Последната за тази година среща на върха на Европейския съюз, която започва днес в Брюксел, вещае поне три конфликта, които ще наследи българското председателство на Съвета на ЕС от предшестващото го естонско - миграцията, санкциите срещу Русия и преговорите за “Брекзит”.

И трите теми са в дневния ред на Европейския съвет на 14 и 15 декември според поканата до лидерите, изпратена от неговия председател Доналд Туск.

Засега оставяме настрана не по-малко дискусионните въпроси за бъдещата архитектура на еврозоната, новия многогодишен бюджет на съюза след 2020 г. и свързаната с него политика на ЕС за социалноикономическо сближаване. Те също са в календара на българското председателство, но идват по-късно.

Реформата на системата за управление на миграцията и убежището в ЕС, по-конкретно на т.нар. Дъблински регламент, е спешна заради несекващите миграционни потоци и защото българското председателство  ще е петото подред, което ще търси компромис по въпроса, разделил дълбоко Европа. Холандското, словашкото, малтийското и естонското досега не постигнаха пробив.

Какво да прави ЕС със санкциите срещу Русия също е разделящ въпрос, който идва на дневен ред в началото на 2018 г. На 31 януари изтича срокът на икономическите санкции срещу Русия заради ролята ѝ в конфликта в източна Украйна.

Що се отнася до “Брекзит”, това е дежурната тревога на Европа, която всеки момент може да засенчи всички останали.

В чернова на проектозаключения на срещата, публикувана днес от "Политико", и по трите въпроса има оставено празно място.

Най-възпалена изглежда дискусията за миграцията след вчерашния сбълсък на диаметрално притивоположни мнения по нея на преседателя на Европейския съвет Доналд Туск и Европейската комисия.

Туск поиска това, за което Източна и Централна Европа, включително българският премиер Бойко Борисов, говорят отдавна - ЕС да се съсредоточи върху охраната на границите си и върху пресичането на нелегалните влизания, като успоредно с това увеличи помощта за страните от третия свят, които са източници на миграция.

Туск се изказа и против задължителните квоти за разпределяне на мигранти от Гърция и Италия в целия ЕС, на които Комисията особено държи. Така той възпламени гнева ѝ, достигнал кресчендо в изказване на ресорния комисар Димитрис Аврамопулос. Той нарече позицията на председателя на Европейския съвет “антиевропейска” и “неприемлива”.

Естонското председателство предложи компромисно решение на спора - без задължителни квоти и с общи финансови задължения, но не ясно дали идеята ще полети или досието отново ще се приземи върху масата на българското председателство.

Миналия юли ЕС продължи с шест месеца икономическите санкции върху финансовия, енергийния и отбранителния сектор на Русия. Срокът им изтича и евентуалното му продължаване е в дневния ред на Европейския съвет.

Досега ЕС е единен около позицията, че за постепенно вдигане на санкциите може да се говори, след като бъдат изпълнени докрай Минските мирни споразумения за конфликта в източна Украйна. Досега напредък в това отношение няма, оттук няма основание да се очаква промяна. България обаче неколкократно на най-високо ниво се изказва против санкциите. Недоволство от тях отдавна изразяват и други държави членки като Словакия, Гърция, Австрия, Италия.

По “Брекзит” лидерите се очаква да приемат констатацията на Европейската комисия, че преговорите могат да преминат към втората си фаза - за бъдещите отношения между ЕС и Великобритания, след като е постигнат “достатъчен напредък” в първата - по условията на развода.

Втората фаза, която ще се развива през българското и следващото го австрийско  председателство, обаче ще бъде пълна с подводни камъни. За някои от тях подсказаха главните преговарящи Мишел Барние от страна на ЕС и Дейвид Дейвис от страна на Обединеното кралство.

Дейвис направи вълнички в Ламанша с коментар, че съвместния доклад, който тури венец на първата фаза, е само споразумение за намерения и че Великобритания може да не изпълни поетите в него ангажименти, ако не получи тъгрговското споразумение с ЕС, към което се стреми.

Барние контрира, че то изисква повече време и не може да бъде сключено до деня на напускането - 29 март 2019 г.

В навечерието на Европейския съвет, вчера британската министър-председателка Тереза Мей претърпя поражение в Камарата на общините, където осем от нейните консервативни депутати гласуваха заедно с опозицията за законодателство, което правно задължава правителството да даде на парламента финален вот върху споразумението за напускане на ЕС.

Това развитие за пореден път подчертава политическата слабост на Мей у дома, заради която преговорите от време на време увисват на косъм.

Встрани от крамолните въпроси лидерите ще приветстват започналото в понеделник и първо в историята на ЕС постоянно структурирано сътрудничество в отбраната и ще обсъдят как да приложат на дело приетия преди месец в Гьотеборг “Социален стълб на ЕС” - правно необвързваща декларация за правата на наемния труд.

В петък сутрин среща на върха на Еврозоната ще разгледа завършването на Банковия съюз, от който още липсва европейска схема за гарантиране на депозитите.