Ad Config - Website header

 

Article_top

Ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 26,5 на сто от хората, а за БСП - 22, 7 на сто. ДПС е трета политическа сила, а "Обединените патриоти" са четвърти. "Воля" е на ръба за влизане в парламента. Това показват данните от декемврийското изследване на агенция "Афис"*.

Сравнението с резултатите от март месец, когато бяха парламентарните избори, показва, че БСП се задържа на същите позиции като е имало лек възход през юли-септември. В управляващата ГЕРБ има спад около 2 на сто.

"Може да се каже, че двубоят „ГЕРБ-БСП“ продължава с нови сетове и стресиращи мачболове, което е ясен индикатор, че основната политическа интрига ще се запази за сравнително дълъг период от време.  Електоралният потенциал на главните политически сили практически запазва статуквото от изборите. И отново двете полярни партии биха били изправени пред неловкия избор на коалиционен партньор", коментират от "Афис" динамиката (или липсата на динамика) в електоралната картина.

Според социологическата агенция на Юрий Асланов "промените в електоралната картина след проведените през пролетта парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт – ГЕРБ и "Обединените патриоти", са понесли леки щети от неизбежната ерозия на властта, докато БСП успява да съхрани потенциала си и дори отбелязва най-високата точка на подкрепа за последните няколко години."

Прогнозата за десните извън парламента - ако останат разделени, не разполагат с реални шансове за участие във властта.

"Сред останалите по-малки формации се открояват имената на няколко политически субекта, предимно от десния сектор – Реформаторски блок, „Да, България“ и ДСБ. Проблематизираното напоследък хипотетично обединение между тях е предмет на бъдещето, но е ясно, че ако останат разделени, не разполагат с реални шансове да се намесят в по-нататъшното разпределение на ключовите роли във властта", се казва в коментара на "Афис".

Ето и още от анализа на агенцията:

Декемврийското изследване на „АФИС“ потвърди два контрастни тренда: броят на хората, чието материално положение е облекчено, нараства, но в същото време усещането за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се събужда отново.

По първия пункт.

  • Повишението на минималните заплати през януари съживи кръвообращението в пазара на стоки и услуги от първа необходимост, което даде верижен ефект върху останалите доходи. Ако през март 20% от домакинствата бяха с доход на член от домакинството под 200 лв., през декември този дял спада двойно – на 10%. 
  • Този ефект обаче не обхваща еднакво всички социални категории. Само една пета, или 21% от хората, съобщават, че за година заплатата на поне един член от домакинството е нараснала. Делът е значимо по-висок в областните градове, при 30-39-годишните, при служителите и, колкото и неочаквано да звучи, при хората, гласували за ГЕРБ и ОП на последните парламентарни избори.
  • Наблюдаващото се в последните две години увеличение на поръчките в индустрията, заедно с емиграцията, отслабват финансовия натиск върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от домакинствата (за разлика от обичайните в годините на кризата около 28%). По-редки стават случаите на съкращаване на работното време.  Запазва се обаче дисбалансът в правата им като работници и потребители. Седем години след дъното на кризата, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, отколкото през 2010 г. Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%). 
  • Общественото мнение изпитва по-малко песимизъм, отколкото в началото на годината, относно личното благосъстояние и перспективите на страната. В оценките за състоянието на България се наблюдава умерен спад на постоянните източници на безпокойство (безработица, доходи и пенсии). Това на свой ред води до нарастване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата стабилност, здравеопазването. В личен план обаче, расте и делът на хората, за които бедността и неясните перспективи са най-важен проблем. Това показва, че плодовете на растежа не се разпределят равномерно.

От друга страна, материалната стабилизация не се трансформира в повишено доверие към политическата надстройка.

  • Предпочитанието за промени във властта постепенно нараства. Ако след март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, през следващите месеци то постепенно расте и вече достига 21%. Аналогично расте и нагласата за създаване на нов кабинет в рамките на сегашното Народно събрание.
  • Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%. Това се обяснява не толкова с представата за наличие на алтернативна политика и неин носител, колкото със заразителния ефект на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете – по конкретно от ГЕРБ по повод на корупционните разкрития и темата за приватизацията по време на прехода.

