Ad Config - Website header

 

Article_top

Започна да се прекалява с морализаторството по темата приватизация, затова искам да припомня базисни факти. Забелязал съм, че колчем някой заговори за морал, задължително има замесени политици със съмнителен морал.

Да започнем с тривиалната истина, че няма друг начин за формиране на частна собственост и функционираща пазарна икономика при преход от социалистическа централнопланова икономика освен приватизация на активи, притежание на държавата. Това не е идеологема, а скучен факт.

Става по два начина

В идеалния случай чрез управляем процес - когато имаш ресурс за преструктуриране и адаптиране към пазарните реалности, имаш време и можеш да избереш момента на продажба, за да не губиш пари.

И вторият начин - по принуда, външна и вътрешна - изхвърляш масово на пазара на предлагане активи и тогава получаваш най-лошото и като инвеститори, и като приходи.

Да припомним, че освен България продаваха всички страни в Централна и Източна Европа. Така че на тезгяха бяха прекалено много активи в прекалено къс срок срещу прекалено малко инвеститори.

Когато се спори за ниския морал на приватизаторите и приватизиращите, е добре да се започне с морала на онези, които доведоха държавните предприятия до колапс и на практика ги декапитализираха. Не говоря само за социализма като такъв - защото няма как да оцениш колко струва предприятие, което е реализирало продукцията си по силата на изкуствените заслони на централни планове и дирижирано разпределение - вътрешни и международни.

Имали сте например предприятие гордост като "Балканкар", но тъй като основната част от неговата продукция се е продавала без конкуренция, в режим на фиксирани договорени пазари, цени и обеми, стойността на активите на това предприятие не могат да бъдат реално измерени в пазарни условия. Най-малкото защото твърде малка част от продукцията е реализирана на истински пазари - примерно в Западна Европа. Пропагандата на носталгиците по социализма, които не се изчерпват само със социалистите, твърди, че това предприятие е било продадено за жълти стотинки, като умишлено пропускат да свържат причина и следствие. Тяхната "гордост" се оказва без реални пазарни позиции, без продажби, без приходи, а следователно и без особена стойност на активите, защото цената е функцията на прогнозните приходи.

Така бе и с другите "гордости" - като Завода за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора, заводите, които произвеждаха компютрите "Правец", автобуси в Ботевград и т. н. Те не можеха да продадат нито една бройка в истинска пазарна икономика.

Колко струват активите на тези предприятия? Очевидно не много

Кой е с компрометиран морал - този, който установява този факт, като търси варианти за развитие чрез пазара, или този, който навремето е решил тези активи да съществуват извън пазарната логика.

Ниските приходи от приватизацията е закодирана още в извънпазарната природа на наследените от социализма активи. Затова на практика е невъзможно, или по-скоро непрецизно да се сравняват макроикономически брутните вътрешни продукти на България отпреди 1989 г. и в условията на пазарна икономика - това са различни координатни системи.

Отказвам да слушам високопарния нонсенс от хора в БСП, които обобщават за аморалност на приватизацията поради вътрешнопартийни котерии. Същите "полезни идиоти" съзнателно или по-скоро поради идеологическата си предопределеност сринаха по безпрецедентен начин капитализацията на наследените от социализма активи не само в икономиката, но и при банките и всички други наследени финансови активи, в това число и на пенсионните фондове.

Това, което направиха Луканов и след това Виденов, е първопричината и основният грях.

Какво можеше да направи правителството на ОДС, след като беше вече тръгнала "социално справедливата" масова приватизация, от която обаче нямаше как да постъпят каквито и да било средства в бюджета. Беше станало вече ясно, че в тези процеси основна роля ще играят приватизационните фондове, които неизменно попаднаха под контрола на приближени на столетницата хора.

След като няма приходи в бюджета от масова приватизация, а икономиката е на колене, способността да се балансира бюджетът на фалирала държава остава функция на кредити и условия на МВФ и средствата от Световната банка. Да се говори за морал или неговата липса при това положение е най-малкото неприлично, да не кажа лицемерно. Просто на правителството на ОДС не остана никаква друга роля освен ролята на "лошия" и предварително назначения виновен за раздържавяването на активите.

