Темата кой да назначава в бъдещата антикорупционна комисия възкръсва в проекта за второ четене на прословутия Закон за противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси. Но този път спорът не е парламентът или президентът (както искаше БСП) да назначават началника за замисляния орган. А кой да назначава останалите - по проект четирима души. 

В приетия от Народното събрание на първо четене проект на Министерския съвет се предвижда председателят да се посочва от Народното събрание сред номинирани кандидати, а той самият да предлага след това на депутатите желания от него екип в едномесечен срок. Така например е уреден въпросът в Комисията за финансов надзор.

В проекта на доклад за второ четене обаче депутати от коалиционния партньор "Обединени патриоти" и депутати от ДПС имат доста подобни предложения за друг ред. Патриотите първо искат броят на членовете на комисията за борба с корупцията да е 9 - заедно с председателя, а не 5. И управляващите, и ДПС обаче настояват не избраният председател да предлага останалите хора в екипа на депутатите, а това да правят самите депутати.

Ако тези предложения бъдат подкрепени, това навежда на мисълта, че при избора на членове на антикорупционния орган се цели да сработи старата практика на уж независимо, а на практика квотно разпределение на местата в поредна държавна институция.

Никак не е изключено и ГЕРБ да се съгласи - причината за това е и въпрос на парламентарна аритметика. ГЕРБ и патриотите имат общо 122 гласа при пълна мобилизация. От партията на Борисов броят за "свой" и гласа на единствения независим депутат. 

ДПС, които в случая са на едно мнение с коалиционния партньор, на първо четене подкрепиха закона. Но със сигурност ще си подкрепят "своя" вариант". Очаква се БСП да са против закона, след като техният вариант бе отхвърлен. Остават депутатите от "Воля". Заявката на Веселин Марешки бе, че партията му няма да участва в създаването на поредния безсмислен и неработещ орган. Ако мнението остане непроменено - на представителите от ГЕРБ ще им се наложи да се съобразят с идентичните предложения.

Интересна е и основната промяна в законопроекта, поискана от ДПС в проектодоклада за второ четене - а именно цялата "Глава девета" от него да отпадне. Тя е озаглавена "Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности" и урежда на практика основната разлика между досегашните органи като Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисия за разкриване на конфликт на интереси и т.н., които ще бъдат обединени в новия орган. Идеята на управляващите е бъдещата комисия да има право да извършва проверки на високопоставени лица, да използва специални разузнавателни средства и оперативно-издирвателна дейност, тези служители да имат право да носят оръжие и т.н.

Още по-интересна ще е реакцията на управляващото мнозинство на тази идея. Очаква се тя да стане ясна на заседанието на правната комисия, която трябва да разгледа доклада преди внасянето му в пленарна зала за окончателно гласуване на законопроекта. 

Вероятно от първоначалния вариант на законопроекта ще отпадне и защитата от съдебно преследване на хора, които са подали сингал за корупция, който съдържа умишлено неверни данни. Тоест представлява донос. Това бе друго изискване на ДПС при подкрепата им при първото четене. Идеята на практика би трябвало да послужи като спирачка за клевети, но не е ясно какво се случва, ако гражданин подаде реален сигнал, но комисията за борба с корупцията прецени, че нарушение няма. 

В законопроекта се предлага още бъдещата антикорупционна комисия да бъде добавена, редом с МВР, прокуратура, ДАНС и спецслужби, към имащите право да заявяват СРС - подслушване, проследяване и т.н.