Ad Config - Website header

 

Article_top

Последната за тази година среща на върха на Европейския съюз, която започва днес в Брюксел, вещае поне три конфликта, които ще наследи българското председателство на Съвета на ЕС от предшестващото го естонско - миграцията, санкциите срещу Русия и преговорите за “Брекзит”.

И трите теми са в дневния ред на Европейския съвет на 14 и 15 декември според поканата до лидерите, изпратена от неговия председател Доналд Туск.

Засега оставяме настрана не по-малко дискусионните въпроси за бъдещата архитектура на еврозоната, новия многогодишен бюджет на съюза след 2020 г. и свързаната с него политика на ЕС за социалноикономическо сближаване. Те също са в календара на българското председателство, но идват по-късно.

Реформата на системата за управление на миграцията и убежището в ЕС, по-конкретно на т.нар. Дъблински регламент, е спешна заради несекващите миграционни потоци и защото българското председателство  ще е петото подред, което ще търси компромис по въпроса, разделил дълбоко Европа. Холандското, словашкото, малтийското и естонското досега не постигнаха пробив.

Какво да прави ЕС със санкциите срещу Русия също е разделящ въпрос, който идва на дневен ред в началото на 2018 г. На 31 януари изтича срокът на икономическите санкции срещу Русия заради ролята ѝ в конфликта в източна Украйна.

Що се отнася до “Брекзит”, това е дежурната тревога на Европа, която всеки момент може да засенчи всички останали.

В чернова на проектозаключения на срещата, публикувана днес от "Политико", и по трите въпроса има оставено празно място.

Най-възпалена изглежда дискусията за миграцията след вчерашния сбълсък на диаметрално притивоположни мнения по нея на преседателя на Европейския съвет Доналд Туск и Европейската комисия.

Туск поиска това, за което Източна и Централна Европа, включително българският премиер Бойко Борисов, говорят отдавна - ЕС да се съсредоточи върху охраната на границите си и върху пресичането на нелегалните влизания, като успоредно с това увеличи помощта за страните от третия свят, които са източници на миграция.

Туск се изказа и против задължителните квоти за разпределяне на мигранти от Гърция и Италия в целия ЕС, на които Комисията особено държи. Така той възпламени гнева ѝ, достигнал кресчендо в изказване на ресорния комисар Димитрис Аврамопулос. Той нарече позицията на председателя на Европейския съвет “антиевропейска” и “неприемлива”.

Естонското председателство предложи компромисно решение на спора - без задължителни квоти и с общи финансови задължения, но не ясно дали идеята ще полети или досието отново ще се приземи върху масата на българското председателство.

Миналия юли ЕС продължи с шест месеца икономическите санкции върху финансовия, енергийния и отбранителния сектор на Русия. Срокът им изтича и евентуалното му продължаване е в дневния ред на Европейския съвет.

Досега ЕС е единен около позицията, че за постепенно вдигане на санкциите може да се говори, след като бъдат изпълнени докрай Минските мирни споразумения за конфликта в източна Украйна. Досега напредък в това отношение няма, оттук няма основание да се очаква промяна. България обаче неколкократно на най-високо ниво се изказва против санкциите. Недоволство от тях отдавна изразяват и други държави членки като Словакия, Гърция, Австрия, Италия.

По “Брекзит” лидерите се очаква да приемат констатацията на Европейската комисия, че преговорите могат да преминат към втората си фаза - за бъдещите отношения между ЕС и Великобритания, след като е постигнат “достатъчен напредък” в първата - по условията на развода.

Втората фаза, която ще се развива през българското и следващото го австрийско  председателство, обаче ще бъде пълна с подводни камъни. За някои от тях подсказаха главните преговарящи Мишел Барние от страна на ЕС и Дейвид Дейвис от страна на Обединеното кралство.

Дейвис направи вълнички в Ламанша с коментар, че съвместния доклад, който тури венец на първата фаза, е само споразумение за намерения и че Великобритания може да не изпълни поетите в него ангажименти, ако не получи тъгрговското споразумение с ЕС, към което се стреми.

Барние контрира, че то изисква повече време и не може да бъде сключено до деня на напускането - 29 март 2019 г.

В навечерието на Европейския съвет, вчера британската министър-председателка Тереза Мей претърпя поражение в Камарата на общините, където осем от нейните консервативни депутати гласуваха заедно с опозицията за законодателство, което правно задължава правителството да даде на парламента финален вот върху споразумението за напускане на ЕС.

Това развитие за пореден път подчертава политическата слабост на Мей у дома, заради която преговорите от време на време увисват на косъм.

Встрани от крамолните въпроси лидерите ще приветстват започналото в понеделник и първо в историята на ЕС постоянно структурирано сътрудничество в отбраната и ще обсъдят как да приложат на дело приетия преди месец в Гьотеборг “Социален стълб на ЕС” - правно необвързваща декларация за правата на наемния труд.

В петък сутрин среща на върха на Еврозоната ще разгледа завършването на Банковия съюз, от който още липсва европейска схема за гарантиране на депозитите.  

