Ad Config - Website header

 

Article_top

Управляващата коалиция запретна ръкави и написа изменения в закона за авторското право, с които почти ще се премахне монопола на няколкото организации в България, които управляват правата върху аудиовизуалните и музикални произведения. 

Законът идва в отговор на искането на Еврокомисията Съдът на ЕС да ни наложи глоба, изчислена на малко над 19 000 евро на ден, заради забавянето във въвеждането на директивата от 2014 г. за колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар. Тя има за цел да създаде общи стандарти, прозрачност и финансова дисциплина в колективното управление на авторските права. Тя също определя общи стандарти за многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар.

Любопитното е, че в предходния парламент имаше написан такъв закон, но той така и не бе приет и му бяха вменени тежки пороци - най-вече с мотива, че се опитва да фаворизира големите няколко дружества у нас за управление на колективното авторско право. Ревностен критик му бе Християн Митев от Патриотичния фронт (днес Обединени патриоти), а фиаското завърши с "падането на главата" на Поли Карастоянова - шеф на културната комисия в парламента и депутат на Валери Симеонов. Карастоянова бе свалена от поста си в комисията и то по настояване на Симеонов, който я обвини в откровен лобизъм заради този закон. Днес Митев е един от вносителите на новия проект заедно с депутати от ГЕРБ, начело с председателя на правната комиия Данаил Кирилов.

Чисто търговски отношения

Със закона се въвеждат т.нар. независими управляващи права дружества. Вносителите твърдят че, за да няма сътресения и за да продължат да функционират нормално, сегашните организации за управление на колективни права, ще запазят тарифите и статута си

Директивата въвежда и правила за организациите, които искат да управляват авторски права върху музикални произведения, които се предлагат в интернет. Идеята на авторите е това да се прави в бъдеще "от няколко големи, добре подготвени и технически оборудвани дружества, които да поемат представителството на репертоара и на останалите по малки такива".

Но най-сериозните въпроси изникват по отношение на независимите управляващи права дружества. Тук директивата дава свобода на националните законодателства като не въвежда строги изисквания. Нашите законотворци са решили, че ще възприемат подхода с колективни права вече да могат да се занимават не само сдружения с нестопанска цел, "каквато е посевместната практика по света до края на 20 век", а и от търговски дружества за управление на права. Разликата е, че сегашните организации са контролирани от членовете си - носители на правата и трябва да разпределят между тях всички средства, които съберат за тях, като задържат само парите за издръжката си, а новите дружества, които ще са търговски, ще изплащат на носителите на правата част от събраните суми, за каквато са се договорили помежду си, а останалото си остава като печалба

Млади и неизвестни

"На практика такива дружества действат от няколко години в различни части на Европа, главно под формата на фирми, които оказват услуги на различни търговски обекти като включват в услугата предоставянето на музика по различни технологии, заедно с всички права, свързани с нея", обясняват депутатите.

Според вносителите тези дружества са облагодетелствани, защото за разлика от сега действащите нямат задължение да се отчитат пред членовете си, в това число и за това какви суми са събрали. Оттам посочват и че такъв тип организации изплащат по-често парите към носителите на правата, но пък сумите са по-малки в сравнение с практиката при сега действащите организации. Работели и с предимно неизвестни млади изпълнители.

Монополът на големите организации обаче няма как да бъде премахнат, защото става въпрос за огромен обем от произведения и ползватели и това го прави естествен монопол. Още повече, че големите организации като "Профон","Музикаутор", "Филмаутор" у нас имат договори със сродните си организации по цял свят и се разплащат помежду си. 

"Това по естествен път налага монополно положение на една единствена организация във всяка отделна държава, която да е в състояние практически да предостави практически целия световен музикален репертоар на всеки ползвател в същата държава", обосновават се вносителите.

Все пак, целта на директивата, респективно и на вносителите на проектозакона е разбиване на този монопол като се даде право на носителите на правата да изберат при кого да отидат. Предвид отпадането на монопола, пишат още управляващите, министърът на културата вече няма да да утвърждава тарифите, които събират организациите.

"Запазването на държавната намеса в едни по същество граждански отношения, изглежда неуместно", посочват те.

Проектът е качен на сайта на парламента и тепърва предстои да влезе в дневния ред за разглеждане.

