Григор Димитров се оказа вдъхновител и на поета Недялко Йорданов. Майсторът на изчистената до опростеност рима му е посветил своята нова творба. "Момчето, което...".
"Момчето, което ни грабна сърцето...
Как рухна на корта...Момчето което"
Ако още тук в съзнанието ви се появява някакъв натрапчив рефрен и изплува Панайот Панайтов по брега със запретнати ръкави на бяла риза и излъчване, което трябва да е романтично, вие определено сте на възраст 40+ (поне).
А това, което ви се върти из главата звучи така: "Момчето, което говори с морето на някакъв странен език, аз ли бях тогава...".
Общото между "момчешката" тема е авторството на Недялко Йорданов. Който колкото и да е вдъхновен и възхитен от Григор Димитров, използва познатата матрица, за да стихоплетства.
Иначе драма има - лирическият герой изстрадва своята победа "през сълзи". При това тук емоционалната температура градира - не само за себе си, за Татко и Мама (с главни букви), не само за дамата си (Дама, отново главни букви, нейният ообраз не е еднозначен - тя е въведена като "одумвана"), за "тези, които в чужбина милеят за свойта родина" ("прокудени" в стил немили-недраги) и тук е кулминацията - "За всички нас...За всички нас" (което се римува със "съдбоносен час").
Има и социален елемент в образа на "тъжните, бедни", които са в "Европа последни".
Накрая е призивът:
И затова тези думички пиша:
Дори и тогава, усмихвай се, Гриша.
Ето и цялата творба:
МОМЧЕТО, КОЕТО...
Момчето, което ни грабна сърцето...
Как рухна на корта... Момчето което...
Ах, как ни докара в жестокия мач
до ужас... до радост... до гордост... до плач...
Момчето, което през сълзи ни гледа...
Което изстрада свойта победа.
Не само за себе си... За Татко и Мама...
Не само за свойта одумвана Дама...
Не само за тези, които в чужбина...
все още милеят за свойта родина.
Макар и далече... Прокудени... Пак
развяват щастливи родния флаг.
Не само за тях... В съдбоносния час...
За всичките нас... За всичките нас.
Макар и отчаяни... Тъжни... И бедни...
Макар във Европа до днеска последни...
Момчето, което ни вля малко сила...
Българийо свята... Българийо мила.
Момчето, което любов заслужава
Момчето, което ще пада... ще става...
Но здраво да стъпва на двата си крака,
защото кой знае какво ли го чака...
Защото такива сме... Зли, безпощадни
към тоз, който утре посмее да падне...
И затова тези думички пиша:
Дори и тогава, усмихвай се, Гриша.
27 ноември
6.11 ч. сутринта
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
