Президентът Румен Радев и омбудсманът Мая Манолова са двете политически личности с най-високо доверие като при тях одобрението надхвърля 50 на сто. Третото място е за кметицата на София Йорданка Фандъкова, при която одобрението е около 40%.

В топ 10 следват Бойко Борисов, Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова.

Класацията на доверието в личностите е на "Галъп интернешънъл"*

В последната една година се забелязва ръст на доверието при Мая Манолова – заради активността и заради възможностите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина процента при встъпването в длъжност, сега доверието е 51%.

Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова – трайно под 20% преди година, до трайно над 20% сега. Това е немалко повишаване за политик от партия, която има по-скоро предвидим като величина електорат и това.

Ръст на одобрението през последните две години има и при Красимир Каракачанов – от 10 – 15% през 2016 г. до 20 – 25% сега.

Класирането на личности според доверието в тях показва повече за масовия вкус, а не толкова за това кой как си върши работата. Различните фигури са в различни по трудност на задачите ресори и затова директните сравнения винаги трябва да са внимателни, уточняват от агенцията.

Доверие в инстициите

Институцията на президента завършва годината с нива на доверие от 56% срещу 29% недоверие. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни нива с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова се ползва с лично доверие от 25%, отбелязват от "Галъп интернешънъл".

През декември правителството има 31% доверие и недоверие от 58%. Това са равнища, които се повтарят сравнително устойчиво през годината. Така първите няколко месеца на кабинета „Борисов 3“ се оказват с ниво на доверие малко по-добри в сравнение с началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата „Орешарски“ и много по-неблагоприятни в сравнение с началните нива на първия кабинет „Борисов“ през 2009 г. Налице е обичайното за всяка власт „износване“ на подкрепата, но и достатъчно знаци, че ГЕРБ има дълготрайно влияние, коментират от агенцията.

 Около загубените от ГЕРБ избори за президент Бойко Борисов донякъде загуби и личен рейтинг и слезе на нива под 30% доверие. Пролича и стандартната за такива случаи тенденция загубилият избори да продължава с ниски нива на доверие. Следващите месеци обаче показаха, че Борисов е в състояние сравнително бързо да „наваксва“ одобрение и то се върна на нива над 30%. Това го прави един от одобряваните политици у нас.

Парламентът е с по-ниско доверие от правителството в края на годината - 70% негативни и 22% позитивни оценки. През 2017 г. се долови известно укрепване на доверието в парламента. Вероятно повлия характерното за цялата година мобилизиране на електората на управляващите партии, които имат по-сериозна периферия, твърдят от агенцията.

Нивата на позитивните оценки останаха сравнително трайно над 20%, а на негативните – под и около 70%. Подобен тип оценки за последно бяха регистрирани през 2009 и 2010 г. – първите години на първия мандат „Борисов“.

В последните месеци обаче вече личат и симптоми на разколебаване в тези показатели и предстоящите месеци ще покажат дали благоприятните равнища не са били само конюнктурен ефект.  

Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното правителство в края на януари 2017 г. Парадоксално, по-благоприятни стойности на одобрение в парламента дойдоха в период, когато той на практика отсъстваше. Това се дължеше на общото успокоение, което обичайно идваше след разрешаване на политически кризи, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 г.

*Публикуваните тук данни са от последната вълна на изследване "лице в лице" на "Галъп интернешънъл" между 30 ноември и 7 декември 2017 г. с добавка от предходната вълна – през ноември, както и с ретроспекция от осем години. Единствено „Галъп интернешънл“ разполага с подобни данни – ежемесечно от повече от четвърт век насам.

Данните са базирани на ежемесечния „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“– независимото от външно финансиране изследване с десетки индикатори, което тече всеки месец вече повече от четвърт век чрез преки стандартизирани интервюта „лице в лице“ с извадки 1000/800.

Пълното обобщение на годината ще излезе скоро в традиционната книга на агенцията.