 

Управляващата коалиция запретна ръкави и написа изменения в закона за авторското право, с които почти ще се премахне монопола на няколкото организации в България, които управляват правата върху аудиовизуалните и музикални произведения. 

Законът идва в отговор на искането на Еврокомисията Съдът на ЕС да ни наложи глоба, изчислена на малко над 19 000 евро на ден, заради забавянето във въвеждането на директивата от 2014 г. за колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар. Тя има за цел да създаде общи стандарти, прозрачност и финансова дисциплина в колективното управление на авторските права. Тя също определя общи стандарти за многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар.

Любопитното е, че в предходния парламент имаше написан такъв закон, но той така и не бе приет и му бяха вменени тежки пороци - най-вече с мотива, че се опитва да фаворизира големите няколко дружества у нас за управление на колективното авторско право. Ревностен критик му бе Християн Митев от Патриотичния фронт (днес Обединени патриоти), а фиаското завърши с "падането на главата" на Поли Карастоянова - шеф на културната комисия в парламента и депутат на Валери Симеонов. Карастоянова бе свалена от поста си в комисията и то по настояване на Симеонов, който я обвини в откровен лобизъм заради този закон. Днес Митев е един от вносителите на новия проект заедно с депутати от ГЕРБ, начело с председателя на правната комиия Данаил Кирилов.

Чисто търговски отношения

Със закона се въвеждат т.нар. независими управляващи права дружества. Вносителите твърдят че, за да няма сътресения и за да продължат да функционират нормално, сегашните организации за управление на колективни права, ще запазят тарифите и статута си

Директивата въвежда и правила за организациите, които искат да управляват авторски права върху музикални произведения, които се предлагат в интернет. Идеята на авторите е това да се прави в бъдеще "от няколко големи, добре подготвени и технически оборудвани дружества, които да поемат представителството на репертоара и на останалите по малки такива".

Но най-сериозните въпроси изникват по отношение на независимите управляващи права дружества. Тук директивата дава свобода на националните законодателства като не въвежда строги изисквания. Нашите законотворци са решили, че ще възприемат подхода с колективни права вече да могат да се занимават не само сдружения с нестопанска цел, "каквато е посевместната практика по света до края на 20 век", а и от търговски дружества за управление на права. Разликата е, че сегашните организации са контролирани от членовете си - носители на правата и трябва да разпределят между тях всички средства, които съберат за тях, като задържат само парите за издръжката си, а новите дружества, които ще са търговски, ще изплащат на носителите на правата част от събраните суми, за каквато са се договорили помежду си, а останалото си остава като печалба

Млади и неизвестни

"На практика такива дружества действат от няколко години в различни части на Европа, главно под формата на фирми, които оказват услуги на различни търговски обекти като включват в услугата предоставянето на музика по различни технологии, заедно с всички права, свързани с нея", обясняват депутатите.

Според вносителите тези дружества са облагодетелствани, защото за разлика от сега действащите нямат задължение да се отчитат пред членовете си, в това число и за това какви суми са събрали. Оттам посочват и че такъв тип организации изплащат по-често парите към носителите на правата, но пък сумите са по-малки в сравнение с практиката при сега действащите организации. Работели и с предимно неизвестни млади изпълнители.

Монополът на големите организации обаче няма как да бъде премахнат, защото става въпрос за огромен обем от произведения и ползватели и това го прави естествен монопол. Още повече, че големите организации като "Профон","Музикаутор", "Филмаутор" у нас имат договори със сродните си организации по цял свят и се разплащат помежду си. 

"Това по естествен път налага монополно положение на една единствена организация във всяка отделна държава, която да е в състояние практически да предостави практически целия световен музикален репертоар на всеки ползвател в същата държава", обосновават се вносителите.

Все пак, целта на директивата, респективно и на вносителите на проектозакона е разбиване на този монопол като се даде право на носителите на правата да изберат при кого да отидат. Предвид отпадането на монопола, пишат още управляващите, министърът на културата вече няма да да утвърждава тарифите, които събират организациите.

"Запазването на държавната намеса в едни по същество граждански отношения, изглежда неуместно", посочват те.

Проектът е качен на сайта на парламента и тепърва предстои да влезе в дневния ред за разглеждане.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета