Кристина Фернандес де Киршнер - бившата президентка (2007-2015) на Аржентина, може да прекара остатъка от живота си в затвора, стана ясно тази седмица.

Федералният съдия Клаудио Бонадио поиска тя да бъде поставена под домашен арест, след като я обвини в измяна на родината. Магистратът смята, че ако остане на свобода, Киршнер може да попречи на воденото разследване. Измяната на родината може да доведе до доживотна присъда, което е най-тежкото наказание в страната на тангото.

Експрезидентката е заподозряна в прикриване на факти за ролята на Иран във взривяването на еврейски център в Буенос Айрес през 1994 г. Това е най-тежкият атентат в историята на Аржентина. Той взе 85 жертви, а близо 300 души бяха ранени.

Бонадио поиска Сенатът, в който Киршнер влезе в края на октомври, да я лиши от имунитет. Той започва работа утре и ще разполага със 180 дни, за да реши този въпрос.

Същевременно съдията поиска и ареста на няколко от най-приближените хора на Киршнер. Под домашен арест вече са поставени бившият външен министър Ектор Тимерман, секретарят й Карлос Санини, лидер на мюсюлманската общност в страната Хорхе Халил и активистът Луис Д'Елиа.

Атентатът

На 18 юли 1994 г. кола, натъпкана с есплозиви, се вряза в сградата на АМИА - Съвместната аржентинско израелска асоциация. Загинаха 85 души.

В разследването се включиха израелските служби. А срещу аржентинските власти заваляха обвинения в препятстване на разследването. През 2004 г. бяха оправдани няколко аржентински граждани, обвинени за взрива.

През 2005 г. Аржентина повери разследването на прокурора Алберто Нисман, също евреин.

През 2008 г. Нисман поиска арест на Карлос Менем, който по време на атентата бе президент на Аржентина. Той бе обвинен от Нисман, че се опитвал да отклони следствието от иранската връзка с помощта на Сирия. Менем е от сирийски произход.

След 8 години работа прокурорът обвини Иран и подкрепяната от него ливанска терористична групировка "Хизбула". Като причина бе изтъкнат фактът, че режимът в Техеран се разгневил на решението на Буенос Айрес да анулира договор за доставка на ядрена технология за Ислямската република.

Според Нисман в организирането на атентата в Буенос Айрес са причастни хора от иранското ръководство, сред които тогавашният президент Али Акбар Рафсанджани. И до днес важи заповедта на Буенос Айрес за международно издирване на петима граждани на близкоизточната държава.

Същевременно в началото на 2013 - годината, в която Нисман предяви обвиненията, Аржентина и Иран подписаха меморандум за сътрудничество в разследването на атентата срещу АМИА. Съвсем естествено, това предизвика гнева както на опозицията, така и на местната еврейска общност, която наброява над 300 000 души и е най-голямата в Южна Америка.

Мистериозната смърт на прокурора

Алберто Нисман

Най-напечено стана в началото на 2015 г. Тогава Нисман обвини Кристина Киршнер, която бе по онова време президент. Според него тя се опитала да попречи на разследването с намерение да не се стигне до съд. Тя не искала влошаване на отношенията с Иран, откъдето Аржентина получава петрол на изгодни цени. И Ислямската република й се "отблагодарила" за заслугата с парична награда в размер на 50 милиона песо (почти 3 милиона долара).

Заради обвинението Нисман се опасяваше за живота си. След като го огласи, той заяви в интервю за в. "Кларин":

“Може да стане така, че да трябва да умра заради тази история.”

Така се и получи. На 19 януари 2015 г. прокурорът бе открит мъртъв в банята си. Оказа се, че същия ден Нисман трябвало да говори пред парламента и да обоснове обвинението си срещу Киршнер.

А кулминацията настъпи в началото на февруари 2015 г. Тогава при обиск в дома на мъртвия Нисман бяха открити подписани от него искания за арест на Кристина Кишнер, външния министър Ектор Тимерман (и той евреин) и още няколко държавни чиновници. Исканията бяха въз основа на обвиненията за прикриване на ролята на Иран в атентата.

Властите в Аржентина обявиха смъртта на Алберто Нисман за самоубийство. Следствието обаче смяташе, че той е убит. Прокуратурата отърди по-късно за убийство, но нито извършителят, нито поръчителят са открити досега.

Случаят "Нисман" нанесе силен удар по репутацията на Кристина Киршнер. Наричана в началото на управлението си "втора  Евита" и сравнявана с легендарната Ева Перон, тя бързо загуби популярност. В резултат нейният вицепрезидент Даниел Сиоли, който трябваше да я наследи на поста държавен глава, бе победен на изборите през 2016 г. от Маурисио Макри - бизнесмен и бивш президент на футболния отбор "Бока Хуниорс".

Явно предстоят нови разкрития покрай атентата от 1994 г.

Взривът на "Сарафово" - точно 18 г. след Буенос Айрес

Любопитното е, че точно 18 години след Буенос Айрес - на 18 юли 2012 г., бе взривен автобус с израелски туристи на летище "Сарафово" край Бургас. Загинаха петима израелци и българският шофьор на автобуса. Българската страна излезе с "обосновано предположение", че извършител на атентата е проиранската групировка "Хизбула".

В края на септември т.г. обаче се разбра, че името на групировката изобщо не фигурира в обвинителния акт, тъй като няма нито едно доказателство. Това стана ясно при поредния опит да се даде ход на делото в Специализирания наказателен съд у нас.