Ad Config - Website header

 

Article_top

София-област е регионът, който се развива най-добре и през 2017 г. С много добри икономически показатели са също областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе. В дъното по икономическо развитие са областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали.

Характерен за всички области - лидери по икономическо развитие е високият приток на инвестиции, който води до създаване на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот. Общото между областите в дъното на класацията - че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това е равно на висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.

Това са част от изводите в годишния анализ на Института за пазарна икономика "Регионални профили: показатели за развитие 2017 г."

Със засилването на икономическия растеж след 2014 година насам се наблюдава и започващо по-силно раздалечаване на отделните региони в България от гледна точка на стандарт на живот. За това съдим от стандартното отклонение на БВП на глава от населението, което се увеличава 2014-2015 г. и показва все по-голямата отдалеченост на областите от средната стойност. Все пак, въпреки този процес на „разпръсване” на областите, разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) през последните години се колебае около 4,5 пъти. Голямото “отваряне на ножицата” при благосъстоянието между най-богата и най-бедната област е в периода на икономически бум до кризата, обясняват от ИПИ.

През 2016 и 2017 г. наблюдаваме цялостно оживление на българската икономика, каквото има в цяла Европа. През 2016 г. икономическият растеж достигна 3,9%, а през 2017 г. официалната прогноза е за 4% ръст. За оживлението може да се съди най-вече от данните за пазара на труда за 2016-2017 г. През третото тримесечие на 2017 г. заетите в страната вече са с 212 хил. души повече от дъното през 2013 г. и достигат 3,225 млн. души. Коефициентът на заетост при тези на 15-64 г. е на рекордно високо ниво – 68,5%. За сравнение, пикът в заетостта преди кризата е отчетен през третото тримесечие на 2008 г. – 65%.

70% от новите работни места в София-град и София-област, Пловдив и Стара Загора

През третото тримесечие броят на заетите в Южна България е със 145 хил. души над миналогодишните нива, като 70% от общо създадените нови работни места в страната са в столицата, Софийска област и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България увеличение също има, но далеч по-скромно – едва 27 хил. души, което е по-малко от ръста само за област Пловдив. Във всички области в Северозападна България, с изключение на Плевен, заетостта остава далеч от най-високите си нива за последното десетилетие. В Южна България заетостта остава сериозен проблем за области като Сливен и Кърджали.

В някои общини в Северозападна България, както и в някои смесени и погранични райони безработицата остава над 25% въпреки общите позитивни тенденции, алармират от ИПИ.

Годишна промяна на броя на заетите, хил. души

Източник: НСИ

Работните заплати също се увеличават, но последните данни на НСИ сочат, че ефектът на столицата върху средното заплащане за страната става все по-осезаем, отбелязват от ИПИ.

През третото тримесечие на 2017 г. няма друга област освен столицата, в която заплащането да е над средното за страната. Концентрацията в столицата както на съществуващите, така и на новоразкритите работни места с най-високо възнаграждение не подсказва скорошна промяна в тази тенденция.

Трайни процеси на застигане на средните нива се забелязват само в две области – Пловдив и Плевен. Обратната тенденция е налице в области като Видин, Силистра и Кюстендил и то въпреки ниските работни заплати там и увеличенията на минималната заплата през последните години. Ако тези тенденции се запазят, новото увеличение на минималното заплащане (с 50 лв. годишно – до 510 лв.) може да означава, че в близо половината области съотношението между минималното и средното заплащане ще е над 55%. В районите с все още висока безработица това може да означава затруднено разкриване на работни места, както и бавен ръст на заплащането заради все още високата безработица.

Ръстът на икономиката и стабилното покачване на заплатите, което в много области означава и по-високи доходи на домакинствата, имат своето отражение и върху условията на живот. Макар и да остава страната в ЕС с най-висок дял от населението, живеещо с материални лишения, България отчита подобрение на този показател през 2016 г. Ако през 2014 г. около 34% от населението живеят с материални лишения, то през 2015 г. този дял се свива до 32%. Забележително е, че само в 5 области броят на живеещите с материални лишения не бележи намаление (Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Стара Загора и Ямбол). Въпреки това по отношение на относителната бедност – дял на населението, живеещо под националната линия на бедност, страната не може да се похвали с подобрение, като това важи за повечето области.

Смолян - малкото чудо в образованието

Делът на отпадналите от училище расте, а през 2016 и 2017 г. процентът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият най-голям, откакто се провеждат зрелостни изпити.

Представянето на 28-те български области по редица образователни индикатори показва и големите разлики между отделните области. За поредна година първенците в класирането са областите Смолян, София (столица) и Велико Търново. 

Смолян е ярък положителен пример за видимо подобряване на училищното образование в рамките само на няколко години. Чрез създаване на образователна общност, целенасочена работа на регионалния инспекторат по образование и директорите, въвличане на родителите, постоянен анализ и индивидуален подход към всеки ученик, областта достига рекордни резултати. Така област Смолян заема първото място в категорията „Образование” в тазгодишното издание.

Дял на слабите оценки на матурата по български език и литература (2017 г.), %

Източник: МОН

Смолян остава обаче по-скоро изключение.

Основните причини за това са сгрешените стимули в училищата посредством субсидирането спрямо механичния брой на учениците и заплащане на учителите спрямо часовете без оглед на резултатите, както и строго определените учебно съдържание и метод на обучение. Ключови стъпки за постигане на по-добри резултати в образованието са планираното въвеждане на система за оценка на качеството и обвързването ѝ със субсидирането на училищата, определяне на повече средищни училища, заплащане на учителите според постигнатите резултати, ранно кариерно ориентиране и освобождаване на учебните програми в училищата, смятат от ИПИ.

Устойчиво покачване на местните данъци

През последните две години (2016 и 2017 г.) се наблюдава устойчиво покачване на местните данъци – най-вече за недвижимите имоти. Причината е, че въпреки доброто икономическо развитие, почти всички общини срещат сериозни трудности да посрещнат финансовите си нужди. Дори и Столична община, макар и да е най-богата в страната, трудно намира ресурс да изпълни собствената си инвестиционна програма.

Случаи на намаляване и увеличаване на местни данъци (2013-2017)

Източник: ИПИ на база заявление по ЗДОИ

Към този момент 32 общини са официално в процедура по финансово оздравяване, като 7 от тях вече получиха и безлихвени заеми от държавата – общо на стойност от 20 млн. лв. Процедурата по финансово оздравяване и безлихвените заеми могат единствено да „погасят пожари” в местните финанси, но не и да помогнат за дългосрочното развитие на общините. Плановото оздравяване на общини не трябва да убива дискусията за реална финансова децентрализация.

ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините, като това се прави автоматично по ЕГН на данъкоплатеца – парите отиват там, където е регистрирано лицето. Това е ресурс в рамките на 634 млн. лв. (за 2018 г.), което означава почти удвояване на собствените данъчни постъпления на общините. Тази реформа би подобрила състоянието на общинските бюджети, създавайки възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи. Създават се и стимули на местните власти да работят за повече инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.

 

София-област е регионът, който се развива най-добре и през 2017 г. С много добри икономически показатели са също областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе. В дъното по икономическо развитие са областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали.

Характерен за всички области - лидери по икономическо развитие е високият приток на инвестиции, който води до създаване на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот. Общото между областите в дъното на класацията - че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това е равно на висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.

Това са част от изводите в годишния анализ на Института за пазарна икономика "Регионални профили: показатели за развитие 2017 г."

Със засилването на икономическия растеж след 2014 година насам се наблюдава и започващо по-силно раздалечаване на отделните региони в България от гледна точка на стандарт на живот. За това съдим от стандартното отклонение на БВП на глава от населението, което се увеличава 2014-2015 г. и показва все по-голямата отдалеченост на областите от средната стойност. Все пак, въпреки този процес на „разпръсване” на областите, разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) през последните години се колебае около 4,5 пъти. Голямото “отваряне на ножицата” при благосъстоянието между най-богата и най-бедната област е в периода на икономически бум до кризата, обясняват от ИПИ.

През 2016 и 2017 г. наблюдаваме цялостно оживление на българската икономика, каквото има в цяла Европа. През 2016 г. икономическият растеж достигна 3,9%, а през 2017 г. официалната прогноза е за 4% ръст. За оживлението може да се съди най-вече от данните за пазара на труда за 2016-2017 г. През третото тримесечие на 2017 г. заетите в страната вече са с 212 хил. души повече от дъното през 2013 г. и достигат 3,225 млн. души. Коефициентът на заетост при тези на 15-64 г. е на рекордно високо ниво – 68,5%. За сравнение, пикът в заетостта преди кризата е отчетен през третото тримесечие на 2008 г. – 65%.

70% от новите работни места в София-град и София-област, Пловдив и Стара Загора

През третото тримесечие броят на заетите в Южна България е със 145 хил. души над миналогодишните нива, като 70% от общо създадените нови работни места в страната са в столицата, Софийска област и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България увеличение също има, но далеч по-скромно – едва 27 хил. души, което е по-малко от ръста само за област Пловдив. Във всички области в Северозападна България, с изключение на Плевен, заетостта остава далеч от най-високите си нива за последното десетилетие. В Южна България заетостта остава сериозен проблем за области като Сливен и Кърджали.

В някои общини в Северозападна България, както и в някои смесени и погранични райони безработицата остава над 25% въпреки общите позитивни тенденции, алармират от ИПИ.

Годишна промяна на броя на заетите, хил. души

Източник: НСИ

Работните заплати също се увеличават, но последните данни на НСИ сочат, че ефектът на столицата върху средното заплащане за страната става все по-осезаем, отбелязват от ИПИ.

През третото тримесечие на 2017 г. няма друга област освен столицата, в която заплащането да е над средното за страната. Концентрацията в столицата както на съществуващите, така и на новоразкритите работни места с най-високо възнаграждение не подсказва скорошна промяна в тази тенденция.

Трайни процеси на застигане на средните нива се забелязват само в две области – Пловдив и Плевен. Обратната тенденция е налице в области като Видин, Силистра и Кюстендил и то въпреки ниските работни заплати там и увеличенията на минималната заплата през последните години. Ако тези тенденции се запазят, новото увеличение на минималното заплащане (с 50 лв. годишно – до 510 лв.) може да означава, че в близо половината области съотношението между минималното и средното заплащане ще е над 55%. В районите с все още висока безработица това може да означава затруднено разкриване на работни места, както и бавен ръст на заплащането заради все още високата безработица.

Ръстът на икономиката и стабилното покачване на заплатите, което в много области означава и по-високи доходи на домакинствата, имат своето отражение и върху условията на живот. Макар и да остава страната в ЕС с най-висок дял от населението, живеещо с материални лишения, България отчита подобрение на този показател през 2016 г. Ако през 2014 г. около 34% от населението живеят с материални лишения, то през 2015 г. този дял се свива до 32%. Забележително е, че само в 5 области броят на живеещите с материални лишения не бележи намаление (Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Стара Загора и Ямбол). Въпреки това по отношение на относителната бедност – дял на населението, живеещо под националната линия на бедност, страната не може да се похвали с подобрение, като това важи за повечето области.

Смолян - малкото чудо в образованието

Делът на отпадналите от училище расте, а през 2016 и 2017 г. процентът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият най-голям, откакто се провеждат зрелостни изпити.

Представянето на 28-те български области по редица образователни индикатори показва и големите разлики между отделните области. За поредна година първенците в класирането са областите Смолян, София (столица) и Велико Търново. 

Смолян е ярък положителен пример за видимо подобряване на училищното образование в рамките само на няколко години. Чрез създаване на образователна общност, целенасочена работа на регионалния инспекторат по образование и директорите, въвличане на родителите, постоянен анализ и индивидуален подход към всеки ученик, областта достига рекордни резултати. Така област Смолян заема първото място в категорията „Образование” в тазгодишното издание.

Дял на слабите оценки на матурата по български език и литература (2017 г.), %

Източник: МОН

Смолян остава обаче по-скоро изключение.

Основните причини за това са сгрешените стимули в училищата посредством субсидирането спрямо механичния брой на учениците и заплащане на учителите спрямо часовете без оглед на резултатите, както и строго определените учебно съдържание и метод на обучение. Ключови стъпки за постигане на по-добри резултати в образованието са планираното въвеждане на система за оценка на качеството и обвързването ѝ със субсидирането на училищата, определяне на повече средищни училища, заплащане на учителите според постигнатите резултати, ранно кариерно ориентиране и освобождаване на учебните програми в училищата, смятат от ИПИ.

Устойчиво покачване на местните данъци

През последните две години (2016 и 2017 г.) се наблюдава устойчиво покачване на местните данъци – най-вече за недвижимите имоти. Причината е, че въпреки доброто икономическо развитие, почти всички общини срещат сериозни трудности да посрещнат финансовите си нужди. Дори и Столична община, макар и да е най-богата в страната, трудно намира ресурс да изпълни собствената си инвестиционна програма.

Случаи на намаляване и увеличаване на местни данъци (2013-2017)

Източник: ИПИ на база заявление по ЗДОИ

Към този момент 32 общини са официално в процедура по финансово оздравяване, като 7 от тях вече получиха и безлихвени заеми от държавата – общо на стойност от 20 млн. лв. Процедурата по финансово оздравяване и безлихвените заеми могат единствено да „погасят пожари” в местните финанси, но не и да помогнат за дългосрочното развитие на общините. Плановото оздравяване на общини не трябва да убива дискусията за реална финансова децентрализация.

ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините, като това се прави автоматично по ЕГН на данъкоплатеца – парите отиват там, където е регистрирано лицето. Това е ресурс в рамките на 634 млн. лв. (за 2018 г.), което означава почти удвояване на собствените данъчни постъпления на общините. Тази реформа би подобрила състоянието на общинските бюджети, създавайки възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи. Създават се и стимули на местните власти да работят за повече инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?