Ad Config - Website header

 

Article_top

Снегът валеше на парцали. На големи мръсни жълти парцали. Понякога падаше и на цели книги, които се трупаха като многотомни поредици в уличните кьошета.

Снегът покри първо близкото минало. Иван Костов се превърна в жълт снежен човек и около него се образуваха големи преспи със забити табели “Приватизация” и “Досиета на прехода”.

Де ги на двора и по-малките десни партии! Те станаха скромни жълти купчинки (точно като стария пън), а около тях продължаваха да подскачат и да лаят рижаво-кафяви Шаровци.

Жълтата пелена покри “Правен свят” и оттам се отправи към ВСС, за да затрупа самотно стърчащия Лозан Панов.

Снегът валеше тихо, на пачки. Защото парите обичат тишината и особено тишината в медиите. Всяка снежинка изглеждаше като столевка – жълта столевка.

Фъртуната затрупа столчето на Ани Цолова, самата нея и Виктор Николаев до брадата. После Снежко навя в тв "Европа". След това малка лавина падна върху Кулезич. Сашо Диков като по-опитен скиор остана почти отгоре и само пискюлът на шапката му все още се полюляваше свободно. Но жълтият сняг бе напълнил устата му и не се разбираше какво обяснява.

Снежко блокира „Икономедия“, или поне сметките на собствениците ѝ.

В тишината държавните снегорини търпеливо чакаха, все едно снегът ги беше изненадал отново. Прокуратурата пък инициира проверки срещу хората, които се опитваха да изтръскат навятото или да изчистят тротоарите си. КОНПИ запорира имуществото им.

Снегът продължаваше да трупа. Кафявите „патриоти“ постепенно изсветляваха и станаха охрени. Метеорологичната обстановка беше способна да превърне дори Хитлер отново в художник или поне в галерист. Или Вермахта в рок група.

Парцалите покриха и доклада на Брюксел и той заприлича на лимонено пишмание. Те облепиха и Конституцията, особено в частта ѝ за правовата държава.

Навяванията засегнаха и гьола в Белене, който изведнъж доби жизнеспособен жълт цвят.

За сметка на това КТБ се изгуби в преспите.

Заради северния вятър и заскрежаването БСП от октомврийско червено засия в руско имперско златисто.

Само "Арена Армеец“ остана да стърчи над снежната пустиня, докато в нея медиите отразяваха единодушно поредния конгрес на управляващата партия и поредното избиране на нейния водач – другаря Т… Всъщност името май беше вече друго.

С приближаването на Коледа кочините в страната заприличаха на Витлеемска рождествена сцена. Прасетата постепенно се превръщаха в малки жълти ангелчета и влъхви, носещи подаръци на народа.

Бялото стана символ на клишето и политическата коректност.

Жълтото стана новото бяло.

А снегът продължаваше да пада. Прогнозата беше за стабилен снеговалеж до края на ротационното председателство.

Тихо. Код жълто.

Като в снежна приказка.

Материалът е написан за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

 

Снегът валеше на парцали. На големи мръсни жълти парцали. Понякога падаше и на цели книги, които се трупаха като многотомни поредици в уличните кьошета.

Снегът покри първо близкото минало. Иван Костов се превърна в жълт снежен човек и около него се образуваха големи преспи със забити табели “Приватизация” и “Досиета на прехода”.

Де ги на двора и по-малките десни партии! Те станаха скромни жълти купчинки (точно като стария пън), а около тях продължаваха да подскачат и да лаят рижаво-кафяви Шаровци.

Жълтата пелена покри “Правен свят” и оттам се отправи към ВСС, за да затрупа самотно стърчащия Лозан Панов.

Снегът валеше тихо, на пачки. Защото парите обичат тишината и особено тишината в медиите. Всяка снежинка изглеждаше като столевка – жълта столевка.

Фъртуната затрупа столчето на Ани Цолова, самата нея и Виктор Николаев до брадата. После Снежко навя в тв "Европа". След това малка лавина падна върху Кулезич. Сашо Диков като по-опитен скиор остана почти отгоре и само пискюлът на шапката му все още се полюляваше свободно. Но жълтият сняг бе напълнил устата му и не се разбираше какво обяснява.

Снежко блокира „Икономедия“, или поне сметките на собствениците ѝ.

В тишината държавните снегорини търпеливо чакаха, все едно снегът ги беше изненадал отново. Прокуратурата пък инициира проверки срещу хората, които се опитваха да изтръскат навятото или да изчистят тротоарите си. КОНПИ запорира имуществото им.

Снегът продължаваше да трупа. Кафявите „патриоти“ постепенно изсветляваха и станаха охрени. Метеорологичната обстановка беше способна да превърне дори Хитлер отново в художник или поне в галерист. Или Вермахта в рок група.

Парцалите покриха и доклада на Брюксел и той заприлича на лимонено пишмание. Те облепиха и Конституцията, особено в частта ѝ за правовата държава.

Навяванията засегнаха и гьола в Белене, който изведнъж доби жизнеспособен жълт цвят.

За сметка на това КТБ се изгуби в преспите.

Заради северния вятър и заскрежаването БСП от октомврийско червено засия в руско имперско златисто.

Само "Арена Армеец“ остана да стърчи над снежната пустиня, докато в нея медиите отразяваха единодушно поредния конгрес на управляващата партия и поредното избиране на нейния водач – другаря Т… Всъщност името май беше вече друго.

С приближаването на Коледа кочините в страната заприличаха на Витлеемска рождествена сцена. Прасетата постепенно се превръщаха в малки жълти ангелчета и влъхви, носещи подаръци на народа.

Бялото стана символ на клишето и политическата коректност.

Жълтото стана новото бяло.

А снегът продължаваше да пада. Прогнозата беше за стабилен снеговалеж до края на ротационното председателство.

Тихо. Код жълто.

Като в снежна приказка.

Материалът е написан за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

Коментари

Смилов, пак ли си ял от жълтия сняг?

Недей.

https://www.youtube.com/watch?v=xSY2uPuLi-U

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?