Ad Config - Website header

 

Article_top

Хубав филм ли е „Междузвездни войни: Последните джедаи“ – вероятно един от най-задаваните въпроси сред кинозрителите през последните дни, има поне два възможни отговора, в зависимост от контекста, в който го разглеждаме. Ако въпросът е как стои сред останалите седем (или осем, ако броим и Rogue One) от поредицата, отговорът е: един от най-добрите. (Според много критици е най-добрият след „Завръщането на джедаите“, според мен – просто най-добрият.)

Ако пък се питате как е въобще като кино, според хората, които не са особени фенове на междузвездната сага, отговорът пак няма да е много различен: чудесен фантастичен приключенски екшън – един от най-добрите през година с още няколко добри заглавия в жанра.

За поколението от 80-те и всички останали всеки епизод е нова глава от красива приказка без край (която доскоро нямаше и начало), въодушевяващо приключение, (западна версия на източна) философска притча, а в най-крайните случаи – религиозно изживяване и божествено откровение, ново евангелие към каноничната трилогия.

Разбира се, представителите на тези две групи ще гледат различни филми. За някои от тези, които не са отраснали с борбите на бунтовниците срещу Империята, филмът може да е просто поредният епизод от сапунка с космически бюджет и претенции с размерите на една отдалечена галактика. Но и те няма как да отрекат колко добре е направена тази „сапунка“, особено последният ѝ епизод.

Зрителите ще получат всичко, за което са си мечтали (и нещо отгоре): космически битки, лазерни мечове, познати и нови, фантастични, разумни (и неразумни)извънземни форми на живот и смърт. Филмът е сниман на поне 3-4 планети (няма да издам точно колко), на няколко места във Вселената и в няколко космически кораба. Екшън сцените са по-добри от всякога – и въздушните битки, и експлозиите, и сблъсъците с лазерни мечове (един срещу един, двама срещу десет и т.н.). Най-сетне ще видим и какво става с човек, ударен с лазерен меч странично през кръста.

Сюжетът предлага смъртоносно преследване, в което флотата на Първия ред се опитва да унищожи постоянно намаляващата група бунтовници, предвождани от генерал Лея Органа. С отслабващ шит срещу вражеските оръдия и намаляващо гориво, раздираната и от вътрешни противоречия Съпротива може да разчита единствено на Рей, която е тръгнала да доведе на помощ Люк Скайуокър. Той е смятан за последният джедай, но е избрал отшелничеството.

Има и още един, несъгласуван отчаян план, който Фин предприема на своя глава, заедно с новата си приятелка Роуз. А още докато е на острова с Люк, Рей установява и повежда странен телепатичен диалог с Кайло Рен, обучаван от Люк Скайуокър, преди да премине към армията на Първия ред.

Филмът е достойно сбогуване с Кари Фишър в последната ѝ роля. Марк Хамил, Дейзи Ридли и Оскар Айзък са превъзходни, Джон Бойега е все така симпатичен, а Бенисио дел Торо успява да изиграе така ролята си, че в крайна сметка никой да не разбере какво може да се очаква от него по-нататък. Но чисто актьорски над всички като че ли блести мрачно Адам Драйвър в ролята на измъчения и озлобен Кайло Рен.

Без филмът да е идеален (има някои неясни моменти в сюжета), като режисьор Райън Джонсън се справил с историята блестящо – с много точен баланс между екшън, хумор, драма и съспенс, и с като че ли повече интелект, отколкото в досегашните филми от сагата. Най-вероятно решението на големите босове да му поверят цялата следваща трилогия е взето под влияние на това, което показва в „Последните джедаи“. (Но преди това ще трябва да изчакаме още един епизод от неуспешния кандидат-джедай Джeй Джeй Eйбрамс.)

"Площад Славейков"

 

Хубав филм ли е „Междузвездни войни: Последните джедаи“ – вероятно един от най-задаваните въпроси сред кинозрителите през последните дни, има поне два възможни отговора, в зависимост от контекста, в който го разглеждаме. Ако въпросът е как стои сред останалите седем (или осем, ако броим и Rogue One) от поредицата, отговорът е: един от най-добрите. (Според много критици е най-добрият след „Завръщането на джедаите“, според мен – просто най-добрият.)

Ако пък се питате как е въобще като кино, според хората, които не са особени фенове на междузвездната сага, отговорът пак няма да е много различен: чудесен фантастичен приключенски екшън – един от най-добрите през година с още няколко добри заглавия в жанра.

За поколението от 80-те и всички останали всеки епизод е нова глава от красива приказка без край (която доскоро нямаше и начало), въодушевяващо приключение, (западна версия на източна) философска притча, а в най-крайните случаи – религиозно изживяване и божествено откровение, ново евангелие към каноничната трилогия.

Разбира се, представителите на тези две групи ще гледат различни филми. За някои от тези, които не са отраснали с борбите на бунтовниците срещу Империята, филмът може да е просто поредният епизод от сапунка с космически бюджет и претенции с размерите на една отдалечена галактика. Но и те няма как да отрекат колко добре е направена тази „сапунка“, особено последният ѝ епизод.

Зрителите ще получат всичко, за което са си мечтали (и нещо отгоре): космически битки, лазерни мечове, познати и нови, фантастични, разумни (и неразумни)извънземни форми на живот и смърт. Филмът е сниман на поне 3-4 планети (няма да издам точно колко), на няколко места във Вселената и в няколко космически кораба. Екшън сцените са по-добри от всякога – и въздушните битки, и експлозиите, и сблъсъците с лазерни мечове (един срещу един, двама срещу десет и т.н.). Най-сетне ще видим и какво става с човек, ударен с лазерен меч странично през кръста.

Сюжетът предлага смъртоносно преследване, в което флотата на Първия ред се опитва да унищожи постоянно намаляващата група бунтовници, предвождани от генерал Лея Органа. С отслабващ шит срещу вражеските оръдия и намаляващо гориво, раздираната и от вътрешни противоречия Съпротива може да разчита единствено на Рей, която е тръгнала да доведе на помощ Люк Скайуокър. Той е смятан за последният джедай, но е избрал отшелничеството.

Има и още един, несъгласуван отчаян план, който Фин предприема на своя глава, заедно с новата си приятелка Роуз. А още докато е на острова с Люк, Рей установява и повежда странен телепатичен диалог с Кайло Рен, обучаван от Люк Скайуокър, преди да премине към армията на Първия ред.

Филмът е достойно сбогуване с Кари Фишър в последната ѝ роля. Марк Хамил, Дейзи Ридли и Оскар Айзък са превъзходни, Джон Бойега е все така симпатичен, а Бенисио дел Торо успява да изиграе така ролята си, че в крайна сметка никой да не разбере какво може да се очаква от него по-нататък. Но чисто актьорски над всички като че ли блести мрачно Адам Драйвър в ролята на измъчения и озлобен Кайло Рен.

Без филмът да е идеален (има някои неясни моменти в сюжета), като режисьор Райън Джонсън се справил с историята блестящо – с много точен баланс между екшън, хумор, драма и съспенс, и с като че ли повече интелект, отколкото в досегашните филми от сагата. Най-вероятно решението на големите босове да му поверят цялата следваща трилогия е взето под влияние на това, което показва в „Последните джедаи“. (Но преди това ще трябва да изчакаме още един епизод от неуспешния кандидат-джедай Джeй Джeй Eйбрамс.)

"Площад Славейков"

Коментари

Смях на парцали's picture
Смях на парцали
смях на парцали

Честно казано филмът не е чак

толкова добър... Да - като образи определено е бомбон за окото, но като развитие на основните послания и персонажи дълбочината не е нещо особено, а в някои отношения - посредствена. Постоянно не мога да си отговоря на ред въпроси - защо именно този образ е ТОЛКОВА важен за сюжета в този момент, освен за да се запълнят няколко минути от лентата - било то със CGI или с известен на публиката актьор. Защо в най-неудачните моменти се пускат детски лафове, които се очаква да ни разсмеят? Какви са мотивите на героите, за да предприемат едно или друго действие? Защо филмът се ориентира толкова явно към детската аудитория и загърбва сериозността на темите, които разглеждаше?

Някой ще каже, че Лукас винаги е твърдял за Star wars, че е детски филм. Да - така е, но детският филм на Лукас създаде култов злодей в лицето на Вейдър, който публиката продължава да величае и след 40 години... Можем ли да кажем, че днешните младежи ще си спомнят за Кайло Рен примерно след 10?

Както и да е - много може да се изпише по темата, но нека да спестя от спойлерите... При всички положения ми се струва, че от Дисни са поръсили малко вълшебен прашец върху критиците, за да са чак толкова позитивни прегледите им.

Не съм разочарован, но очаквах повече.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате от българското председателство?