Ad Config - Website header

 

Article_top

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск и Европейската комисия са в открит конфликт за управлението на миграцията ден преди среща на върха на ЕС в четвъртък и петък, която за пореден път ще обсъжда трънливата тема.

Туск нарече вчера системата на задължителни квоти за прием на мигранти “силно разделяща” и “неефективна”. Говорител на Комисията днес отхвърли оценката му, а еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос я нарече вчера “антиевропейска”.

Конфликтът отразява за пореден път дълбокото разделение между Изтока и Запада в ЕС за отговора на миграционния натиск.

Докато Комисията и мнозинството в Европейския парламент се опитват да заменят сегашните временни квоти за преразпределяне на мигранти с постоянен механизъм, предвиждащ финансови санкции за неизпълнение на квотите, Централна и Източна Европа смятат, че ЕС трябва приоритетно да намали притока на мигранти, като охранява по-добре външните граници си граници и отделя повече помощ за страните първоизточници на миграция.

“Въпросът за задължителните квоти се оказа силно разделящ и подходът привлече внимание, несъотвестващо на въздействието му на място; в този смисъл той се оказа неефективен”, написа Туск в приложение към вчерашната си покана към лидерите за срещата.
“Само държавите членки могат да се справят с миграционната криза ефективно. Ролята на ЕС е да предложи пълната си подкрепа по всички възможни начини”, написа още Туск в абзац, който по-късно прередактира след острата реакция на Комисията.
Димитрис Аврамопулос

“Документът, подготвен от председателя Туск е неприемлив”, каза на пресконференция в Страсбург вчера Аврамопулос. “Той е антиевропейски и пренебрегва цялата работа, която сме свършили през изминалите години”.
“Този документ подкопава един от главните стълбове на европейския проект, принцпипа на солидарността”, добави гневно гъркът Аврамопулос, чиято страна, заедно с Италия е обект на механизма за квотна солидарност. “Европа без солидарност не може да съществува”.
“Нашият успех в управлението на миграцията не може да бъде приписван на отделни държави членки. Това са европейски успехи, които са резултат … от нашите съвместни действия, от нашите съвместни усилия, на институциите на Европейския съюз, на агенциите му, на всички държави членки”.
“Комисията смята, че държавите членки трябва да работят за европейски подход”, каза на пресконференция в Брюксел днес говорителят на Комисията Маргаритис Схинас. “Връщането към предкризисния режим на изолирани, некоординирани, национални действия не е решение”.
“Европейският подход засяга много повече от само управление на границите и подкрепа за Африка”, каза още говорителят. “Той също засяга солидарността вътре в ЕС и запазването на Шенгенската зона за свободно движение".
“Комисията твърдо не е съгласна с твърдението, че преместването като реакция на спешна ситуация е било неефективно”, каза Схинас. “Повече от 32 000 души са били преместени и това са около 90 процента от хората, имащи право на преместване”.

Дипломати в Съвета, където са представени държавите членки, обаче отбелязват, че за същия период в ЕС са влезли 1,5 милиона мигранти и че предложените от Комисията и приетите от Съвета  през 2015 г. временни схеми предвиждат преместването на общо 160 000 мигранти от Гърция и Италия в други 23 страни на ЕС.

По въпроса за миграцията Туск, бивш министър-председател на Полша от сега опозиционната дясноцентристка “Гражданска платформа”, се приближава до позициите на Вишеградската четворка, която освен неговата страна включва Словакия, Унгария и Чехия.

Те са против мигрантските квоти, защото смятат, че по договор ЕС няма право да ги налага на държавите си. Опитът им да ги оспорват в Съда на ЕС обаче беше неуспешен.

Комисията заведе дело в същия съд срещу Полша, Унгария и Чехия, защото отказват да приемат мигранти по схемите, установени с решения на Съвета.

Туск е сред критиците на евроскептичните консерватори, които сега управляват Полша и Унгария. Той обаче смята, че непопулярната европейска квотна система повишава тяхната популярност. Те смятат, че управлението на миграцията и убежището трябва да остане в правомощията на националните правителства и ЕС да не се меси в него.

