са днес - диктаторът Аугусто Пиночет има още последователи в страната, която е на ръба пак да връчи властта на десни сили.

Режимът му (1973-1990 г.) е обвиняван в 3200 убийства и случаи на безследно изчезнали, но 12 на сто от чилийците го смятат за "един от най-добрите президенти в историята на страната", сочи неотдавнашна анкета на Центъра за обществени изследвания.

Безспорен фаворит във вота, бизнесменът милиардер Себастиан Пинера, оглавявал вече Чили от 2010 до 2014 г., се представя като десноцентрист.
Всичко сочи, че той няма да спечели още на първия тур и за да се нанесе отново в двореца „Ла Монеда“, на втория ще трябва да потърси подкрепа от най-твърдата десница.

А вдясно от десницата в надпреварата нахлу ултраконсервативният депутат Хосе Антонио Каст. Обявил се без притеснение за наследник на покойния диктатор, кандидатът подтикна и Себастиан Пинера да втвърди тона в предизборната си кампания, където на митингите понякога се чуваха викове "Да живее Пиночет!". 
Себастиан Пинера

"Пиночетизмът" отслабва с годините, но си остава реално явление в Чили с немалко привърженици в най-горните класи и огромно влияние върху Независимия демократичен съюз, най-голямата политическа партия в страната.
Вероятният бъдещ президент трудно би могъл да го пренебрегне.

"Пинера не е пиночетист, но има нужда от пиночетизма", обяснява за АФП Раул Елгета, аналитик от Университета на Сантяго.

В чилийското общество, консервативно, но разтърсвано през последните години от прогресистки обществени реформи (декриминализиране на абортите, узаконяване на еднополовите бракове и т. н.), прокарвани от досегашния президент, социалистката Мишел Бачелет, Хосе Антонио Каст се стреми да събере гласовете на най-твърдата десница.

Той се обявява против абортите по желание, подкрепя затварянето на границите за мигранти и свободното носене на оръжие с цел борба срещу несигурността; твърди, че би стрелял без колебание, ако престъпник влезе в дома му.

С изявленията си той наруши едно табу - защити публично личността на Пиночет - и вдигна голям шум в медиите, но едва 3 на сто от избирателите заявяват в проучвания, че ще гласуват за него.

Икономическо наследство

"Във втория тур (. . .) Пинера ще трябва да застане на по-умерени позиции, за да спечели", смята Патрисио Навиа, аналитик от Нюйоркския университет, според когото бившият диктатор не буди толкова възторзи.

"Пиночетизмът вече умря или е изтласкан далеч в периферията", твърди той.

Голяма част от обществото обаче все така цени политическото и най-вече икономическото му наследство, подчертания либерализъм, прехвърлил здравеопазването, образованието и пенсиите в ръцете на частния сектор.

Двайсет и седем години след края на режима виждаме, че правителството на Мишел Бачелет е разрушило само въведената от него избирателна система (благоприятствала дълго време десницата); но тя планира и реформи в изградения от него елитаристки образователен модел.

Хосе Антонио Каст

Принуден да измести вдясно центъра на кампанията си, Себастиан Пинера загърби засега идеята да се представи като лидер на една обновена десница, отърсила се от наследството на Пиночет.

Той винаги е търсел начин да се дистанцира - през 1988 например гласува с "не" на плебисцита, ускорил падането на режима.

След това, докато управляваше, обвини една от десните партии, че приютява "пасивни съучастници" на диктатурата. Взе също историческото решение да ликвидира един специален затвор за извършители на престъпления срещу човешките права.

Този път обаче цели да се представи като решителен лидер и обеща, че ако Бачелет затвори, както тя обяви, и друг затвор за такива престъпници - в Пунта Пеуко, той незабавно ще го отвори отново.

Режимът на Аугусто Пиночет падна, след като изгуби плебисцита през 1988 г., но бившият диктатор остана начело на армията още осем години, а после бе сенатор до 2001 г.

Той почина от инфаркт през декември 2006 г., без да получи никаква присъда.

------

* Коментарът е публикуван в БТА.

 

Клуб Z припомня

Превратът на Пиночет е почти законен

Президентският дворец "Ла Монеда" гори, бомбардиран от въздуха по време на преврата. Войници го обстрелват от покривите на съседните сгради.

Превратът в Чили на 11 септември 1973 г. е уникален по своята същност. Той е единственият – и може би не само в Латинска Америка, а изобщо в историята, който до голяма степен е законен. Но не изцяло.

В периода 1970-1973 г. президент на Чили е социалистът Салвадор Алиенде. Но оглавяваният от него ляв блок "Народно единство" няма мнозинство нито в Конгреса, нито в Сената.

Но президентите във всички държави в Америка имат огромни правомощия. Алиенде и неговото правителство започват реформи, които не само че не се харесват на мнозинството чилийци, но имат катастрофални последици. Поголовната национализация довежда до логичен спад на производството. Изчезват стоките от първа необходимост, въведени са купони. Крайно леви маоистки групировки не се подчиняват на законите и започват „революционна експроприация“ на земи и фабрики, които не подлежат на национализация. Убити са стотици фермери, предприемачи, земевладелци и военни. Жертва падат дори бакали, кръчмари, бръснари, които се осмеляват да искат от клиентите си да им платят. Властта си затваря очите.

"Аз не се чувствам президент на всички чилийци“, заявява Алиенде на митинг година след избирането му.

Фидел Кастро пристига в Чили на визита, която трае рекордните 25 дни. Кубинският лидер призовава на висок глас Алиенде да не си играе на парламентарна демокрация, а да се разправи с опозицията. Гостът подарява на домакина си калашник. С този автомат Алиенде се самоубива при преврата.

Конституционният и Върховният съд отменят редица правителствени постановления. През август 1973 г., Сенатът и Конгресът в Сантяго приемат Съглашение на камарите. В него мнозинството депутати обявяват Алиенде извън закона и призовават армията да се намеси и да го свали. Не успяват обаче да съберат необходимите от конституцията две трети от гласовете, за да придобие решението задължителен характер. По тази причина превратът е „почти законен“.

Но, разбира се, нищо не може да оправдае репресиите и убийствата на невинни хора.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да поиска сваляне на санкциите срещу Русия?