Виждали сте това да се случва десетки, ако не и стотици пъти. Публикувате мнение, несъгласие или линк във Фейсбук. Някой добавя (не)одобрителен коментар за мнението ви, за Вас или и за двете. Други се намесват в спора с техните гледни точки. Страстите се нажежават. Използват се груби думи. Скоро вие и някои от вашите приятели сте въвлечени във виртуална схватка, хвърчат обиди – често пъти между хора, които никога не са се срещали.

Оказва се, че има една проста причина да се случва така – ние реагираме много различно на това, което виждаме написано и това, което чуваме казано – дори тези неща да са съвсем същите. Това сочи резултат от интересен нов експеримент, проведен от изследователи от калифорнийския университет Бъркли и от Чикагския университет, пише „Вашингтон поуст“.

В проучването 300 участници са чели, гледали и слушали спорове по горещи теми като войната, абортите и кънтри музиката срещу рапа. След това участниците са били интервюирани за реакциите им по отношение на мненията, с които не могат да се съгласят.

Общият им отговор вероятно е много познат на всеки, който някога е водил политически спорове: широкото схващане е, че хората, които не са съгласни с нас, са или твърде глупави, или недостатъчно информирани, за да знаят по-добре. Но изследването е показало и още нещо – ясната разлика между онези, които са гледали или слушали някого – и другите, които са чели същите аргументи като текст.

Този резултат не бил изненада за поне един от изследователите, който се вдъхновил за експеримента след подобно свое собствено преживяване.

„Един от нас прочел във вестник думи на политик, с които не можел да се съгласи – обяснява изследователката Джулиана Шрьодер пред „Вашингтон поуст“. – Следващата седмица той чул точно същите думи от същия политик, но произнесени по радиото. И бил шокиран от това колко различна е реакцията му към чутите думи, в сравнение с времето, когато ги видял във вестника. Прочетен, коментарът му изглеждал скандален, но произнесен на глас му се видял разумен.“

Използваме погрешната медия

Изследването сочи, че най-добрият начин хора с несъгласия да изгладят различията си или да ги приемат с разбиране, като направят компромиси, се практикува от векове на граждански събрания или на масата за обяд. Но сега, когато толкова голяма част от нашите взаимодействия се развиват в социалните мрежи, чрез чатове, текстови съобщения и имейли, истинските разговори или дискусии стават все по-необичайни.

Вероятно не е случайно, че политическото несъгласие и общата язвителност никога не са били по-големи. Руснаците се възползваха от дисхармонията между живото слово и написания текст, като създадоха профили във Фейсбук и Туитър, които увеличиха допълнително вече съществуващата сред американците ожесточеност. Не е чудно, че постигнаха такива успехи.

Какво може да се направи? Първо, ако искате вашето политическо мнение или предложение за действие да бъде по-убедително, добре е да направите кратък видеоклип (или да поставите линк към друг такъв), вместо да напишете онова, което трябва да кажете. В същото време всеки път, когато четете нещо написано, което ви изглежда чуждо, си припомняйте, че когато го четете като текст може би това е част от проблема. Ако за вас е много важно да бъдете обективни, опитайте да го прочетете на глас или помолете някой друг да ви го прочете.

Накрая, ако вече сте по средата на спор във Фейсбук (или Туитър, или Инстаграм, по имейл), а от другата страна е някой, на когото държите, не продължавайте с коментарите на отговорите и отговорите на коментарите. Вместо това се вижте някъде на кафе и поговорете очи в очи. Или поне се чуйте по телефона.

Площад Славейков.