Ad Config - Website header

 

Article_top

Един е в дискретно изгнание. Друг бе вкаран в затвора и сега живее под домашен арест. Трети продължава да управлява в страна, разтърсвана от война. Двама ги споходи насилствена смърт.

Новината от понеделник, че бившият президент на Йемен е убит, е не само ключов момент в страна, която е съсипана от гражданска война, разрушена от религиозна борба за надмощие между Саудитска Арабия и Иран и огнище на това, което наричат най-тежката хуманитарна криза на света.

Това е и припомняне за разбитите надежди в региона 7 години след като самозапалването в Тунис на един продавач на плодове предизвика нещо, станало известно като Арабската пролет.

Ето какво сполетя петима лидери в Египет, Либия, Сирия, Тунис и Йемен - страните в центъра на политическите вълнения, започнали през 2011 г. Само в една страна - Тунис, има някакво подобие на плуралистична демокрация.

Хосни Мубарак, Египет

Свален през февруари 2011 г. след близо 30 години на власт, 89-годишният Мубарак символизираше някога непоклатимия арабски вожд, а падението му, изглежда, даде сигнал за политическа промяна. Той бе вкаран в затвора и съден по обвинения, сред които заговор за убийства на протестиращи и процъфтяваща корупция. Делото се запомни със снимките на Мубарак в клетка за обвиняеми.

Общественият гняв към Мубарак обаче се изпари, след като Египет потъна в още повече политически сътресения - свалянето на демократично избрания, но силно разделящ хората президент ислямист Мохамед Мурси и замяната му с военен лидер, Абдел Фатах ал Сиси, който започна мощна кампания за потискане на противниците. През март правителството на Сиси тихомълком пусна Мубарак от затвора, макар той да продължава да бъде разследван за корупция и не може да напуска Египет. Той живее в охранявана къща в Кайро.

Муамар Кадафи, Либия

Капризен и безмилостен лидер, смятащ себе си за крал на Африка, облечен в бедуинска роба, управлявал Либия повече от 40 години, полк. Кадафи бе свален през август 2011 г. след народен бунт, подпомогнат от военни самолети на НАТО. Той бе убит два месеца по-късно на 69-годишна възраст от бунтовници, които го изтикаха от родния му град Сирт и изложиха тялото му в месарница в Мисурата.

Оттогава Либия бе сведена до клокочеща държава на полуанархия и стана убежище за трафиканти на хора, възползващи се от бежанците и мигрантите, стремящи се да стигнат с лодки до Европа.

Бен Али, Тунис

81-годишният Бен Али - първият свален арабски автократ, се радва на нещо, което критиците наричат неприлично охолен живот. Той рязко контрастира с борбата на обикновените тунизийци, чието отчаяние като че ли бе символизирано от продавача на плодове Мохамед Буазизи.

Бен Али избяга от Тунис със семейството си през януари 2011 г. в Саудитска Арабия, където правителството им позволи да живеят спокойно и отхвърли исканията на Тунис за екстрадирането им.

Али Абдула Салех, Йемен

Салех, смятан за един от най-хитрите самодържци в Арабския свят, се оттегли в началото на 2012 г., след като три десетилетия оглавяваше Йемен - най-бедната страна в Близкия изток. Той остана личност със значително политическо влияние и след това се съюзи с йеменските бунтовници хутити, сражаващи се срещу оглавяваната от Саудитска Арабия военна коалиция близо три години.

Той бе убит в понеделник на 75-годишна възраст при мощен взрив в Сана, столицата на Йемен, след като бе съобщено, че отново е преминал на другата страна, като е предал съюзниците си хутити, подкрепяни от Иран.

Башар Асад, Сирия

Като обърка прогнозите на западните лидери, че той е следващият, който ще падне, Асад остана на власт по време на целия бунт през 2011 г., прелял в гражданска война, опустошил Сирия и създал влудяваща бежанска криза.

Подпомогнати от съюзниците им Русия и Иран, силите на 52-годишния Асад - бивш очен лекар, си върнаха контрола върху големи територии в Сирия, които загубиха от бунтовници и ислямски екстремисти. Но голяма част от страната е в развалини, като стойността на възстановяването според изчисленията на ООН ще надхвърли 250 милиарда долара. Преговорите за прекратяване на войната продължават да бъдат неубедителни, без да изяснят бъдещата роля на Асад.

------

* Авторът е редактор в международния отдел на в. "Ню Йорк таймс", където е публикувана статията.