Рейтингът на основните институции ерозира плавно, Радев е стигнал тавана от 57 на сто доверие

  • След кратковременно следизборно освежаване, рейтингът на основните институции отново се ерозира плавно. Доверяващите на парламента спадат от 25% на 22%, на правителството от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и т.н. Доверието в президента е достигнало  определен таван от около 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от 48% на 52%.
  • И Нинова, и Борисов стоят стабилно начело на своите партии. Въпреки впечатлението за вътрешно напрежение Нинова се ползва с доверието на 87% от избирателите на БСП. Борисов е още по-стабилен: 95% от избирателите на ГЕРБ му вярват. Едва 3% и 1% от избирателите съответно на БСП и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов лидер, различен от досегашния, партията ще стане по-силна.
  • Сумарната оценка за сегашната управляваща коалиция между ГЕРБ и "Обединените патриоти" остава без съществени промени, но агрегатните суми крият комбинация между растящо недоверие сред негласувалите за тези две сили и растящо доверие сред гласувалите за тях.  При това се наблюдава асиметрия. Сред последователите на "патриотите" се подобрява отношението към лидера на ГЕРБ, докато сред тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се влошава.

Две трети одобряват идеята на ГЕРБ за ревизия на приватизацията

Късното лято и есента побраха един продължителен медийно-прокурорски двубой, започнал с разобличенията от серията „Суджукгейт“, хвърляща публична светлина върху клиентелистката мрежа на управляващите, засягаща дори националната сигурност чрез некачествено изпълнение на оградата по границата с Турция.  ГЕРБ парира удара с изненадващ успех – с предложение за ревизиране на приватизацията по време на прехода. Не е изненадващо, че сама по себе си идеята за ревизия на този поврат среща симпатии: 67% я одобряват, а 17% – не.  Въпросът е, че БСП не тематизира вътрешното противоречие в уговорката, че порочните сделки не се отменят, корумпираните чиновници ще се наказват, но не и тези които са корумпирали.

БСП не долови хумора в подобен радикално ляв проект на една дясна партия и реагира със смъртна сериозност, влизайки в режим на обяснения пред обществото и вътре в ръководството си. Ако БСП притежаваше и представяше ясна позитивна програма с широка чуваемост, например тази за защитата на правата на наемния труд и потребителите,  тя щеше да ползва „тефлонова защита“  срещу негативната пропаганда на ГЕРБ и повечето медии.  В обратен случай привържениците на управляващи и опозиция реагират автоматично, докато електоралните периферии поради слабия интерес към политическите сюжети обясняват критиките като нападки, целящи да скрият собствената несъстоятелност. 

36 на сто: опозицията трябва да отслаби критиките към властта по време на Председателството

Заради, макар и малка, но позитивна кауза – нежелателността да се вихрят скандали в навечерието на Председателството на България в ЕС – ГЕРБ запази остатъците от подобна тефлонова защита. Максимата „да не се изложим пред чужденците“ все пак има известна тежест за общественото мнение: 36% смятат, че опозицията трябва да отслаби критиките си в този период, докато на обратното мнение са едва 16%.

Проучването е осъществено в периода 5-11 декември 2017 г. по метода на прякото интервю „лице в лице“ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български граждани. Изводите са представителни за мнението на населението с избирателни права на територията на страната. Проучването е направено със собствени средства в рамките натрадиционната изследователска програма на АФИС.

 

Ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 26,5 на сто от хората, а за БСП - 22, 7 на сто. ДПС е трета политическа сила, а "Обединените патриоти" са четвърти. "Воля" е на ръба за влизане в парламента. Това показват данните от декемврийското изследване на агенция "Афис"*.

Сравнението с резултатите от март месец, когато бяха парламентарните избори, показва, че БСП се задържа на същите позиции като е имало лек възход през юли-септември. В управляващата ГЕРБ има спад около 2 на сто.

