През 1975 г. британската рокгрупа „10cc“ записва една от най-великите любовни песни в историята. I’m Not In Love има красива, незабравима мелодия, изключително ефектен и новаторски аранжимент и текст с много оригинална концепция. Но има и още нещо: истинска любовна история, която си струва да бъде разказана. I’m Not in Love (Не съм влюбен) на „10cc“ е хитът, благодарение на който популярността на групата рязко скача нагоре. С хор от многократно записаните гласове на трима от членовете и клавирен синти-бийт в ритмичната ѝ основа, баладата стига до номер 2 в класацията на „Билборд“ и вдъхновява британското синти-поп движение в началото на 80-те.

Наскоро съавторът на песента, пианистът и основен вокалист в изпълнението й, Ерик Стюарт; другият съавтор, китаристът и басист Греъм Гулдман; барабанистът Кевин Годли, пианистът Лол Крем и секретарката на студиото Кати Редфърн разказаха за еволюцията на I’m Not In Love пред Майк Майърс от „Уолстрийт джърнъл“.

Ерик Стюарт: – Една есенна сутрин на 1974 г. по време на закуска с жена ми в дома ни в Англия тя неочаквано попита:

„Защо вече не ми казваш, че ме обичаш, толкова често, както преди?”

По това време бяхме женени от 9 години. Отвърнах ѝ:

„Виж, ако го казвам всеки ден, думите ще изгубят смисъла си, нали?” 

„Не, няма“, каза тя и спряхме дотук.

След закуска отидох в дневната, където имах пиано и акустична китара. Заех се да напиша песен за това, че казвам „Обичам те“, без да го казвам в действителност.

Докато работех над текста, се опитвах да балансирам онова, което Глория искаше да ѝ казвам, и убеждението ми, че то ще омаловажи факта колко много я обичам. В началото опитах с контрасти. Пеех „Не съм влюбен“ и добавях неща като „Защото те обожавам“. Но на хартия изглеждаше изтъркано и банално. И вместо това се концентрирах върху конфликта между моите чувства и опитите ми да не ги изразявам с думи.

Измислих мелодия, като подрънквах акордите на китара. За първите осем такта написах следните контрастни стихове: „Не се чувствай изоставена, не позволявай да те зарежат, правим каквото можем, правим каквото трябва“. Но не ми прозвуча достатъчно добре.

Когато пристигнах в студиото „Строубери“, на 20 минути от вкъщи, Лол Крем и Кевин Годли бяха заети с друга песен. Затова двамата с Греъм Гулдман започнахме работа по I’m Not in Love. Той предложи страхотните акорди за въведението.

Греъм Гулдман: – Имахме нужда от още осем такта преход и заедно с Ерик измислихме „Oooh, you’ll wait a long time for me“, с мелодията и акордите.

Стюарт: – Когато приключихме, Кевин и Лол се присъединиха и заедно записахме първата версия  – в лек боса нова стил. Когато го чухме, Кевин не остана доволен нито от боса новата, нито от част от текста. Лол се съгласи с него и решихме преходът да остане само инструментален, изпълнен на пиано.

Гулдман: – Едно от най-хубавите неща в „10cc“ беше, че без значение кой е написал песента, останалите имаха правото да я направят по-добра. Това ни даваше пълна творческа свобода.

Кевин Годли: – За мен боса новата не беше достатъчно интересна. Трябваше ни нещо по-голямо, атмосферично и изразително. В главата си чувах вълни от гласове, хор, пеещ без думи, който се носеше над музиката, като този, който бях чувал във филма „2001: космическа одисея“.

Стюарт: – Това беше гениално. Но най-напред трябваше да запишем основния ритъм трак на песента и моя вокал, по които да се водим. Записите на хора щяха да заемат 13 от 16-те писти на нашия рекордер. Това означаваше, че имахме само три за ритъма.

На едната писта аз записах електрическото пиано и изпях основния вокал. На втората Греъм записа ритъм китарата. На третата Кевин използва мини-Муг, настроен да звучи като бас барабан. Добави и баладичен ритъм на клавиатурата на синтезатора, който звучеше като сърдечен ритъм.

После Кевин, Лол и Греъм прекараха 3 седмици в студиото, записвайки се как пеят „Аааа“ и „Аа-аа“, докато събрахме „хор“ от 624 гласа. Четиримата работихме с плъзгачите на мишпулта с по две ръце като на пиано, за да постигнем затихванията на гигантския хор зад ритъма и главния ми вокал.

Отляво – надясно: Греъм Гулдман, Лол Крем, Ерик Стюарт и Кевин Годли, в средата на 70-те

Фоновите гласове ни харесаха толкова много, че оставихме всички заглушители на малко по-висока степен, за да осигурим атмосфера с бял шум.

Гулдман: – Имахме голям късмет с идеята за хора. Никой дотогава не беше го правил. Но когато свършихме, резултатът беше вълнуващ. Гласовете ни звучаха като от друга планета.

Крем: – Дори и с хора, песента се нуждаеше от допълнителна текстура. Предложих на Греъм да запише осем такта бас соло след първия преход. Някой каза: „Бас соло в любовна песен, в балада?“. Решихме, че си струва да опитаме. Предложих да има женски глас, шепот: „Стегни се“.

Стюарт: – Точно докато говорехме затова, на вратата се показа секретарката на студиото Кати Редфърн и прошепна: „Ерик, търсят те на телефона”, и изчезна. Лол веднага каза: „Ето това е! Кати ще прошепне думите“.

Кати Редфърн в студиото „Строубери“ през 1975-а, личен архив

Крем: – Тръгнах след Кати. Когато ѝ обясних какво искаме, тя не се съгласи веднага – никога не била записвала.

Кати Редфърн: – Бях на 21. Обожавах момчетата, а те се отнасяха с мен като със сестра. Когато Лол ми съобщи идеята, помислих, че е някаква шега. Те много обичаха майтапите. Но Лол ме заведе в студиото и в контролната стая всички бяха сериозни. Казаха ми, че това е любовна песен и гласът ми трябва да звучи все едно се опитвам да убедя приятеля си да мисли ясно.

Крем: – Но колкото повече мислех за това изречение, толкова по-грубо ми звучеше „Стегни се“. Така че го промених на „Успокой се, големите момчета не плачат“, с по-меко и утешително звучене.

Редфърн: – Влязох в студиото с Кевин, който беше там, за да ми дава кураж и знак, кога да шепна. Сложихме си слушалки, за да чуваме песента. Кевин докосна ръката ми, когато дойде време да кажа думите.

Стюарт: – Първия път Кати не го каза достатъчно музикално. Но след като ѝ обяснихме, опита пак и се справи идеално.

Редфърн: – Да чуя гласа си в песента беше сюрреално. Не можех да повярвам, че това съм аз. Бях много развълнувана.

Крем: – Бях купил една детска музикална кутийка. Когато дръпнеш връвчицата, започваше да свири детската песничка Boys and Girls Come Out to Play. Записахме я с два микрофона на 5 метра един от друг за стерео ефект. После я смесихме с изсвирената на пиано мелодия след първия преход и се получи призрачен звук, който се рее от единия говорител към другия. Ерик добави и ехо ефект със заглъхване.

Стюарт: – Когато завършихме албума, заведох Глория в студиото. Съпругите на останалите момчета също дойдоха. Изгасихме осветлението и чухме целия албум. После отново, няколко пъти – може би часове.

На път за вкъщи Глория ме попита за какво става дума в  I’m Not in Love. Казах ѝ:

- Това е моят отговор на въпроса ти защо не ти казвам по-често „Обичам те“

Глория каза, че песента е много красива и незабравима. После добави:

- Все пак много би ми харесало, ако ми казваш „Обичам те“ по-често"

Оттогава насам казвам на Глория „Обичам те“ всяка вечер.

I’m Not in Love (Не съм влюбен)

Не съм влюбен,
не го забравяй
просто преминавам през тъпа фаза.
И само защото
ти се обаждам,
не ме разбирай погрешно, не мисли, че си успяла.

Не съм влюбен, не, не,
само искам да те видя
и все пак
това не означава, че си много специална за мен.
Затова, ако ти звънна,
не вдигай много шум,
не разказвай си за нас

Не съм влюбен, не, не,
само защото
пазя снимката ти
на стената
с няколко гадни петна.
Затова не искай от мен
да ти я връщам.

Знаеш, че това не значи много за мен.
Не съм влюбен, не, не, само защото…

О, ще ме чакаш дълго.
О, ще ме чакаш дълго.

Не съм влюбен,
не го забравяй,
просто преминавам през тъпа фаза.
Само защото
ти се обаждам
Не ме разбирай погрешно, не мисли, че си успяла.
Не съм влюбен,
не съм влюбен.

Площад Славейков

Бел. ред. – заглавието и подзаглавието са на „Площад Славейков“, оригиналното заглавие е „How A Wife’s Question Inspired 10cc’s ‘I’m Not In Love’“ (Как въпросът на една съпруга вдъхнови ‘I’m Not In Love’ на 10cc).