Ad Config - Website header

 

Article_top

Само през последните години в ядрения комбинат "Маяк" в руския град Озьорск се случиха много аварии и корупционни скандали.

Това сподели в интервю за бТВ руската правозащитничка Надежда Кутепова. Тя е родена и израснала в някогашния секретен град. Тя разказала на света за тоталната засекретеност, в която гражданите на Озьорск са принудени да живеят. В резултат си спечелва много врагове и в крайна сметка е принудена да напусне Русия с 4-те си деца и да потърси политическо убежище във Франция.

Руската правозащитничка Надежда Кутепова.

Заради авария именно в комбинат "Маяк" в края на септември в атмосферата изтича радиоактивният нуклид рутений -106. Над Европа плъзва радиоактивен облак.

Първи за инцидента съобщиха френски и германски институти за ядрена сигурност. В Русия първо отрекоха, но после прризнаха. Дори изтъкнаха, че имало радиация с ниво повече от 1000 пъти над допустимото. Но са категорични, че няма заплаха за живота и здравето на хората.

Надежда Кутепова прочела информация за станалото първо в един сайт. Тогава тя не обърнала внимание.

"Но щом чух декларацията на "Росатом" и "Маяк", че нищо не се е случило, аз определено се усъмних. И понеже това се повтаряше, реших, че трябва да се разследва тази ситуация", споделя тя.

И продължава:

"Когато започнах да изучавам ситуацията, обърнах внимание, че на 25 и 26 септември в Озьорск е бил подаден сигнал за тревога. Подобно нещо се случва при провеждане на учения и според нормите всички трябва да вземат мерки и да се проведе евакуация. Това не беше нещо необичайно, но същевременно не беше планирано. Освен това ми направи впечатление, че този ден в завода за преработка са се провеждали изпитания на новото оборудване, с нов вид гориво, и аз предположих какво се случва. Работата е там, че в този момент учените заявиха, че рутеният, който е изпуснат в атмосферата е бил в чист вид без примеси на други изотопи. А френските учени, които ме консултираха, предположиха, че това е процесът на остъкляване на веществото."

За да разбере дали това е станало в "Маяк", на Надежда Кутепова се наложило да проучи ситуацията с процеса на остъкленяването в пещта в 235-и завод, където някога работил покойният ѝ баща.

"Разбрах, че тази пещ е била построена наскоро, и процесът на строителството е бил съпроводен с множество нарушения. Първо, договорът за строежа е бил сключен с фалирало предприятие. По-нататък стана и ясно, че подобна авария е била възможна единствено в завод 235 и тази ситуация изобщо не е нова за "Маяк" или за "Росатом" и редовно всичко се покривашe", допълва правозащитничката.

Озьорск е мястото, където се ражда програмата за ядрени оръжия на СССР, разказва Кутепова. В продължение на десетилетия градът с население от около 100 000 души не се появява на нито една карта, а самоличността на неговите обитатели е секретна. Хората работели с мисълта, че тяхната работа създава ядрения щит и спасение за света. В града е имало всички удобства на съвременната цивилизация, но никой не е имал правото да го напуска.

Много жители на Озьорск умирали на средна възраст от заболявания, за които никой не е имал обяснение. А когато медиците отчитали, че в града имало огромни нива на смъртност от ракови болести, властите им заповядвали да изтрият данните в техните регистри.

Докато се е строяла атомната централа "Маяк", съветското правителство дори забранило на жителите на Град 40, както в началото се наричал Озьорск, да напускат пределите на града в продължение на 8 години. Нивата на радиация са били отчетени като 5 пъти над тези в Чернобил.

Децата не знаели какво работят родителите им. Едно от тези деца е Надежда Кутепова.

"До 1994 г. не се знаеше нищо за затворените градове, те не съществуваха на картата, а са общо 10. Те бяха секретни и нямаха название. Но ако ти си обикновен жител на града, обикновено дете, това изобщо не се отразява на твоето ежедневие. Единственото различно нещо, което осъзнаваш, е, че градът ти е обкръжен от ограда с бодлива тел, и всеки път при влизане и излизане ти си длъжен да представяш специален пропуск", разказва руската дисидентка.

Чак когато заминала на гости при баба си в Свердловск (днес Екатеринбург), тя се досетила, че нещо не е наред в Озьорск. Родителите ѝ винаги я предупреждавали, че градът е секретен и наоколо гъмжи от шпиони. Ако Надежда не искала майка ѝ и баща ѝ да бъдат арестувани, не трябвало да казва на никого откъде е. А ако я попитат – да отговаря, че е от Челябинск.

"Едната ми баба работеше в завод "Маяк" , но другата живееше в Свердловск и това бе един голям проблем, защото на родителите ми се налагаше да ходят в режимния отдел да подават заявления и да чакат определено време за разрешение. И никога не се знаеше, дали ще те пуснат при баба ти или ще ти забранят. А баба имаше право да идва при нас само веднъж годишно. Това беше една наистина трагична ситуация", спомня си Кутепова.

Тайната, заради която съществували ограниченията, била, че в "Маяк" се е произвеждал плутоний в промишлени мащаби за съветските атомни бомби. И през първото десетилетие на Озьорск - края на 40-те и началото на 50-те г. на ХХ век, на хората било забранено дори да пишат писма. Пристигащите в града буквално изчезвали за роднините си. Чак в края на 50-те г. властите разрешили пращането на писма, а през 60-те – пътувания извън Озьорск.

Роднините на Надежда Кутепова, които работили в "Маяк", не доживели до съзнателната ѝ възраст. Тя възстановявала случващото се по разкази на други хора.

"Моята баба Надежда Козлова, която е пристигнала през 1948 г., и бе мобилизирана от комунистическата партия, практически правеше първия плутоний с голи ръце. И тя почина през 1965 г. от рак на лимфната система. Това е било 7 години преди да се родя", сподели емигриралата във Франция рускиня.

Баща ѝ бил роден в Свердловск и бил хвърлен да предотвратява авария през 1957 г. Тогава той бил 18-годишен, студент в Техническия институт.

"Той остана в Озьорск и работеше за 235-и радиационно-химичен завод за преработване на ядрено гориво. Аз бях 11-годишна през 1983 г., той беше болен от рак, а през 85 г. почина. Имаше рак на червата, с метастази в белия дроб. И тогава цялата информация беше засекретена и ние никога не сме говорили за неговата работа", спомня си Кутепова.

Комбинатът "Маяк" в Озьорск. Снимка Уикипедия

Веднъж в училище им дали за задача да опишат къде работят родителите им. Когато тя попитала баща си с какво се занимава в завода, той отговорил: "Правя обвивки за бонбони".

Макар и с голямо закъснение, Кутепова разбрала какво е погубило баща ѝ:

"Това е единственото нещо, което си спомням той да е споделял с мен. Когато почина, бе издаден документ, че е умрял от някакво общо заболяване. А 22 години след смъртта му, през 2007 г., когато аз вече станах правозащитник, установих, че причина за смъртта му е участието му в ликвидирането на последиците от аварията през 1957 г."

Според Кутепова, когато от раждането си човек живее на едно и също място, всичко там му се струва в реда на нещата. И когато хората около него умират на 40-50 години, въобще не му идва мисълта, че могат да доживеят до 90. В затворените градове може би съществува специална идеология и практически така  възпитават хората, че да могат да обслужват ядрените предприятия:

"Ние не задавахме никакви въпроси и знаехме, че ние тук, в Озьорск, сме спасителите на света. Че ние правим ядрената бомба, и практически установяваме паритет между СССР и САЩ. И светът трябва да ни е благодарен. Ние трябва да пазим мълчание и цената на човешкия живот не е важна."

Въпреки преживяното и въпреки факта, че сега е емигрант, Кутепова смята да се завърне в Озьорск. Тя се смята за дъщеря на града и на "Маяк" и смята, че хората от този град са атомни роби. Те почти не разбират как биват експлоатирани и как се накърняват техните права. Нито разбират колко е тежко да се живее на това ядрено сметище на света и да се грижат за всичко това, което е натрупано в тези хранилища.

"В "Маяк" има огромно количество ядрени отпадъци, равни на 12 Чернобила. И трябва да се види колко е опасно всичко това", заявява надежда Кутепова.

Самата тя няма проблеми със здравето. Но такива имали две от 4-те ѝ деца. Единият син се родил с шести пръст, който бил отстранен. Другото дете имало кожно заболяване, причините за което не можели да се изяснят.

 

Само през последните години в ядрения комбинат "Маяк" в руския град Озьорск се случиха много аварии и корупционни скандали.

Това сподели в интервю за бТВ руската правозащитничка Надежда Кутепова. Тя е родена и израснала в някогашния секретен град. Тя разказала на света за тоталната засекретеност, в която гражданите на Озьорск са принудени да живеят. В резултат си спечелва много врагове и в крайна сметка е принудена да напусне Русия с 4-те си деца и да потърси политическо убежище във Франция.

