Запушване на устите!

Това е универсалното решение на всички обществени проблеми, ако зависи от българските политици. След като опитаха да запушат устата на обществото по отношение на банките чрез поправка в Наказателния кодекс, сега се опитват да го направят и по отношение на изборите.

Промените в Изборния кодекс, внесени от БСП, за пореден път доказват, че за чугунените глави запушването на устите е желязно правило. Да забраниш на медиите да публикуват неофициална информация дори не е цензура. Това граничи с тяхното практическо унищожение.

Защото извинявайте, но кой се интересува чак толкова много от официалните приказки на Сергей Станишев или Лютви Местан?

Особено пък по време на предизборна кампания. Техните думи не са нищо повече от водопад, при това Ниагарски, съставен от заучени клиширани фрази. Ако една медия разчита само на екзактните им слова, то цензура не й е необходима. Бойко Борисов е може би малко по-интересен от гледна точка на "произвеждане на новини", но и при него винаги най-важното е не какво ще каже, а какво ще се опита да премълчи и да заобиколи.

Ако журналистите слушат само какво им казват политиците, задкулисието ще си остане завинаги добре скрито с цената на непосилни за медиите глоби. Дали някой щеше да разбере например, че в тефтерчето на Филип Златанов фигурира и името на Делян Пеевски? А по време на последната предизборна кампания дали щяхме да разберем съмнителния начин, по който се събират даренията на Николай Бареков, ако медиите бяха цитирали само официалните справки от страницата на Сметната палата? В крайна сметка журналистите за това за журналисти - да се ровят, да разпитват, да имат възможност да публикуват и онова, което са разбрали неофициално от сигурни източници. В противен случай по-добре да бъдат заменени от стойки за микрофони.

Абсурдът се допълва и от факта, че при толкова много дефекти на Изборния кодекс от БСП решиха да допишат точно санкции за медиите. Вместо да поправят онзи текст, който постановява, че на парламентарни избори бюлетините с неподадена преференция се броят като предпочитание за водача на листата, с което го бетонират. Или онези редове, които позволяват регистрирането на огромно количество застъпници, наблюдатели и всякаква друга платена паплач, която не прави нищо друго, освен да обезпечава контролирания вот.

Отново медиите се оказаха най-големият проблем.

Успокоителното е, че дните на този парламент са преброени и до гледане и приемане на този текст трудно ще се стигне. Притеснителното обаче е, че нашите политици нищо старо не искат да забравят и очевидно нищо ново не опитват да научат.