Колко дълго ще се преструваме, че президентът Тръмп е напълно рационален? Колко дълго ще пренебрегваме знаците, че той по опасен начин е извън контрол?

Поддръжниците на Тръмп се самоуспокояват с идеята, че той е бесен като лисица – така се приема, че всички скандални лъжи, внезапни промени, странни мнения и злонамерени лични нападки се извършват с определена рационална цел. Може би играе пред електората или отвлича вниманието  от непопулярно законодателство, насочено към намаляване на данъците на богатите, или се опитва да накара останалите световни лидери да мислят, че той е откачен и затова трябва да му угаждат.

Но какво е доказателството, че той прави сметки? Конгресът може действително да приеме претупан данъчен закон, но няма доказателства, че Тръмп има някаква представа какво пише в него.  Това е неговият първи и единствено важен законодателен принос.

Одобрението към него след президентската клетва падна и се задържа около 40  или под 40 на сто от юни насам, според „Галъп“. Той успя да отчужди нашите най-близки съюзници – като дори предизвика необичаен упрек от премиерката на Великобритания Тереза Мей през седицата и създаде вакуум в световното лидерство, който Китай радостно започва да запълва.

Към този момент това, което логично трябва да се направи, е да се предложи нова стратегия. Но Тръмп поддържа своя дивашки и непостоянен курс, като че ли не може сам да се удържи.

Особено смущаващо е откритието, че Тръмп  продължава да се интересува от параноидни теории на конспирацията. Според „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк таймс“ Тръмп продължава да вярва на смешните теории, според които предишният президент Барак Обама не е роден в САЩ и затова не е имал право да е държавен глава на страната.

Според вестниците той в частни разговори твърдял, че прословутият запис, в който говори за опипване и сексуален тормоз над жени, е по някакъв начин фалшифициран.

Ще си припомните, че рожденото място на Обама е Хавай и това е убедително потвърдено, както и че миналата година Тръмп призна за записа, когато той се появи, и че направи видео обръщение, в което се извини. „Казах го, грешах, извинявам се“, каза тогава кандидат-президентът Тръмп на американската нация.

Щеше да е различно, ако Тръмп разпространяваше тези глупости, по някаква причина. Бих се почувствал по-добре, дори и причината да беше морално укорима – да се хареса на расистите, които не могат да приемат легитимността на първия чернокож президент, или да създаде в своите избиратели подозрения във всичко, което виждат и чуват по медиите, за да се доверяват единствено на него.  Но Тръмп е повдигал тези изненадващи теми  в частни разговори с помощниците си, сътрудниците си и действащ американски сенатор – сбирки, на които президентът се предполага, че казва това, в което наистина вярва.

Едно е да създаваш въображаеми истории с политически цели – за да се харесаш на предразсъдъците на някаква група избиратели или да дадеш на поддръжниците си основание да извинят лошо поведение. Но това е нещо различно, Тръмп пада в собствения си капан и започва действително да вярва на неща, които преди е съзнавал, че не са верни.

Десетилетия наред, докато беше търсещ обществено внимание предприемач и плейбой, който изкачва социалната стълба на Манхатън, методът на Тръмп беше да фабрикува своя собствена реалност. Той дори се обаждаше на светските репортери и се представяше като пиар специалист под името Джон Милър или Джон Барон, за да се самовъзхвалва. Но той все пак прибягваше до този трик с усмивка и намигване, със съзнанието, че всичко е игра. Постепенно той започна да звучи и действа сякаш измислиците му са истина.

Едно от първите неща, които направиха впечатление в Тръмп като кандидат-президент, беше неговият маниер на говорене – свободни асоциации, основно, без съществен филтър между ума и устата. Чуйте една от речите му и може да проследите как функционира мозъкът му. В понеделник по време на церемония в Белия дом за награждаване на военни ветерани от племето навахо, служили като шифровачи, той необяснимо се впусна в обиди срещу сенатор Елизабет Уорън, демократка от Масачузетс като я нарече „Покхонтас“. Тя не присъстваше и нямаше нищо общо със събитието. В сряда на партийно събрание в Мисури, посветено на данъчното законодателство, той стигна до репликата как то ще бъде като ракетно гориво за икономиката, направи кратка пауза, и след това повтори своята обида "rocket man" към севернокорейския вожд Ким Чен Ун, когото Тръмп след това нарече „болно кутре“.

Контролираните от Ким държавни медии наричат Тръмп „стар лунатик“. Никак не успокоително, че съперничещите си и въоръжени с ядрено оръжие лидери говорят на един език.

Може би Тръмп е разтърсен от тежките равносметки за сексуален тормоз и нападения. Може би е разтревожен от набиращото скорост разследване на Робърт Мълър. Или може би неговото умствено състояние се влошава.

Какъвто и да е проблемът, е сериозен. И ще става още по-лошо.

Коментарът е публикуван във "Вашингтон пост".