"Може да се каже, че двубоят „ГЕРБ-БСП“ продължава с нови сетове и стресиращи мачболове, което е ясен индикатор, че основната политическа интрига ще се запази за сравнително дълъг период от време.  Електоралният потенциал на главните политически сили практически запазва статуквото от изборите. И отново двете полярни партии биха били изправени пред неловкия избор на коалиционен партньор", коментират от "Афис" динамиката (или липсата на динамика) в електоралната картина.

Според социологическата агенция на Юрий Асланов "промените в електоралната картина след проведените през пролетта парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт – ГЕРБ и "Обединените патриоти", са понесли леки щети от неизбежната ерозия на властта, докато БСП успява да съхрани потенциала си и дори отбелязва най-високата точка на подкрепа за последните няколко години."

Прогнозата за десните извън парламента - ако останат разделени, не разполагат с реални шансове за участие във властта.

"Сред останалите по-малки формации се открояват имената на няколко политически субекта, предимно от десния сектор – Реформаторски блок, „Да, България“ и ДСБ. Проблематизираното напоследък хипотетично обединение между тях е предмет на бъдещето, но е ясно, че ако останат разделени, не разполагат с реални шансове да се намесят в по-нататъшното разпределение на ключовите роли във властта", се казва в коментара на "Афис".

Ето и още от анализа на агенцията:

Декемврийското изследване на „АФИС“ потвърди два контрастни тренда: броят на хората, чието материално положение е облекчено, нараства, но в същото време усещането за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се събужда отново.

По първия пункт.

  • Повишението на минималните заплати през януари съживи кръвообращението в пазара на стоки и услуги от първа необходимост, което даде верижен ефект върху останалите доходи. Ако през март 20% от домакинствата бяха с доход на член от домакинството под 200 лв., през декември този дял спада двойно – на 10%. 
  • Този ефект обаче не обхваща еднакво всички социални категории. Само една пета, или 21% от хората, съобщават, че за година заплатата на поне един член от домакинството е нараснала. Делът е значимо по-висок в областните градове, при 30-39-годишните, при служителите и, колкото и неочаквано да звучи, при хората, гласували за ГЕРБ и ОП на последните парламентарни избори.
  • Наблюдаващото се в последните две години увеличение на поръчките в индустрията, заедно с емиграцията, отслабват финансовия натиск върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от домакинствата (за разлика от обичайните в годините на кризата около 28%). По-редки стават случаите на съкращаване на работното време.  Запазва се обаче дисбалансът в правата им като работници и потребители. Седем години след дъното на кризата, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, отколкото през 2010 г. Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%). 
  • Общественото мнение изпитва по-малко песимизъм, отколкото в началото на годината, относно личното благосъстояние и перспективите на страната. В оценките за състоянието на България се наблюдава умерен спад на постоянните източници на безпокойство (безработица, доходи и пенсии). Това на свой ред води до нарастване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата стабилност, здравеопазването. В личен план обаче, расте и делът на хората, за които бедността и неясните перспективи са най-важен проблем. Това показва, че плодовете на растежа не се разпределят равномерно.

От друга страна, материалната стабилизация не се трансформира в повишено доверие към политическата надстройка.

  • Предпочитанието за промени във властта постепенно нараства. Ако след март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, през следващите месеци то постепенно расте и вече достига 21%. Аналогично расте и нагласата за създаване на нов кабинет в рамките на сегашното Народно събрание.
  • Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%. Това се обяснява не толкова с представата за наличие на алтернативна политика и неин носител, колкото със заразителния ефект на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете – по конкретно от ГЕРБ по повод на корупционните разкрития и темата за приватизацията по време на прехода.

