Ad Config - Website header

 

Article_top

На 11 декември 1868 г. започват обиколките на Васил Левски в българските земи с цел създаването на Вътрешната революционна организация. Тази дата би трябвало, ако не да се чества официално, то поне да се отбелязва с нещо повече от кратка хроника.

Левски се почита у нас като най-великия българин. С пълно основание. Дали обаче мнозинството от хората у нас са наясно защо именно той е най-великият българин? По-скоро не.

С какво е известен Левски в общественото съзнание? Най-общо с безукорната си честност и с героичната си самопожертвователност. Подобни качества със сигурност притежават само изключителни личности. Но - колкото и да звучи невероятно - личности с подобни качества в нашата история има достатъчно много.

Отговорът на въпроса защо именно Левски е най-великият българин  трябва да се търси другаде.Той е единственият български революционер, който е имал визия какво трябва да се направи. Както и смелостта, куража и усърдието да реализира своята визия. Левски е най-великият българин, защото е най-големият и далновиден български политик. Да, политик е мръсна дума в общественото ни съзнание, но Левски е точно такъв. Блестящ политик, чиято визия се реализира и чието дело дава резултат, макар и след трагичната му гибел.

България се освобождава точно по начина, по който е предвиждал той - с въстание в българските земи, което да постави българския въпрос на международната сцена достатъчно категорично, за да няма друг изход, освен създаването на българска държава.  Според визията на Левски обаче това въстание е трябвало да бъде предшествано от създаването на вътрешна революционна организация. Началото на дейността за създаването на тази организация е дадено именно на днешния ден преди 149 години.

Да накараш българите да работят в обществена полза винаги е било много трудно - и сега, и по времето на Левски. Апостолът обаче - за разлика от мнозина други, и сега, и преди - явно не се е плашил от такива трудности. И очевидно е имал много повече вяра в българския народ от мнозина днешни общественици, за които хулите по сънародниците са едва ли не висша форма на интелектуализъм. И които, иначе, са първи почитатели на Левски, поне на думи.

Величието на Левски е в неговия хладен ум и политическа практичност. На тези негови качества до голяма степен се дължи успехът на неговата визия и дело. Свидетелства за тях има достатъчно много, оставени от самия революционер. Ето някои мисли, написани от собствената му ръка, които илюстрират достатъчно красноречиво как точно Левски е успял да убеди българите да го последват:

Зимата помага на революцията

"...нашата най-сгодна [добра] сполука за захващане [започване] е [през] зимата. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция [на] място. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? [Тя] ще отегчи пътя на войските, а [особено] на артилерията и всадниците [конниците]. [А те] са най-яки и сигурни в революцията. Без тях султанът е мъртъв и ние сме вече господари".

"... българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите"

"Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 [1867 г.] и 68-мо [1868 г.] не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция - да бъдат всички готови... българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на кои[то] стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва [нека тегли] България един век още...  С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме".

"Инак сме нищо и никакво!"

"Народът ни е твърде добре подготвен духом, [но] членовете на тази свята работа едвам посрещат разноските за нещо повече!... Трябва твърде дълго време. Моето мнение, според аз както ценя работата и гледам пред очи, е: по-скоро да се тури в ред работата, за която пиша на К[аравело]ва [да се приемат ученици във военното училище в Белград]. Гледайте, братя, и постарайте се дано се тури това първо и най-свято нещо в работа. Докато се наредим и подготвим вътре, нека се приготвят и главни водачи, които ще дадат ред отначало на работата... Инак сме нищо и никакво!"

"Парите са водител на всичко"

"Защото на истинното не трябва да вярваме, чак докато се не турим в действие на бойното поле, както не вярваме и на самите наши дейци във всичко чак до оня ден... Братя, размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали от хората, па и от помежду назе си и отлагали от година на година. Сега сме се заловили, както трябва на работа, нека се сдобием и с пари, че тогава ще видим какво ще работим. Парите са водител на всичко, тогава знаем и за какво да приказваме"

Завистта произлиза от глупостта

"Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и [тогава от него] не остава нищо".

Колко важна е предварителната подготовка

"Съгласни сме с Вас, че нивга не можем се приготви както другите сили... Но и [ние] сме твърдо убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина за предприятието ни".

За "Българско" и за "извън Българско". И как да се отнасяме към чужди обещания

"Пѝшете, че ми се радвате на работата ми, като ме съветвате да се варда да не би [да] направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки. Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско, задето [казваш, че] времето ни носило сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не давам ухото си на никакви техни обещания. Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щем дадем ухо, ще им направим едно метане [поклон], ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато видим, че можем да устоим срещу злото им, което би[ха] ни направили. Да не отиваме още кой знае колко назад? Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали и колко пъти от тия хора, на които се надяват още някои и други от нашите българи? Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи, каквото и още някой и други има да им мекеруват? За жалост изгониха ни; те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме. Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за таква свобода. Тая тяхна голяма дума за нас [нека] ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е".

Работата си е работа. Дори ако няма помощ

"Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка... Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни си е пак работа"

Когато си играеш "с живота на 7 милиона българи"

"Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. ..Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии..."

Говорът е старовремски, но изговореното от Левски продължава да е актуално и до днес. Днешните български политици би трябвало да прочетат цялото писмено наследство на Левски. То е кратко, но съдържателно. Със сигурност има какво да научат от него.

 
Снимки 2 На тази дата васил левски уикипедия

На 11 декември 1868 г. започват обиколките на Васил Левски в българските земи с цел създаването на Вътрешната революционна организация. Тази дата би трябвало, ако не да се чества официално, то поне да се отбелязва с нещо повече от кратка хроника.

Левски се почита у нас като най-великия българин. С пълно основание. Дали обаче мнозинството от хората у нас са наясно защо именно той е най-великият българин? По-скоро не.

С какво е известен Левски в общественото съзнание? Най-общо с безукорната си честност и с героичната си самопожертвователност. Подобни качества със сигурност притежават само изключителни личности. Но - колкото и да звучи невероятно - личности с подобни качества в нашата история има достатъчно много.

Отговорът на въпроса защо именно Левски е най-великият българин  трябва да се търси другаде.Той е единственият български революционер, който е имал визия какво трябва да се направи. Както и смелостта, куража и усърдието да реализира своята визия. Левски е най-великият българин, защото е най-големият и далновиден български политик. Да, политик е мръсна дума в общественото ни съзнание, но Левски е точно такъв. Блестящ политик, чиято визия се реализира и чието дело дава резултат, макар и след трагичната му гибел.

България се освобождава точно по начина, по който е предвиждал той - с въстание в българските земи, което да постави българския въпрос на международната сцена достатъчно категорично, за да няма друг изход, освен създаването на българска държава.  Според визията на Левски обаче това въстание е трябвало да бъде предшествано от създаването на вътрешна революционна организация. Началото на дейността за създаването на тази организация е дадено именно на днешния ден преди 149 години.

Да накараш българите да работят в обществена полза винаги е било много трудно - и сега, и по времето на Левски. Апостолът обаче - за разлика от мнозина други, и сега, и преди - явно не се е плашил от такива трудности. И очевидно е имал много повече вяра в българския народ от мнозина днешни общественици, за които хулите по сънародниците са едва ли не висша форма на интелектуализъм. И които, иначе, са първи почитатели на Левски, поне на думи.

Величието на Левски е в неговия хладен ум и политическа практичност. На тези негови качества до голяма степен се дължи успехът на неговата визия и дело. Свидетелства за тях има достатъчно много, оставени от самия революционер. Ето някои мисли, написани от собствената му ръка, които илюстрират достатъчно красноречиво как точно Левски е успял да убеди българите да го последват:

Зимата помага на революцията

"...нашата най-сгодна [добра] сполука за захващане [започване] е [през] зимата. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция [на] място. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? [Тя] ще отегчи пътя на войските, а [особено] на артилерията и всадниците [конниците]. [А те] са най-яки и сигурни в революцията. Без тях султанът е мъртъв и ние сме вече господари".

"... българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите"

"Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 [1867 г.] и 68-мо [1868 г.] не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция - да бъдат всички готови... българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на кои[то] стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва [нека тегли] България един век още...  С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме".

"Инак сме нищо и никакво!"

"Народът ни е твърде добре подготвен духом, [но] членовете на тази свята работа едвам посрещат разноските за нещо повече!... Трябва твърде дълго време. Моето мнение, според аз както ценя работата и гледам пред очи, е: по-скоро да се тури в ред работата, за която пиша на К[аравело]ва [да се приемат ученици във военното училище в Белград]. Гледайте, братя, и постарайте се дано се тури това първо и най-свято нещо в работа. Докато се наредим и подготвим вътре, нека се приготвят и главни водачи, които ще дадат ред отначало на работата... Инак сме нищо и никакво!"

"Парите са водител на всичко"

"Защото на истинното не трябва да вярваме, чак докато се не турим в действие на бойното поле, както не вярваме и на самите наши дейци във всичко чак до оня ден... Братя, размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали от хората, па и от помежду назе си и отлагали от година на година. Сега сме се заловили, както трябва на работа, нека се сдобием и с пари, че тогава ще видим какво ще работим. Парите са водител на всичко, тогава знаем и за какво да приказваме"

Завистта произлиза от глупостта

"Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и [тогава от него] не остава нищо".

Колко важна е предварителната подготовка

"Съгласни сме с Вас, че нивга не можем се приготви както другите сили... Но и [ние] сме твърдо убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина за предприятието ни".

За "Българско" и за "извън Българско". И как да се отнасяме към чужди обещания

"Пѝшете, че ми се радвате на работата ми, като ме съветвате да се варда да не би [да] направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки. Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско, задето [казваш, че] времето ни носило сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не давам ухото си на никакви техни обещания. Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щем дадем ухо, ще им направим едно метане [поклон], ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато видим, че можем да устоим срещу злото им, което би[ха] ни направили. Да не отиваме още кой знае колко назад? Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали и колко пъти от тия хора, на които се надяват още някои и други от нашите българи? Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи, каквото и още някой и други има да им мекеруват? За жалост изгониха ни; те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме. Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за таква свобода. Тая тяхна голяма дума за нас [нека] ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е".

Работата си е работа. Дори ако няма помощ

"Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка... Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни си е пак работа"

Когато си играеш "с живота на 7 милиона българи"

"Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. ..Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии..."

Говорът е старовремски, но изговореното от Левски продължава да е актуално и до днес. Днешните български политици би трябвало да прочетат цялото писмено наследство на Левски. То е кратко, но съдържателно. Със сигурност има какво да научат от него.

Коментари

Твърде ми е подозрително вие

Твърде ми е подозрително вие да пишете това. Не си мислете, че ще ви изпусна от око.

Змии и ехидни такива

Змии и ехидни такива
kate pate's picture
kate pate
kate pate4

:-)

Леле, клуба станал патриотичен. Сорос да не е спрял кинтите.
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

И котките, и патките, и жирафите....

Изобщо цялото животински войнство се е емнало да плюе по една толкова хубава и поучителна статия!
А дали са я прочели както трябва?
"..Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и [тогава от него] не остава нищо".
Инспектор Стрезов's picture
Инспектор Стрезов
Инспектор Стрезов

Не я закачай патката.

Тя е доста интелигентна за такава. Щом знае за Сорос.

Така е.

Съгласен съм с казаното в горния материал (с уточнението, че за най-велик българин може да бъде посочен и хан Аспарух, който основава Дунавска България). И все пак, все си мисля, че съвършени хора няма и вероятно и Левски си е имал своите прегрешения. Но като човек и като политик е наистина на изключително високо ниво. Колкото до днешните политикани (на статуквото на криминалния преход) - те са нищожни в сравнение с него. Изминалите 28 години са достатъчно показателни за това - толкова слабо и лошо управление на страната ни не сме имали в цялата ни хилядолетна история, което аз определям като системен геноцид.

Имам само една забележка към казаното от Левски - той говори за 7 млн. българи, а според НСИ към 1880 г. в България е имало точно 2 007 919 граждани на страната ни. 7 млн. населението ни става едва през 1946 г.
Ivan Dobrev's picture
Ivan Dobrev
dobrevi66

Време е за нов Левски.

Време е за нов Левски, но този път на съд трябва да отидат тези които за лична изгода продадоха България.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?