Припомням - кредитните милионери на БСП вече бяха факт, банките изиграха своята роля, за да покрият невърнатите кредити, като изпаднаха в несъстоятелност, задграничните дружества бяха източени, в този смисъл призивите да не се раздържавяват бяха пустословие. Сравнете каква е личната съдба на обявилите се през 2000 година от БСП против приватизацията - Първанов, Станишев, наследниците на Добрев, Масларова - нямат край. По-трудното е да се намери човек във висшите ешелони на БСП или ДПС, който докато Партията /сборното на двете формации/ морализаторства, да не е направил сделки за лична изгода. Партийната номенклатура беше единственият "купувач" на активи, защото никой друг нямаше собствен капиталов и кредитен ресурс.

Въпреки усилията по привличане на чуждестранни инвестиции доверието в България беше сринато и техните обеми изобщо не съответстваха на предлаганите активи, което допълнително натискаше надолу цената на придобиване. Сравнете претенцията за 30 милиарда лева стойност на активите и обемите на преки чуждестранни инвестиции от сто - двеста милиона долара. Нещо повече, формации на "патриотичния бизнес" като Г-13, сред които се открояваше "Мултигруп", открито заплашваха чуждестранни инвеститори, като заявяваха, че активите в България трябва да бъдат приватизирани само от българските олигарси. Този сценарий беше реализиран в Русия и Украйна. В България успя само частично.

Не е трудно да се проследят и съвременните проекции на тази партийна олигархия, включително в ГЕРБ, БСП, ДПС и "патриотите". Касовата приватизация освен приходи имаше и за основна цел да съхрани работни места и пазари.

В тези условия работническо-мениджърската приватизация беше вероятно ненапълно и винаги удачно изпълнена, но единствено възможен опит, да създадеш нови собственици от мениджърите на предприятията и заинтересуваш работещите, извън кръга на назначените от БСП богаташи с безграничен достъп до кредити и никакви задължения да ги връщат. Не виждам как този вид приватизация може да бъде определен като по-малко морален.

Напомням, че опцията да не продаваш не съществуваше, както защото външните кредиторите бяха поставили твърди параметри на приходи от приватизация и най-вече защото повечето предприятия бяха с отрицателни балансови числа, в коматозно състояние, и отлагането на трансформацията на собствеността логично щеше да доведе до тяхното закриване. Заедно с това и до изхвърляне на хиляди работници на улицата.

Познавам такива хора, които преминаха пътя от директори на социалистически предприятия до съсобственици и шефове на приватизирани предприятия. В голямата част от случаите те съумяха да развият предприятията и да изпълнят със съдържание замисъла на РМД-тата.

Да, по начина, по който се реализираха редица приватизационни сделки, имаше несправедливост, вероятно невинаги морал, но при тази среда трудно могат да се прилагат политически аршини от 2017 година. Не вярвам някой да е очаквал друго при неукрепнали институции, при загубен суверенитет и най-вече при наследена и зададена корупционна и социалнонесправедлива матрица от посткомунистическата номенклатура.

Факт е, че РМД-тата бяха използвани за контролирана приватизация в полза на определени политически значими кръгове, които бяха назначавани в последния момент, за да я извършат. В огромния контейнер от грехове около приватизацията обаче няма как това да бъде изолирано и отделено като особено значим проблем.

Ако сравняваме последствията за обществото от приватизацията на "Булгартабак" и на "Техноимпекс" (защото контекстът е задължителен и при двата случая има замесени действащи политици), то те са несравними както по отношение на прекия финансов ефект и ползи за държавата, така и по отношение на корупционен и системен отпечатък.

Вън от съмнения е, че в случая с "Техноимпекс" става дума за вероятни (защото трудно ще се докажат) щети за десетки или стотици хиляди, докато в "Булгартабак" загубите са изчисляват с десетки и стотици милиони.

Нинова има много грехове, но е ясно като бял ден, че я атакуват политически, защото по някакъв начин е неудобна.

Заради нея правят закон, към нея насочват медийни стрели. От гледна точка на съдбата на българската демокрация най-страшно е, когато опозицията стане послушна.

Няма как ГЕРБ да говори за морал в приватизацията с този исторически запис зад гърба си, при това не само в приватизацията на "Булгартабак", но и на игрите около Международния панаир в Пловдив в полза на "опозицията" в БСП. Излиза, че няма проблем да се "договарят" порции с Гергов и сие, а има проблем със сделка на Нинова, която отказва сделки.

Няма никакво съмнение, че ГЕРБ ще загуби политическата битка, ако тя се води около темата за гранд корупция. Затова и постоянно вкарва в обществения дебат отклоняващи теми с висок морализаторски фалшив патос.