Рейтингът на основните институции ерозира плавно, Радев е стигнал тавана от 57 на сто доверие

  • След кратковременно следизборно освежаване, рейтингът на основните институции отново се ерозира плавно. Доверяващите на парламента спадат от 25% на 22%, на правителството от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и т.н. Доверието в президента е достигнало  определен таван от около 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от 48% на 52%.
  • И Нинова, и Борисов стоят стабилно начело на своите партии. Въпреки впечатлението за вътрешно напрежение Нинова се ползва с доверието на 87% от избирателите на БСП. Борисов е още по-стабилен: 95% от избирателите на ГЕРБ му вярват. Едва 3% и 1% от избирателите съответно на БСП и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов лидер, различен от досегашния, партията ще стане по-силна.
  • Сумарната оценка за сегашната управляваща коалиция между ГЕРБ и "Обединените патриоти" остава без съществени промени, но агрегатните суми крият комбинация между растящо недоверие сред негласувалите за тези две сили и растящо доверие сред гласувалите за тях.  При това се наблюдава асиметрия. Сред последователите на "патриотите" се подобрява отношението към лидера на ГЕРБ, докато сред тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се влошава.

Две трети одобряват идеята на ГЕРБ за ревизия на приватизацията

Късното лято и есента побраха един продължителен медийно-прокурорски двубой, започнал с разобличенията от серията „Суджукгейт“, хвърляща публична светлина върху клиентелистката мрежа на управляващите, засягаща дори националната сигурност чрез некачествено изпълнение на оградата по границата с Турция.  ГЕРБ парира удара с изненадващ успех – с предложение за ревизиране на приватизацията по време на прехода. Не е изненадващо, че сама по себе си идеята за ревизия на този поврат среща симпатии: 67% я одобряват, а 17% – не.  Въпросът е, че БСП не тематизира вътрешното противоречие в уговорката, че порочните сделки не се отменят, корумпираните чиновници ще се наказват, но не и тези които са корумпирали.

БСП не долови хумора в подобен радикално ляв проект на една дясна партия и реагира със смъртна сериозност, влизайки в режим на обяснения пред обществото и вътре в ръководството си. Ако БСП притежаваше и представяше ясна позитивна програма с широка чуваемост, например тази за защитата на правата на наемния труд и потребителите,  тя щеше да ползва „тефлонова защита“  срещу негативната пропаганда на ГЕРБ и повечето медии.  В обратен случай привържениците на управляващи и опозиция реагират автоматично, докато електоралните периферии поради слабия интерес към политическите сюжети обясняват критиките като нападки, целящи да скрият собствената несъстоятелност. 

36 на сто: опозицията трябва да отслаби критиките към властта по време на Председателството

Заради, макар и малка, но позитивна кауза – нежелателността да се вихрят скандали в навечерието на Председателството на България в ЕС – ГЕРБ запази остатъците от подобна тефлонова защита. Максимата „да не се изложим пред чужденците“ все пак има известна тежест за общественото мнение: 36% смятат, че опозицията трябва да отслаби критиките си в този период, докато на обратното мнение са едва 16%.

Проучването е осъществено в периода 5-11 декември 2017 г. по метода на прякото интервю „лице в лице“ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български граждани. Изводите са представителни за мнението на населението с избирателни права на територията на страната. Проучването е направено със собствени средства в рамките натрадиционната изследователска програма на АФИС.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

ЕВРОПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО????

Рефренът “Да не се изложим пред чужденците” единствено показва, че ние, българите, си трайкаме за всичко, ама бихме си затрайкали още повече, само и само да изглеждаме лачени у Европата. Бай Ганьо стайл.
Това е България.
“Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.” (Алеко Константинов, “Бай Ганьо тръгна по Европа”).

Тц

"Бай Ганьо стайл. Това е България."

Земите на мартеницата се представят от КУКЕРИ.
Които гонят злите сили.
Това е България.

п.с. Което не зависи от мнението на филиала на Галъп - Афис. :)
Pen40's picture
Pen40
Pen40

Побъркано население

Айнщайн: "Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати..."

Не знам дали е побъркано, но нещо не е наред.

И аз съм на същото мнение - след като няма особена електорална динамика сред основните партии, това означава, че народът си иска още и още от същото, което видя и преживя за последните 28 години. Само че после всякакви протести стават безсмислени, след като такава е волята на народа.

Аз лично съм изумен от тази монолитност на подкрепата за основните партии. Явно всичките тези хора са доволни и предоволни от битието си и искат моделът да се възпроизвежда така до безкрай.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията