Над 600 000 бежанци от малцинството рохинджа ще бъдат принудително върнати от Бангладеш в Мианмар. Това предвижда споразумение, подписано от двете страни след продължилата месеци хуманитарна криза в Югоизточна Азия. От август тази година стотици хиляди са прекосили границата в търсене на спасение от погромите на мианмарските власти. Оттогава те живеят в претъпкани бежански лагери в Бангладеш при ужасни условия.

Меморандумът е подписан на среща на канцлерката на Мианмар Аун Сан Су Чи и външния министър на Бангладеш Хасан Махмуд Али вчера. Сред спорните въпроси на срещата е точният брой на живеещите в бежанските лагери в Бангладеш рохинджи, които да бъдат върнати, твърди Би Би Си. Според официалното съобщение депортирането на търсещите убежище ще може да започне след два месеца.

Принудителното репатриране на бежанци от мюсюлманското малцинство обаче крие огромни рискове, предупреждават правозащитни организации. В Мианмар рохинджа са подложени на преследвания и погроми и сигурността им не може да бъде гарантирана. Много от представителите на общността са ужасени от възможността да бъдат принудително върнати в бившата Бирма.

Кои са рохинджа и как започна кризата?

Предимно мюсюлманската етническа група живее в будистки Мианмар от векове. Преди началото на последната криза в края на миналия месец само щата Ракин са обитавали около 1,1 милиона рохинджи. Официалните власти в страната им отказват гражданство, което на практика ги оставя без родина. Забранено им е обаче и да напускат Ракин без позволение от властите. Щатът е най-бедният в страната, хората живеят в гета и липсват елементарни условия.

Ситуацията за рохинджа става особено тежка след военния преврат през 1962 г. Те остават без гражданство, с което на практика им е отказан достъп до образование и работа. Те не могат да пътуват свободно и да изповядват религията си, дори възможността да получат здравни грижи е напълно отказана. Нямат и право да гласуват.

От 70-те години десетки сблъсъци с властите принуждават рохинджите да търсят убежище в съседен Бангладеш или други източноазиатски страни, повечето от които са толкова бедни, че не могат да осигурят дори храна на бежанците. При сблъсъците с мианмарските сили за сигурност рохинджите са избивани, измъчвани, а жените са изнасилвани, споделят самите те.

През октомври 2016 г. девет гранични полицаи са убити от бойци от въоръжена група рохинджа. Следват погроми в селата, където живее малцинството – силите за сигурност са обвинени в убийства, изнасилвания и побои, а правителството - в етническо прочистване. В края на август въоръжени рохинджи нападат полицейски патрули и военна база, което предизвиква нови погроми и бежанска вълна, довела до хуманитарна криза в съседен Бангладеш.

Активисти на правозащитни организации и самите потърпевши разказват как силите за сигурност откриват огън срещу невъоръжени мъже, жени и деца. Групи за защита на човешките права са документирали пожари в поне 10 района на щата Ракин от началото на последната вълна насилие. Над 600 000 са избягали от 25 август до сега, а хиляди са в капан в ничията земя между Мианмар и Бангладеш, твърди агенцията на ООН за бежанците. Стотици хора, които са се опитали да влязат в Бангладеш, са били отблъснати от патрули или са задържани и насилствено върнати в Мианмар, твърди още организацията.

Международен натиск

Международната общност оказва натиск върху Мианмар за намиране на трайно решение на кризата. 

В сряда американският държавен секретар Рекс Тилърсън остро осъди насилието над мюсюлманското малцинство от страна на властите в Мианмар:

"След като внимателно анализирахме наличните факти, се убедихме, че ситуацията в северния щат Ракин представлява етническо прочистване срещу рохинджа."

През лятото беше свикано заседание на Съвета за сигурност на ООН заради кризата. Организацията проведе независимо международно разследване на насилието срещу рохинджа. Според отговарящия за човешките права в ООН Зеид Раад ал Хюсеин действията на мианмарските власти са “христоматиен пример за етническо прочистване“.

Другата седмица пък папа Франциск ще посети региона. Главата на Католическата църква многократно призова за спиране на насилието и верска търпимост.

Върховният представител на ЕС по външните работи и сигурността Федерика Могерини също посети бежански лагер в Бангладеш.