Политическата наука се опитва да изведе закономерности, т. е. подобни на закони правила, по които събитията в една държава се случват. Тези правила са базирани на допускания за мотивацията на действащите лица. Основното допускане е, че тези лица са рационални (разумни) и се опитват да максимизират ползата както за себе си, така и за структурите , на които принадлежат.

В крайна сметка, политиците зависят от успеха на собствената им формация – партия, движение, парламентарна група и т.н. Държавните служители пък зависят от успеха на институциите си: централна банка, прокуратура, съд, медии и т.н.

Успехът на политическите формации и независимите институции зависи основно от два фактора – ясната им идентичност, която ги прави разпознаваеми, и доверието в тях. Ето защо политическата наука се фокусира върху правила, свързани с идеология, програма, лидерски качества на определени партии, както и способността им да мобилизират сериозна обществена подкрепа. За независимите институции е важно да са професионални, да работят строго по разписаните в закона правила. Основните политически действия и случващото се в една държава по-общо трябва да могат да бъдат обяснени с тези фактори.

Понякога, обаче, тези стандартни обяснения са недостатъчни: ако се ограничим до тях, политически действия стават необясними. Необяснимото - разбрано в този смисъл - също е много важно, защото то се превръща в емпирично доказателство за наличието на други, алтернативни механизми, по които нещата се случват. Необяснимото е пролуката, през която неполитическото, частното, а понякога дори криминалното, навлизат в публичната сфера. Необяснимото е свидетелство за наличието на извънредни, не-рутинни практики.

У нас необяснимото се разрастна неимоверно през последната година и започна да съперничи на стандартните обяснения. Макар и парадоксално, по този начин необяснимото се разголи твърде много, прекалено се изложи на погледа на хората и започна да говори по силен и отчетлив начин. Това, което чуваме, е нелицеприятно, но пък процесът може да бъде оздравителен.

Този текст е експериментален: той се опитва да върне лентата година назад през определени факти, необясними чрез стандартните методи на политическата наука, като търси начини да накара тези факти да проговорят за алтернативните механизми, по които политиката в страната се случва.

 

Костинброд

В костинбродската афера една независима институция – прокуратурата – стана действащо лице в политическата надпревара, като по този начин грубо се отклони от професионалните стандарти. Не става дума само за действията и прессъобщението в деня за размисъл, толерирането на нарушаването на закона от страна на Николай Бареков и други медии, но и за пресконференциите след изборите, на които беше проведено странно мултимедийно шоу с участие на прокурори, бюлетини и пр., от които трябваше да излезе внушение за грандиозен заговор. Извод: или липса на професионализъм на прокуратурата, или заинтересовано поведение в полза на определени политически сили – БСП и ДПС.

 

Коалиция "БСП-ДПС", с подкрепата на "Атака"

Тази коалиция противоречи на идеологиите, на програмите и на дългосрочните интереси на партиите в нея. "Атака", все пак, е националпопулистка формация с радикални (и леви, и десни идеи). Аргументът „да се спре ГЕРБ“ има някаква валидност, но поначало е ясно, че да се удържи подкрепата на "Атака", ще са нужни „задкулисни“ методи и аргументи. Това важеше с особена сила за поведението на "Атака" преди европейските избори – тя остана „лоялна“ на коалицията на цената на собственото си унищожение.

Извод: мотивацията на Волен Сидеров за тези действия очевидно не е стандартната политическа мотивация. За БСП и Сергей Станишев въпросът е дали личната амбиция на лидера им за реванш срещу Бойко Борисов е достатъчно „нестандартно“ обяснение.

 

Цветлин Йовчев в кабинета "Орешарски"

Много от министрите в кабинета "Орешарски" бяха изненада дори за част от ръководството на БСП, но Цветлин Йовчев беше черешката на тортата. Човек от екипа на Росен Плевнелиев, напуснал при неясни обстоятелства, получава много висок пост в правителството на БСП–ДПС.

Извод: между Йовчев и ДПС/БСП (и най-вече ДПС, които единствени не останаха изненадани) най-вероятно съществуват връзки, които не са публично известни.

 

Делян Пеевски в ДАНС

Много е изписано за този казус: две партии правят назначение – и продължават да го подкрепят – дори когато е ясно, че ще претърпят голяма загуба на обществена подкрепа за това. Още по-необяснима е и подкрепата на "Атака" за един такъв ход.

Извод: БСП, ДПС и "Атака" са в някаква извън-публична, не-политическа зависимост от Пеевски и неговата бизнес империя.

 

Бареков - борец срещу Борисов и ГЕРБ

Тук навлизаме в територията на „персоналните катарзиси“: най-големият апологет на Борисов се превърна в негов най-голям критик без разумно обяснение. Аргументите, че Бареков е по-чувствителен от Борисов към неволите на народа, или пък, че е по-голям консерватор от него, са еднакво несъстоятелни.

Извод: Бареков най-вероятно е мотивиран по начини извън стандартно-политическото и професионално-журналистическото.

 

„Спонтанни“ протести (организирани от Бареков) пред Висшия съдебен съвет

Един странен епизод през лятото отмина почти незабелязан. Хора протестираха срещу прокурора Камен Ситнилски без да знаят кой е той. По-късно някои от тях си признаха, че са организирани от Бареков.

Извод: между Бареков, тези, които стоят зад него и прокуратурата има координация, която отива отвъд казуса „Костинброд“.

 

Конституционният съд за мандата на Пеевски

КС се произнесе, че не е достатъчно някой да е назначен от НС в изпълнителната власт, дори не е достатъчно той да започне да консумира новата си длъжност, за да загуби поста си в НС. Необходимо е и НС да го освободи с отделен акт.

Извод: тази еквилибристика е необяснима от гледна точка на правото и става разбираема само ако допуснем, че Пеевски има някакво влияние върху КС.

 

Скандалът Пеевски-Цветанов

След скандал като този между Пеевски и Цветанов нормалната логика и стандартните теории изискват и двамата да бъдат отстранени от активната политика. Стана ясно, че Пеевски и Цветанов са прекарвали дълго време заедно, обсъждали са „медийни чадъри“ най-малкото. Това е достатъчно, за да приключи политическата им кариера, което, обаче, не стана.

Извод: ДПС са зависими от Пеевски, както и Борисов от Цветанов (може би знае твърде много, Борисов разчита организационно на него, и т.н.)

 

Мълчанието на Борисов за Пеевски

След една година протести, фокусирани срещу двойката Пеевски-Василев, Борисов не е дал оценка за тяхната роля в политическия процес. Тъй като са политически опоненти, такава „толерантност“ е необяснима със стандартните методи на политологията.

Извод: силни съмнения за скрити връзки и зависимости между Борисов, Пеевски и т.н.

 

Консултантските договори на Костов с Василев

След като политическата сила – за голяма част от която си икона – една година е протестирала срещу ролята на Пеевски и Василев в политиката, да се окаже, че ти имаш консултантски договори с единия от тях, приемаш Бареков за нормален политически феномен, и дори се опасяваш от „демонизирането“ на Пеевски, е необяснимо чрез стандартните методи на политическите науки. Извод: ясен.

 

Прокуратурата по конфликта Пеевски-Василев

Съществува странна асиметрия в отношението на прокуратурата към г-дата Пеевски и Василев: по обвиненията на единия към другия тя се старае, но не и обратно. Разбираемо е прокуратурата да е активна спрямо основния собственик на банка, която изглежда е в големи затруднения, със съмнения за „източване“ и пр. Не е нормално, обаче, това да се случва, едва след станал явен скандал между този собственик и бивш негов партньор. Още повече, че за този партньор също има съмнения, че притежава много фирми чрез подставени лица, ползвал е кредити от банката чрез свързани фирми и т.н. Необяснимо е защо прокуратурата не проявява интерес и в тази посока.

Извод: при разпадането на тандема Пеевски-Василев, връзките със съдебната власт остават при Пеевски. Или пък просто става дума за професионална некомпетентност?!

 

Иван Искров за КТБ

Професионален банкер с безупречна досега репутация да твърди очевидни неистини и нелепости – като открадването в чували на 200 млн. лева, загубата на досиетата и т.н. – е необяснимо. Извод: или става дума наистина за сериозна некомпетентност, или за опит за насочване на политическия процес срещу един (Василев) и в полза на друг (Пеевски).

 

Тези примери могат да бъдат продължени, но едва ли е необходимо. Експериментът демонстрира, че когато политически „необяснимото“ започне да се изследва систематично, то проговаря, защото тенденциите стават пределно видими и отчетливи. Да, възможно е да има отклонение от стандартните обяснения в една система поради емоции и ирационалност, некомпетентност, липса на професионализъм, или просто глупост. Но когато в отклоненията започнат да се забелязват устойчиви тенденции, уклон в полза на едно или друго действащо лице, можем да направим „обосновано предположение“, че в политическия процес са се намесили скрити, задкулисни сили, които се опитват да го манипулират. Парадоксът е в това, че колкото повече става необяснимото, толкова повече то проговаря и разкрива характера на скритите зависимости. Това е накратко и историята на изминалата година: необяснимото проговори, задкулисието излезе наяве. 

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии- София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”.

Текстът е написан специално за Клуб Z.