Българинът дава все по-малка част от доходите си за храна, но все повече за данъци и осигуровки. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

През 2016 г. доходите на домакинствата продължат да нарастват. Най-голямо значение за благосъстоянието на средностатистическото българско домакинство играят трудовите доходи, които формират 54,3% от общия му доход, следвани от пенсиите (27,7%). Разликата между отделните групи на доходното разпределение обаче е осезаема.

Докато трудовите доходи формират 66,9% от доходите на най-богатите 10% от българите, при най-бедните 10% този дял е над два пъти по-нисък. Там доминират доходите от пенсии (32,6%). Най-бедните 10% от българите са единствената група, която разчита в значителна степен и на социални плащания, помощи и обезщетения. Те формират 12% от общия им доход.

Структурата на разходите на българските домакинства продължава да се подобрява и през 2016 г. Между 2008 и 2016 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки намалява от 36,6% на 30,8%, като е напълно възможно през 2017 г. за пръв път да падне под 30%, както е във всички останали страни членки на ЕС. По-ниският дял на разходите по това перо показва подобряване на стандарта на живот, тъй като именно тук влизат артикулите, които можем да определим като "стоки от първа необходимост". Дефлацията през част от наблюдавания период също подкрепя този положителен процес.

Най-вероятно по-малкият спад по този показател при по-високодоходните групи се дължи на преориентиране на потреблението към по-скъпи храни и напитки, което обяснява и бума на специализирани магазини през последните години най-вече в градовете, предлагащи хранителни продукти с по-високо качество.

Това положително развитие обаче върви ръка за ръка с негативен феномен - повишаването на относителния дял на разходите на домакинствата за данъци и осигуровки. Последното е следствие както от повишаването на данъчноосигурителната тежест през разглеждания период, така и на повишаването на заетостта в икономиката – колкото повече хора работят, толкова повече домакинства плащат данъци върху труда и осигуровки.

Част от ефекта е възможно да се дължи и на намаляването на сивата икономика. За целия период 2008-2016 г. покачването на относителния дял на разходите за данъци и осигуровки важи за всички групи в доходното разпределение, включително най-бедните 10% от населението. Докато през 2008 г. домакинствата са отделяли средно 6,8% от разходите си за данъци и осигуровки, стойността през 2016 г. е цели 11,7%. Най-голям е ръстът при най-богатите 40%, като при най-богатите 10% този дял достига 16,5%.

В същото време, ако разгледаме общата картина на разходите на най-богатите и най бедните 10% и направим съпоставка със средните стойности, се вижда че най-бедните 10% отделят 43% от дохода си за храна и безалкохолни напитки, а още 20% отиват за жилища, вода, електроенергия и горива. Въпреки това те дават по-голяма част от дохода си (5,4%) за алкохолни напитки и тютюневи изделия както от най-богатите 10%, така и от средните нива за страната (4,3%).

Като цяло стандартът на живот на българските домакинства продължава да се подобрява през 2016 г., като това важи за абсолютно всички подоходни групи – от най-бедните до най-богатите. Основна причина за това са както добрият икономически растеж и ръстът на заетостта, но роля играе и дефлацията в част от наблюдавания период. Тази тенденция на повишаване на благосъстоянието на българските домакинства е дългосрочна и е в унисон с процеса на догонване на по-развитите европейски страни от страна на България.