Вчера ви разказахме за Роман Романенко - третият потомствен космонавт в света, който гостува в София, за да представи всекидневието на Международната космическа станция (МКС). Романенко-младши е прекарал в космоса 333 дни. Той е космонавт-изпитател от III клас, заместник-командир на отряда космонавти “Роскосмос”, полковник от запаса на Въоръжените сили на Руската федерация, 495-ият космонавт в света, 103-тият на Руската федерация. Днес продължаваме с неговия разказ как се става космонавт и лесно ли се обучават космически туристи.

“През 1998 г. бях избран и две години минавах обща подготовка. Тя включва теория, математика, физика, изучаване на космическата техника и балистика. След това има държавен изпит. В рамките на 4 часа разни специалисти “издевателстват” над теб, задавайки различни въпроси от космическата област, та чак от научната фантастика. В момента мога да отговоря на 20% от тези въпроси”, шегува се Роман Романенко, отговаряйки на въпроса как се става космонавт.

Например дават ти дъска, тебешир и трябва да докажеш една формула, употребявана при преход от една орбита на друга. Иначе, ако я развиеш в тетрадка, е на 4 страници. А ти трябва да я събереш на дъската. Така “издевателстват” в началото. Следват тестове по издържливост за оцеляване в различни климатични условия - в пустинята, в планината, в гората, скокове с парашут и без парашут, с предаване на парашута на другаря.

“Тогава – при операциите по предаване на парашута, беше отбелязан максималният брой счупени ръце и крака”, разказва космонавтът. Освен че скачаш, се готвиш за работа в екстремални условия. Имаш различни задачи, например математически. В ухото си имаш микрофон, камера те записва и всичко това върви онлайн. “Процедурите са ужасни, но когато скачаш така сто пъти, страхът изчезва и даже ти писва”, коментира Романенко.

Полетите са нощем, денем. При експериментите за оцеляване те пускат при минус 30-40 градуса. Два дни си в пускаемия апарат. Имаш само мачете, 2-3 кибрита, 6 литра вода, свирка и фенер. Това е в случай че кацнеш там, където не те очакват. В пустинята пък при 50-60 градуса дават 6 литра вода за трима души за два дни - крайно недостатъчно. И всички тези експерименти са, за да се научиш да организираш оцеляването половин година в полет. “Да може, когато екипажът се върне, да има поне един жив и той да разкаже всичко”, шегува се отново космонавтът.

При минус 40 градуса трябва да домъкнеш дърво, да запалиш огън. Но ти трябват не едно дърво, а 10, че и да наредиш специални сигнални огньове, като минат самолетите, много бързо да ги запалиш… “Това е нещо нереално! Но го тренираме на всеки три години!”, разказва Романенко.

Имат и тестове за оцеляване на психиката. Затварят те сам в едно помещение за три денонощия, през които не трябва да заспиш нито за миг. През това време не трябва да говориш с никого, имаш само компютър и страшно много сензори.

Непрекъснато ти правят кардиограма, мерят ти кръвното, следи се работата на главния ти мозък. А ти трябва да работиш, без да спираш, по зададени задачи. Правиш тестове и лекарите следят състоянието ти…

Като излезеш след три денонощия без сън, ти се привиждат разни неща. Но за да не заспиш, постоянно си измисляш нещо. Всеки ден имаш два часа свободно време, през което също не трябва да заспиш. Тогава или играеш на нещо като скуош – хвърляш топка в стената, или си пееш песнички. Отпуснеш ли се за минута, заспиваш. “Един човек не издържа теста, заспа и го махнаха от програмата”, спомня си космонавтът.

После ти дават дипломата и започваш да си сформираш екипаж. Първият по резултати се готви за полет. Другите чакат. Ако имаш късмет, може да те включат след 5 години, или след 10, а някои от 20 години още си чакат. Най-главното и най-страшното, докато чакаш своя полет, е да запазиш здравето си. Правиш постоянни физически тренировки, за да си в постоянна готовност. Защото във всеки момент може основният екипаж да отпадне и до месец преди полета да те назначат.

Иначе на Земята два месеца преди полета определеният екипаж всеки ден е на тренировки в тренажорната станция, със симулация на космически кораб. Екипажът пътува до всички станции, които участват в полета, и там правят същото – упражнения с тренажори. Туристите, които летят с екипажа, се разполагат отдясно, защото там няма никакво управление. Тяхната подготовка е по-кратка – 4 месеца, и включва оцеляване и тренировка… да не пипат нищо.

"Започваме да въвеждаме и от 2016 г. ще влезе в експлоатация нов космодрум в Далечния изток, в Амурска област. Нарича се “Восточный” (“Източен”), гордее се Романенко-младши. - Президентът лично контролира проекта. Аз самият летях дотам 2-3 пъти, хората много се вълнуват какво ще е горивото и дали то няма да окаже вредно влияние на атмосферата и живота наоколо, защото населението в този край е много по-плътно, отколкото в Казахстан, където е Байконур. През 2017 г. космонавтите ще започнат да излитат оттам”. Така Романенко отговаря на въпроса влияе ли космодрумът на екологичното равновесие в областта.

“Космическата наука е стигнала до такъв етап, че не е проблем за две седмици кораб да стигне до Марс. Но никой не знае досега как би се чувствал един човешки организъм, защото радиацията там е страшна. Затова следващата ни най-близка цел е Луната, но това няма да се случи по-рано от 2025 година”, надява се космонавтът.