Според Лисабонския договор правосъдието и вътрешните работи са области на споделени правомощия между ЕС и държавите членки. Това означава, че националните власти упражняват собствените си правомощия, където ЕС не упражнява своите или е решил да не ги упражнява.

Позовавайки се пак на клауза от Лисабонския договор, през май 2016 г. Комисията предложи ЕС да създаде постоянен механизъм за солидарност със страни под силен миграционен натиск. Предложението предвижда Комисията да има право да задейства механизма, когато притокът на мигранти надхвърли допустимо ниво и да преразпределя пристигналите по квоти между останалите държави членки по алгоритъм отчитащ тяхното население, богатство и прием на мигранти. Комисията предложи и санкция от €250 000 за всеки неприе мигрант.

Европейксият парламент смята, че механизмът за преразпределяне трябва да действа постоянно, а не само при кризи, квотите да са задължителни, а неизпълнението им да се наказва с отнемане на еврофондове. В рамките на сегашния многогодишен бюджет на ЕС (2014 - 2020 г.) обаче такива санкции са невъзможни, защото регламентите за еврофондовете не ги позволяват.

Механизмът за  солидарност е централното звено в опитите да бъде променен Дъблинският регламент, който определя рамката за даване на убежище в ЕС. Според него държавата, в която кандидатът за убежище за първи път е стъпил на европейска територия, носи цялата отговорност за решаването на неговата молба. Това поставя държавите от южната граница на ЕС под непропорционално висок миграционен натиск, който Комисията иска да разпредели по-равномерно между останалите, но не всички са съгласни.

В опит да разблокира дебата между правителствата, естонското председателство на ЕС неотдавна предложи механизъм за солидарност също с квоти, които обаче не са правно задължителни.

В четвъртък лидерите пак ще разискват въпроса, който най-вероятно ще бъде прехвърлен и на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г.

 

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск и Европейската комисия са в открит конфликт за управлението на миграцията ден преди среща на върха на ЕС в четвъртък и петък, която за пореден път ще обсъжда трънливата тема.

Туск нарече вчера системата на задължителни квоти за прием на мигранти “силно разделяща” и “неефективна”. Говорител на Комисията днес отхвърли оценката му, а еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос я нарече вчера “антиевропейска”.

Конфликтът отразява за пореден път дълбокото разделение между Изтока и Запада в ЕС за отговора на миграционния натиск.

Докато Комисията и мнозинството в Европейския парламент се опитват да заменят сегашните временни квоти за преразпределяне на мигранти с постоянен механизъм, предвиждащ финансови санкции за неизпълнение на квотите, Централна и Източна Европа смятат, че ЕС трябва приоритетно да намали притока на мигранти, като охранява по-добре външните граници си граници и отделя повече помощ за страните първоизточници на миграция.

“Въпросът за задължителните квоти се оказа силно разделящ и подходът привлече внимание, несъотвестващо на въздействието му на място; в този смисъл той се оказа неефективен”, написа Туск в приложение към вчерашната си покана към лидерите за срещата.
“Само държавите членки могат да се справят с миграционната криза ефективно. Ролята на ЕС е да предложи пълната си подкрепа по всички възможни начини”, написа още Туск в абзац, който по-късно прередактира след острата реакция на Комисията.
Димитрис Аврамопулос

“Документът, подготвен от председателя Туск е неприемлив”, каза на пресконференция в Страсбург вчера Аврамопулос. “Той е антиевропейски и пренебрегва цялата работа, която сме свършили през изминалите години”.
“Този документ подкопава един от главните стълбове на европейския проект, принцпипа на солидарността”, добави гневно гъркът Аврамопулос, чиято страна, заедно с Италия е обект на механизма за квотна солидарност. “Европа без солидарност не може да съществува”.
“Нашият успех в управлението на миграцията не може да бъде приписван на отделни държави членки. Това са европейски успехи, които са резултат … от нашите съвместни действия, от нашите съвместни усилия, на институциите на Европейския съюз, на агенциите му, на всички държави членки”.
“Комисията смята, че държавите членки трябва да работят за европейски подход”, каза на пресконференция в Брюксел днес говорителят на Комисията Маргаритис Схинас. “Връщането към предкризисния режим на изолирани, некоординирани, национални действия не е решение”.
“Европейският подход засяга много повече от само управление на границите и подкрепа за Африка”, каза още говорителят. “Той също засяга солидарността вътре в ЕС и запазването на Шенгенската зона за свободно движение".
“Комисията твърдо не е съгласна с твърдението, че преместването като реакция на спешна ситуация е било неефективно”, каза Схинас. “Повече от 32 000 души са били преместени и това са около 90 процента от хората, имащи право на преместване”.

Дипломати в Съвета, където са представени държавите членки, обаче отбелязват, че за същия период в ЕС са влезли 1,5 милиона мигранти и че предложените от Комисията и приетите от Съвета  през 2015 г. временни схеми предвиждат преместването на общо 160 000 мигранти от Гърция и Италия в други 23 страни на ЕС.

По въпроса за миграцията Туск, бивш министър-председател на Полша от сега опозиционната дясноцентристка “Гражданска платформа”, се приближава до позициите на Вишеградската четворка, която освен неговата страна включва Словакия, Унгария и Чехия.

Те са против мигрантските квоти, защото смятат, че по договор ЕС няма право да ги налага на държавите си. Опитът им да ги оспорват в Съда на ЕС обаче беше неуспешен.

Комисията заведе дело в същия съд срещу Полша, Унгария и Чехия, защото отказват да приемат мигранти по схемите, установени с решения на Съвета.

Туск е сред критиците на евроскептичните консерватори, които сега управляват Полша и Унгария. Той обаче смята, че непопулярната европейска квотна система повишава тяхната популярност. Те смятат, че управлението на миграцията и убежището трябва да остане в правомощията на националните правителства и ЕС да не се меси в него.

Според Лисабонския договор правосъдието и вътрешните работи са области на споделени правомощия между ЕС и държавите членки. Това означава, че националните власти упражняват собствените си правомощия, където ЕС не упражнява своите или е решил да не ги упражнява.

Позовавайки се пак на клауза от Лисабонския договор, през май 2016 г. Комисията предложи ЕС да създаде постоянен механизъм за солидарност със страни под силен миграционен натиск. Предложението предвижда Комисията да има право да задейства механизма, когато притокът на мигранти надхвърли допустимо ниво и да преразпределя пристигналите по квоти между останалите държави членки по алгоритъм отчитащ тяхното население, богатство и прием на мигранти. Комисията предложи и санкция от €250 000 за всеки неприе мигрант.

Европейксият парламент смята, че механизмът за преразпределяне трябва да действа постоянно, а не само при кризи, квотите да са задължителни, а неизпълнението им да се наказва с отнемане на еврофондове. В рамките на сегашния многогодишен бюджет на ЕС (2014 - 2020 г.) обаче такива санкции са невъзможни, защото регламентите за еврофондовете не ги позволяват.

Механизмът за  солидарност е централното звено в опитите да бъде променен Дъблинският регламент, който определя рамката за даване на убежище в ЕС. Според него държавата, в която кандидатът за убежище за първи път е стъпил на европейска територия, носи цялата отговорност за решаването на неговата молба. Това поставя държавите от южната граница на ЕС под непропорционално висок миграционен натиск, който Комисията иска да разпредели по-равномерно между останалите, но не всички са съгласни.

В опит да разблокира дебата между правителствата, естонското председателство на ЕС неотдавна предложи механизъм за солидарност също с квоти, които обаче не са правно задължителни.

В четвъртък лидерите пак ще разискват въпроса, който най-вероятно ще бъде прехвърлен и на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г.

Коментари

Шибаните гърци да си ги

Шибаните гърци да си ги държат у тях, като не направиха НИЩИЧКО да ги спрат. Те така и през 14 век са ги пуснали.
geg's picture
geg
geg

Охаа,

Да си заградят крайбрежието с една мрежичка, нали? Всички ще можем да си направим по една фирмичка и кеф, баце...
Па и като не си връщат турците на Ердоган...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате от българското председателство?