Европейската комисия предложи днес еврозоната да трансформира своя спасителен фонд (Европейския механизъм за стабилност или ЕМС) в Европейски валутен фонд (ЕВФ) като основна стъпка в предстоящите реформи за задълбочаване на икономическия и валутния съюз.

Това означава,че ЕСМ да стане общностен инструмент, да престане да се основава на сегашното междуправителствено споразумение, да придобие нови правомощия и да стане гарант на единния фонд за решаване на банкови кризи в еврозоната.

Пакетът, представен от трима еврокомисари, включва промени в бюджета на ЕС, които трябва да подготвят постепенното разширяване на еврозоната потенциално до всички държави без Великобритания и Дания, които имат по договор изключения от общата валута. Като първи в списъка новите кандидати за еврото Комисията изрично посочи България и Хърватия. 

Тя не предложи отделен бюджет на еврозоната, за какъвто пледира френският президент Еманюел Макрон. Предложенията ѝ, които тя смята, че трябва да се осъществят в идните 18 месеца, предвиждат четири нови компонента в бюджета на ЕС:

- инструмент за осъществяване на реформи и техническа помощ при поискване от държавите членки, който да бъде изпитан в пилотна фаза до края на този бюджетен период през 2020 г.;

-специален механизъм за сближаване на държавите членки по пътя им към присъединяване към еврото;

- предпазен механизъм за банковия съюз чрез ЕВФ/ЕМС, който ще бъде договорен до средата на 2018 г. и приведен в действие до 2019 г.;

- функция за стабилизация за запазване на равнищата на инвестициите в случаи на кризи. 

"Не става въпрос за създаването на отделен бюджет на еврозоната. Бъдещето на еврозоната е бъдещето на цяла Европа", каза еврокомисарят по икономиката и финансите Пиер Московиси.

"Инструментът ще допринася за стабилността, когато има сътресения в дадена държава членка, например санкции върху земеделието й", каза еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер за стабилизираща функция. "Всички държави членки трябва да участват, затова говорим за основния бюджет на ЕС... Става дума всички държави членки да дават своя принос. Обмисляме присъединяването на Хърватия и България към еврозоната."

Комисията предложи също да се подсили програмата ѝ за подкрепа на структурните реформи, като до 2020 г. се удвоят средствата за техническа помощ в нея до 300 млн. евро.

Комисията представи и съобщение, в което се изброяват възможните функции на европейски министър на икономиката и финансите, който би заемал поста на заместник-председател на Комисията и председател на Еврогрупата в съответствие с действащите договори на ЕС.

Зам.-председателят на Комисията Валдис Добровскис, представяйки пакета, каза, че той се основава на три принципа - запазване единството на ЕС и отвореност на еврозоната към страните извън нея, ефикасност и демократична отчетност.

Очаква се предложенията на Комисията да бъдат тема на обсъждания на среща на върха на ЕС в Брюксел на 14 и 15 декември. Те идват, преди в дебата да е влязла европейската икономическа суперсила Германия, която още е в преговори за съставяне на правителство след изборите на 24 септември. В две последнователни речи - в Атина и в Сорбоната в Париж по-рано тази година - Макрон представи далече по-радикалната френска концепция за реформа на еврозоната, която включва неин отделен бюджет, парламент, финансов министър, фискална конвергенция, общ надзор над пазарите на труда.

 
Възгледите на Брюксел изглеждат по-близки до бегло формулираните досега германски позиции, които предполагат по-ниска амбиция на реформите. Тя отчита опасенията от разделяне на ЕС на ядро около еврото и периферия, срещу което възразяват Централна и Източна Европа. Повечето германски партии са също против голям отделен бюджет на еврозоната поради страхове, че той би я превърнал в "трансферен съюз", където данъкоплатците в най-силната икономика гарантират с парите си стабилността на останалите.
 

ЕВФ

Европейският механизъм за стабилност беше създаден с междуправителствено споразумение на държавите от еврозоната през 2012 г., за да подпомогне тези от тях, които преживяха дългови кризи - Гърция, Ирландия, Португалия, Кипър, Испания (в банковия сектор). Той им помогна да възстановят или запазят достъпа си до световните финансови пазари.

Според днешните предложения на Комисията Европейският валутен фонд ще се основава на архитектурата на ЕМС, чиито сегашни финансови и институционални структури ще бъдат запазени като цяло, включително когато става въпрос за ролята на националните парламенти.

Той ще продължи да подпомага държавите членки от еврозоната в затруднено финансово положение, ще осигури общ предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране на банки и ще действа като кредитор от последна инстанция, за да улеснява организираното преструктуриране на неплатежоспособните банки.

Единният фонд за преструктуриране сега се финансира от отчисления на самите банки. Предпазният механизъм е необходим, ако при фалит на голяма банка ресурсите на фонда се окажат недостатъчни.

Механизмът е допълнителна гаранция, че голяма банкова криза няма да прерасне в държавна дългова криза, ако съответното правителство трябва да преструктурира банка с пари на данъкоплатците. 

Създаването на ЕВФ предполага също по-бързо вземане на решения при спешни случаи и по-прякото му участие в управлението на програмите за финансова помощ.

С течение на времето ЕВФ може също така да разработи нови финансови инструменти, например в подкрепа на евентуална функция за стабилизация, посочва Комисията.

Очевидно е, че това предложение ще бъде в центъра на дискусиите на европейските законодатели по време на българското председателство. Комисията прикани Европейския парламент и Съвета (държавите членки) да го приемат до средата на 2019 г.

Фискалният пакт - в acquis communautaire

Договорът за стабилност, координация и управление, известен като Фискалния пакт, който също в момента е междуправителствено споразумение между 25 държави на ЕС, да влезе в правната рамка на Съюза, предлага Комисията.

Подписалите го през 2012 г. страни се задължиха до пет години след влидзането му в сила да включат съдържанието му в съюзното законодателство, припомни Домбровскис.

Комисията призовава Парламента и Съвета  да направят това до средата на 2019 г.

С въпросния договор подписалите го страни се задължиха да включат в конституциите си или в основни закони задължението да спазват европейските тавани за публичен дефицит и дълг от съответно 3% и 60 % от БВП и да въведат автоматично задействащи се мерки за тяхното съкращаване, ако прехвърлят споменатите граници. 

А парѝ?

Комисията днес не предложи размера на новите бюджетни инструменти, които трябва да финансират, реформите, стабилизирането и разширяването на еврозоната.

"Правим предложение за структурата на тези инструменти, а конкретни числа ще бъдат заложени, когато предложим следващата многогодишна финансова рамка" (2012-20125 г. - б.р.), взависимост от разполагаемите приходи", каза Йотингер.

Той подчерта, че досегашните вноски в бюджета на ЕС, които се равняват на 1% от БВП на държавите членки няма да стигнат за посочените цели, като се имат предвид намалените приходи от напускането на Великобритания (минус €15 млрд. годишно или около 10% от приходите) и повишените разходи за миграция, отбрана, изследвания и развитие.

"Ще обсдъдим рамка с по-високи приходи, но е необходимо единодушие от националните правителства и парламентите", каза Йотингер.

Комисията трябва да предложи новата многогодишна финансова рамка на ЕС към края на българското председателство, през май 2018 г. 

Идеите за нея варират между увеличаване на вноските на държавите членки, намаляване на разходите без "европейска добавена стойност", т.е., които не облагодетелстват целия съюз и повишаване на собствените приходи на ЕС извън вноските на неговите членки чрез нови европейски налози.