Ad Config - Website header

 

Article_top

И през следващата година държавното финансиране на български филми ще се разпределя на принципа за малко филми - много пари. Въпреки исканите от индустрията промени в Закона за филмовото изкуство, с които субсидията да се разпределя между повече ленти, от културното министерство изготвиха само козметични промени, с които се въвеждат още по-объркващи изисквания, мотивирани с еврозаконодателството. Проектът бе одобрен от Министерския съвет и сега е в полето на депутатите, които предстои да го разгледат на първо четене.

В сегашния закон е записано, че ежегодната държавна субсидия, разпределяна от Националния филмов център (НФЦ), отива при 7 игрални, 14 пълнометражни документални филма и за 160-минутни анимации. Тези текстове остават непроменени при предложенията на МК. Субсидията за тези ленти се определя на  база "сумата на средностатистическите бюджети за предходната година" за направата на същите тези филми. Кинодейците обаче настояват парите за кино да са направо процент от бюджета на културното министерство, както и да се промени цялостно схемата на финансиране, така че да има по-малко пари, но за повече филми, а не много за малко филми.

"Не можем да приемем, че при такъв нисък годишен бюджет на НФЦ по-голямата част от него се разпределя между 5-6 филма с държавна подкрепа от около 1 млн. лв. и по този начин броят на филмите се свежда до абсолютния минимум. Считаме, че подобно разпределение често води до познатите на всички корупционни практики при провеждането на конкурсите и в крайна сметка до понижаване качеството на българското кино. В повечето страни със сходно на нашето икономическо състояние държавната помощ не надвишава 200-300 хил. евро. С такова подпомагане са и голяма част от българските филми от последните години, отличени на най-престижните международни филмови фестивали. Размерът на тяхното държавно финансиране е в рамките на 400 хил. лв. и те са реализирани като копродукции с други европейски държави", пишат 30 именити наши режисьори, продуценти и аниматори в становището си до МК. 

Те предлагат от бюджета на министерството да се заделят 15% и изчисляват, че при бюджет на културното ведомство от 157 млн. лв. за 2017 г. това би означавало 23,5 млн. лв. субсидия за проекти, финансирани от НФЦ. "Към момента реално определените за НФЦ средства от бюджета на министерството през 2017 г. са 13,2 млн. лв. за проекти, 260 хил. лв. за членски внос в международни организации и 955,4 хил. лв. за персонал и издръжка", отбелязват кинодейците. Те настояват също така за по-голямо финансиране при промотирането на БГ филмите у нас и в чужбина.

Самият културен министър Боил Банов заяви неотдавна, че е логично финансирането на киноиндустрията да върви в посока повече филми, по-малки суми, но засега остава неясно ще има ли предложения в тази посока.

Двоен таван за нискобюджетните филми

По закон държавното подпомагане е за създаването на български филми, за копродукции с държави, които са част от европейската конвенция, за такива, с които страната има спогодби, за копродукция с БНТ или други телевизии със статут на национални, за подготовка на проекти, в това число писане на сценарии за БГ филми или копродукции, както и за дебютни филми. Както и сега, размерът на средствата за подпомагане на този род филми ще е 50 на сто от бюджета на проекта. За нискобюджетните филми обаче ще е 80 на сто от бюджета на проекта, но не повече от 70% от средностатистическия бюджет за предходната година за този вид филми. Досега ограничението за 70-те процента не важеше и срещу него се обявяват от Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти. Според тях така се налага двойно ограничение за нискобюджетните филми, като таванът така или иначе ще остане 70 на сто. "Това ограничение съставлява обективен критерий, несвързан с бюджета на кандидатстващия филм, и потенциално може да доведе до намаляване на средствата за финансиране на филма и да затрудни неговата реализуемост", посочват от асоциацията.

Остава изискването не по-малко от 75 на сто от отпуснатото финансиране да се изразходва на територията на България, т.е. филмът да се снима предимно в страната, което до голяма степен ограничава кинодейците да снимат и навън. Но новите текстове обаче предвиждат въвеждане на таван от не повече от 160%. От така предложените текстове излиза, че България малко или много задължава производителите на филми да го правят у нас като условие за финансиране. Според Еврокомисията минималният процент "териториалност" може да е не повече от 50. 

Що е то "труден филм"

Положителното за индустрията е, че най-сетне се премахват дискриминационните текстове за БГ авторството. Отпада изискването под "български филм" да се разбира филм, на който поне двама от авторите да са български граждани, единият от които да е сценарист или режисьор. Тази промяна се налага след критика от ЕК. Заради това условие страната ни е под мониторинг.

Измененията се въвеждат и за странния термин "труден филм", който вносителите обясняват като "филм, чиято единствена версия е на български език и е с бюджет не по-голям от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година". Този термин трябва да замени общоизвестния "нискобюджетен филм", който според сегашната дефиниция е "филм с бюджет не по-голям от 60 на сто от средностатистическия бюджет на европейски филм за предходната година". Според автора на закона тази дефиниция е поискана от ЕК.

Ключови думи
 

И през следващата година държавното финансиране на български филми ще се разпределя на принципа за малко филми - много пари. Въпреки исканите от индустрията промени в Закона за филмовото изкуство, с които субсидията да се разпределя между повече ленти, от културното министерство изготвиха само козметични промени, с които се въвеждат още по-объркващи изисквания, мотивирани с еврозаконодателството. Проектът бе одобрен от Министерския съвет и сега е в полето на депутатите, които предстои да го разгледат на първо четене.

В сегашния закон е записано, че ежегодната държавна субсидия, разпределяна от Националния филмов център (НФЦ), отива при 7 игрални, 14 пълнометражни документални филма и за 160-минутни анимации. Тези текстове остават непроменени при предложенията на МК. Субсидията за тези ленти се определя на  база "сумата на средностатистическите бюджети за предходната година" за направата на същите тези филми. Кинодейците обаче настояват парите за кино да са направо процент от бюджета на културното министерство, както и да се промени цялостно схемата на финансиране, така че да има по-малко пари, но за повече филми, а не много за малко филми.

"Не можем да приемем, че при такъв нисък годишен бюджет на НФЦ по-голямата част от него се разпределя между 5-6 филма с държавна подкрепа от около 1 млн. лв. и по този начин броят на филмите се свежда до абсолютния минимум. Считаме, че подобно разпределение често води до познатите на всички корупционни практики при провеждането на конкурсите и в крайна сметка до понижаване качеството на българското кино. В повечето страни със сходно на нашето икономическо състояние държавната помощ не надвишава 200-300 хил. евро. С такова подпомагане са и голяма част от българските филми от последните години, отличени на най-престижните международни филмови фестивали. Размерът на тяхното държавно финансиране е в рамките на 400 хил. лв. и те са реализирани като копродукции с други европейски държави", пишат 30 именити наши режисьори, продуценти и аниматори в становището си до МК. 

Те предлагат от бюджета на министерството да се заделят 15% и изчисляват, че при бюджет на културното ведомство от 157 млн. лв. за 2017 г. това би означавало 23,5 млн. лв. субсидия за проекти, финансирани от НФЦ. "Към момента реално определените за НФЦ средства от бюджета на министерството през 2017 г. са 13,2 млн. лв. за проекти, 260 хил. лв. за членски внос в международни организации и 955,4 хил. лв. за персонал и издръжка", отбелязват кинодейците. Те настояват също така за по-голямо финансиране при промотирането на БГ филмите у нас и в чужбина.

Самият културен министър Боил Банов заяви неотдавна, че е логично финансирането на киноиндустрията да върви в посока повече филми, по-малки суми, но засега остава неясно ще има ли предложения в тази посока.

Двоен таван за нискобюджетните филми

По закон държавното подпомагане е за създаването на български филми, за копродукции с държави, които са част от европейската конвенция, за такива, с които страната има спогодби, за копродукция с БНТ или други телевизии със статут на национални, за подготовка на проекти, в това число писане на сценарии за БГ филми или копродукции, както и за дебютни филми. Както и сега, размерът на средствата за подпомагане на този род филми ще е 50 на сто от бюджета на проекта. За нискобюджетните филми обаче ще е 80 на сто от бюджета на проекта, но не повече от 70% от средностатистическия бюджет за предходната година за този вид филми. Досега ограничението за 70-те процента не важеше и срещу него се обявяват от Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти. Според тях така се налага двойно ограничение за нискобюджетните филми, като таванът така или иначе ще остане 70 на сто. "Това ограничение съставлява обективен критерий, несвързан с бюджета на кандидатстващия филм, и потенциално може да доведе до намаляване на средствата за финансиране на филма и да затрудни неговата реализуемост", посочват от асоциацията.

Остава изискването не по-малко от 75 на сто от отпуснатото финансиране да се изразходва на територията на България, т.е. филмът да се снима предимно в страната, което до голяма степен ограничава кинодейците да снимат и навън. Но новите текстове обаче предвиждат въвеждане на таван от не повече от 160%. От така предложените текстове излиза, че България малко или много задължава производителите на филми да го правят у нас като условие за финансиране. Според Еврокомисията минималният процент "териториалност" може да е не повече от 50. 

Що е то "труден филм"

Положителното за индустрията е, че най-сетне се премахват дискриминационните текстове за БГ авторството. Отпада изискването под "български филм" да се разбира филм, на който поне двама от авторите да са български граждани, единият от които да е сценарист или режисьор. Тази промяна се налага след критика от ЕК. Заради това условие страната ни е под мониторинг.

Измененията се въвеждат и за странния термин "труден филм", който вносителите обясняват като "филм, чиято единствена версия е на български език и е с бюджет не по-голям от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година". Този термин трябва да замени общоизвестния "нискобюджетен филм", който според сегашната дефиниция е "филм с бюджет не по-голям от 60 на сто от средностатистическия бюджет на европейски филм за предходната година". Според автора на закона тази дефиниция е поискана от ЕК.

Коментари

...

Смятам, че хората в киногилдията най-добре знаят от какво и как имат нужда и в този смисъл подкрепям техните искания.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?