Ad Config - Website header

 

Article_top

Генерал Ратко Младич - най-кръвожадният военен, стъпил на европейска земя от времената на Третия райх насам, ще умре в затвора. Всеки друг край на съдебния процес в Хага би бил абсурден.

Майките на над 8000 мъже и момчета, избити в Сребреница за пет дни през лятото на 1995 г., имат сериозни причини да приветстват доживотната присъда срещу Младич за геноцид - единствения стандарт, по който престъплението може да бъде правилно измерено.

Но въпреки ликуването на правозащитните организации и юристите надвисва тъмен облак над повечето оцелели от урагана на насилието на Младич, който обвива живота им и паметта на убитите или тези, които все още се водят изчезнали.

Аз свидетелствах в Хага срещу Младич, а също така срещу политическия му съратник Радован Караджич и още 7 обвиняеми. Разказах най-вече за мрежата от концлагери, за които писах в този вестник през 1992 г. - тогава работих заедно с екип на "Индипендънт телевижън нюз", - както и за серия масови убийства, етничестко прочистване, изнасилвания и разрушения, които продължаваха три кървави години.

Днес успях да пообщувам по телефона с тези, които оцеляха. Но покрай тези, които загубиха близки в клането в Сребреница, никой не изрази особена радост заради присъдата.

Срещу Младич бяха повдигнати две обвинения за геноцид. Едното - за клането в Сребреница, другото - за случилото се в "общини" в Босна. Тук военните, които се подчиняваха на непосредствените заповеди на Младич, извършиха зверски престъпления, докато международната общност трепереше, че и още по-зле. Самият трибунал в Хага бе опит за възстановяване на справедливостта и акт на покаяние за този провал. Погромите на Младич включваха масови убийства, мъчения, изнасилвания в лагерите "Омарска", "Трнополе" и "Керетем" в Северозападна Босна. На изток, във Вишеград, мирните жители, сред които и бебетата, бяха наблъскани живи в къщи, които след това бяха запалени, или на мостове, които бяха взривени, или просто бяха насичани на парчета, които след това бяха хвърляни в река Дрина. Освен това имаше пълно разрушаване на безброй градчета и села, изтребване на всички несърби чрез депортиране или смърт, събаряне на джамии и католически храмове, изпращане на всички жени и момичета в лагери, където с тях издевателстваха всяка нощ. И много други работи.

Но очевидно всичко това по някакви причини не попада под определението геноцид. По това обвинение Младич бе оправдан. Но тогава възниква въпросът какво беше това.

Сред дошлите в Хага да чуят присъдата бе Келима Даутович, която успя да оцелее от лагера "Трнополе", докато мъжът й бе в лагера "Омарска", която загуби много членове на голямото си семейство и много съседи, когато родното й село Козарац бе изравнено със земята.

"Присъдата разочарова, но не изненадва - казва тя. - Вероятно те не поискаха да нарекат това геноцид, защото всичко стана пред очите на световната общественост, която трябваше да ни защитава. Както и да е, надявам се, че историците ще си свършат работата по-добре от съдиите."

Тази рисунка на стена в Белград, изобразяваща Младич, е доказателство за почитта към него сред много сърби.

Един от най-възмутителните фарсове по време на дългия криволичещ път на Трибунала бе арестът през 2015 г. на една от най-високопоставените му служителки - Флоранс Артман, за нейното журналистическо отразяване на Сребреница по отношение на материали, обявени за секретни от съда. Артман, която от килията си можеше да гледа как Младич прави всекидневните си упражнения, днес отбелязва, че "в историята няма геноцид, който да се е случил за пет летни дни. Геноцидът е цял процес."

По думите й за разлика от други присъди ролята на самата Сърбия е изцяло игнорирана:

"Тази присъда лиши геноцида от идеология, история и международен контекст."

Добре казано. От "Хюмън райтс уоч" се радват на факта, че присъдата изпраща "послание до управниците в целия свят, които извършват брутални зверства, независимо дали са в Мианмар, Северна Корея или Сирия", докато се подготвя процес за военни престъпления в Сирия.

Но кой точно ще бъде изправен пред съда? Младич е военен командир и по-добре да бъде в затвора, отколкото на свобода. Но, както правилно попита архиепископ Дезмънд Туту - къде беше Тони Блеър, когато нещата опряха до разрушенията в Ирак, а към него могат да бъдат добавени имената на Чейни Ръмсфелд и други покрай тях? Ще бъде ли по същия начин "окастрено" и правосъдието в Сирия, за да бъдат изключени Асад и Путин или който и да било от режима на нашия съюзник Саудитска Арабия, която въоръжава "Ислямска държава" и бомбардира Йемен? И трябва ли бившата любимка на правозащитното движение Аун Сан Су Чи да очаква обвинения?

Задачата на Трибунала в Хага бе частично правосъдна, но също така и "да насърчи помирение" на Балканите. Нищо не излезе. Младич получи това, което искаше - сръбска минидържава в Босна, от която през 1995 г. бе прогонен всеки несърбин и където само една шепа хора се осмелиха да се завърнат. Той е обожаван, портретът му краси барове и стени на кабинети в Босна и Сърбия, а името му е скандирано на футболни мачове.

Дори главният прокурор на хагския трибунал Серж Брамерц призна, че "конфликтът и зверствата могат да имат своя собствена логика" и че животът в Босна е по-враждебен в религиозно отношение отвсякога в сравнение с времето преди войната, като всички страни се сринаха до състоянието на взаимна омраза - което се оказа изключително привлекателно финансово за политическата класа, управляваща страната.

Младич без съмнение е жесток човек, но той може да започне да излежава присъдата си с удовлетворение, тъй като мисията му е почти изпълнена.

-------

* Авторът е британски журналист, работил в миналото за вестниците "Гардиън" и "Обзървър". Коментарът е публикуван в "Гардиън".

 

Генерал Ратко Младич - най-кръвожадният военен, стъпил на европейска земя от времената на Третия райх насам, ще умре в затвора. Всеки друг край на съдебния процес в Хага би бил абсурден.

Майките на над 8000 мъже и момчета, избити в Сребреница за пет дни през лятото на 1995 г., имат сериозни причини да приветстват доживотната присъда срещу Младич за геноцид - единствения стандарт, по който престъплението може да бъде правилно измерено.

Но въпреки ликуването на правозащитните организации и юристите надвисва тъмен облак над повечето оцелели от урагана на насилието на Младич, който обвива живота им и паметта на убитите или тези, които все още се водят изчезнали.

Аз свидетелствах в Хага срещу Младич, а също така срещу политическия му съратник Радован Караджич и още 7 обвиняеми. Разказах най-вече за мрежата от концлагери, за които писах в този вестник през 1992 г. - тогава работих заедно с екип на "Индипендънт телевижън нюз", - както и за серия масови убийства, етничестко прочистване, изнасилвания и разрушения, които продължаваха три кървави години.

Днес успях да пообщувам по телефона с тези, които оцеляха. Но покрай тези, които загубиха близки в клането в Сребреница, никой не изрази особена радост заради присъдата.

Срещу Младич бяха повдигнати две обвинения за геноцид. Едното - за клането в Сребреница, другото - за случилото се в "общини" в Босна. Тук военните, които се подчиняваха на непосредствените заповеди на Младич, извършиха зверски престъпления, докато международната общност трепереше, че и още по-зле. Самият трибунал в Хага бе опит за възстановяване на справедливостта и акт на покаяние за този провал. Погромите на Младич включваха масови убийства, мъчения, изнасилвания в лагерите "Омарска", "Трнополе" и "Керетем" в Северозападна Босна. На изток, във Вишеград, мирните жители, сред които и бебетата, бяха наблъскани живи в къщи, които след това бяха запалени, или на мостове, които бяха взривени, или просто бяха насичани на парчета, които след това бяха хвърляни в река Дрина. Освен това имаше пълно разрушаване на безброй градчета и села, изтребване на всички несърби чрез депортиране или смърт, събаряне на джамии и католически храмове, изпращане на всички жени и момичета в лагери, където с тях издевателстваха всяка нощ. И много други работи.

Но очевидно всичко това по някакви причини не попада под определението геноцид. По това обвинение Младич бе оправдан. Но тогава възниква въпросът какво беше това.

Сред дошлите в Хага да чуят присъдата бе Келима Даутович, която успя да оцелее от лагера "Трнополе", докато мъжът й бе в лагера "Омарска", която загуби много членове на голямото си семейство и много съседи, когато родното й село Козарац бе изравнено със земята.

"Присъдата разочарова, но не изненадва - казва тя. - Вероятно те не поискаха да нарекат това геноцид, защото всичко стана пред очите на световната общественост, която трябваше да ни защитава. Както и да е, надявам се, че историците ще си свършат работата по-добре от съдиите."

Тази рисунка на стена в Белград, изобразяваща Младич, е доказателство за почитта към него сред много сърби.

Един от най-възмутителните фарсове по време на дългия криволичещ път на Трибунала бе арестът през 2015 г. на една от най-високопоставените му служителки - Флоранс Артман, за нейното журналистическо отразяване на Сребреница по отношение на материали, обявени за секретни от съда. Артман, която от килията си можеше да гледа как Младич прави всекидневните си упражнения, днес отбелязва, че "в историята няма геноцид, който да се е случил за пет летни дни. Геноцидът е цял процес."

По думите й за разлика от други присъди ролята на самата Сърбия е изцяло игнорирана:

"Тази присъда лиши геноцида от идеология, история и международен контекст."

Добре казано. От "Хюмън райтс уоч" се радват на факта, че присъдата изпраща "послание до управниците в целия свят, които извършват брутални зверства, независимо дали са в Мианмар, Северна Корея или Сирия", докато се подготвя процес за военни престъпления в Сирия.

Но кой точно ще бъде изправен пред съда? Младич е военен командир и по-добре да бъде в затвора, отколкото на свобода. Но, както правилно попита архиепископ Дезмънд Туту - къде беше Тони Блеър, когато нещата опряха до разрушенията в Ирак, а към него могат да бъдат добавени имената на Чейни Ръмсфелд и други покрай тях? Ще бъде ли по същия начин "окастрено" и правосъдието в Сирия, за да бъдат изключени Асад и Путин или който и да било от режима на нашия съюзник Саудитска Арабия, която въоръжава "Ислямска държава" и бомбардира Йемен? И трябва ли бившата любимка на правозащитното движение Аун Сан Су Чи да очаква обвинения?

Задачата на Трибунала в Хага бе частично правосъдна, но също така и "да насърчи помирение" на Балканите. Нищо не излезе. Младич получи това, което искаше - сръбска минидържава в Босна, от която през 1995 г. бе прогонен всеки несърбин и където само една шепа хора се осмелиха да се завърнат. Той е обожаван, портретът му краси барове и стени на кабинети в Босна и Сърбия, а името му е скандирано на футболни мачове.

Дори главният прокурор на хагския трибунал Серж Брамерц призна, че "конфликтът и зверствата могат да имат своя собствена логика" и че животът в Босна е по-враждебен в религиозно отношение отвсякога в сравнение с времето преди войната, като всички страни се сринаха до състоянието на взаимна омраза - което се оказа изключително привлекателно финансово за политическата класа, управляваща страната.

Младич без съмнение е жесток човек, но той може да започне да излежава присъдата си с удовлетворение, тъй като мисията му е почти изпълнена.

-------

* Авторът е британски журналист, работил в миналото за вестниците "Гардиън" и "Обзървър". Коментарът е публикуван в "Гардиън".

Коментари

Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Наслушах се на глупости

Клането в Сребреница е като Торбалан - всеки казва, че го има, ама никой не го е виждал...

А пък..

Коментарът ти е като манталитета и образованието на българина - под всякаква критика!
geg's picture
geg
geg

Наслушалия се на глупости

Ти като си се наслушал на глупости, на нас защо не ни ги спести?

Трагедия

Всичко това е последица от "Начертание"-то на Илия Гарашанин и от политиката на видните сърбошовинисти Стоян Новакович и Милош Милоевич.
Сърбите потресоха света, оставиха неизлечими рани на Балканите, но най-голямата болка оставиха за себе си - те и до днес не са направили цивилизационния избор, който направи Европа през 20-ти век и живеейки в миналото те са осъдени да страдат още дълго...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да поиска сваляне на санкциите срещу Русия?