Все по-ясно става, че американските политици от времето на Обама подкрепиха неправилния човек в Украйна. Стъпките на президента Петро Порошенко към консолидиране на властта му вече включват отстраняването на институциите за борба с корупцията, които той бе принуден да създаде от западните съюзници на Украйна.

Порошенко, който за кратко бе украински външен министър, изглеждаше по-словоохотлив от предшественика си, сваления Виктор Янукович, и говореше приличен английски. Той и първият му премиер - Арсений Яценюк, знаеха какво искат да чуят Държавният департамент и вицепрезидентът Джо Байдън, който действаше като човека на администрацията на Обама за Украйна. След като Украйна се събуди от революционния хаос през януари и февруари 2014 г., САЩ, а с тях и ЕС подкрепиха Порошенко и Яценюк като бъдещи лидери на Украйна. Въоръжени с тази подкрепа и поне с обещанията за значителна техническа помощ и заеми от Международния валутен фонд (МВФ), те спечелиха изборите, като се представяха за прозападните хора, които ще поведат Украйна към Европа. Техните планове обаче се оказаха повече целящи да донесат полза на самите тях.

Докато Украйна изпитваше остра нужда от западните пари, Порошенко и политическите му съюзници изпълняваха условията, наложени към помощите. Покрай другото парламентът гласува за създаването на Национално антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ), което се предполагаше, че ще разследва подкупите, и специален антикорупционен прокурор.

Постепенно обаче стана ясно, че макар агенцията и прокурорът да могат да вдигат шум и да разследват стотици случаи (близо 400 досега), за тях се оказа трудно обвиненията им да издържат, тъй като слабо реформираната съдебна система отвърна на удара. Европейските съюзници на Украйна и САЩ поискаха създаването на специален антикорупционен съд. Порошенко обаче се отнесе хладно към идеята, като изтъкна, че такава институция има в малко страни. Въпреки неколкократните настоявания на Запада, подкрепени от група млади прозападни депутати, Порошенко все още не е внесъл законодателно предложение за съда, макар Венецианската комисия, която анализира законодателството за ЕС, да даде подробни препоръки как трябва да изглежда законопроектът.

Същевременно главният прокурор Юрий Луценко - близък съюзник на Порошенко, започна открита война срещу НАБУ. Агент на Бюрото бе задържан през миналата седмица, докато се опитваше да предаде подкуп на служител от миграционната служба, а централата на Бюрото бе обискирана. Шефът на НАБУ Артем Ситник заяви в отговор, че подкупът бил част от операция под прикритие, за която Луценко не е знаел. Това не попречи на Луценко да продължи да атакува Ситник и неговото Бюро, като ги обвини в незаконни действия и неразрешено сътрудничество с американското ФБР.

Порошенко, макар и да не застана официално на страната на Луценко, осъди цялата разправия:

"Толкова шум и крясъци, толкова много пера хвърчат, че понякога напомня за латиноамерикански карнавал. Щеше да бъде смешно, ако не беше тъжно."

САЩ обаче са открито на страната на НАБУ в конфликта. В понеделник Държавният департамент излезе с изявление, осъждащо "прекъсването на разследване на корупцията по високите етажи, ареста на служители на НАБУ и конфискуването на важни документи на НАБУ". Цитирани бяха думите на държавния секретар Рекс Тилърсън, който заяви:

"Не си струва Украйна да се сражава за своето тяло в Донбас, ако загуби сърцето си сред корупцията. Антикорупционните институции трябва да бъдат подкрепени, снабдени с ресурси и защитени."

Порошенко обаче, изглежда, има други планове.

Тази година Украйна изплати на МВФ с 270 милиона долара повече, отколкото получи от него. Държавните финанси се стабилизираха заради лекия икономически ръст, който според прогнозата на Блумбърг трябва да достигне 2 на сто тази година. По същото време позицията на Запада за конфликта в Източна Украйна се втвърди. По-голям от всякога е шансът САЩ да снабдят Украйна със смъртоносни оръжия. Порошенко ясно разбра, че няма да загуби политическата подкрепа на Запада, докато поддържа антируската си позиция, и вече не му трябва отчаяно финансова подкрепа в точни срокове. Докато западните лидери гледат на Украйна като на защитна крепост срещу Русия, той може да прави у дома това, което прави всеки украински политик от старата школа, за когото границите между властта, парите и бруталната сила са размити.

Бруталните му действия срещу най-отявления му противник - бившия грузински президент и бивш одески губернатор Михаил Саакашвили, показват, че Порошенко може да бъде безскрупулен като Янукович. След неуспешен опит да изхвърли символа на борбата срещу корупцията Саакашвили от Украйна по обвинения, че е получил гражданство с фалшиви твърдения, апаратът за сигурност на Порошенко тормози и депортира съюзниците на родения в Грузия политик. Финансовият министър Александър Данилюк, който помогна на Саакашвили да създаде мозъчен тръст в Киев, а сега е разследван по подозрение във финансови нарушения, обвини правоохранителните органи в "оказване на натиск върху бизнеса, върху тези, които искат да променят страната". Самият Данилюк е разследван за укриване на данъци.

Във вторник пристигнаха следователи, за да обискират апартамента на Саакашвили в Киев, а за няколко минути бившият губернатор бе на покрива на 8-етажния си блок, като заплашваше да скочи, ако не го оставят. След това той бе задържан за няколко часа в полицейска кола без знаци близо до блока, докато стотици негови привърженици попречиха той да бъде откаран. След това Саакашвили бе освободен и организира митинг пред украинския парламент.

Вече дори най-отявлените западни поддръжници на следреволюцинното украинско правителство осъзнаха, че нещо с Порошенко не е наред.

"Президентът, изглежда, изостави борбата срещу корупцията, всякакви амбиции за икономически растеж, ЕС и финансирането от МВФ", написа в туитър икономистът Андерс Аслунд, който дълго време бе оптимист за украинските реформи.

Порошенко обаче не би стигнал доникъде без подкрепата на Запада и не би защитавал настоящата мрачна, корумпирана и назадничава политическа система в Украйна. Никакъв приятелски натиск няма да го промени. Ако украинците се отърсят от апатията си да направят с него това, което направиха с Янукович - или когато се кандидатира за преизбиране през 2019 г., тази грешка не трябва да се повтаря. Не е лесно да се намери по-млад, по-принципен, истински европейски ориентиран политик в Украйна, но такива има. Иначе западните политици и анализатори не трябва отново да действат шокирани от факта, че още един представител на стария елит доста прилича на Янукович.

-----------

* Авторът е руски журналист и политически анализатор. Той е и политически наблюдател на агенция Блумбърг, където е публикуван коментарът.