Среднощното приемане на бюджета принуди депутатите от ГЕРБ да поръчат внушително количество пици, за да вечерят. Това се случи между 18,30 и 19,00 ч., когато имаше почивка, след като малко преди това заседанието бе удължено до 23.00 ч. Освен саковете с пици в стаята на ГЕРБ бяха донесени много стекове с безалкохолни напитки.

Депутати признаха, че пиците не са постни. Все пак имало и такива за онези, които ги предпочитат. В първото правителство на ГЕРБ тогавашният финансов министър Симеон Дянков определяше бюджета именно като постна пица.

"Сега бюджетът не е постна пица", категорично заяви депутат от ГЕРБ.

На напомнянето, че според шефа на бюджетната комисия Менда Стоянова бюджетът за догодина е пица с пармезан, той отговори, че в момента пицата, която яде, е с топено сирене. От ГЕРБ бяха категорични, че са поръчали пиците от същото място, откъдето ги поръчва целият български народ. Те бяха производство на известна пицария.

След като хапнаха, депутатите започнаха с дебатите по чл. 1 от бюджета. Основната дискусия се завъртя около плоския данък и прогресивното облагане и липсата на реформи.

"Предлагаме повече пари за реформирани модели и системи. Болниците да не са търговски дружества, образование, в което парите не следват ученика, а качеството на образоването и по-високи доходи с една по-справедлива данъчна система. Предлагаме държавна политика за икономика и производство и борба с бедността. Животът се оскъпява. Чуждите инвестиции се стопяват."

Това заяви лидерката на БСП Корнелия Нинова. Тя изтъкна, че години наред министрите на ГЕРБ подценяват умишлено приходите и има излишъци, които се разпределят от МС субективно. Нинова изтъкна, че през последните дни общини на ДПС са получили 22 млн. лв., докато вицепремиерът Валери Симеонов е откривал тоалетна на ГКПП-Калотина.

"Какво става, кой управлява в държавата? ГЕРБ прави бюджет за купуване на политическо влияние", заяви Нинова.

Йордан Цонев (ДПС) отговори на Нинова, че не ДПС, а хората в общините са получили тези пари. Той изтъкна, че кметовете на ДПС са си свършили работата и са подготвили инвестиционни проекти.

"Всеизвестно е, че кметовете на ДПС работят изключително успешно за инвестиционните проекти. В много голяма част от смесените райони кметовете не са от ДПС. Това, че тези общини получават финансиране, е следствие от добре свършената работа. Тези пари отиват при хората", заяви Цонев.

Шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов изтъкна, че последното управление на БСП е върнало държавата години назад, защото те са оставили държавата с 5,5% дефицит.

"Кметовете, след като бъдат избрани, работят за всички жители. Ние не ги делим на наши и ваши. Така се печелят избори, когато работим в интерес на хората", заяви Цветанов.

Нинова отговори, че кметове на БСП са подготвили 60 проекта, които са одобрени, но не са получили финансиране. И напомни, че в общините, където кметовете не са от ГЕРБ и ДПС, също живеят български граждани.

"Бюджетът за 2018 г. обслужва корпоративни интереси, ще направи богатите по-богати, а бедни ще бъдат все повече български граждани", заяви Жельо Бойчев (БСП).

Според него данъчната политика продължава да увеличава неравенствата, а България е единствената европейска страна, която облага минималните доходи на своите граждани. Бойчев изтъкна, че от БСП предлагат прогресивно подоходно облагане, което според него ще остави у българските граждани над 1 млрд. лв., с което ще се стимулира потребелението и ще доведе до по-висок икономически растеж.

Бойчев цитира президента на САЩ Франклин Рузвелт, според когото оценката на прогреса зависи от това дали държавата е успяла да осигури достатъчно на тези, които имат по-малко. Той обвини ГЕРБ, че отново подценяват БВП и прогнозите с цел да демонстират свръхсъбираемост. Бойчев изрази несъгласие с тезата на правителство, че се увеличават приходите от контрабандата.

Проф. Станислав Станилов ("Атака") припомни, че именно правителство, начело с БСП, е въвело плоския данък. Бойчев му отговори, че това е направено с определена цел, но сега вече времената налагат промени.

В изказването си Йордан Цонев заяви, че икономическият екип на ГЕРБ не желае да използва икономическия растеж, за да проведе реформи в страната.

В крайна сметка депутатите приeха чл. 1, който е и рамката на бюджета. Заложените приходи са 23,515 млрд. лв., а разходите - 11,923 млрд. лв. Приходите от данъци са в размер на 21,040 млрд. лв., а трансферите за общините - 3,264 млрд. лв.

Заложеният икономически ръст е 3,9%, а крайното потребление се очаква да се повиши с 4,7%. Очаква се ръстът при инвестицитие да е 4,3%. Нивото на безработицата би трябвало да падне до 6,2%. В средносрочен план не се предвиждат промени в данъчната система.

Напрежение между управляващи и опозиция предизвика предложение от БСП за даване на 500 000 лв. за манастира "Св. Георги Зограф" в Атон и 630 хил. лв. за храма "Св. Алескандър Невски". Изненадващо то бе прието, което обаче ще наложи промяна в макрорамката на бюджета. Поради тази причина заложеният от вносителя текст с поправката на БСП не бе приет. Управляващите обявиха почивка от 15 минути, за да решат какво да правят. След нея те предложиха целият член да бъде отложен. Това предизвика негодувание от страна на БСП, които заявиха, че текстът трябва да бъде гласуван. Филип Попов обясни, че според правилника прегласуването се провежда веднага след като е поискано. Шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) отговори, че не е задължително председателят на парламента да насрочи прегласуването веднага. Изказването на Кирилов бе посрещнато с оглушително тропане по банките от страна на депутатите от БСП.

В крайна сметка по предложение на Кирилов заседанието бе удължено до полунощ. То обаче бе удължено още веднъж - до приемането на чл. 20, и продължи след полунощ. Незнайно защо зам.-шефът на парламента Валери Жаблянов (БСП) не прекрати заседанието, тъй като, докато водеше, в залата имаше безредици. Вместо това, когато стигнаха до чл. 15, касаещ бюджета на Министерство на здравеопазването, депутатите от БСП станаха изключитлено активни. Повече от 10 души се записаха за изказване и откровено провокираха ГЕРБ. Георги Свиелнски например просто прочете текста на този член от парламентарната трибуна. Негов колега го репликира какво мисли по за написаното в този текст.

Депутатите от ГЕРБ бяха видимо изнервени и се наложи Цветанов да обикаля банките, за да ги успокоява. Той ги призоваваше да не се поддават на провокации.

Тази игра на нерви между гербери и социалисти вероятно щеше да продължи до сутринта. В крайна сметка обаче от "Обединени патриоти" проявиха разум и предложиха заседанието да приключи след приемането на чл. 17. Така в 3,15 ч. бе закрито едно от най-дължите заседания в историята на българския парламентаризъм.