Ad Config - Website header

 

Article_top

"Медийният плурализъм в България е чиста илюзия. Много често изобщо не е ясно чия е дадена медия", казва радиожурналистката и председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) Ирина Недева.

Според нея много от вестниците се използват като бухалка за целите на водевилни кампании срещу отделни политици или бизнесмени. Тя твърди освен това, че определени медии, политици и олигарси са обвързани в символичен брак, в който неизменно има и елементи на корупция. Като пример за това тя посочва депутата от ДПС Делян Пеевски, който е собственик на „Нова българска медийна група" и притежава две телевизии и шест вестника, с което на практика контролира 80% от пазара на печатните медии, четем в публикацията от София на немския „Тагесцайтунг“.

Държавното кранче

Авторката на репортажа - германската журналистка Барбара Йортел - пише освен това, че правителството е в състояние да упражнява натиск над медиите и посредством разпределението на средствата, отпускани от ЕС за популяризирането и разясняването на определени европейски програми. Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация" цитира документ на АЕЖ-България, в който се казва, че с оглед на финансовата нестабилност и стагнацията на медийния пазар държавата се е превърнала в един от най-значимите рекламодатели.

„Това увеличава влиянието на министерствата и местните власти както над регионалните медии, така и над националните. Те пък често се показват като твърде лоялни към управляващите, като се въздържат да ги критикуват", четем в публикацията.

Там е цитирана и оценка на „Репортери без граници", според която разпределението на европейските пари за медиите в България се извършва изцяло непрозрачно. Между 2007 и 2012 г. българското правителство било отпуснало на медиите общо 36,6 млн. евро за различни разяснителни кампании по отделни европейски програми – без да конкретизира как точно са били използвани парите. Брюксел познавал този проблем, но засега се въздържал от намеса.

С оглед на тази прекалена сдържаност на европейските партньори няколко български журналистически организации, сред които и AЕЖ-България, сега са подхванали своя инициатива, пояснява „Тагесцайтунг". Поводът е шестмесечното председателство на България в ЕС, започващо на 1 януари идната година. Българските журналисти предлагат да се определят количествени и качествени критерии за определянето на медийните партньори по време на българското председателство. Целта на този подход е да се противодейства на евентуални политически зависимости в медийната сфера, пояснява изданието.

На дистанция от политиците

Все пак ситуацията в България не бива да се представя в изцяло черни краски, казва радиожурналистката Ирина Недева и добавя, че за разлика от Унгария и Полша в България поне засега не съществува опасността някое правителство да получи мнозинство от 2/3 на избори, така че да промени и Конституцията по свой вкус. Раздробеността на политическото пространство в страната просто не позволява подобно нещо, пояснява журналистката.

Дали е възможно да има и нови скандали от сорта на този около Виктор Николаев и депутата Антон Тодоров? „Да", отговаря Недева, но добавя, че в последно време все повече журналисти в България осъзнавали, че са длъжни да се държат на разстояние от управляващите.

„А това е наистина нещо положително", казва тя в края на репортажа на „Тагесцайтунг".

Материалът е публикуван в "Дойче веле".

 

"Медийният плурализъм в България е чиста илюзия. Много често изобщо не е ясно чия е дадена медия", казва радиожурналистката и председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) Ирина Недева.

Според нея много от вестниците се използват като бухалка за целите на водевилни кампании срещу отделни политици или бизнесмени. Тя твърди освен това, че определени медии, политици и олигарси са обвързани в символичен брак, в който неизменно има и елементи на корупция. Като пример за това тя посочва депутата от ДПС Делян Пеевски, който е собственик на „Нова българска медийна група" и притежава две телевизии и шест вестника, с което на практика контролира 80% от пазара на печатните медии, четем в публикацията от София на немския „Тагесцайтунг“.

Държавното кранче

Авторката на репортажа - германската журналистка Барбара Йортел - пише освен това, че правителството е в състояние да упражнява натиск над медиите и посредством разпределението на средствата, отпускани от ЕС за популяризирането и разясняването на определени европейски програми. Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация" цитира документ на АЕЖ-България, в който се казва, че с оглед на финансовата нестабилност и стагнацията на медийния пазар държавата се е превърнала в един от най-значимите рекламодатели.

„Това увеличава влиянието на министерствата и местните власти както над регионалните медии, така и над националните. Те пък често се показват като твърде лоялни към управляващите, като се въздържат да ги критикуват", четем в публикацията.

Там е цитирана и оценка на „Репортери без граници", според която разпределението на европейските пари за медиите в България се извършва изцяло непрозрачно. Между 2007 и 2012 г. българското правителство било отпуснало на медиите общо 36,6 млн. евро за различни разяснителни кампании по отделни европейски програми – без да конкретизира как точно са били използвани парите. Брюксел познавал този проблем, но засега се въздържал от намеса.

С оглед на тази прекалена сдържаност на европейските партньори няколко български журналистически организации, сред които и AЕЖ-България, сега са подхванали своя инициатива, пояснява „Тагесцайтунг". Поводът е шестмесечното председателство на България в ЕС, започващо на 1 януари идната година. Българските журналисти предлагат да се определят количествени и качествени критерии за определянето на медийните партньори по време на българското председателство. Целта на този подход е да се противодейства на евентуални политически зависимости в медийната сфера, пояснява изданието.

На дистанция от политиците

Все пак ситуацията в България не бива да се представя в изцяло черни краски, казва радиожурналистката Ирина Недева и добавя, че за разлика от Унгария и Полша в България поне засега не съществува опасността някое правителство да получи мнозинство от 2/3 на избори, така че да промени и Конституцията по свой вкус. Раздробеността на политическото пространство в страната просто не позволява подобно нещо, пояснява журналистката.

Дали е възможно да има и нови скандали от сорта на този около Виктор Николаев и депутата Антон Тодоров? „Да", отговаря Недева, но добавя, че в последно време все повече журналисти в България осъзнавали, че са длъжни да се държат на разстояние от управляващите.

„А това е наистина нещо положително", казва тя в края на репортажа на „Тагесцайтунг".

Материалът е публикуван в "Дойче веле".

Коментари

...

Интересно. Не знаех, че печатните медии у нас са едва осем вестника, но щом така твърди г-жа Недева сигурно е така.

Колкото до злоупотребата с евросредства - има си съответни институции в Брюксел, на които това им е работата. Ако не съзират проблем или ако не искат да го решат, не виждам какво може насила да ги принуди да го направят.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?