Животът на космонавта на Международната космическа станция (МКС) включва всякакви експерименти, като много често те са върху него самия”. Това разказа руският космонавт Роман Романенко на срещата с курсисти от образователната програма “Космически предизвикателства”, състояла се снощи в Огледалната зала на Софийския университет. Романенко, който гостува в София, показа филм и сподели своите преживявания от експедиции 20/21 и 34/35 до МКС.

Роман Романенко е третият потомствен космонавт в света и един от най-младите сред космическото семейство. Син е на Юрий Романенко. Първият потомствен космонавт е Сергей Волков, а вторият – космическият турист Ричард Гериът.

Романенко-младши е прекарал 333 дни в Космоса в двете си мисии през 2009 и 2013 г., като втората, освен работа на МКС включва разходки в открития космос за поправки по станцията.

Роман Юриевич Романенко е роден на 9 август 1971 г. в градчето Шчьолково, Московска област. Той е космонавт-изпитател от III клас, заместник-командир на отряда космонавти “Роскосмос”, полковник от запаса на Въоръжените сили на Руската федерация, 495-ият космонавт в света, 103-тият на Руската федерация. За пръв път е в Космоса от 27 май до 1 декември 2009 г. като командир на “Союз ТМА-15” и бордов инженер на МКС. При втората си експедиция той е командир на екипажа, заедно с бордови инженери канадския астронавт Крис Хедфилд и астронавта от НАСА Томас Машбърн. Романенко е и първият руски космонавт, който заснема клип в откритото пространство - новости за космоса, астрономията и космонавтиката.

“Аз съм потомствен космонавт. Баща ми е летял в Космоса три пъти, аз два пъти. Любопитното е, че общият брой денонощия в Космоса ми е 333 – разказва космонавтът. - Сега съм в период, в който организмът ми вече се стабилизира. Пътувам до университети в различни страни и изнасям лекции, правя презентации и разказвам за себе си.”

“Аз съм пилот на космически кораб, а не научен работник. Моята задача е да закарам колегите си до МКС, да кацнем, да останем половин година и след това живи и здрави да ги върна на Земята. А ако се случи някоя извънредна ситуация, като пожар или разхерметизация, аз съм длъжен да спася кораба и хората и да ги върна обратно”, добавя още той.

 

Опитни зайчета

 

Организацията на една експедиция е такава, че екипаж от трима души се качва на кораба и се отправя към МКС. Там се намира другата половина от екипажа, също от трима души, които са кацнали 6 месеца по-рано, и шестимата започват да работят по станцията. От 2009 г. постоянно в станцията работят 6-има души, дотогава са били по двама-трима и е трябвало да познават абсолютно цялата станция и всяка система в нея. Сега е по-лесно, при повече хора всеки отговаря за някоя система. Но командирът е длъжен да знае всичко.

Когато екипажът кацне на станцията, лети заедно с другите 2-3 месеца. След това първите трима се връщат на земята и пристигат следващите. Така се получава застъпване на две експедиции. “Например при първия полет летях на експедиции 20 и 21, а на втория – на експедиции 35 и 36”, обяснява космонавтът.

Той показа филм как се работи на станцията.

Романенко-младши по време на презентацията в София.

“Правим основно научни изследвания и експерименти, като по-голямата част от времето си посвещаваме на науката. Но ние не разработваме тези експерименти, ние сме само оператори, лаборанти, правим всичко стъпка по стъпка. Много е важно да се прави в точно определено време, защото на земята едновременно с нас други хора правят същите неща, за да разберат разликата”, обяснява Романенко.

Експериментите са най-различни, като се започне от атмосферата в океана и се свърши до опити върху човешкото тяло, които космонавтите извършват върху себе си.

“В Космоса ние сме като опитни зайчета генетици. Сами си вземаме кръв, правим си ултразвуково изследване и какви ли не опити”, сподели космонавтът.

В станцията няма лекар, няма как по време на престоя да слезеш на земята, за да те лекуват или реанимират. Затова сами трябва да се справят с всякакви ситуации, включително и зъбобол. На борда има специална хладилна система, където при минус 90 градуса се съхраняват пробите от експериментите, които трябва да се върнат на Земята. В станцията има дори миниоранжерия за отглеждане на салата. “Не е вкусна”, казва Романенко. Тази салата се прибира в хладилната инсталация и при връщането се закарва на Земята.

 

Как се нощува в космоса?

 

Изключваш осветлението, но не лягаш в буквалния смисъл, а се напъхваш някак в спален чувал и го закопчаваш догоре, за да не излетиш, и се присламчваш до стената. Затваряш очи, но виждаш малки бели светкавици – това са заредените частици. В началото ти е непривично, но после свикваш. Заспиваш веднага, защото всичките ти мускули са отпуснати. Почваш да мислиш за нещо, но това трае секунди и вече си заспал. Отваряш ги и вече е утро.

“При нас утрото е относително понятие. За 24 часа корабът прави 16 обиколки около Земята. Така че 16 пъти в денонощието имаме утро и 16 пъти – нощ”, разказва космонавтът.

Една от основните грижи на борда на станцията е да опазиш собственото си здраве. Има и някои суеверия – например традиция е да не се подстригваш до края. Два часа в денонощието задължително се спортува. Има специфични тренажори, дори бягаща пътечка. Иначе когато се върне на земята, космонавтът не може да ходи, а може даже и да загуби съзнание и да умре.

 

Адаптация

 

Колко време трае адаптацията в космоса? “За всеки е различно, при мен е 2 до 3 дена”, каза Романенко. Когато организмът попадне в условия на безтегловност, той веднага започва да се адаптира към тях. Ако на Земята всички течности в тялото са разпределени равномерно, в условията на безтегловност всичко се качва нагоре. “Затова, ако сте забелязали, когато камерата показва космонавти в безтегловност, всички изглеждат с големи глави и зачервени лица”, обясни Романенко.

 

Известно време те боли главата, пиеш лекарство. Но това е индивидуално при всеки. Сега вече има нови профилактични средства. Когато стигнат до станцията, космонавтите си слагат специални гривни на краката, които стягат. Така ограничават качването на кръвта и другите течности нагоре и поне част от кръвта остава в краката. Въпреки предварителните медицински изследвания, се случва да получиш морска болест на борда – разстройство на вестибуларния апарат. Имало е космонавти, които заради морската болест по две седмици не на били в състояние да правят нищо и вместо тях са работили колегите им - през нощта, за да успеят да свършат всичко.

 

По време на подбора на космонавти се прави умопомрачителен медицински преглед. “Слагаха ни във въртящи кресла, една минута ни въртят наляво, трябва да наведеш главата си напред, после една минута обратно, и така 15 минути. Аз лично на тези тестове заспивам, това ми харесва, пада ми кръвното налягане до 40. При нормалните хора е обратно – повишава се пулсът и налягането и им се вдига”, коментира Романенко.

След връщането си на Земята се смята за нормално след 2-3 седмици космонавтът да може вече да ходи сам. Всеки член на екипажа има свой личен лекар, който го поема в момента на излизането от пусковия апарат, и го наблюдава непрекъснато. При излизането моментално го хваща подръка, защото всеки момент може да загуби съзнание. Но така е било преди.

 

Деца? Поне година след полета!

 

Сега има много хубава програма за профилактика на борда, всеки ден се тренира по 2 часа, разказва Романенко. Работи се върху специални групи мускули, които ще са нужни на космонавтите, когато кацнат. Затова, който се е занимавал активно на борда на станцията, още първия ден прохожда. Но истината е, че кръвоносната система няма как да излъжеш. Цялата кръв след слизането тръгва обратно към краката. Ако станеш рязко, може да загубиш съзнание и да паднеш. И първия ден се учиш да вървиш. “Удряш една чаша ракия и две чаши вино и се учиш да ходиш”, шегува се космонавтът. Той е станал почитател на ракията преди две години, когато пак гостувал в България.

Всички органи в храносмилателната система се възстановяват в продължение на половин година. Заради голямата радиация в космоса всички носят детектори със себе си, които отчитат нивото на радиация и изчисляват общото количество, което поемат. Затова се смята, че година след полета не трябва да създават деца.

“Моите деца се родиха още преди да излетя за пръв път, имам момче и момиче, казва космонавтът. - Но ако погледнете едно друго изследване, ние всъщност сме продупчени. И трябва да мине половин година, за да се почувстваме като хора. Ето, при мен мина една година от полета и вече съм добре, пътувам насам-натам, разказвам какво е”.

Станцията лети от 2000 година, като постоянно се разраства с нови модули. Направени са експерименти за корозия в сътветствие със състоянието на атмосферата и е изчислено, че до момента станцията е изчерпала 45% от ресурсите си и е решено да лети до 2020 г. Днес МКС е с размери колкото футболно игрище. Отвън е със слънчеви батерии. Всички кораби са със специално термозащитно покритие, за да издържат на температура от минус 250 до плюс 50 за една орбита полет.

Два пъти в годината товарен кораб докарва 3 тона товар. Кадрите показаха първия товарен японски кораб. “Изглежда като огромен кен от кока-кола”, шегува се космонавтът.

Филмът показа как корабът излита от космодрума в Байконур. Екипажът в скафандри се приближава до ракетата, последни снимки преди старта и след час и половина екипажът вече лети нагоре. Земята се тресе много силно при излитането, шумът е невъобразим. Ръководството на полета и роднините гледат изтръпнали старта, роднините плачат. Но космонавтите нищо не чуват, те вече са устремени нагоре. “Летим трима, много е тясно, като Мюнхаузен в бъчва сме”, пошегува се космонавтът. Непрофесионалните космонавти – туристите летят в космоса 10-15 дена.

 

Гафовете

 

В руския модул на станцията има 80 компютъра, като всеки отговаря за определена система. В условията на безтегловност всичко е различно – лаптопите са неподвижни, а хората “танцуват” около тях и някак се нагаждат да работят. Лъжиците с храна, ако ги изпуснеш, “танцуват” във въздуха и трябва някак да ги уцелиш. Освен изследвания, всеки ден се правят много ремонти.

На Земята виждат абсолютно същото, което експедицията вижда в космоса. Има специалисти, които могат да дадат съвет. Но ако става дума за светкавично решение, е невъзможно да се чака съвет от Земята, защото сигналът оттам пристига за 4 секунди. Тези 4 секунди понякога може да са страшно много време, затова основно екипажът взема важните решения.

Работи се с купища бордова документация, която не трябва да се пропуска и непрекъснато да се проверяват параметрите. И ако дори един показател е извън строя, веднага се минава на ръчно управление. Защото тежестта на един товарен кораб е 7 тона и ако удари станцията, ще настъпи разхерметизиране и екипажът трябва незабавно да се евакуира.

Веднъж се случва така, че голям товарен кораб няколко пъти циркулира около станцията, без да може да се стикова, заради грешка в програмата. “Три пъти прелетя отгоре и отдолу на станцията и казахме: “Стига, минаваме на ръчно управление”. Защото дебелината на стените на станцията е от 2 до 3 мм. А преди 20 години имаше случай, когато такъв товарен кораб продупчи станцията”, разказа космонавтът.

Когато пристигне този кораб, основният проблем е къде да се нареди новият товар, защото цялата станция вече е препълнена с боклук.

Утре четете: "Как се става космонавт?"