Истината е, че с атаките срещу Нинова ГЕРБ само укрепва положението и изкуствено я ситуира като алтернатива на управляващите. Каквито и да се опозиционните тежнения в столетницата, за нея ще бъде самоубийствено да се договаря с ГЕРБ и да споделя властта и ползите от управлението.

Лидерът на БСП иска цялата власт, иска да бъде министър -председател и това я поставя на прицел на политически и медийни атаки.

Шансовете на ГЕРБ да успее, като мобилизира вътрешната опозиция в БСП, не са за подценяване. Нинова отчужди твърде много хора с претенцията си за еднолично и несподелено лидерство. В последна сметка, ако не успее да затвори поне част от фронтовете вътре в партията си, Нинова няма как да оцелее.

Проблемът на лидера на БСП е, че все още не смее да се противопостави на Цацаров и да пренесе изцяло битката в полето на борбата срещу корупцията вероятно защото съзнава, че много от партийните боляри, сами затънали в корупция, ще се опълчат срещу това.

Въпреки високите лични и партийни залози тези битки на върха на партийно-политическата пирамида на България не представляват нищо друго освен димна завеса за липсата на управленска визия, на реални реформи и усилия в борбата срещу корупцията и за наваксване на пропуснатото историческо време.

В този смисъл алтернативата за страната няма да се появи в медийните схватки между БСП и ГЕРБ, а извън тези казионни формирования, които освен борба за власт не раждат нищо.

 

Започна да се прекалява с морализаторството по темата приватизация, затова искам да припомня базисни факти. Забелязал съм, че колчем някой заговори за морал, задължително има замесени политици със съмнителен морал.

Да започнем с тривиалната истина, че няма друг начин за формиране на частна собственост и функционираща пазарна икономика при преход от социалистическа централнопланова икономика освен приватизация на активи, притежание на държавата. Това не е идеологема, а скучен факт.

Става по два начина

В идеалния случай чрез управляем процес - когато имаш ресурс за преструктуриране и адаптиране към пазарните реалности, имаш време и можеш да избереш момента на продажба, за да не губиш пари.

И вторият начин - по принуда, външна и вътрешна - изхвърляш масово на пазара на предлагане активи и тогава получаваш най-лошото и като инвеститори, и като приходи.

Да припомним, че освен България продаваха всички страни в Централна и Източна Европа. Така че на тезгяха бяха прекалено много активи в прекалено къс срок срещу прекалено малко инвеститори.

Когато се спори за ниския морал на приватизаторите и приватизиращите, е добре да се започне с морала на онези, които доведоха държавните предприятия до колапс и на практика ги декапитализираха. Не говоря само за социализма като такъв - защото няма как да оцениш колко струва предприятие, което е реализирало продукцията си по силата на изкуствените заслони на централни планове и дирижирано разпределение - вътрешни и международни.

Имали сте например предприятие гордост като "Балканкар", но тъй като основната част от неговата продукция се е продавала без конкуренция, в режим на фиксирани договорени пазари, цени и обеми, стойността на активите на това предприятие не могат да бъдат реално измерени в пазарни условия. Най-малкото защото твърде малка част от продукцията е реализирана на истински пазари - примерно в Западна Европа. Пропагандата на носталгиците по социализма, които не се изчерпват само със социалистите, твърди, че това предприятие е било продадено за жълти стотинки, като умишлено пропускат да свържат причина и следствие. Тяхната "гордост" се оказва без реални пазарни позиции, без продажби, без приходи, а следователно и без особена стойност на активите, защото цената е функцията на прогнозните приходи.

Така бе и с другите "гордости" - като Завода за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора, заводите, които произвеждаха компютрите "Правец", автобуси в Ботевград и т. н. Те не можеха да продадат нито една бройка в истинска пазарна икономика.

Колко струват активите на тези предприятия? Очевидно не много

Кой е с компрометиран морал - този, който установява този факт, като търси варианти за развитие чрез пазара, или този, който навремето е решил тези активи да съществуват извън пазарната логика.

Ниските приходи от приватизацията е закодирана още в извънпазарната природа на наследените от социализма активи. Затова на практика е невъзможно, или по-скоро непрецизно да се сравняват макроикономически брутните вътрешни продукти на България отпреди 1989 г. и в условията на пазарна икономика - това са различни координатни системи.

Отказвам да слушам високопарния нонсенс от хора в БСП, които обобщават за аморалност на приватизацията поради вътрешнопартийни котерии. Същите "полезни идиоти" съзнателно или по-скоро поради идеологическата си предопределеност сринаха по безпрецедентен начин капитализацията на наследените от социализма активи не само в икономиката, но и при банките и всички други наследени финансови активи, в това число и на пенсионните фондове.

Това, което направиха Луканов и след това Виденов, е първопричината и основният грях.

Какво можеше да направи правителството на ОДС, след като беше вече тръгнала "социално справедливата" масова приватизация, от която обаче нямаше как да постъпят каквито и да било средства в бюджета. Беше станало вече ясно, че в тези процеси основна роля ще играят приватизационните фондове, които неизменно попаднаха под контрола на приближени на столетницата хора.

След като няма приходи в бюджета от масова приватизация, а икономиката е на колене, способността да се балансира бюджетът на фалирала държава остава функция на кредити и условия на МВФ и средствата от Световната банка. Да се говори за морал или неговата липса при това положение е най-малкото неприлично, да не кажа лицемерно. Просто на правителството на ОДС не остана никаква друга роля освен ролята на "лошия" и предварително назначения виновен за раздържавяването на активите.

Припомням - кредитните милионери на БСП вече бяха факт, банките изиграха своята роля, за да покрият невърнатите кредити, като изпаднаха в несъстоятелност, задграничните дружества бяха източени, в този смисъл призивите да не се раздържавяват бяха пустословие. Сравнете каква е личната съдба на обявилите се през 2000 година от БСП против приватизацията - Първанов, Станишев, наследниците на Добрев, Масларова - нямат край. По-трудното е да се намери човек във висшите ешелони на БСП или ДПС, който докато Партията /сборното на двете формации/ морализаторства, да не е направил сделки за лична изгода. Партийната номенклатура беше единственият "купувач" на активи, защото никой друг нямаше собствен капиталов и кредитен ресурс.

Въпреки усилията по привличане на чуждестранни инвестиции доверието в България беше сринато и техните обеми изобщо не съответстваха на предлаганите активи, което допълнително натискаше надолу цената на придобиване. Сравнете претенцията за 30 милиарда лева стойност на активите и обемите на преки чуждестранни инвестиции от сто - двеста милиона долара. Нещо повече, формации на "патриотичния бизнес" като Г-13, сред които се открояваше "Мултигруп", открито заплашваха чуждестранни инвеститори, като заявяваха, че активите в България трябва да бъдат приватизирани само от българските олигарси. Този сценарий беше реализиран в Русия и Украйна. В България успя само частично.

Не е трудно да се проследят и съвременните проекции на тази партийна олигархия, включително в ГЕРБ, БСП, ДПС и "патриотите". Касовата приватизация освен приходи имаше и за основна цел да съхрани работни места и пазари.

В тези условия работническо-мениджърската приватизация беше вероятно ненапълно и винаги удачно изпълнена, но единствено възможен опит, да създадеш нови собственици от мениджърите на предприятията и заинтересуваш работещите, извън кръга на назначените от БСП богаташи с безграничен достъп до кредити и никакви задължения да ги връщат. Не виждам как този вид приватизация може да бъде определен като по-малко морален.

Напомням, че опцията да не продаваш не съществуваше, както защото външните кредиторите бяха поставили твърди параметри на приходи от приватизация и най-вече защото повечето предприятия бяха с отрицателни балансови числа, в коматозно състояние, и отлагането на трансформацията на собствеността логично щеше да доведе до тяхното закриване. Заедно с това и до изхвърляне на хиляди работници на улицата.

Познавам такива хора, които преминаха пътя от директори на социалистически предприятия до съсобственици и шефове на приватизирани предприятия. В голямата част от случаите те съумяха да развият предприятията и да изпълнят със съдържание замисъла на РМД-тата.

Да, по начина, по който се реализираха редица приватизационни сделки, имаше несправедливост, вероятно невинаги морал, но при тази среда трудно могат да се прилагат политически аршини от 2017 година. Не вярвам някой да е очаквал друго при неукрепнали институции, при загубен суверенитет и най-вече при наследена и зададена корупционна и социалнонесправедлива матрица от посткомунистическата номенклатура.

Факт е, че РМД-тата бяха използвани за контролирана приватизация в полза на определени политически значими кръгове, които бяха назначавани в последния момент, за да я извършат. В огромния контейнер от грехове около приватизацията обаче няма как това да бъде изолирано и отделено като особено значим проблем.

Ако сравняваме последствията за обществото от приватизацията на "Булгартабак" и на "Техноимпекс" (защото контекстът е задължителен и при двата случая има замесени действащи политици), то те са несравними както по отношение на прекия финансов ефект и ползи за държавата, така и по отношение на корупционен и системен отпечатък.

Вън от съмнения е, че в случая с "Техноимпекс" става дума за вероятни (защото трудно ще се докажат) щети за десетки или стотици хиляди, докато в "Булгартабак" загубите са изчисляват с десетки и стотици милиони.

Нинова има много грехове, но е ясно като бял ден, че я атакуват политически, защото по някакъв начин е неудобна.

Заради нея правят закон, към нея насочват медийни стрели. От гледна точка на съдбата на българската демокрация най-страшно е, когато опозицията стане послушна.

Няма как ГЕРБ да говори за морал в приватизацията с този исторически запис зад гърба си, при това не само в приватизацията на "Булгартабак", но и на игрите около Международния панаир в Пловдив в полза на "опозицията" в БСП. Излиза, че няма проблем да се "договарят" порции с Гергов и сие, а има проблем със сделка на Нинова, която отказва сделки.

Няма никакво съмнение, че ГЕРБ ще загуби политическата битка, ако тя се води около темата за гранд корупция. Затова и постоянно вкарва в обществения дебат отклоняващи теми с висок морализаторски фалшив патос.

Истината е, че с атаките срещу Нинова ГЕРБ само укрепва положението и изкуствено я ситуира като алтернатива на управляващите. Каквито и да се опозиционните тежнения в столетницата, за нея ще бъде самоубийствено да се договаря с ГЕРБ и да споделя властта и ползите от управлението.

Лидерът на БСП иска цялата власт, иска да бъде министър -председател и това я поставя на прицел на политически и медийни атаки.

Шансовете на ГЕРБ да успее, като мобилизира вътрешната опозиция в БСП, не са за подценяване. Нинова отчужди твърде много хора с претенцията си за еднолично и несподелено лидерство. В последна сметка, ако не успее да затвори поне част от фронтовете вътре в партията си, Нинова няма как да оцелее.

Проблемът на лидера на БСП е, че все още не смее да се противопостави на Цацаров и да пренесе изцяло битката в полето на борбата срещу корупцията вероятно защото съзнава, че много от партийните боляри, сами затънали в корупция, ще се опълчат срещу това.

Въпреки високите лични и партийни залози тези битки на върха на партийно-политическата пирамида на България не представляват нищо друго освен димна завеса за липсата на управленска визия, на реални реформи и усилия в борбата срещу корупцията и за наваксване на пропуснатото историческо време.

В този смисъл алтернативата за страната няма да се появи в медийните схватки между БСП и ГЕРБ, а извън тези казионни формирования, които освен борба за власт не раждат нищо.

Коментари

Бобо's picture
Бобо
Бобо

Кой да чуе

Абсолютно вярно , ама кой да чуе .... Ганю се е пуснал по пързалката и както обикновенно ще изяде солта , ще отнесе тоягите и накрая ще си плати ...

Хм...

Не аморалното,
престъпното на нашата приватизация беше в протакането на плана Ран и ЪТ, допускането на "пазара" на Мултигруп и Топенерджи и т.н.
Костовистите са виновни с това, което НЕ направиха при Попов и Ф.Димитров. Виновни са и за начина, по който направиха това, което направиха когато бяха на власт!

Другият преход и приватизация:
"Четвърто, валутният курс не трябваше да бъде плаващ, а фиксиран още от 1991 г.
Пето, Указ 56, приет през 1986 от живковистките реформатори, трябваше да бъде отменен изцяло веднага, а не частично;
Шесто, парите по сметките на регистрираните в чужбина предприятия, работещи под опеката на специалните служби, трябваше незабавно още през 1990-1991 г. да се преместят на страната, като се използват способите, които са прилагани за тях дотогава.
Седмо, вместо т.н. малък закон за преобразуване от 1991 г. трябваше от началото на 1991 г. да има добре обмислен закон за приватизация. ..."
Христина Вучева - http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4553381/

Преходът и приватизацията бяха направени от санкиновци и сашовци...
kuleto44's picture
kuleto44
kuleto44

Като знаеш какво е трябвало и

Като знаеш какво е трябвало и какво не е трябвало да се направи тогава, а кажи какво да се направи сега-от Борисов, Нинова, Цацаров и Пеевски.Може някой и да те чуе.Стига си досаждал на аудиторията.Номерът с Костов отдавна вече не минава.