 

Последната за тази година среща на върха на Европейския съюз, която започва днес в Брюксел, вещае поне три конфликта, които ще наследи българското председателство на Съвета на ЕС от предшестващото го естонско - миграцията, санкциите срещу Русия и преговорите за “Брекзит”.

И трите теми са в дневния ред на Европейския съвет на 14 и 15 декември според поканата до лидерите, изпратена от неговия председател Доналд Туск.

Засега оставяме настрана не по-малко дискусионните въпроси за бъдещата архитектура на еврозоната, новия многогодишен бюджет на съюза след 2020 г. и свързаната с него политика на ЕС за социалноикономическо сближаване. Те също са в календара на българското председателство, но идват по-късно.

Реформата на системата за управление на миграцията и убежището в ЕС, по-конкретно на т.нар. Дъблински регламент, е спешна заради несекващите миграционни потоци и защото българското председателство  ще е петото подред, което ще търси компромис по въпроса, разделил дълбоко Европа. Холандското, словашкото, малтийското и естонското досега не постигнаха пробив.

Какво да прави ЕС със санкциите срещу Русия също е разделящ въпрос, който идва на дневен ред в началото на 2018 г. На 31 януари изтича срокът на икономическите санкции срещу Русия заради ролята ѝ в конфликта в източна Украйна.

Що се отнася до “Брекзит”, това е дежурната тревога на Европа, която всеки момент може да засенчи всички останали.

В чернова на проектозаключения на срещата, публикувана днес от "Политико", и по трите въпроса има оставено празно място.

Най-възпалена изглежда дискусията за миграцията след вчерашния сбълсък на диаметрално притивоположни мнения по нея на преседателя на Европейския съвет Доналд Туск и Европейската комисия.

Туск поиска това, за което Източна и Централна Европа, включително българският премиер Бойко Борисов, говорят отдавна - ЕС да се съсредоточи върху охраната на границите си и върху пресичането на нелегалните влизания, като успоредно с това увеличи помощта за страните от третия свят, които са източници на миграция.

Туск се изказа и против задължителните квоти за разпределяне на мигранти от Гърция и Италия в целия ЕС, на които Комисията особено държи. Така той възпламени гнева ѝ, достигнал кресчендо в изказване на ресорния комисар Димитрис Аврамопулос. Той нарече позицията на председателя на Европейския съвет “антиевропейска” и “неприемлива”.

Естонското председателство предложи компромисно решение на спора - без задължителни квоти и с общи финансови задължения, но не ясно дали идеята ще полети или досието отново ще се приземи върху масата на българското председателство.

Миналия юли ЕС продължи с шест месеца икономическите санкции върху финансовия, енергийния и отбранителния сектор на Русия. Срокът им изтича и евентуалното му продължаване е в дневния ред на Европейския съвет.

Досега ЕС е единен около позицията, че за постепенно вдигане на санкциите може да се говори, след като бъдат изпълнени докрай Минските мирни споразумения за конфликта в източна Украйна. Досега напредък в това отношение няма, оттук няма основание да се очаква промяна. България обаче неколкократно на най-високо ниво се изказва против санкциите. Недоволство от тях отдавна изразяват и други държави членки като Словакия, Гърция, Австрия, Италия.

По “Брекзит” лидерите се очаква да приемат констатацията на Европейската комисия, че преговорите могат да преминат към втората си фаза - за бъдещите отношения между ЕС и Великобритания, след като е постигнат “достатъчен напредък” в първата - по условията на развода.

Втората фаза, която ще се развива през българското и следващото го австрийско  председателство, обаче ще бъде пълна с подводни камъни. За някои от тях подсказаха главните преговарящи Мишел Барние от страна на ЕС и Дейвид Дейвис от страна на Обединеното кралство.

Дейвис направи вълнички в Ламанша с коментар, че съвместния доклад, който тури венец на първата фаза, е само споразумение за намерения и че Великобритания може да не изпълни поетите в него ангажименти, ако не получи тъгрговското споразумение с ЕС, към което се стреми.

Барние контрира, че то изисква повече време и не може да бъде сключено до деня на напускането - 29 март 2019 г.

В навечерието на Европейския съвет, вчера британската министър-председателка Тереза Мей претърпя поражение в Камарата на общините, където осем от нейните консервативни депутати гласуваха заедно с опозицията за законодателство, което правно задължава правителството да даде на парламента финален вот върху споразумението за напускане на ЕС.

Това развитие за пореден път подчертава политическата слабост на Мей у дома, заради която преговорите от време на време увисват на косъм.

Встрани от крамолните въпроси лидерите ще приветстват започналото в понеделник и първо в историята на ЕС постоянно структурирано сътрудничество в отбраната и ще обсъдят как да приложат на дело приетия преди месец в Гьотеборг “Социален стълб на ЕС” - правно необвързваща декларация за правата на наемния труд.

В петък сутрин среща на върха на Еврозоната ще разгледа завършването на Банковия съюз, от който още липсва европейска схема за гарантиране на депозитите.  

Коментари

kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Е ся ше видят кон боб яде ли

Русия на колене връща Крим и моли за прошка, нов референдум в Кралството отхвърля Брекзит, а мигрантите с чартъри, кой от къде е...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета