Ad Config - Website header

 

Article_top

Председателката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова стана доктор хонорис кауза на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив. Сигурно се питате как един финансист става почетен доктор на академия по изкуствата. Много е лесно - просто трябва да бъде във властова позиция, която да му позволява да преценява кой ще получи и кой няма да получи финансиране от държавния бюджет.

“Видя училището и попита колко ни трябва, за да го възстановим. Казах: около милион-милион и 100 хиляди. Изобщо повече не сме говорили за това и сега изведнъж получихме парите”, обясни ректорът проф. Милчо Василев.

“Първи си позволявате от всички висши училища по изкуствата в България да продадете академичното звание доктор хонорис кауза за пари!”, реагираха възпитаници на академията в онлайн петиция.

Тази случка предизвиква смущение. “Притеснена съм”, сподели и самата Менда Стоянова, но все пак получи отличието.

Моделът "Отгоре"

Всъщност Менда Стоянова не е виновна, че България е свръхцентрализирана финансово и наистина в ръцете на малко на брой хора попада огромната власт да решават кой ще го има и кой няма да го има, къде ще се строи и къде няма да се строи, чий покрив ще падне и чий ще бъде ремонтиран с пари от бюджета. Гражданите са в ролята на молещи се, управляващите са в ролята на даващи. А понякога смяната на дограма в някое училище в някой край на България наистина зависи от желанието на някой висш чиновник в някоя канцелария в София. Така стигаме до букети, банкети и други салтанати. В краен случай - и до доктор хонорис кауза.

Най-яркият израз на модела “Отгоре” е традиционното разпределяне на бюджетен излишък в края на годината. Сегашната опозиция обвинява сегашните управляващи, че прави това непрозрачно и “купува” кметове, но преди години, когато ролите им бяха разменени, картината беше абсолютно същата. На заседанието си тази седмица Министерският съвет “нагласи” почти 700 милиона лева. Огромната част от тях ще отидат за разрешените на регионалното министерство допълнителни разходи за 514 милиона лева. Останалите милиони отиват за държавни предприятия, за издръжка на министерства и целево финансиране на общини. Съдебната власт получава 12 милиона лева за покриване на дефицита в приходната част, а разузнаването - 620 хиляди лева “за издръжка на задграничната си дейност”. Преди тези пари да бъдат разпределени, някой е висял пред нечии кабинети - в ролята на молещия се.

Малкият и големият проблем

Харченето на бюджетния излишък по тази начин е законно, стига да е в определени рамки. Но пък говори за липса на дългосрочно планиране и на дисциплина, защото ако някое ведомство прекали с разходите си, в края на годината винаги може да се нареди на опашката. Раздаването на пари “на юруш” е удобен инструмент и за изграждане на зависимости - вероятно тук е една от причините и за преминаването на кметове от една партия към друга, но винаги в посока към управляващите.

По-големият проблем е подчиняването на почти всичко в държавата на централната власт. В политическите програми присъства думата “децентрализация”, но практически стъпки в тази посока почти няма. Така всяко правителство може да “дава” порции от общите ни пари за каквото прецени, а всички останали се редят с молби на опашката. И ако нещата продължат по този начин, скоро няма да има достатъчно висши училища, за да станат всички министри и депутати доктор хонорис кауза. Нали пари “дават”.

"Дойче веле"

 
Парламент Парламент1433486191555

Председателката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова стана доктор хонорис кауза на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив. Сигурно се питате как един финансист става почетен доктор на академия по изкуствата. Много е лесно - просто трябва да бъде във властова позиция, която да му позволява да преценява кой ще получи и кой няма да получи финансиране от държавния бюджет.

“Видя училището и попита колко ни трябва, за да го възстановим. Казах: около милион-милион и 100 хиляди. Изобщо повече не сме говорили за това и сега изведнъж получихме парите”, обясни ректорът проф. Милчо Василев.

“Първи си позволявате от всички висши училища по изкуствата в България да продадете академичното звание доктор хонорис кауза за пари!”, реагираха възпитаници на академията в онлайн петиция.

Тази случка предизвиква смущение. “Притеснена съм”, сподели и самата Менда Стоянова, но все пак получи отличието.

Моделът "Отгоре"

Всъщност Менда Стоянова не е виновна, че България е свръхцентрализирана финансово и наистина в ръцете на малко на брой хора попада огромната власт да решават кой ще го има и кой няма да го има, къде ще се строи и къде няма да се строи, чий покрив ще падне и чий ще бъде ремонтиран с пари от бюджета. Гражданите са в ролята на молещи се, управляващите са в ролята на даващи. А понякога смяната на дограма в някое училище в някой край на България наистина зависи от желанието на някой висш чиновник в някоя канцелария в София. Така стигаме до букети, банкети и други салтанати. В краен случай - и до доктор хонорис кауза.

Най-яркият израз на модела “Отгоре” е традиционното разпределяне на бюджетен излишък в края на годината. Сегашната опозиция обвинява сегашните управляващи, че прави това непрозрачно и “купува” кметове, но преди години, когато ролите им бяха разменени, картината беше абсолютно същата. На заседанието си тази седмица Министерският съвет “нагласи” почти 700 милиона лева. Огромната част от тях ще отидат за разрешените на регионалното министерство допълнителни разходи за 514 милиона лева. Останалите милиони отиват за държавни предприятия, за издръжка на министерства и целево финансиране на общини. Съдебната власт получава 12 милиона лева за покриване на дефицита в приходната част, а разузнаването - 620 хиляди лева “за издръжка на задграничната си дейност”. Преди тези пари да бъдат разпределени, някой е висял пред нечии кабинети - в ролята на молещия се.

Малкият и големият проблем

Харченето на бюджетния излишък по тази начин е законно, стига да е в определени рамки. Но пък говори за липса на дългосрочно планиране и на дисциплина, защото ако някое ведомство прекали с разходите си, в края на годината винаги може да се нареди на опашката. Раздаването на пари “на юруш” е удобен инструмент и за изграждане на зависимости - вероятно тук е една от причините и за преминаването на кметове от една партия към друга, но винаги в посока към управляващите.

По-големият проблем е подчиняването на почти всичко в държавата на централната власт. В политическите програми присъства думата “децентрализация”, но практически стъпки в тази посока почти няма. Така всяко правителство може да “дава” порции от общите ни пари за каквото прецени, а всички останали се редят с молби на опашката. И ако нещата продължат по този начин, скоро няма да има достатъчно висши училища, за да станат всички министри и депутати доктор хонорис кауза. Нали пари “дават”.

"Дойче веле"

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

И как да се реши този проблем

И как да се реши този проблем ?!
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Народните пари не са лични пари на ГЕРБ!

Ако това присъждане беше дело на икономическите университети във Варна или Свищов, можеше да се приеме и като нормално, въпреки че пак не е, защото г-жа Стоянова раздава държавни пари, и по този начин укрепва модела Борисов, който защитава интересите на малка част от обществото и силно интересите на Русия, и с народни пари тя гради благороден партиен и личен имидж. Във всички политически партии, представени в НС не се забелязва морал, с изключение може би на „Воля” в отделни моменти. Най-аморални са обаче герберите, защото реално те са партията самодържец. САМОДЪРЖЕЦЪТ Борисов навсякъде тръби: АЗ ДАДОХ ТОЛКОВА ТАМ, ТОЛКОВА ОТТАТЪК, сякаш раздава от собствените си милиони. Това е така, защото българската държава не е европейски тип, а руско-азиатски. Така е угодно на Кремъл, така го прави и Борисов, такива ги вършат и Стоянова, и ректора. Това е голямата проказа за България, тъй като децата български се раждат аморални, защото целият държавен фон е аморален. Има, разбира се, и острови на почтеност, но те ежеминутно са тровени и не могат да оздравят държавният климат.

Вината конкретно за тази гнусотия на 2017 г. е повече на Стоянова, защото тя е управникът, тя е насилникът, тя държи парите, но г-н Ректорът също е силно непочтен. . Дори възникват съмнения, че идеята за тази история е предложена от шефа на Академията, а г-жа Стоянова, като предварително моделирана за подобно деяние, веднага е приела. Убеден съм, че г-жа Стоянова ще се откаже от присъденото й унижение и ще се извини на обществото.

Докато руски слуги ни управляват, подобни сценки ще зачестяват! Така вървят нещата и с АЕЦ Белене! Народът не иска да я строи, но Борисов заради възможността за крадене и заради желанието на Русия да ни направи още повече зависими, Борисов с наглост борисовска подготвя рестартирането!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате от българското председателство?