На 11 декември 1868 г. започват обиколките на Васил Левски в българските земи с цел създаването на Вътрешната революционна организация. Тази дата би трябвало, ако не да се чества официално, то поне да се отбелязва с нещо повече от кратка хроника.

Левски се почита у нас като най-великия българин. С пълно основание. Дали обаче мнозинството от хората у нас са наясно защо именно той е най-великият българин? По-скоро не.

С какво е известен Левски в общественото съзнание? Най-общо с безукорната си честност и с героичната си самопожертвователност. Подобни качества със сигурност притежават само изключителни личности. Но - колкото и да звучи невероятно - личности с подобни качества в нашата история има достатъчно много.

Отговорът на въпроса защо именно Левски е най-великият българин  трябва да се търси другаде.Той е единственият български революционер, който е имал визия какво трябва да се направи. Както и смелостта, куража и усърдието да реализира своята визия. Левски е най-великият българин, защото е най-големият и далновиден български политик. Да, политик е мръсна дума в общественото ни съзнание, но Левски е точно такъв. Блестящ политик, чиято визия се реализира и чието дело дава резултат, макар и след трагичната му гибел.

България се освобождава точно по начина, по който е предвиждал той - с въстание в българските земи, което да постави българския въпрос на международната сцена достатъчно категорично, за да няма друг изход, освен създаването на българска държава.  Според визията на Левски обаче това въстание е трябвало да бъде предшествано от създаването на вътрешна революционна организация. Началото на дейността за създаването на тази организация е дадено именно на днешния ден преди 149 години.

Да накараш българите да работят в обществена полза винаги е било много трудно - и сега, и по времето на Левски. Апостолът обаче - за разлика от мнозина други, и сега, и преди - явно не се е плашил от такива трудности. И очевидно е имал много повече вяра в българския народ от мнозина днешни общественици, за които хулите по сънародниците са едва ли не висша форма на интелектуализъм. И които, иначе, са първи почитатели на Левски, поне на думи.

Величието на Левски е в неговия хладен ум и политическа практичност. На тези негови качества до голяма степен се дължи успехът на неговата визия и дело. Свидетелства за тях има достатъчно много, оставени от самия революционер. Ето някои мисли, написани от собствената му ръка, които илюстрират достатъчно красноречиво как точно Левски е успял да убеди българите да го последват:

Зимата помага на революцията

"...нашата най-сгодна [добра] сполука за захващане [започване] е [през] зимата. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция [на] място. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? [Тя] ще отегчи пътя на войските, а [особено] на артилерията и всадниците [конниците]. [А те] са най-яки и сигурни в революцията. Без тях султанът е мъртъв и ние сме вече господари".

"... българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите"

"Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 [1867 г.] и 68-мо [1868 г.] не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция - да бъдат всички готови... българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на кои[то] стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва [нека тегли] България един век още...  С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме".

"Инак сме нищо и никакво!"

"Народът ни е твърде добре подготвен духом, [но] членовете на тази свята работа едвам посрещат разноските за нещо повече!... Трябва твърде дълго време. Моето мнение, според аз както ценя работата и гледам пред очи, е: по-скоро да се тури в ред работата, за която пиша на К[аравело]ва [да се приемат ученици във военното училище в Белград]. Гледайте, братя, и постарайте се дано се тури това първо и най-свято нещо в работа. Докато се наредим и подготвим вътре, нека се приготвят и главни водачи, които ще дадат ред отначало на работата... Инак сме нищо и никакво!"

"Парите са водител на всичко"

"Защото на истинното не трябва да вярваме, чак докато се не турим в действие на бойното поле, както не вярваме и на самите наши дейци във всичко чак до оня ден... Братя, размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали от хората, па и от помежду назе си и отлагали от година на година. Сега сме се заловили, както трябва на работа, нека се сдобием и с пари, че тогава ще видим какво ще работим. Парите са водител на всичко, тогава знаем и за какво да приказваме"

Завистта произлиза от глупостта

"Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и [тогава от него] не остава нищо".

Колко важна е предварителната подготовка

"Съгласни сме с Вас, че нивга не можем се приготви както другите сили... Но и [ние] сме твърдо убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина за предприятието ни".

За "Българско" и за "извън Българско". И как да се отнасяме към чужди обещания

"Пѝшете, че ми се радвате на работата ми, като ме съветвате да се варда да не би [да] направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки. Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско, задето [казваш, че] времето ни носило сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не давам ухото си на никакви техни обещания. Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щем дадем ухо, ще им направим едно метане [поклон], ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато видим, че можем да устоим срещу злото им, което би[ха] ни направили. Да не отиваме още кой знае колко назад? Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали и колко пъти от тия хора, на които се надяват още някои и други от нашите българи? Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи, каквото и още някой и други има да им мекеруват? За жалост изгониха ни; те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме. Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за таква свобода. Тая тяхна голяма дума за нас [нека] ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е".

Работата си е работа. Дори ако няма помощ

"Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка... Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни си е пак работа"

Когато си играеш "с живота на 7 милиона българи"

"Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. ..Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии..."

Говорът е старовремски, но изговореното от Левски продължава да е актуално и до днес. Днешните български политици би трябвало да прочетат цялото писмено наследство на Левски. То е кратко, но съдържателно. Със сигурност има какво да научат от него.