Руската правозащитничка Надежда Кутепова.

Заради авария именно в комбинат "Маяк" в края на септември в атмосферата изтича радиоактивният нуклид рутений -106. Над Европа плъзва радиоактивен облак.

Първи за инцидента съобщиха френски и германски институти за ядрена сигурност. В Русия първо отрекоха, но после прризнаха. Дори изтъкнаха, че имало радиация с ниво повече от 1000 пъти над допустимото. Но са категорични, че няма заплаха за живота и здравето на хората.

Надежда Кутепова прочела информация за станалото първо в един сайт. Тогава тя не обърнала внимание.

"Но щом чух декларацията на "Росатом" и "Маяк", че нищо не се е случило, аз определено се усъмних. И понеже това се повтаряше, реших, че трябва да се разследва тази ситуация", споделя тя.

И продължава:

"Когато започнах да изучавам ситуацията, обърнах внимание, че на 25 и 26 септември в Озьорск е бил подаден сигнал за тревога. Подобно нещо се случва при провеждане на учения и според нормите всички трябва да вземат мерки и да се проведе евакуация. Това не беше нещо необичайно, но същевременно не беше планирано. Освен това ми направи впечатление, че този ден в завода за преработка са се провеждали изпитания на новото оборудване, с нов вид гориво, и аз предположих какво се случва. Работата е там, че в този момент учените заявиха, че рутеният, който е изпуснат в атмосферата е бил в чист вид без примеси на други изотопи. А френските учени, които ме консултираха, предположиха, че това е процесът на остъкляване на веществото."

За да разбере дали това е станало в "Маяк", на Надежда Кутепова се наложило да проучи ситуацията с процеса на остъкленяването в пещта в 235-и завод, където някога работил покойният ѝ баща.

"Разбрах, че тази пещ е била построена наскоро, и процесът на строителството е бил съпроводен с множество нарушения. Първо, договорът за строежа е бил сключен с фалирало предприятие. По-нататък стана и ясно, че подобна авария е била възможна единствено в завод 235 и тази ситуация изобщо не е нова за "Маяк" или за "Росатом" и редовно всичко се покривашe", допълва правозащитничката.

Озьорск е мястото, където се ражда програмата за ядрени оръжия на СССР, разказва Кутепова. В продължение на десетилетия градът с население от около 100 000 души не се появява на нито една карта, а самоличността на неговите обитатели е секретна. Хората работели с мисълта, че тяхната работа създава ядрения щит и спасение за света. В града е имало всички удобства на съвременната цивилизация, но никой не е имал правото да го напуска.

Много жители на Озьорск умирали на средна възраст от заболявания, за които никой не е имал обяснение. А когато медиците отчитали, че в града имало огромни нива на смъртност от ракови болести, властите им заповядвали да изтрият данните в техните регистри.

Докато се е строяла атомната централа "Маяк", съветското правителство дори забранило на жителите на Град 40, както в началото се наричал Озьорск, да напускат пределите на града в продължение на 8 години. Нивата на радиация са били отчетени като 5 пъти над тези в Чернобил.

Децата не знаели какво работят родителите им. Едно от тези деца е Надежда Кутепова.

"До 1994 г. не се знаеше нищо за затворените градове, те не съществуваха на картата, а са общо 10. Те бяха секретни и нямаха название. Но ако ти си обикновен жител на града, обикновено дете, това изобщо не се отразява на твоето ежедневие. Единственото различно нещо, което осъзнаваш, е, че градът ти е обкръжен от ограда с бодлива тел, и всеки път при влизане и излизане ти си длъжен да представяш специален пропуск", разказва руската дисидентка.

Чак когато заминала на гости при баба си в Свердловск (днес Екатеринбург), тя се досетила, че нещо не е наред в Озьорск. Родителите ѝ винаги я предупреждавали, че градът е секретен и наоколо гъмжи от шпиони. Ако Надежда не искала майка ѝ и баща ѝ да бъдат арестувани, не трябвало да казва на никого откъде е. А ако я попитат – да отговаря, че е от Челябинск.

"Едната ми баба работеше в завод "Маяк" , но другата живееше в Свердловск и това бе един голям проблем, защото на родителите ми се налагаше да ходят в режимния отдел да подават заявления и да чакат определено време за разрешение. И никога не се знаеше, дали ще те пуснат при баба ти или ще ти забранят. А баба имаше право да идва при нас само веднъж годишно. Това беше една наистина трагична ситуация", спомня си Кутепова.

Тайната, заради която съществували ограниченията, била, че в "Маяк" се е произвеждал плутоний в промишлени мащаби за съветските атомни бомби. И през първото десетилетие на Озьорск - края на 40-те и началото на 50-те г. на ХХ век, на хората било забранено дори да пишат писма. Пристигащите в града буквално изчезвали за роднините си. Чак в края на 50-те г. властите разрешили пращането на писма, а през 60-те – пътувания извън Озьорск.

Роднините на Надежда Кутепова, които работили в "Маяк", не доживели до съзнателната ѝ възраст. Тя възстановявала случващото се по разкази на други хора.

"Моята баба Надежда Козлова, която е пристигнала през 1948 г., и бе мобилизирана от комунистическата партия, практически правеше първия плутоний с голи ръце. И тя почина през 1965 г. от рак на лимфната система. Това е било 7 години преди да се родя", сподели емигриралата във Франция рускиня.

Баща ѝ бил роден в Свердловск и бил хвърлен да предотвратява авария през 1957 г. Тогава той бил 18-годишен, студент в Техническия институт.

"Той остана в Озьорск и работеше за 235-и радиационно-химичен завод за преработване на ядрено гориво. Аз бях 11-годишна през 1983 г., той беше болен от рак, а през 85 г. почина. Имаше рак на червата, с метастази в белия дроб. И тогава цялата информация беше засекретена и ние никога не сме говорили за неговата работа", спомня си Кутепова.

Комбинатът "Маяк" в Озьорск. Снимка Уикипедия

Веднъж в училище им дали за задача да опишат къде работят родителите им. Когато тя попитала баща си с какво се занимава в завода, той отговорил: "Правя обвивки за бонбони".

Макар и с голямо закъснение, Кутепова разбрала какво е погубило баща ѝ:

"Това е единственото нещо, което си спомням той да е споделял с мен. Когато почина, бе издаден документ, че е умрял от някакво общо заболяване. А 22 години след смъртта му, през 2007 г., когато аз вече станах правозащитник, установих, че причина за смъртта му е участието му в ликвидирането на последиците от аварията през 1957 г."

Според Кутепова, когато от раждането си човек живее на едно и също място, всичко там му се струва в реда на нещата. И когато хората около него умират на 40-50 години, въобще не му идва мисълта, че могат да доживеят до 90. В затворените градове може би съществува специална идеология и практически така  възпитават хората, че да могат да обслужват ядрените предприятия:

"Ние не задавахме никакви въпроси и знаехме, че ние тук, в Озьорск, сме спасителите на света. Че ние правим ядрената бомба, и практически установяваме паритет между СССР и САЩ. И светът трябва да ни е благодарен. Ние трябва да пазим мълчание и цената на човешкия живот не е важна."

Въпреки преживяното и въпреки факта, че сега е емигрант, Кутепова смята да се завърне в Озьорск. Тя се смята за дъщеря на града и на "Маяк" и смята, че хората от този град са атомни роби. Те почти не разбират как биват експлоатирани и как се накърняват техните права. Нито разбират колко е тежко да се живее на това ядрено сметище на света и да се грижат за всичко това, което е натрупано в тези хранилища.

"В "Маяк" има огромно количество ядрени отпадъци, равни на 12 Чернобила. И трябва да се види колко е опасно всичко това", заявява надежда Кутепова.

Самата тя няма проблеми със здравето. Но такива имали две от 4-те ѝ деца. Единият син се родил с шести пръст, който бил отстранен. Другото дете имало кожно заболяване, причините за което не можели да се изяснят.

Коментари

JorgePrand JorgePrand's picture
JorgePrand Jorg...
JorgePrand

cialis coupons Prand Prand

cialis canadian drugs free generic cialis
<a href="http://kaivanrosendaal.com/#cialis-generic">cialis 20 mg best price</a>
best generic drugs cialis prices on cialis 10 mg
<a href="http://kaivanrosendaal.com/#cialis-from-canada">cialis without a doctor's prescription</a>
look here cialis order on line cialis y deporte
<a href="http://kaivanrosendaal.com/#cialis-free-trial">cialis 20 mg best price</a>
generico cialis mexico cialis prezzo in linea basso
<a href="http://kaivanrosendaal.com/#cialis-generic">cialis lowest price</a>
usa cialis online cialis baratos compran uk
<a href="http://kaivanrosendaal.com/#buy-cialis">generic for cialis</a>
http://kaivanrosendaal.com/#cialis-lowest-price
http://kaivanrosendaal.com/#cialis-free-trial

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията