Мъже в бели ризи въртят хорà в ледени води, боси жени стъпват в огнени кръстове. България е същинска песен за огън и лед, където всички ходят с носии (или по анцузи)

Конници по анцузи, с носии и въжени юздички, църкви, богомолци, свещи, кръщенета и попове, малки деца с униформи, знаменца и малки пушчици, моми – млади и стари с носии, гайдарчета, още гайдарчета, гайдарка, две забрадени момичета пред електронно табло с надписи на турски, кукери, (гумени) цървули, гвардейци и монаси с хоругви и икони, дъновисти, паневритмия, Царевград Търнов свети, свири и пее, планини, пещери, лешояди, шарени облаци и две-три лодки по залез.

Това е България. Днес. Не според нас, а според официалния сайт на българското европредседателство през 2018 г.

"Площад Славейков"