Спрямо четирима магистрати е имало неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). Това се казва в доклада на Националното бюро за контрол на СРС за 2016 г., който бе приет в края на миналата седмица от ресорната парламентарна комисия при закрити врати. 

През изминалата година бюрото е започнало проверки за правомерност в прилагането на СРС (подслушване, следене, наблюдение, проследяване и пр.) за 88 случая. 81 от тях са по сигнали на граждани, между които петима депутати от миналия 43-ти парламент, 13 магистрати и 9-ма адвокати, отчитат от ведомството на Бойко Рашков.

В доклада не се споменава подробно как са приключили проверките срещу народните представители, магистратите и адвокатите, освен, че работата по преписките е приключила, а лицата са уведомени за резултата. Казва се само, че четирима от тези магистрати са били уведомени, че спрямо тях са прилагани нерегламентирано СРС. Не по правилата е било и "слушането" на още един гражданин. Констатациите на бюрото се базират на липса на данни за извършени тежки престъпления, липса на данни за съпричастност на конкретното лице към конкретното престъпление, даване на разрешение от некомпетентен орган, както и на даване на срок за прилагане на СРС, по-дълъг от разрешения по закон. През лятото самият Бойко Рашков публично обяви, че е имало незаконно подслушване на политици, магистрати и журналисти, но после спря с изявленията. През миналата седмица от БСП поискаха темата да се разнищи в парламента.

Като цяло докладът отразява позитивни тенденции в намаляването на безразборното и безконтролно "слушане", каквото имаше в изобилие през изминалите шест-седем години. Новото е, че този път не Софийският градски съд (СГС), а Специализираният наказателен съд (СпНС) е първенец по даване на разрешителни за СРС, което се дължи на подалия сам оставка вече бивш шеф на СГС Калоян Топалов. Той замести компрометираната именно на тема СРС председателка Владимира Янева. В същото време обаче специализираният съд не смогвал с обработката на всички искания, от което съществува риск от хаос. От бюрото обаче отчитат голям брой откази за даване на разрешения по искания на ДАНС. Отбелязват също така, че прокуратурата е сезирана многократно за нарушения на правилата по прилагането на "слушането", но все още имала "противоречива практика" при извършваните впоследствие проверки.

По-малко СРС, но за по-дълго време

През 2016 г. са започнали процедури за подслушване, следене и пр. на 2749 лица, като през предходната година те са били 2638, а през 2014 г. с близо 35% повече - 4202. Пикът е бил през 2011 г. - имало е искания за 8184 лица. От тези данни бюрото вади извода, че след 2011 г. е започнала тенденция към намаляване броя на лицата, контролирани със СРС, а през 2016-а - даже на стабилизиране. От ведомството на Бойко Рашков смятат, че положителната тенденция се дължи на редица фактори като засиления контрол на самите заявители, задължението всички материали на заявителя да минават първо през съдия, както и изпратените над 100 становища на бюрото до главния прокурор, министъра на вътрешните работи, шефа на ДАНС и др. 

Най-много искания за подслушване са дошли от МВР и прокуратурата, каквато е и статистиката за 2015 г. Намаление обаче има в исканията, дошли от ДАНС - регистриран е спад с около 9 на сто (10,08% за 2016 г. при 19,16 на сто през 2015 г.). За това обаче си има обяснение - едното е връщането на ГДБОП от ДАНС в редиците на вътрешното ведомство, а втората е "получените през 2016 г. многобройни откази на съдиите да разрешат прилагането". 

От бюрото обаче отчитат, че в сравнение с предходната година се е увеличил броят на исканията за удължаване на срока за подслушване - скокът е с 26%.

Най-често исканията за подслушване са били по адрес на: организирани престъпни групи (2108 бр.), наркотици (702), акцизни стоки (307), кражби (235), измама (160), подкуп - едва 94 броя. За сравнение, през 2015 г. е имало двойно по-малко искания за СРС за разкриване на престъпления, свързани с ОПГ. През същата година обаче е имало 175 искания за подслушвания за вземане и даване на подкупи. Почти няма такива за шпионаж и издаване на държавни тайни.

Много разрешения, малко човешки капитал

4885 са издадените разрешения за подслушване (3772 по първоначални искания и 1113 за продължаване на срока). Или разрешенията са се увеличили с 21 на сто спрямо 2015 г., когато са били 4034 броя. Най-много са дадени от Специализирания наказателен съд (2179), следван от окръжните съдилища в Пловдив, Стара Загора и Благоевград. Разрешенията, идващи от СГС, са драстично намалели до скромните 90 броя (2% от общите) на фона на това, че преди две години СГС издаваше над 40 на сто от всички разрешения (2298 броя от общо 5604), а през 2015 г. - 837 броя, или 21 на сто от всички.

"Фактът, че СпНС се произнася по най-много искания, не доведе до адекватно материално-техническо и кадрово обезпечаване на дейността... Условията за работа в този съд вече не съответстват на огромния обем документи, което не позволява тяхното систематично подреждане, надеждно съхраняване и ползване...", посочват обаче от бюрото. Оттам са уведомили ВСС и председателя на ВКС за проблема. 

Позитивното в този доклад е, че през 2016 г. не е било открито характерното за предходни години нарушение даване на разрешение за комбинация от престъпления, за част от които обаче законът не предвижда прилагане на СРС. Съдиите вече давали зелена светлина за подслушване само за онези престъпления, за които законът го позволява. 

"За нарушения от този характер през последните години е сезиран многократно главният прокурор, но от актовете на прокурори, извършили проверки, е видно, че практиката на прокуратурата все още е противоречива", отбелязват хората на Бойко Рашков.

От бюрото прилагат друг пример за работата с държавното обвинение - със случай, в който вече е било дадено разрешение за прилагане на СРС за 180 дни (т.е. половин година), след като обаче вече е било приложено СРС за същия срок, но от друг заявител. Разрешението е издадено от един и същ съдия. Така правата на лицето са били нарушени за 11 месеца при разрешени от закона до 6 месеца. Последвалата прокурорска проверка обаче излязла с решение за прекратяване на наказателното производство с мотива, че "наслагването" на срокове не е престъпление.

"Членовете на бюрото не приемат тези мотиви, тъй като те противоречат на закона, на стандартите, установени в множество решения на ЕСПЧ, а не съответстват на практиката на самата прокуратура", посочват от ведомството на Рашков.

От бюрото са сезирали през миналата година прокуратурата и за неправомерно прилагане на СРС спрямо военен прокурор. Разрешението не е било дадено от СГС, както би трябвало, а вместо това исканията са били отправени към Софийския окръжен съд, а впоследствие и към военния.

През 2016 г. са постановени откази в 1209 случая, което е почти двойно повече спрямо 2015-а. Най-много откази са постановени по искания на ДАНС (31% от всички заявки на агенцията). Следват МВР и прокуратурите. От доклада става ясно, че основните причини за отказите са "недостатъчна мотивираност", "отправени са до некомпетентен съд или са изготвени от некомпетентен заявител". Все пак от бюрото откриват още една положителна тенденция - съдиите вече не връщали неотговащите на закона искания с устно разпореждане да се изчистят недостатъците, а както е по закон, постановявали отказ.

В резултат на прилагането на СРС са изготвени 1413 веществени доказателствени средства, с 15% по-малко от 2015 г.