Конфликтът между Брюксел и три от страните във Вишеградската четворка - Полша, Унгария и Чехия - днес се задълбочи, след като Европейската комисия започна срещу тях дела в Съда на ЕС, защото не изпълняват решения на държавите членки от 2015 г. за поквотно преразпределяне на мигранти от Гърция и Италия. В същото време Комисията даде знак, че е готова частично да отстъпи от задължителността на квотите за в бъдеще. 

Решението идва в навечерието на среща на върха на ЕС на 14 и 15 декември, където миграцията ще бъде централна тема и Комисията възнамерява да представи "пътна карта" към приемане на цялостна европейска система за управление на миграцията и убежището до средата на 2018 г. 

То съвпада и с опит на естонското председателство на Съвета на ЕС да разблокира реформа на механизма за даване на убежище в ЕС, която е парализирана от несъгласия между държавите членки.

В публикувано днес съобщение Комисията каза, че от приемането на временните схеми за преместване на мигранти с право на международна закрила Унгария не е приела нито един човек от определената ѝ квота от малко над 1 200 души. Полша и Чехия са спрели да приемат кандидати за преместване от Гърция и Италия съответно от декември 2015 г. и август 2016 г.  Комисията започна процедури за нарушение на европейското законодателство срещу трите страни миналия юли. 

В съобщението си тя припомня, че Съдът на ЕС по-рано тази година потвърди законността на двете временни двегодишни схеми за преместване на общо 160 000 мигранти от Гърция и Италия в други 23 държави на ЕС. Словакия и Унгария оспорваха пред него тези схеми.

Вишеградската четворка, в която влиза и Словакия, води опозицията срещу предложение на Комисията от май 2016 г. за реформа на т.нар. Дъблински регламент, който дава рамката за предоставяне на убежище в ЕС. Според него за това отговарят страните, където мигрантите за първи път стъпват на европейска територия. Комисията се мотивира, че в този си вид регламентът стоварва непропорционална миграционна тежест върху държавите от южната граница на ЕС. Тя освен това неколкократно определя Дъблинския регламент като на практика "мъртъв", тъй като той беше многократно нарушаван по време на миграционната криза през 2015 г.

Съпротивата срещу предложението идва от това, че то предвижда постоянен механизъм  за солидарност, който Брюксел има властта да задейства, ако миграционният натиск върху някоя държава членка мине определена граница и да налага на останалите страни в ЕС да приемат квоти от мигранти под страх от глоба от €250 000 на неприет мигрант, ако откажат.

Три поредни председателства на ЕС не успяват да постигнат компромис по това предложение. Естония, която в момента председателства ЕС, сложи на масата на събралите се днес в Брюксел министри на вътрешните работи проекторешение, в което механизмът за солидарност се запазва, но квотите не са задължителни.

Брюксел омеква за квотите?

"Като вземем предвид позициите изразени от Европейския парламент и дискусиите в Съвета (между държавите членки - б.р.), един от пътишата напред е да приемем нов подход, при който компонентът на задължителното преместване ще се прилага в ситуации на сериозни кризи, докато в ситуации на по-малки предизвикателства преместването ще се основава на доброволни ангажименти на държавите членки", каза първият зам.- председател на Комисията Франс Тимерманс на пресконференция в Брюксел днес. "В такива ситуации може да се предвиди солидарността да бъде давана в различни форми".

Той каза, че пътната карта на Комисията предвижда съгласие между лидерите в ЕС по реформата на Дъблинския регламент да бъде постигнато на тяхна неформална среща София, насрочена за май 2018 г., а те да дадат политическата си благословия за цялостната европейска система за управление на миграцията и убежището до редовната си среща на върха в Брюксел през юни догодина. Процесът съвпада с българското председателство на Съвета на ЕС. 

От общо 23 предложения в областта на миграцията и убежището, които Брюксел е направил досега, остава да бъдат приети 15, каза Тимерманс. По думите му системата не би работила гладко дори в отсъствието на един от тези компоненти. Държавите членки трябва да се справят със заплахите колективно, възоснова на принципите на отговорност и солидарност, каза първият зам.-председател на Комисията, посочвайки, че "индивидуалните политики са скъпи, ерозират взаимното доверие и вредят на Шенгенската система".

"Трябва да преминем от отговори на кризи ad hoc към структурно решение, което създава мрежа за сигурност та всички европейски страни, изложени на висок миграционен натиск", каза Тимерманс. "Инструментите, които имаме сега, не дават отговор на това предизвикателство... Това е въпрос, който изисква политика и интегриран подход".

Според него Европа трябва да е готова да бъде изправена пред миграционния проблем в рамките на едно поколение.

"Няма достатъчно широко море и достатъчно високо ограда, които да попречат на хората да идват, ако ги е обзело отчаяние и не виждат никаква алтернатива", каза Тимерманс. "Те ще прескочат и най-високата стена".