Ad Config - Website header

 

Article_top

Посещението на правителствена делегация начело с премиера в Саудитска Арабия по традиция бе придружено с много прилагателни, но с малко анализ на съдържанието и нетната му ценност. 
Няма нито брутна стойност, нито прагматичен репер, който към днешна дата може да фиксира резултатите. Има процес, който се надяваме да поеме в добра посока.

Посещението е успех в рамките на онези задължителни стъпки на дипломацията ни за покриване на празнини и възможности, които до този момент не сме използвали. След посещението на крал Салман в Москва трудно може да се твърди, че посещението е революционно или дръзко. Следва определена логика на отваряне на Саудитското кралство, процес, в който не сме първопроходци.

Преди много години бях ангажиран с темата Саудитска Арабия във връзка с техен интерес към рафинерията в Бургас и зная със сигурност, че бе трудно, почти невъзможно за което и да е българско правителство да развие активни отношения с Риад. В сферата на неговата глобална тежест – суровия нефт, България бе и остава еднозначно прекрепена към руската сфера на влияние. Не вярвам, че нещо ще се промени и сега. Не е въпрос на възможности, а на желание. 

Огромно препятствие по пътя на двустранните отношения бе финансирането на радикалния ислям по света и доктрината на уахабизма в Саудитска Арабия. Известно е, че част от каналите за пренос на политическия ислям имат своето продължение и у нас, което е предизвикателство за националната ни сигурност. Посещението на българската правителствена делегация идва в момент на отваряне и на обещаващи реформи, за които загатват последните действия на престолонаследника принц Салман.

Резултатите на това посещение трябва да се оценяват трезво най-малко поради пионерския му характер. Първа визита, след която тепърва трябва да се развият предметни отношения, да се открие посолство, да се проведат конкретни преговори, при това не само в Саудитска Арабия, но и в целия регион. Бързам да предупредя - нямаме ресурс за голяма геополитика дори и като европредседатели, трябва ни прагматичен ракурс, базиран на анализ: ползи -разходи. 

Разбира се, че е добре да присъстваме в страна, която има ключова роля в критичен за нашата национална сигурност район, както и по отношение на стратегически инвестиции и стоки – като суровия нефт. Но трябва да си даваме сметка, че българската енергетика е пленена от руски интереси и в нея няма място нито за друг газ, нито за друг нефт или инвеститор.

Също така е добре, че се отклоняваме най-накрая от зададените от съветски времена канали на търговия и интерес, които прикриват контрабандни канали за оръжия, наркотици и цигари. Уж в национален интерес, а накрая се оказва, че поредният наш олигарх върти частен бизнес с оръжия или цигари, през съмнителни, дори криминални посредници и престъпници.

Има много какво да се направи по линия на развитието на търговски и икономически отношения, но всичко това е в бъдеще - потенциал и възможности. В никакъв случай не е сигурно събитие, да не говорим, че не е много вероятно като резултат.

Някъде тук трябва да свърши и моят оптимизъм като човек, който познава в детайли силните и най-вече слабите страни на българската държавна администрация.

У нас топ политиците се изживяват като главни изпълнителни директори на корпорация „България“ – договарят сделки, проекти, инвестиции, а всъщност си нямат хал-хабер от прагматичната страна на бизнеса, който има своя логика. Медиите не правят разлика между това премиерът да се срещне с друг премиер, президентът с друг президент или министър с министър, при което се обсъждат „по принцип“ сделки за милиони и милиарди, от една страна, и реалното ноу хау по сключената и реализирана сделка.

Не за пръв път имаме добра воля, отключена след посещение на политическо равнище. Спомняте си визитите в други страни от Залива, в това число и Катар, който сега е обект на блокада от Саудитска Арабия. И тогава се говореше за стотици милиони „сигурни“ инвестици, които трябваше да потекат към нас. Хората дадоха едни авансови десетки милиона долара като доказателство, че искат и могат. 

И дотук.

Политиците ни са развили склонност да посредничат, без да навлизат в съдържанието, остават на повърхността на бизнес делата. Те определено не знаят как от добра политическа идея или сътрудничество може да се стигне до бизнес факт. Все договорят нещата по принцип и оставят „техническите подробности“ за изпълнителите. Класически пример бяха срещите на Първанов и Путин по Големия шлем, които катастрофираха именно поради липсата на бизнес рационалност. 

Където и да отидете – и в Саудитска Арабия, и в Катар, и в Кувейт, с идеята да привличате инвестиции, след учтивия прием ще ви искат разработени проекти, удостоверени като инвестиционна стойност от независими проучвания, с правни анализи и доказателства за това какво точно се предлага и какви следващи стъпки трябва да бъдат приети. Всеки, запознат с това, което се обсъжда от нашите министри, премиери и президенти, ще ви каже, че предлагаме полусварени идеи като проекти, особено в инфраструктурата. Има общи сметки и данни за харчовете, но в никакъв случай професионално разработени бизнес предложения с проектна структура и възвръщаемост. Не е странно, че суверенните инвеститори от страни като Саудитска Арабия не могат да оценят рисковете и ползите и в последна сметка се отказват да финансират нашите политически визии за бизнес. 

Правим нещо като предконгресен преглед на инвестиционни намерения, въз основа на които не може да се инвестира, изкара или спечели дори долар, освен ако иде реч за харизани пари, за дарение. Тук си казва думата и обстоятелството, че нашите политици имат изключителна слаба корпоративна и проектна култура, малцина имат някакъв опит в разработката на пазарно валидни проектни предложения. Те разчитат на бюрократични си навици и умения, които вършат работа в Европейската комисия, в Русия и Китай, но не и в страни, в които управлението на средствата се реализира от професионални мениджъри.

Без съмнение можем да представим проекти или бизнес на частни компании, но тук влиза в ход правилото – тези, които могат да представят проекти, не са политкоректни към властта, съответно нямат шанс. Тези, които представят, с голяма вероятност не са добре разработени. В тях единствено сигурна е корупционната възглавница. 

Така се получава порочен кръг от нереализирани възможности.

Българският политически модел като копие на руския държавно-олигархичен модел разчита на договорен през политици бизнес, при който обаче са сигурни разходите, но не и приходите. В интерес на истината и еврофинансирането устройва модела, защото с поредица от изкуствени заслони в търговете у нас престанаха да участват нормални западни и български фирми, които могат да създават реална конкуренция. Останаха само „правилни“ и приемливи компании, близки или свързани с властта. Ето защо всякакви инвестиции от Саудитска Арабия или други суверенни такива могат да дойдат само ако обслужват утвърдената схема.

За това: „надежда всяка тука оставете“ – за сериозни инвестиции в инфраструктура не само от Саудитска Арабия, но и от Китай, от Катар или другаде. Ако някой случайно го направи, то това ще бъде по непазарни и извъникономически начини.

Една от причините за тази административна леност са еврофондовете, които на практика лишиха българската администрация от гъвкавост и благодата на принудата да се правят пазарно значими проекти.

На практика огромното мнозинство от проекти, финансирани с евросредства, не включват стандартите условия за търговско кредитиране.

Днес българските управници търсят спешна замяна или допълнение на корупционните средства от Москва или бюрократичните пари от Брюксел в лицето на суверенните капитали Китай или Саудитска Арабия.

Друг е въпросът за реализацията на сделки за износ на стоки или услуги. Но и там е много лесно да се попадне в капана на политическата виртуална реалност – много думи и малко добавена стойност.

 

Посещението на правителствена делегация начело с премиера в Саудитска Арабия по традиция бе придружено с много прилагателни, но с малко анализ на съдържанието и нетната му ценност. 
Няма нито брутна стойност, нито прагматичен репер, който към днешна дата може да фиксира резултатите. Има процес, който се надяваме да поеме в добра посока.

Посещението е успех в рамките на онези задължителни стъпки на дипломацията ни за покриване на празнини и възможности, които до този момент не сме използвали. След посещението на крал Салман в Москва трудно може да се твърди, че посещението е революционно или дръзко. Следва определена логика на отваряне на Саудитското кралство, процес, в който не сме първопроходци.

Преди много години бях ангажиран с темата Саудитска Арабия във връзка с техен интерес към рафинерията в Бургас и зная със сигурност, че бе трудно, почти невъзможно за което и да е българско правителство да развие активни отношения с Риад. В сферата на неговата глобална тежест – суровия нефт, България бе и остава еднозначно прекрепена към руската сфера на влияние. Не вярвам, че нещо ще се промени и сега. Не е въпрос на възможности, а на желание. 

Огромно препятствие по пътя на двустранните отношения бе финансирането на радикалния ислям по света и доктрината на уахабизма в Саудитска Арабия. Известно е, че част от каналите за пренос на политическия ислям имат своето продължение и у нас, което е предизвикателство за националната ни сигурност. Посещението на българската правителствена делегация идва в момент на отваряне и на обещаващи реформи, за които загатват последните действия на престолонаследника принц Салман.

Резултатите на това посещение трябва да се оценяват трезво най-малко поради пионерския му характер. Първа визита, след която тепърва трябва да се развият предметни отношения, да се открие посолство, да се проведат конкретни преговори, при това не само в Саудитска Арабия, но и в целия регион. Бързам да предупредя - нямаме ресурс за голяма геополитика дори и като европредседатели, трябва ни прагматичен ракурс, базиран на анализ: ползи -разходи. 

Разбира се, че е добре да присъстваме в страна, която има ключова роля в критичен за нашата национална сигурност район, както и по отношение на стратегически инвестиции и стоки – като суровия нефт. Но трябва да си даваме сметка, че българската енергетика е пленена от руски интереси и в нея няма място нито за друг газ, нито за друг нефт или инвеститор.

Също така е добре, че се отклоняваме най-накрая от зададените от съветски времена канали на търговия и интерес, които прикриват контрабандни канали за оръжия, наркотици и цигари. Уж в национален интерес, а накрая се оказва, че поредният наш олигарх върти частен бизнес с оръжия или цигари, през съмнителни, дори криминални посредници и престъпници.

Има много какво да се направи по линия на развитието на търговски и икономически отношения, но всичко това е в бъдеще - потенциал и възможности. В никакъв случай не е сигурно събитие, да не говорим, че не е много вероятно като резултат.

Някъде тук трябва да свърши и моят оптимизъм като човек, който познава в детайли силните и най-вече слабите страни на българската държавна администрация.

У нас топ политиците се изживяват като главни изпълнителни директори на корпорация „България“ – договарят сделки, проекти, инвестиции, а всъщност си нямат хал-хабер от прагматичната страна на бизнеса, който има своя логика. Медиите не правят разлика между това премиерът да се срещне с друг премиер, президентът с друг президент или министър с министър, при което се обсъждат „по принцип“ сделки за милиони и милиарди, от една страна, и реалното ноу хау по сключената и реализирана сделка.

Не за пръв път имаме добра воля, отключена след посещение на политическо равнище. Спомняте си визитите в други страни от Залива, в това число и Катар, който сега е обект на блокада от Саудитска Арабия. И тогава се говореше за стотици милиони „сигурни“ инвестици, които трябваше да потекат към нас. Хората дадоха едни авансови десетки милиона долара като доказателство, че искат и могат. 

И дотук.

Политиците ни са развили склонност да посредничат, без да навлизат в съдържанието, остават на повърхността на бизнес делата. Те определено не знаят как от добра политическа идея или сътрудничество може да се стигне до бизнес факт. Все договорят нещата по принцип и оставят „техническите подробности“ за изпълнителите. Класически пример бяха срещите на Първанов и Путин по Големия шлем, които катастрофираха именно поради липсата на бизнес рационалност. 

Където и да отидете – и в Саудитска Арабия, и в Катар, и в Кувейт, с идеята да привличате инвестиции, след учтивия прием ще ви искат разработени проекти, удостоверени като инвестиционна стойност от независими проучвания, с правни анализи и доказателства за това какво точно се предлага и какви следващи стъпки трябва да бъдат приети. Всеки, запознат с това, което се обсъжда от нашите министри, премиери и президенти, ще ви каже, че предлагаме полусварени идеи като проекти, особено в инфраструктурата. Има общи сметки и данни за харчовете, но в никакъв случай професионално разработени бизнес предложения с проектна структура и възвръщаемост. Не е странно, че суверенните инвеститори от страни като Саудитска Арабия не могат да оценят рисковете и ползите и в последна сметка се отказват да финансират нашите политически визии за бизнес. 

Правим нещо като предконгресен преглед на инвестиционни намерения, въз основа на които не може да се инвестира, изкара или спечели дори долар, освен ако иде реч за харизани пари, за дарение. Тук си казва думата и обстоятелството, че нашите политици имат изключителна слаба корпоративна и проектна култура, малцина имат някакъв опит в разработката на пазарно валидни проектни предложения. Те разчитат на бюрократични си навици и умения, които вършат работа в Европейската комисия, в Русия и Китай, но не и в страни, в които управлението на средствата се реализира от професионални мениджъри.

Без съмнение можем да представим проекти или бизнес на частни компании, но тук влиза в ход правилото – тези, които могат да представят проекти, не са политкоректни към властта, съответно нямат шанс. Тези, които представят, с голяма вероятност не са добре разработени. В тях единствено сигурна е корупционната възглавница. 

Така се получава порочен кръг от нереализирани възможности.

Българският политически модел като копие на руския държавно-олигархичен модел разчита на договорен през политици бизнес, при който обаче са сигурни разходите, но не и приходите. В интерес на истината и еврофинансирането устройва модела, защото с поредица от изкуствени заслони в търговете у нас престанаха да участват нормални западни и български фирми, които могат да създават реална конкуренция. Останаха само „правилни“ и приемливи компании, близки или свързани с властта. Ето защо всякакви инвестиции от Саудитска Арабия или други суверенни такива могат да дойдат само ако обслужват утвърдената схема.

За това: „надежда всяка тука оставете“ – за сериозни инвестиции в инфраструктура не само от Саудитска Арабия, но и от Китай, от Катар или другаде. Ако някой случайно го направи, то това ще бъде по непазарни и извъникономически начини.

Една от причините за тази административна леност са еврофондовете, които на практика лишиха българската администрация от гъвкавост и благодата на принудата да се правят пазарно значими проекти.

На практика огромното мнозинство от проекти, финансирани с евросредства, не включват стандартите условия за търговско кредитиране.

Днес българските управници търсят спешна замяна или допълнение на корупционните средства от Москва или бюрократичните пари от Брюксел в лицето на суверенните капитали Китай или Саудитска Арабия.

Друг е въпросът за реализацията на сделки за износ на стоки или услуги. Но и там е много лесно да се попадне в капана на политическата виртуална реалност – много думи и малко добавена стойност.

Коментари

Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

Всъщност,...

....поканата за посещение бе отправена единствено и само заради председателството на България в ЕС!

Маркон лично ли ти каза

или го чу от тъщата?

Доносник Василев е написал доста,

но, както винаги, предимно глупости.

Посещението на Боцимир в Саудитска Арабия е поредната платена от данъкоплатците безцелна екскурзия на мутрите в стил "ако падне нещо".

Реално, България отдавна загуби позициите, които имаше в Арабския свят, благодарение на продажни некадърници като Илянката, Убавото Наде, Командира, Монката П., Никиту Младенов и друга подобна гняс.

Загубихме, благодарение на гъзонавирената позиция на "десните" ни кабинети и бая пари.

Първият полезен ход, който можем да направим днес е да се научим да игнорираме щуротиите на некадърниците, които ни нанесоха тия вреди.

Като агент Сашо.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?