:)

Не аз, хората поискаха мажоритарни избори. И някои трябва да ги чуят. За да бъде демокрация, а не олигархично-партийни листи.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"Шесто, парите по сметките на

"Шесто, парите по сметките на регистрираните в чужбина предприятия, работещи под опеката на специалните служби, трябваше незабавно още през 1990-1991 г. да се преместят на страната, като се използват способите, които са прилагани за тях дотогава."

Хабер си нямаш как функционираха тия дружества !
Кой да ги върне ? Висшият мениджмънт на тия дружества до един бяха ДС.

"Значи аз искам да открадна нещо и единствения с възможности да контролира да не се краде пак съм аз" - ей такава беше ситуацията с тия търговски дружества.

:)

Думите са на Хр.Вучева, ако не сте забелязъл, но пък зад тях, казват, стои един МИЛИАРД долара. Та вероятно си заслужава. Търсете например книгата на Христо Христов "Империята на задграничните фирми". Някакви парчета може да прочетете като тръгнете от https://m.dnevnik.bg/bulgaria/2008/02/26/463574_imperiiata_na_zadgranichnite_firmi_vii_-_bulhimeks_-/
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Иво, ще си позволя да

отбележа, че макар всичко да е кашотина в главата ти, има все пак отделни проблясъци. Панът на Ричард Ран и Роналд Ът (Ран-Ът) за който ние (блгарските данъкоплатци) платихме солидна сума, си заслужаваше парите. Страните които го приложиха (Естония напр.) са нагледно доказателство за неговата експертна точност. Но комунистите не посмяха да погълнат лекарството което сами си поръчаха и платиха (с нашите пари). После - правилно отбелязваш какво е трябвало да се случи през 1991. И през 1986-та. Но както вече казах - всичко ти е скашкано в чутурата защото след като тези неща тъй или иначе не са се случили, обвиняваш "Костовистите са виновни..." (цитат от твоят пост) в ... неизвестно в какво. Защото именно Иван Костов не пропусна последната възможност приватизацията все пак да се случи. Иво, явно разполагаш с доста информация, но я ползваш емоционално и пристрастно. Понякога и неандерталски. Като Нане който попитал: "Вуте, оти пръво видиш шваткавицата, а отпосле чуеш гръмо?" "Те това е еуементарно, Нане - оти очите са пред ушите."

Хм

Дано знаете кай е Красимир Стойчев и да разпознаете жена му - http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2000/09/29/204947_opasnite_vruzki_v_budeshte_za_bulgariia/

Акцентирайте върху приемствеността между Виденов и Костов в отношението им към РМД - http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1998/05/30/244811_spornata_rabotnichesko-menidjurska_privatizaciia/

Това е само капка в морето:
https://news.bg/politics/kostov-s-dve-usloviya-za-da-podkrepi-plevneliev.html
https://dariknews.bg/novini/bylgariia/ivan-kostov-otlichnikyt-v-doklada-na-ek-e-margarita-popova-563606
https://www.blitz.bg/politika/ivan-kostov-ostavkata-na-tsvetlin-yovchev-razklashcha-prezidenta_news192903.html
https://www.vesti.bg/novini/v-interviu-za-bi-ti-vi-shefyt-na-bchk-blagodari-na-ivan-kostov-kojto-bil-edinstveniiat-politik-zashtitil-go-ot-obvineniiata-848229
...
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

А бе казах ти,

че в главата ти е голяма каша, ама ти си като латерна. Четеш всичко само и единствено пречупено през призмата на идеологическата си обремененост. А - това което я подхранва, Разни прасешки медии, които отдавна са се компрометирали като източник на информация. Не вярвам да се оправиш и да подредиш информацията в главата си, но можеш да пробваш.
kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Евала на Сашо11

Да изпишеш 3 страници текст на тема приватизацията в БГ, да споменеш 15 предприятия и да не споменеш нито веднъж Нефтохим, Кремиковци, БГА Балкан, Каолин, курортите Златни Пясъци, Елените и Боровец - само истинските ченгета са толкова безочливи.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Патицата куха

Ма лейке куха ти като прочете статията разбра ли нещо , щото доста добре са описани нещата , дори и малко дете ще ги разбере , но нашата куха лейка като папагал повтаря защо биели негрите ... Патка 13 ...
geg's picture
geg
geg

"с атаките срещу Нинова ГЕРБ само укрепва...

...положението и изкуствено я ситуира като алтернатива на управляващите"
Ам, че то това е и целта. Не ли?
kate pate's picture
kate pate
kate pate4

:-)

Клуба, да нямате забрана да пишете за гостуването на ПроКОНПИев при Хекимян, тази сутрин?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?