Започна да се прекалява с морализаторството по темата приватизация, затова искам да припомня базисни факти. Забелязал съм, че колчем някой заговори за морал, задължително има замесени политици със съмнителен морал.

Да започнем с тривиалната истина, че няма друг начин за формиране на частна собственост и функционираща пазарна икономика при преход от социалистическа централнопланова икономика освен приватизация на активи, притежание на държавата. Това не е идеологема, а скучен факт.

Става по два начина

В идеалния случай чрез управляем процес - когато имаш ресурс за преструктуриране и адаптиране към пазарните реалности, имаш време и можеш да избереш момента на продажба, за да не губиш пари.

И вторият начин - по принуда, външна и вътрешна - изхвърляш масово на пазара на предлагане активи и тогава получаваш най-лошото и като инвеститори, и като приходи.

Да припомним, че освен България продаваха всички страни в Централна и Източна Европа. Така че на тезгяха бяха прекалено много активи в прекалено къс срок срещу прекалено малко инвеститори.

Когато се спори за ниския морал на приватизаторите и приватизиращите, е добре да се започне с морала на онези, които доведоха държавните предприятия до колапс и на практика ги декапитализираха. Не говоря само за социализма като такъв - защото няма как да оцениш колко струва предприятие, което е реализирало продукцията си по силата на изкуствените заслони на централни планове и дирижирано разпределение - вътрешни и международни.

Имали сте например предприятие гордост като "Балканкар", но тъй като основната част от неговата продукция се е продавала без конкуренция, в режим на фиксирани договорени пазари, цени и обеми, стойността на активите на това предприятие не могат да бъдат реално измерени в пазарни условия. Най-малкото защото твърде малка част от продукцията е реализирана на истински пазари - примерно в Западна Европа. Пропагандата на носталгиците по социализма, които не се изчерпват само със социалистите, твърди, че това предприятие е било продадено за жълти стотинки, като умишлено пропускат да свържат причина и следствие. Тяхната "гордост" се оказва без реални пазарни позиции, без продажби, без приходи, а следователно и без особена стойност на активите, защото цената е функцията на прогнозните приходи.

Така бе и с другите "гордости" - като Завода за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора, заводите, които произвеждаха компютрите "Правец", автобуси в Ботевград и т. н. Те не можеха да продадат нито една бройка в истинска пазарна икономика.

Колко струват активите на тези предприятия? Очевидно не много

Кой е с компрометиран морал - този, който установява този факт, като търси варианти за развитие чрез пазара, или този, който навремето е решил тези активи да съществуват извън пазарната логика.

Ниските приходи от приватизацията е закодирана още в извънпазарната природа на наследените от социализма активи. Затова на практика е невъзможно, или по-скоро непрецизно да се сравняват макроикономически брутните вътрешни продукти на България отпреди 1989 г. и в условията на пазарна икономика - това са различни координатни системи.

Отказвам да слушам високопарния нонсенс от хора в БСП, които обобщават за аморалност на приватизацията поради вътрешнопартийни котерии. Същите "полезни идиоти" съзнателно или по-скоро поради идеологическата си предопределеност сринаха по безпрецедентен начин капитализацията на наследените от социализма активи не само в икономиката, но и при банките и всички други наследени финансови активи, в това число и на пенсионните фондове.

Това, което направиха Луканов и след това Виденов, е първопричината и основният грях.

Какво можеше да направи правителството на ОДС, след като беше вече тръгнала "социално справедливата" масова приватизация, от която обаче нямаше как да постъпят каквито и да било средства в бюджета. Беше станало вече ясно, че в тези процеси основна роля ще играят приватизационните фондове, които неизменно попаднаха под контрола на приближени на столетницата хора.

След като няма приходи в бюджета от масова приватизация, а икономиката е на колене, способността да се балансира бюджетът на фалирала държава остава функция на кредити и условия на МВФ и средствата от Световната банка. Да се говори за морал или неговата липса при това положение е най-малкото неприлично, да не кажа лицемерно. Просто на правителството на ОДС не остана никаква друга роля освен ролята на "лошия" и предварително назначения виновен за раздържавяването на активите.

Припомням - кредитните милионери на БСП вече бяха факт, банките изиграха своята роля, за да покрият невърнатите кредити, като изпаднаха в несъстоятелност, задграничните дружества бяха източени, в този смисъл призивите да не се раздържавяват бяха пустословие. Сравнете каква е личната съдба на обявилите се през 2000 година от БСП против приватизацията - Първанов, Станишев, наследниците на Добрев, Масларова - нямат край. По-трудното е да се намери човек във висшите ешелони на БСП или ДПС, който докато Партията /сборното на двете формации/ морализаторства, да не е направил сделки за лична изгода. Партийната номенклатура беше единственият "купувач" на активи, защото никой друг нямаше собствен капиталов и кредитен ресурс.

Въпреки усилията по привличане на чуждестранни инвестиции доверието в България беше сринато и техните обеми изобщо не съответстваха на предлаганите активи, което допълнително натискаше надолу цената на придобиване. Сравнете претенцията за 30 милиарда лева стойност на активите и обемите на преки чуждестранни инвестиции от сто - двеста милиона долара. Нещо повече, формации на "патриотичния бизнес" като Г-13, сред които се открояваше "Мултигруп", открито заплашваха чуждестранни инвеститори, като заявяваха, че активите в България трябва да бъдат приватизирани само от българските олигарси. Този сценарий беше реализиран в Русия и Украйна. В България успя само частично.

Не е трудно да се проследят и съвременните проекции на тази партийна олигархия, включително в ГЕРБ, БСП, ДПС и "патриотите". Касовата приватизация освен приходи имаше и за основна цел да съхрани работни места и пазари.

В тези условия работническо-мениджърската приватизация беше вероятно ненапълно и винаги удачно изпълнена, но единствено възможен опит, да създадеш нови собственици от мениджърите на предприятията и заинтересуваш работещите, извън кръга на назначените от БСП богаташи с безграничен достъп до кредити и никакви задължения да ги връщат. Не виждам как този вид приватизация може да бъде определен като по-малко морален.

Напомням, че опцията да не продаваш не съществуваше, както защото външните кредиторите бяха поставили твърди параметри на приходи от приватизация и най-вече защото повечето предприятия бяха с отрицателни балансови числа, в коматозно състояние, и отлагането на трансформацията на собствеността логично щеше да доведе до тяхното закриване. Заедно с това и до изхвърляне на хиляди работници на улицата.

Познавам такива хора, които преминаха пътя от директори на социалистически предприятия до съсобственици и шефове на приватизирани предприятия. В голямата част от случаите те съумяха да развият предприятията и да изпълнят със съдържание замисъла на РМД-тата.

Да, по начина, по който се реализираха редица приватизационни сделки, имаше несправедливост, вероятно невинаги морал, но при тази среда трудно могат да се прилагат политически аршини от 2017 година. Не вярвам някой да е очаквал друго при неукрепнали институции, при загубен суверенитет и най-вече при наследена и зададена корупционна и социалнонесправедлива матрица от посткомунистическата номенклатура.

Факт е, че РМД-тата бяха използвани за контролирана приватизация в полза на определени политически значими кръгове, които бяха назначавани в последния момент, за да я извършат. В огромния контейнер от грехове около приватизацията обаче няма как това да бъде изолирано и отделено като особено значим проблем.

Ако сравняваме последствията за обществото от приватизацията на "Булгартабак" и на "Техноимпекс" (защото контекстът е задължителен и при двата случая има замесени действащи политици), то те са несравними както по отношение на прекия финансов ефект и ползи за държавата, така и по отношение на корупционен и системен отпечатък.

Вън от съмнения е, че в случая с "Техноимпекс" става дума за вероятни (защото трудно ще се докажат) щети за десетки или стотици хиляди, докато в "Булгартабак" загубите са изчисляват с десетки и стотици милиони.

Нинова има много грехове, но е ясно като бял ден, че я атакуват политически, защото по някакъв начин е неудобна.

Заради нея правят закон, към нея насочват медийни стрели. От гледна точка на съдбата на българската демокрация най-страшно е, когато опозицията стане послушна.

Няма как ГЕРБ да говори за морал в приватизацията с този исторически запис зад гърба си, при това не само в приватизацията на "Булгартабак", но и на игрите около Международния панаир в Пловдив в полза на "опозицията" в БСП. Излиза, че няма проблем да се "договарят" порции с Гергов и сие, а има проблем със сделка на Нинова, която отказва сделки.

Няма никакво съмнение, че ГЕРБ ще загуби политическата битка, ако тя се води около темата за гранд корупция. Затова и постоянно вкарва в обществения дебат отклоняващи теми с висок морализаторски фалшив патос.

Истината е, че с атаките срещу Нинова ГЕРБ само укрепва положението и изкуствено я ситуира като алтернатива на управляващите. Каквито и да се опозиционните тежнения в столетницата, за нея ще бъде самоубийствено да се договаря с ГЕРБ и да споделя властта и ползите от управлението.

Лидерът на БСП иска цялата власт, иска да бъде министър -председател и това я поставя на прицел на политически и медийни атаки.

Шансовете на ГЕРБ да успее, като мобилизира вътрешната опозиция в БСП, не са за подценяване. Нинова отчужди твърде много хора с претенцията си за еднолично и несподелено лидерство. В последна сметка, ако не успее да затвори поне част от фронтовете вътре в партията си, Нинова няма как да оцелее.

Проблемът на лидера на БСП е, че все още не смее да се противопостави на Цацаров и да пренесе изцяло битката в полето на борбата срещу корупцията вероятно защото съзнава, че много от партийните боляри, сами затънали в корупция, ще се опълчат срещу това.

Въпреки високите лични и партийни залози тези битки на върха на партийно-политическата пирамида на България не представляват нищо друго освен димна завеса за липсата на управленска визия, на реални реформи и усилия в борбата срещу корупцията и за наваксване на пропуснатото историческо време.

В този смисъл алтернативата за страната няма да се появи в медийните схватки между БСП и ГЕРБ, а извън тези казионни формирования, които освен борба за власт не раждат нищо.