 

Един е в дискретно изгнание. Друг бе вкаран в затвора и сега живее под домашен арест. Трети продължава да управлява в страна, разтърсвана от война. Двама ги споходи насилствена смърт.

Новината от понеделник, че бившият президент на Йемен е убит, е не само ключов момент в страна, която е съсипана от гражданска война, разрушена от религиозна борба за надмощие между Саудитска Арабия и Иран и огнище на това, което наричат най-тежката хуманитарна криза на света.

Това е и припомняне за разбитите надежди в региона 7 години след като самозапалването в Тунис на един продавач на плодове предизвика нещо, станало известно като Арабската пролет.

Ето какво сполетя петима лидери в Египет, Либия, Сирия, Тунис и Йемен - страните в центъра на политическите вълнения, започнали през 2011 г. Само в една страна - Тунис, има някакво подобие на плуралистична демокрация.

Хосни Мубарак, Египет

Свален през февруари 2011 г. след близо 30 години на власт, 89-годишният Мубарак символизираше някога непоклатимия арабски вожд, а падението му, изглежда, даде сигнал за политическа промяна. Той бе вкаран в затвора и съден по обвинения, сред които заговор за убийства на протестиращи и процъфтяваща корупция. Делото се запомни със снимките на Мубарак в клетка за обвиняеми.

Общественият гняв към Мубарак обаче се изпари, след като Египет потъна в още повече политически сътресения - свалянето на демократично избрания, но силно разделящ хората президент ислямист Мохамед Мурси и замяната му с военен лидер, Абдел Фатах ал Сиси, който започна мощна кампания за потискане на противниците. През март правителството на Сиси тихомълком пусна Мубарак от затвора, макар той да продължава да бъде разследван за корупция и не може да напуска Египет. Той живее в охранявана къща в Кайро.

Муамар Кадафи, Либия

Капризен и безмилостен лидер, смятащ себе си за крал на Африка, облечен в бедуинска роба, управлявал Либия повече от 40 години, полк. Кадафи бе свален през август 2011 г. след народен бунт, подпомогнат от военни самолети на НАТО. Той бе убит два месеца по-късно на 69-годишна възраст от бунтовници, които го изтикаха от родния му град Сирт и изложиха тялото му в месарница в Мисурата.

Оттогава Либия бе сведена до клокочеща държава на полуанархия и стана убежище за трафиканти на хора, възползващи се от бежанците и мигрантите, стремящи се да стигнат с лодки до Европа.

Бен Али, Тунис

81-годишният Бен Али - първият свален арабски автократ, се радва на нещо, което критиците наричат неприлично охолен живот. Той рязко контрастира с борбата на обикновените тунизийци, чието отчаяние като че ли бе символизирано от продавача на плодове Мохамед Буазизи.

Бен Али избяга от Тунис със семейството си през януари 2011 г. в Саудитска Арабия, където правителството им позволи да живеят спокойно и отхвърли исканията на Тунис за екстрадирането им.

Али Абдула Салех, Йемен

Салех, смятан за един от най-хитрите самодържци в Арабския свят, се оттегли в началото на 2012 г., след като три десетилетия оглавяваше Йемен - най-бедната страна в Близкия изток. Той остана личност със значително политическо влияние и след това се съюзи с йеменските бунтовници хутити, сражаващи се срещу оглавяваната от Саудитска Арабия военна коалиция близо три години.

Той бе убит в понеделник на 75-годишна възраст при мощен взрив в Сана, столицата на Йемен, след като бе съобщено, че отново е преминал на другата страна, като е предал съюзниците си хутити, подкрепяни от Иран.

Башар Асад, Сирия

Като обърка прогнозите на западните лидери, че той е следващият, който ще падне, Асад остана на власт по време на целия бунт през 2011 г., прелял в гражданска война, опустошил Сирия и създал влудяваща бежанска криза.

Подпомогнати от съюзниците им Русия и Иран, силите на 52-годишния Асад - бивш очен лекар, си върнаха контрола върху големи територии в Сирия, които загубиха от бунтовници и ислямски екстремисти. Но голяма част от страната е в развалини, като стойността на възстановяването според изчисленията на ООН ще надхвърли 250 милиарда долара. Преговорите за прекратяване на войната продължават да бъдат неубедителни, без да изяснят бъдещата роля на Асад.

------

* Авторът е редактор в международния отдел на в. "Ню Йорк таймс", където е публикувана статията.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?