Ad Config - Website header

 

Article_top

...Публиката слуша в захлас. Не е шега – български министър-председател изнася публична лекция в един от най-авторитетните университети – УНСС.

А когато в сложна кризисна обстановка и на Балканите, и в Европа, и в света говори ръководителят на изпълнителната власт в страната, чиято най-близка политическа перспектива е да поеме на ротационен принцип председателството на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 г., вниманието и очакването към лекцията са още по-изострени.

Може ли да се приема за успех, че изпълнената с преподаватели и студенти аудитория, сред която е имало и посланици на чужди държави у нас, не реагира с признаци, че е забелязала дълбоки логически противоречия, смущаваща външнополитическа некомпетентност и в немалка степен структурен стилистичен хаос в посланието на премиера?

Аплодисментите невинаги са комплимент, а ако проследим дълбочината на произнесеното, както и лъкатушенията на неговата логика, впечатлението за владеене на материята ще се превърне в притеснение от поредното доказателство, че етатисткият модел на национални държави в ЕС е източник на интелектуално безсилие, бюрокрация и сервилност, а оттам е потенциал за кризи и неспособност за тяхното управление. 

Интеграция на Балканите - отлична идея, но изисква адекватна аргументация

Анализа на лекцията на Бойко Борисов можем да започнем не по хронология на поставените акценти, а по степента на значимост на проблемите и амбициите на България да бъде лидер при тяхното решаване. Един от основните приоритети, изведени в дневния ред на предстоящото българско председателство на ЕС, е желанието на София да подпомогне интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Отлична идея, която обаче изисква адекватна аргументация и верен политически анализ.

По думите на премиера:

"Само че вече имаме и "Брекзит". Балканите могат да заместят излизащата Великобритания. Невероятна природа, работни народи, хубави хора. Западните Балкани ще са риск, ако не ги присъединят към Европа, пак мафията ще цъфти. Европейските лидери вече разбират, че ако Балканите не влязат в ЕС, това ще генерира напрежение и нови сфери на влияние от другите велики сили, които не крият интереса си.“

Тази част от иначе малко по-обширния цитат е достатъчна основа за вторичен анализ върху текста. Страните членки на ЕС не могат да бъдат разглеждани като потенциално взаимозаменяеми територии, независимо че по площ, население, природни особености и дори по степен на работливост на населението между тях може да има съвпадения. Смисълът на членството в ЕС са общите политики в сферата на външните отношения и на сигурността, общата демократична ценностна система, наричана от години за краткост „евроатлантически ценности“. Великобритания не е просто територия, а в голяма степен е символ на най-силната трансатлантическа връзка между Европа и САЩ. Ако имаше държава - синоним на понятието евроатлантизъм, това беше Великобритания.

Глаголното време в предходното изречение е минало свършено. След окончателното излизане на Лондон от ЕС и при идеята за обща европейска отбранителна система, тълкувана от някои европейски лидери като възможност ЕС да се еманципира от САЩ, съдържанието на понятието „евроатлантизъм“ ще се промени, ако изобщо се запази самото понятие. Великобритания не просто е свързващото звено между европейския континент и демокрацията отвъд океана. Става дума за ядрена държава, ключова опора на сигурността и фактор за огромно външнополитическо влияние в целия свят и поради статута й на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. По логиката на г-н Борисов Западните Балкани могат да заменят Великобритания.

Не – точно обратното. Западните Балкани носят съвсем друг интеграционен смисъл за ЕС и неадекватният прочит на този смисъл е по-скоро риск, отколкото принос и плюс. Ако Лондон е най-добрият приятел на Вашингтон, то Белград – столица на емблематична страна от Западните Балкани, е най-добър приятел на Москва. Никой ли не е разказал на българския премиер каква клетва за вярност към Кремъл произнесе сръбският външен министър Ивица Дачич в негово интервю пред вестник "Известия"? „Сърбия никога няма да предаде Русия и да наложи санкции срещу нея“ – заяви Дачич.

По този начин от геополитическа гледна точка излиза, че символ на приятелство и обвързаност със САЩ може да бъде заменен равностойно в ЕС от символ на приятелство и обвързаност с Русия. Но какво е тогава ЕС? Нима това е неутрално пространство, което може да бъде изпълвано от всевъзможни политически съдържания, без това да се отразява на колективната му физиономия? Идеята за интегриране на Западните Балкани в ЕС има стойност заради разбирането, че те биха обогатили мултикултурното многообразие в общото европейско пространство. Тези държави не биха могли да бъдат натоварвани, а още по-малко да имат претенцията да заменят напускането на Великобритания. Тяхното приобщаване има съвсем друга геополитическа контекстуална логика.

Турция не е ли член на НАТО, г-н премиер?

Зареден с множество национални и етнически кризи, регионът на Западните Балкани би могъл да намери тяхното решение при разтварянето им в общото пространство на един ЕС, който осъзнато продължава реализацията на принципа Европа на регионите, като придава значителна функционална тежест на ролята на гражданските общества за сметка на държавните бюрокрации. Във всяка друга вътрешновластова конфигурация на ЕС, особено при подчертана и засилена теза за безусловна защита и непроменимост на националните държави, интеграцията на Западните Балкани ще се превърне в проблем и за региона, и за ЕС. Неслучайно автентичната първооснова на идеята за интеграция на Западните Балкани бе по формулата „разширяване на зоната за сигурност на ЕС чрез разширяване на ЕС по посока на Западните Балкани и на Турция“. Два равностойни разширително-интеграционни вектора, чийто смисъл е както съхраняване на евроатлантически баланси, така и укрепване на мултикултурната демокрация.

Днес отношенията на ЕС с Турция са в криза, откъдето бе предизвикана и криза сред съюзниците в НАТО. Безпокойството на Борисов заради отношенията с Турция е обосновано. Но е недопустимо министър-председател на страната ни да произнася изречението:

"Турция трябва да е стратегически партньор на ЕС и НАТО." 

Подобно изречение е недопустимо, защото не само от формална, но и от практическа геополитическа гледна точка Турция не е партньор, а пълноправен член на НАТО.

Това означава, че въпреки кризата Анкара е призвана да бъде съавтор на глобалните политики в сферата на атлантическата сигурност. Решение на проблема с кризата между ЕС и Турция следва да се търси от позиция на детайлно познаване на причините, довели до тежки противоречия между ЕС и Турция, а оттам и вътре сред страните членки на НАТО. Корените на кризата не са политически, а цивилизационни. Пукнатината започна да се проявява още от мига, когато лидери на ЕС се опитаха да провъзгласят съюза за християнски клуб и да го противопоставят на ислямската цивилизация. Не бъде ли произнесена на глас тази основна причина, кризата ще се задълбочава и за никакви партньорства няма да може да се говори.

Борисов си спомни Гришо, забрави Наим

Впрочем, през тези дни, когато един голям български спортист постигна най-големия си триумф в световния тенис, друг голям спортист, символ на борбата на българските турци срещу възродителния процес, си отиде от живота. Всички с основание се преклониха и поздравяваха Григор Димитров. Нито един представител на българското правителство не застана до ковчега на Наим Сюлейманоглу, който бе изпратен в последния му път от елита на турското държавно ръководство.

Ако България се е отказала от Наим Сюлейманоглу за втори път и го е подарила безвъзмездно на спомените само на съседна Турция, как тогава да градим цивилизационни мостове и общи спомени? Дали обяснението, че в Истанбул не бе изпратен дори министърът на спорта Красен Кралев, не следва да се търси в коалиционното присъствие и роля на "Обединените патриоти", за които едва ли не всеки жест на обща съпричастност между България и Турция отеква като болезнено предателство?

Дори и днес – пред студентите от УНСС, министър-председателят не пропусна да поздрави Григор Димитров, но въпреки че отдели минути за Турция, пропусна да спомене Наим и неговата роля за авторитета както на българския, така и на турския спорт. 

Да кажеш мълчаливо - "Крим е руски"

Анализът на лекцията на Бойко Борисов няма да бъде пълен, ако подминем и отговора му на въпрос на студент за санкциите срещу Русия.

"Спазват ли се Минските споразумения, санкциите за Русия трябва да отпаднат“, каза премиерът.

Това е или дълбоко непознаване на предисторията на санкциите, или част от опита за дълбока подмяна, която се прави с цел да бъде облекчен натискът срещу режима на Путин. Ако някой е забравил, нека да си спомни – санкциите срещу Русия не са наложени заради кризата в Източна Украйна, за чието регулиране бяха изработени Минските споразумения, а заради руската окупация и анексията на Крим.

Твърдение, произнесено от премиер на страна членка на ЕС и НАТО, че изпълнение на Минските споразумения е равносилно на падане на санкциите срещу Кремъл, е крещящ, дори с непроизнасянето си на глас, отказ да бъде санкционирана руската агресия срещу суверенна държава като Украйна. С други думи – Бойко Борисов мълчаливо съобщава, че според него Крим вече е руски и това е необратимо.

Да се срамуваме ли, или да просвещаваме непросветените?

 

...Публиката слуша в захлас. Не е шега – български министър-председател изнася публична лекция в един от най-авторитетните университети – УНСС.

А когато в сложна кризисна обстановка и на Балканите, и в Европа, и в света говори ръководителят на изпълнителната власт в страната, чиято най-близка политическа перспектива е да поеме на ротационен принцип председателството на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 г., вниманието и очакването към лекцията са още по-изострени.

Може ли да се приема за успех, че изпълнената с преподаватели и студенти аудитория, сред която е имало и посланици на чужди държави у нас, не реагира с признаци, че е забелязала дълбоки логически противоречия, смущаваща външнополитическа некомпетентност и в немалка степен структурен стилистичен хаос в посланието на премиера?

Аплодисментите невинаги са комплимент, а ако проследим дълбочината на произнесеното, както и лъкатушенията на неговата логика, впечатлението за владеене на материята ще се превърне в притеснение от поредното доказателство, че етатисткият модел на национални държави в ЕС е източник на интелектуално безсилие, бюрокрация и сервилност, а оттам е потенциал за кризи и неспособност за тяхното управление. 

Интеграция на Балканите - отлична идея, но изисква адекватна аргументация

Анализа на лекцията на Бойко Борисов можем да започнем не по хронология на поставените акценти, а по степента на значимост на проблемите и амбициите на България да бъде лидер при тяхното решаване. Един от основните приоритети, изведени в дневния ред на предстоящото българско председателство на ЕС, е желанието на София да подпомогне интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Отлична идея, която обаче изисква адекватна аргументация и верен политически анализ.

По думите на премиера:

"Само че вече имаме и "Брекзит". Балканите могат да заместят излизащата Великобритания. Невероятна природа, работни народи, хубави хора. Западните Балкани ще са риск, ако не ги присъединят към Европа, пак мафията ще цъфти. Европейските лидери вече разбират, че ако Балканите не влязат в ЕС, това ще генерира напрежение и нови сфери на влияние от другите велики сили, които не крият интереса си.“

Тази част от иначе малко по-обширния цитат е достатъчна основа за вторичен анализ върху текста. Страните членки на ЕС не могат да бъдат разглеждани като потенциално взаимозаменяеми територии, независимо че по площ, население, природни особености и дори по степен на работливост на населението между тях може да има съвпадения. Смисълът на членството в ЕС са общите политики в сферата на външните отношения и на сигурността, общата демократична ценностна система, наричана от години за краткост „евроатлантически ценности“. Великобритания не е просто територия, а в голяма степен е символ на най-силната трансатлантическа връзка между Европа и САЩ. Ако имаше държава - синоним на понятието евроатлантизъм, това беше Великобритания.

Глаголното време в предходното изречение е минало свършено. След окончателното излизане на Лондон от ЕС и при идеята за обща европейска отбранителна система, тълкувана от някои европейски лидери като възможност ЕС да се еманципира от САЩ, съдържанието на понятието „евроатлантизъм“ ще се промени, ако изобщо се запази самото понятие. Великобритания не просто е свързващото звено между европейския континент и демокрацията отвъд океана. Става дума за ядрена държава, ключова опора на сигурността и фактор за огромно външнополитическо влияние в целия свят и поради статута й на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. По логиката на г-н Борисов Западните Балкани могат да заменят Великобритания.

Не – точно обратното. Западните Балкани носят съвсем друг интеграционен смисъл за ЕС и неадекватният прочит на този смисъл е по-скоро риск, отколкото принос и плюс. Ако Лондон е най-добрият приятел на Вашингтон, то Белград – столица на емблематична страна от Западните Балкани, е най-добър приятел на Москва. Никой ли не е разказал на българския премиер каква клетва за вярност към Кремъл произнесе сръбският външен министър Ивица Дачич в негово интервю пред вестник "Известия"? „Сърбия никога няма да предаде Русия и да наложи санкции срещу нея“ – заяви Дачич.

По този начин от геополитическа гледна точка излиза, че символ на приятелство и обвързаност със САЩ може да бъде заменен равностойно в ЕС от символ на приятелство и обвързаност с Русия. Но какво е тогава ЕС? Нима това е неутрално пространство, което може да бъде изпълвано от всевъзможни политически съдържания, без това да се отразява на колективната му физиономия? Идеята за интегриране на Западните Балкани в ЕС има стойност заради разбирането, че те биха обогатили мултикултурното многообразие в общото европейско пространство. Тези държави не биха могли да бъдат натоварвани, а още по-малко да имат претенцията да заменят напускането на Великобритания. Тяхното приобщаване има съвсем друга геополитическа контекстуална логика.

Турция не е ли член на НАТО, г-н премиер?

Зареден с множество национални и етнически кризи, регионът на Западните Балкани би могъл да намери тяхното решение при разтварянето им в общото пространство на един ЕС, който осъзнато продължава реализацията на принципа Европа на регионите, като придава значителна функционална тежест на ролята на гражданските общества за сметка на държавните бюрокрации. Във всяка друга вътрешновластова конфигурация на ЕС, особено при подчертана и засилена теза за безусловна защита и непроменимост на националните държави, интеграцията на Западните Балкани ще се превърне в проблем и за региона, и за ЕС. Неслучайно автентичната първооснова на идеята за интеграция на Западните Балкани бе по формулата „разширяване на зоната за сигурност на ЕС чрез разширяване на ЕС по посока на Западните Балкани и на Турция“. Два равностойни разширително-интеграционни вектора, чийто смисъл е както съхраняване на евроатлантически баланси, така и укрепване на мултикултурната демокрация.

Днес отношенията на ЕС с Турция са в криза, откъдето бе предизвикана и криза сред съюзниците в НАТО. Безпокойството на Борисов заради отношенията с Турция е обосновано. Но е недопустимо министър-председател на страната ни да произнася изречението:

"Турция трябва да е стратегически партньор на ЕС и НАТО." 

Подобно изречение е недопустимо, защото не само от формална, но и от практическа геополитическа гледна точка Турция не е партньор, а пълноправен член на НАТО.

Това означава, че въпреки кризата Анкара е призвана да бъде съавтор на глобалните политики в сферата на атлантическата сигурност. Решение на проблема с кризата между ЕС и Турция следва да се търси от позиция на детайлно познаване на причините, довели до тежки противоречия между ЕС и Турция, а оттам и вътре сред страните членки на НАТО. Корените на кризата не са политически, а цивилизационни. Пукнатината започна да се проявява още от мига, когато лидери на ЕС се опитаха да провъзгласят съюза за християнски клуб и да го противопоставят на ислямската цивилизация. Не бъде ли произнесена на глас тази основна причина, кризата ще се задълбочава и за никакви партньорства няма да може да се говори.

Борисов си спомни Гришо, забрави Наим

Впрочем, през тези дни, когато един голям български спортист постигна най-големия си триумф в световния тенис, друг голям спортист, символ на борбата на българските турци срещу възродителния процес, си отиде от живота. Всички с основание се преклониха и поздравяваха Григор Димитров. Нито един представител на българското правителство не застана до ковчега на Наим Сюлейманоглу, който бе изпратен в последния му път от елита на турското държавно ръководство.

Ако България се е отказала от Наим Сюлейманоглу за втори път и го е подарила безвъзмездно на спомените само на съседна Турция, как тогава да градим цивилизационни мостове и общи спомени? Дали обяснението, че в Истанбул не бе изпратен дори министърът на спорта Красен Кралев, не следва да се търси в коалиционното присъствие и роля на "Обединените патриоти", за които едва ли не всеки жест на обща съпричастност между България и Турция отеква като болезнено предателство?

Дори и днес – пред студентите от УНСС, министър-председателят не пропусна да поздрави Григор Димитров, но въпреки че отдели минути за Турция, пропусна да спомене Наим и неговата роля за авторитета както на българския, така и на турския спорт. 

Да кажеш мълчаливо - "Крим е руски"

Анализът на лекцията на Бойко Борисов няма да бъде пълен, ако подминем и отговора му на въпрос на студент за санкциите срещу Русия.

"Спазват ли се Минските споразумения, санкциите за Русия трябва да отпаднат“, каза премиерът.

Това е или дълбоко непознаване на предисторията на санкциите, или част от опита за дълбока подмяна, която се прави с цел да бъде облекчен натискът срещу режима на Путин. Ако някой е забравил, нека да си спомни – санкциите срещу Русия не са наложени заради кризата в Източна Украйна, за чието регулиране бяха изработени Минските споразумения, а заради руската окупация и анексията на Крим.

Твърдение, произнесено от премиер на страна членка на ЕС и НАТО, че изпълнение на Минските споразумения е равносилно на падане на санкциите срещу Кремъл, е крещящ, дори с непроизнасянето си на глас, отказ да бъде санкционирана руската агресия срещу суверенна държава като Украйна. С други думи – Бойко Борисов мълчаливо съобщава, че според него Крим вече е руски и това е необратимо.

Да се срамуваме ли, или да просвещаваме непросветените?

Коментари

Аплодисментите не винаги са комплимент,

но "УНСС", гнездото на образователната корупция, е точно мястото за изява на нейното олицетворение, другаря Борисов, който може да не е много начетен, обаче има едно ДОСТОЙНСТВО - той разпределя порциите.

А този език "студентите" в УНСС го разбират най-добре.

Аплодисментите в случая са били искрен комплимент.

...

Какво ще рече, че УНСС е гнездото на образователната корупция? Аз лично съм учил и завършил там и за целия си период на следване не съм дал нито стотинка подкуп, освен за два-три учебника на преподаватели. В този смисъл приемам подобни квалификации като напълно неуместни.

Колкото до речите на Борисов - с всеки изминал ден те стават все по-безсмислени и по-безсмислени, предвид "видимите резултати" в живота на всеки един от нас - в София, в големия, в малкия град и на село. Неговото управление ще остане в историята с мижави постижения и доста солиден PR и съм убеден, че този мандат ще му е последният.

Подкупът не е само "взел"-"дал", драги.

Подкупването на студентите е и по други линии -- както в останалите уманитарни ВУЗове, в бившето "Карл Маркс" инфлацията на оценките е жестока, а знанията на изходящите "икономисти" са нулеви. Демек, завършва се лесно и е достатъчно само да си плащаш. Е, ако и толкова акъл нямаш, плащаш.

Интервюирам чат-пат завършили ВИИ-то - пълна скръб са.

Нямат си халхабер от статистика и елементарен (мат) анализ, не могат да построят дори прост модел, елементарни диференциални уравнения ги хвърлят в ужас, а хомоскедастичността я имат за сексуална девиация.

:)

Агент Алберт /Коритаров/ за лекцията на ББ на терена на агент Стойновски /Стати Статев/! Изобщо не съм учуден, че агент Алберт произвежда опорки точно като агент Сашо11 в издание, което видимо бъка от агенти на ДС.
:)

По същество

Приказките на ББ и за Западните Балкани, и за Турция са приказки за югоизточния фланг на НАТО и ЕС във войната им с Путин. Всичко това е облечено в народен сленг на дипломатичния език. Докато в действията за Западните Балкани, Турция, инфраструктурните коридори, проучването на шелфа ни дипломация няма. Само оголен интерес. Стига да има кой да го прочете.
ognian deyanov's picture
ognian deyanov
ognian.dey

Непросветените да ги просветят....

Непросветените да ги просветят просветените. За неподготвени лекции времето е много неподходящо. Прави впечатление заспалото присъствие на студентите.
смехурко's picture
смехурко
смехурко

morituri te salutant

Всичко, казано от Коритаров в този анализ е абсолютно вярно! Но нали и Тошо ходеше да се "среща" със студенти, трудови колективи и т.н. , На тези срещи винаги държеше някакви безсмислени речи (когато не грачеше по готово написан текст). Глупостите си омаловажаваше с характерен смях. Очевидно съзнаваше качествата си.
Е, вече дойде му напъна и на Бойко!
На Тошо му се смееха от сърце, но никога пред него. На Бойко след "срещите " дори не е смешно!

Да се срамуваме!

Да се срамуваме!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?