Ad Config - Website header

 

Article_top

Задължителните мигрантски квоти не са решението на миграционната криза, заяви председателят на Съвета на Европейския съюз Доналд Туск. Конфликтът между него и председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер се задълбочава все повече по въпроса с реформата на Дъблинския регламент и квотната система за преселване на търсещи убежище.

"Въпросът за задължителните квоти е много важен, но не това е решението", каза Туск на съвместна пресконференция с Юнкер в Брюксел. "Разговорите отнемат много време, а системата не е ефективна."

Туск определи въпроса с квотите като предизвикващ силни емоции сред страните членки, но беше контриран от Юнкер:

"Всичко зависи от гледната точка. Аз бих казал, че релокацията беше успех... Дебатът от снощи (по въпроса за миграцията - б.р.) не беше нито емоционален, нито драматичен. Придържам се към решенията на Съвета, а не ми изглежда те да са се променили."

Двамата председатели влязоха в спор относно интерпретацията на статистиката за постигнатите резултати от Механизма за солидарност.

93% от всички мигранти, които отговарят на критериите за релокация, са преместени по квотната система. Дори ако всички те бъдат преместени обаче, делът им ще бъде по-малък от 2% от всички, потърсили убежище в Европа, коментира Туск. Юнкер се възпротиви - изпълнен е ангажиментът, който е поет при началото на Механизма за солидарност.

"Не разбирам защо това предизвиква такива емоции. Не разбирам защо мислим, че релокацията може да бъде заплаха за нашата цивилизация", коментира Юнкер. "Става дума за общо 35 хиляди души. Смятам че ЕС и страните членки са достатъчно силни, за да могат да приемат 35 хиляди души."

Според Туск без ограничаване на мигрантите, които влизат в Европа, не е възможно провеждане на каквато и да е миграционна политика.

"Надеждата ми е да постигнем компромис между всички страни членки", каза той и заяви, че не иска въпросът да се решава с квалифицилано мнозинство, а с единодушие. "Ще бъде ли възможен компромис? Изглежда много трудно, но трябва да направим всичко по силите си."

Европейският съюз прави много за защитата на външните граници, коментира председателят на Еврокомисията. До края на януари се очаква още 114 европейски служители, които се занимават с миграцията, да пристигнат в България, заяви Юнкер. В Гърция има нужа от още 92-ма души.

Той призова страните да изпълняват задълженията си към доверителния фонд за Африка, който цели да се бори с незаконната миграция на място.

Комисията и мнозинството в Европейския парламент се опитват да заменят сегашните временни квоти за преразпределяне на мигранти с постоянен механизъм, предвиждащ финансови санкции за неизпълнение на квотите.

Централна и Източна Европа обаче смятат, че ЕС трябва приоритетно да намали притока на мигранти, като охранява по-добре външните граници си граници и отделя повече помощ за страните първоизточници на миграция. Миналата седмица Комисията заведе дело в Съда на ЕС срещу Полша, Унгария и Чехия, защото отказват да приемат мигранти по схемите, установени с решения на Съвета.

На среща с Юнкер вчера лидерите на Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) предложиха да дадат общо 35 милиона евро за борба с миграцията. Парите ще отидат за укрепване на границите на Либия, която е част от маршрута на мигрантите от Северна Африка към Европа.

Механизмът за солидарност е централното звено в опитите да бъде променен Дъблинският регламент, който определя рамката за даване на убежище в ЕС. Според него държавата, в която кандидатът за убежище за първи път е стъпил на европейска територия, носи цялата отговорност за приемането или отхвърлянето на неговата молба за убежище. Това поставя държавите от южната граница на ЕС под непропорционално висок миграционен натиск, който ЕК иска да разпредели по-равномерно между останалите.

Предложенията за постоянно решение на въпроса с миграцията са различни. През май 2016 г. Еврокомисията предложи създаване на постоянен механизъм за солидарност със страни под силен миграционен натиск. Предложението предвижда Комисията да има право да задейства механизма, когато притокът на мигранти надхвърли допустимо ниво и да преразпределя пристигналите по квоти между останалите държави членки по алгоритъм отчитащ тяхното население, богатство и прием на мигранти. Планът предвиждаше санкция от 250 000 евро за всеки неприет мигрант.

Европейският парламент пък смята, че механизмът за преразпределяне трябва да действа постоянно, а не само при кризи, квотите да са задължителни, а неизпълнението им да се наказва с отнемане на еврофондове. В рамките на сегашния многогодишен бюджет на ЕС (2014 - 2020 г.) обаче такива санкции са невъзможни, защото регламентите за еврофондовете не ги позволяват.

Естонското председателство на ЕС опита да постигне компромис и миналия месец предложи механизъм за солидарност също с квоти, които обаче да не са задължителни.

 

Задължителните мигрантски квоти не са решението на миграционната криза, заяви председателят на Съвета на Европейския съюз Доналд Туск. Конфликтът между него и председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер се задълбочава все повече по въпроса с реформата на Дъблинския регламент и квотната система за преселване на търсещи убежище.

"Въпросът за задължителните квоти е много важен, но не това е решението", каза Туск на съвместна пресконференция с Юнкер в Брюксел. "Разговорите отнемат много време, а системата не е ефективна."

Туск определи въпроса с квотите като предизвикващ силни емоции сред страните членки, но беше контриран от Юнкер:

"Всичко зависи от гледната точка. Аз бих казал, че релокацията беше успех... Дебатът от снощи (по въпроса за миграцията - б.р.) не беше нито емоционален, нито драматичен. Придържам се към решенията на Съвета, а не ми изглежда те да са се променили."

Двамата председатели влязоха в спор относно интерпретацията на статистиката за постигнатите резултати от Механизма за солидарност.

93% от всички мигранти, които отговарят на критериите за релокация, са преместени по квотната система. Дори ако всички те бъдат преместени обаче, делът им ще бъде по-малък от 2% от всички, потърсили убежище в Европа, коментира Туск. Юнкер се възпротиви - изпълнен е ангажиментът, който е поет при началото на Механизма за солидарност.

"Не разбирам защо това предизвиква такива емоции. Не разбирам защо мислим, че релокацията може да бъде заплаха за нашата цивилизация", коментира Юнкер. "Става дума за общо 35 хиляди души. Смятам че ЕС и страните членки са достатъчно силни, за да могат да приемат 35 хиляди души."

Според Туск без ограничаване на мигрантите, които влизат в Европа, не е възможно провеждане на каквато и да е миграционна политика.

"Надеждата ми е да постигнем компромис между всички страни членки", каза той и заяви, че не иска въпросът да се решава с квалифицилано мнозинство, а с единодушие. "Ще бъде ли възможен компромис? Изглежда много трудно, но трябва да направим всичко по силите си."

Европейският съюз прави много за защитата на външните граници, коментира председателят на Еврокомисията. До края на януари се очаква още 114 европейски служители, които се занимават с миграцията, да пристигнат в България, заяви Юнкер. В Гърция има нужа от още 92-ма души.

Той призова страните да изпълняват задълженията си към доверителния фонд за Африка, който цели да се бори с незаконната миграция на място.

Комисията и мнозинството в Европейския парламент се опитват да заменят сегашните временни квоти за преразпределяне на мигранти с постоянен механизъм, предвиждащ финансови санкции за неизпълнение на квотите.

Централна и Източна Европа обаче смятат, че ЕС трябва приоритетно да намали притока на мигранти, като охранява по-добре външните граници си граници и отделя повече помощ за страните първоизточници на миграция. Миналата седмица Комисията заведе дело в Съда на ЕС срещу Полша, Унгария и Чехия, защото отказват да приемат мигранти по схемите, установени с решения на Съвета.

На среща с Юнкер вчера лидерите на Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) предложиха да дадат общо 35 милиона евро за борба с миграцията. Парите ще отидат за укрепване на границите на Либия, която е част от маршрута на мигрантите от Северна Африка към Европа.

Механизмът за солидарност е централното звено в опитите да бъде променен Дъблинският регламент, който определя рамката за даване на убежище в ЕС. Според него държавата, в която кандидатът за убежище за първи път е стъпил на европейска територия, носи цялата отговорност за приемането или отхвърлянето на неговата молба за убежище. Това поставя държавите от южната граница на ЕС под непропорционално висок миграционен натиск, който ЕК иска да разпредели по-равномерно между останалите.

Предложенията за постоянно решение на въпроса с миграцията са различни. През май 2016 г. Еврокомисията предложи създаване на постоянен механизъм за солидарност със страни под силен миграционен натиск. Предложението предвижда Комисията да има право да задейства механизма, когато притокът на мигранти надхвърли допустимо ниво и да преразпределя пристигналите по квоти между останалите държави членки по алгоритъм отчитащ тяхното население, богатство и прием на мигранти. Планът предвиждаше санкция от 250 000 евро за всеки неприет мигрант.

Европейският парламент пък смята, че механизмът за преразпределяне трябва да действа постоянно, а не само при кризи, квотите да са задължителни, а неизпълнението им да се наказва с отнемане на еврофондове. В рамките на сегашния многогодишен бюджет на ЕС (2014 - 2020 г.) обаче такива санкции са невъзможни, защото регламентите за еврофондовете не ги позволяват.

Естонското председателство на ЕС опита да постигне компромис и миналия месец предложи механизъм за солидарност също с квоти, които обаче да не са задължителни.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията