Ad Config - Website header

 

Article_top

35% от индустриалните предприятия в страната определят недостига на подходящи работници като фактор, ограничаващ производството им. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Според анализа направените промени в законодателството за облекчаване на режима за наемане на такива работници са добри, но недостатъчни.

Управляващите вече направиха промени в Закона за МВР, Закона за чужденците и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Удължи се срокът за валидност на Синята карта на ЕС от 1 на 4 години. Въведе се ускорена процедура за получаване на разрешение за сезонна работа за работници, които вече са работили като такива в България. Намали се таксата за предоставяне на разрешение (или продължаване на срока му) за достъп до пазара на труда на работници от трети държави от 400 лв. на 100 лв. в унисон с реалната цена на административната услуга.

Проблем остава изискването по чл. 7 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), според което работниците от трети страни не могат да формират повече от 10 на сто от средносписъчната численост на наетите. Това изискване създава бариери за наемане на чужденци пред огромна част от българските предприятия, особено работещите в икономически дейности с традиционно по-ниска численост на заетите като търговията, хотелиерството и ресторантьорството.

Работодателите продължават да бъдат задължени да осигуряват на сезонните работници "подходящо жилище" (фраза с трудно доказуемо съдържание), както и да заплатят транспорта им от и до България. Законът прави разграничението, че наемната цена на жилището (напълно нормално) не се приспада автоматично от заплатата, докато транспортните разходи са "за сметка на работодателя". След като и двете обаче влизат в крайните разходи за труд, изричното им вменяване като задължение към работодателите е излишно. Много по-лесно би било чуждестранните работници да бъдат свободни сами да си направят сметката - в зависимост от заплащането, което получават, да изберат "подходящо" жилище и начин на транспорт. По този начин две кухи процедури ще бъдат спестени, освен ако самите работодатели и чуждестранни работници не се договорят другояче.

В допълнение чл. 11 от същия закон позволява на изпълнителния директор на Агенция по заетостта да откаже разрешение на наемането на чуждестранни граждани при условие, че през последните три месеца работодателят по своя инициатива е освободил от работа служител. Този текст вероятно се дължи на синдикални опасения за дъмпингови практики чрез чуждестранни работници.

Проблем има и при разрешенията за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз". Изискването за минимално заплащане, равно на 1,5 пъти брутната заплата за страната през последните 12 месеца (т.е. над 1500 лв.), на практика ограничава в голяма степен наемането на подобни работници само в столицата. При Синята карта не важи изискването по чл. 7 за десетте процента, поне що се касае до чуждестранни работници за позиции, включени в Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Този списък обаче не е особено изчерпателен (касае основно IT специалисти), а и минималното предлагано заплащане при тези условия трябва да е още по-високо - минимум два пъти средната работната заплата за страната през последните 12 месеца.

 

35% от индустриалните предприятия в страната определят недостига на подходящи работници като фактор, ограничаващ производството им. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Според анализа направените промени в законодателството за облекчаване на режима за наемане на такива работници са добри, но недостатъчни.

Управляващите вече направиха промени в Закона за МВР, Закона за чужденците и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Удължи се срокът за валидност на Синята карта на ЕС от 1 на 4 години. Въведе се ускорена процедура за получаване на разрешение за сезонна работа за работници, които вече са работили като такива в България. Намали се таксата за предоставяне на разрешение (или продължаване на срока му) за достъп до пазара на труда на работници от трети държави от 400 лв. на 100 лв. в унисон с реалната цена на административната услуга.

Проблем остава изискването по чл. 7 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), според което работниците от трети страни не могат да формират повече от 10 на сто от средносписъчната численост на наетите. Това изискване създава бариери за наемане на чужденци пред огромна част от българските предприятия, особено работещите в икономически дейности с традиционно по-ниска численост на заетите като търговията, хотелиерството и ресторантьорството.

Работодателите продължават да бъдат задължени да осигуряват на сезонните работници "подходящо жилище" (фраза с трудно доказуемо съдържание), както и да заплатят транспорта им от и до България. Законът прави разграничението, че наемната цена на жилището (напълно нормално) не се приспада автоматично от заплатата, докато транспортните разходи са "за сметка на работодателя". След като и двете обаче влизат в крайните разходи за труд, изричното им вменяване като задължение към работодателите е излишно. Много по-лесно би било чуждестранните работници да бъдат свободни сами да си направят сметката - в зависимост от заплащането, което получават, да изберат "подходящо" жилище и начин на транспорт. По този начин две кухи процедури ще бъдат спестени, освен ако самите работодатели и чуждестранни работници не се договорят другояче.

В допълнение чл. 11 от същия закон позволява на изпълнителния директор на Агенция по заетостта да откаже разрешение на наемането на чуждестранни граждани при условие, че през последните три месеца работодателят по своя инициатива е освободил от работа служител. Този текст вероятно се дължи на синдикални опасения за дъмпингови практики чрез чуждестранни работници.

Проблем има и при разрешенията за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз". Изискването за минимално заплащане, равно на 1,5 пъти брутната заплата за страната през последните 12 месеца (т.е. над 1500 лв.), на практика ограничава в голяма степен наемането на подобни работници само в столицата. При Синята карта не важи изискването по чл. 7 за десетте процента, поне що се касае до чуждестранни работници за позиции, включени в Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Този списък обаче не е особено изчерпателен (касае основно IT специалисти), а и минималното предлагано заплащане при тези условия трябва да е още по-високо - минимум два пъти средната работната заплата за страната през последните 12 месеца.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате от българското председателство?