Ad Config - Website header

 

Article_top

Българските четвъртокласници се справят доста добре с четенето. С това се похвалиха от образователното министерство при представянето на резултатите от международното изследване PIRLS. То се провежда на всеки пет години, през 2016 г. са участвали 50 държави и още 11 сравнителни участници - региони или отделни градове в някои страни. За България изследването е проведено през април 2016 г. В него са участвали 4281 ученици в четвърти клас на средна възраст 10,8 години, както и 214 начални учители, 4242 родители, включени са 153 училища. Тестът, с който трябва да се справят учениците, е бил 40 мин.

Нямало е текстове от български автори, текстовете са били внимателно подбрани, за да са максимално лишени от внушения извън информативността, уточниха от МОН.

Средният резултат за участничките в изследването за четене е 500 точки. Българското постижение е 552 точки, т. е. доста над средното.

На фона на обичайните резултати от PISA и други международни изследвания, които отреждат доста задни позиции на "постиженията" на българските ученици (вече не в началното образование, трябва да се отбележи), това е приятно разнообразие.

Първото място е за Русия тази година с 581 точки, следвана от Сингапур.

Резултатите на България са по-добри от тези на учениците от държави като САЩ, Италия, Холандия, Германия.

България е предхождана от Русия, която е първа в класация с 581 точки, както и от Сингапур (576 точки), Хонконг (569 точки), Ирландия (567 точки), Финландия (566 точки), Полша и Северна Ирландия (565 точки), Норвегия, Китай и Англия (559 точки), Латвия (558 точки), Швеция (555 точки) и Унгария (554 точки).

След България са САЩ (549 точки), Литва и Италия (548 точки), Дания (547 точки) и др. На дъното на класацията е Южна Африка с 320 точки среден резултат на четвъртокласниците.

Това е най-доброто представяне на страната ни от 2001 г. насам, откогато се прави изследването. През 2011 г. резултатът ни е бил най-нисък, сега имаме повишение от 20 точки спрямо 2011 г.

Запазва се тенденцията момичетата да имат по-високи резултати от момчетата - и в нашата страна, и въобще. 

Средният резултат в изследването е 19 точки в полза на момичетата, в България е 15 точки, т. е. малко по-добре се представяме от гледна точка на полов дисбаланс.

Друг индикатор, който се изследва в проучването е равнището на учениците - напреднало, високо, средно, ниско.

19% от ученици (т.е. една пета) в България са в напредналото равнище на четене. Тук страната ни е на седмо място.
Средно за всички държави процентът е 10%. Напредналото равнище означава, че учениците се справят с повече от учебното съдържание.

95 на сто от учениците в България постигат добро равнище. Останалите 5 на сто въобще не се справят, те са на ниското равнище - те би трябвало да ни безпокоят, отчитат от МОН. За сравнение в Русия и Сингапур имат постижения от 97-98% на най-ниското ниво.
Средното за всички страни е 96%.

Според скалата на изследването напредналите са с 625 точки, 550 точки е високо равнище на постиженията по четене, което у нас индивидуално се постига от 55% от учениците в четвърти клас. Това значи, че те могат да четат, разбират и интерпретират много добре даден текст. Средно равнище показват 83% от четвъртокласниците, което значи резултат от 475 точки - добро четене, разбиране и интерпретация

За успеха на четвъртокласниците особен важен фактор се оказва средата вкъщи. Децата, които са с много възможности, имат над 100 книги вкъщи, между 25 и 50 детски книги, връзка с интернет, собствена стая, образованието на поне един от родителите е висше. Тези ученици са 15 на сто през 2016 г. Спрямо 2011 г. има ръст от 4 на сто в тази група. Това е факторът, който оказва най-голямо влияние върху резултатите на учениците, отчитат авторите на изследването. Средният процент на тази група ученици във всички страни участнички обаче е по-висок, отколкото в България - 20 на сто.

Сред другите важни фактори са ранното ограмотавяне в семейството, ранното предучилищно образование.

Повече от половината от децата имат положително отношение към четенето, сочат още данните.

 

Българските четвъртокласници се справят доста добре с четенето. С това се похвалиха от образователното министерство при представянето на резултатите от международното изследване PIRLS. То се провежда на всеки пет години, през 2016 г. са участвали 50 държави и още 11 сравнителни участници - региони или отделни градове в някои страни. За България изследването е проведено през април 2016 г. В него са участвали 4281 ученици в четвърти клас на средна възраст 10,8 години, както и 214 начални учители, 4242 родители, включени са 153 училища. Тестът, с който трябва да се справят учениците, е бил 40 мин.

Нямало е текстове от български автори, текстовете са били внимателно подбрани, за да са максимално лишени от внушения извън информативността, уточниха от МОН.

Средният резултат за участничките в изследването за четене е 500 точки. Българското постижение е 552 точки, т. е. доста над средното.

На фона на обичайните резултати от PISA и други международни изследвания, които отреждат доста задни позиции на "постиженията" на българските ученици (вече не в началното образование, трябва да се отбележи), това е приятно разнообразие.

Първото място е за Русия тази година с 581 точки, следвана от Сингапур.

Резултатите на България са по-добри от тези на учениците от държави като САЩ, Италия, Холандия, Германия.

България е предхождана от Русия, която е първа в класация с 581 точки, както и от Сингапур (576 точки), Хонконг (569 точки), Ирландия (567 точки), Финландия (566 точки), Полша и Северна Ирландия (565 точки), Норвегия, Китай и Англия (559 точки), Латвия (558 точки), Швеция (555 точки) и Унгария (554 точки).

След България са САЩ (549 точки), Литва и Италия (548 точки), Дания (547 точки) и др. На дъното на класацията е Южна Африка с 320 точки среден резултат на четвъртокласниците.

Това е най-доброто представяне на страната ни от 2001 г. насам, откогато се прави изследването. През 2011 г. резултатът ни е бил най-нисък, сега имаме повишение от 20 точки спрямо 2011 г.

Запазва се тенденцията момичетата да имат по-високи резултати от момчетата - и в нашата страна, и въобще. 

Средният резултат в изследването е 19 точки в полза на момичетата, в България е 15 точки, т. е. малко по-добре се представяме от гледна точка на полов дисбаланс.

Друг индикатор, който се изследва в проучването е равнището на учениците - напреднало, високо, средно, ниско.

19% от ученици (т.е. една пета) в България са в напредналото равнище на четене. Тук страната ни е на седмо място.
Средно за всички държави процентът е 10%. Напредналото равнище означава, че учениците се справят с повече от учебното съдържание.

95 на сто от учениците в България постигат добро равнище. Останалите 5 на сто въобще не се справят, те са на ниското равнище - те би трябвало да ни безпокоят, отчитат от МОН. За сравнение в Русия и Сингапур имат постижения от 97-98% на най-ниското ниво.
Средното за всички страни е 96%.

Според скалата на изследването напредналите са с 625 точки, 550 точки е високо равнище на постиженията по четене, което у нас индивидуално се постига от 55% от учениците в четвърти клас. Това значи, че те могат да четат, разбират и интерпретират много добре даден текст. Средно равнище показват 83% от четвъртокласниците, което значи резултат от 475 точки - добро четене, разбиране и интерпретация

За успеха на четвъртокласниците особен важен фактор се оказва средата вкъщи. Децата, които са с много възможности, имат над 100 книги вкъщи, между 25 и 50 детски книги, връзка с интернет, собствена стая, образованието на поне един от родителите е висше. Тези ученици са 15 на сто през 2016 г. Спрямо 2011 г. има ръст от 4 на сто в тази група. Това е факторът, който оказва най-голямо влияние върху резултатите на учениците, отчитат авторите на изследването. Средният процент на тази група ученици във всички страни участнички обаче е по-висок, отколкото в България - 20 на сто.

Сред другите важни фактори са ранното ограмотавяне в семейството, ранното предучилищно образование.

Повече от половината от децата имат положително отношение към четенето, сочат още данните.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?