Ad Config - Website header

 

Article_top

Меката диктатура е полу-демокрация. Този режим представлява изключителен теоретичен, а у нас вече и практически интерес. Демокрацията е модел, в който управляващите се съобразяват с волята на народа, но при едно много важно условие: че съществуват закони, права и свободи, които позволяват на хората свободно да формират тази воля.

Меката диктатура се налага тогава, когато властта овладее всички инструменти за формиране на народната воля с изключение на изборите.

Тези инструменти включват:

- партии и движения

- медии

- граждански организации

- бизнесасоциации

- профсъюзи

Когато властта овладее или обезсмисли и изборите, диктатурата става твърда.

Технологии

При меката диктатура "формирането на народната воля" става не с преки забрани и изпращане в трудови лагери, а по заобиколен път. Чрез подмяна, сплашване, инфилтриране на ръководството на организации, прекупуване, лишаване от ресурси, кооптиране, фалшифициране на опозицията. Ключова за реализацията на тази схема е липсата на независима съдебна власт и регулатори.

Подмяна

Тя става със създаването на политически формации, които са уж опозиционни, а всъщност целят единствено да отнемат гласове от възможната опозиция и след това да подкрепят властта. Такива формации у нас са много: "България без цензура", "Воля", "Атака"… Основното за тях е радикалното опозиционно говорене преди избори и "нормализацията" и подкрепата за управлението след тях. "Патриотичният" спектър е естественото котило на подобни формации.

Сплашване

То се реализира с данъчни и прокурорски проверки или със запор на имоти. Подготовката му минава през цялостно очерняне в проправителствените медии, придружено с подкрепящи изказвания на политици срещу приватизацията, НПО-тата и пр. Най-добре е да се навърже гигантска конспирация, при която НПО-тата и опозицията чрез приватизацията и Сорос искат да унищожат нацията. Хитлер успял да събере такава световна конспирация само в една книга. Проправителствените медии у нас издават многотомници с набелязаните лица.

Инфилтриране

Инфилтрирането се получава, когато член на една партия е номинално неин представител, а е лично лоялен повече на министър-председателя от друга партия, защото, да речем, му бил приятел. Приятелството може да бъде сменено и с друга, не толкова благородна мотивация.

Прекупуване

То се получава, когато уж тръгваш да уволняваш Бойко Борисов, а после действаш като негово момче за поръчки.

Лишаване от ресурси

В Русия на НПО-тата им е забранено чуждестранно финансиране. Орбан и Сидеров харесват това. По-общият аргумент е, че НПО-тата "не бива да се занимават с политическа дейност". Като във всяка манипулация в него има и зрънце истина, а именно, че НПО-тата не могат да участват в избори чрез издигане на кандидати за управляващи органи. Но този аргумент става репресивен, когато се разшири прекомерно, за да забрани на НПО-тата да говорят по политически теми, да изразяват позиции, да излизат с доклади и всички други неща, които те правят в една демокрация. Най-общо казано, опонентите на демокрацията искат НПО-тата да спрат да говорят и да оставят това на "професионалните политици". Наскоро тази дълбоко неконституционна мисъл беше споделена у нас от бивш конституционен съдия. (Милостив е Господ, че все още пази Конституцията от нейните пазачи!).

След като се ограничат ресурсите на гражданския сектор и като му се забрани да се меси в политиката, следващата стъпка е лишаването на извънпарламентарните партии от финансиране чрез спиране на субсидията и тормоз на потенциалните им частни донори.

Кооптиране и фалшифициране на опозицията

Тази технология се реализира, когато основните парламентарни партии се дърлят за това на коя лидерът е по-корумпиран, а са съгласни по всички съдържателни политически въпроси: КТБ, антикорупционна и съдебна реформа, "Белене", ревизия на приватизацията, некупуване на нови самолети, санкциите срещу Русия и т.н.

Водачество

Има ли меката диктатура нужда от фюрер? Всяка концентрация на власт води и до естествена персонификация и превъзнасяне на "изключителните" качества на определен лидер, дори когато такива отсъстват. Меката диктатура се характеризира с опортюнизма на цяла група заинтересовани играчи да направят "своя" кандидат едноличен лидер и така да се разправят с конкуренцията. Ако тези играчи имат медийна империя, тя се "лепва" за водача и започва да го славослови до Бога. Останалите политици не стават за чеп за зеле, а той е поне канелка. А всъщност е нещо много по-голямо. И т.н.

Хитлер идва на власт, без да има мнозинство, с аргумента, че "така са ги подредили хората" и понеже правителство е необходимо, неговото е единственото възможно. Той идва на власт и с подкрепата на големия бизнес, който вижда в негово лице някакво решение срещу нестабилността и заплахата от комунистите. Точно този опортюнизъм е характерен за всеки хибриден режим, за всеки преход от демокрация към нещо друго. Чрез взаимодействие и надхитряне между потенциален лидер и неговия антураж ерозира разделението на властите, а с това си отива и демокрацията.

Не е задължително този преход да завърши с твърда, тоталитарна диктатура или с авторитарен режим като в съвременна Русия. Възможно е меката диктатура да е устойчиво състояние, при което играта между лидер и антураж продължава безсрочно. Лидерът поглежда в огледалото и вижда в него много лица. Или пък едно и също.

А лицето е убедено и има основания да мисли, че то дърпа конците.

Идеология

Меката диктатура има като цяло демократична идеология. Тя намигва на фашизма, но се крепи на избори и манипулация на общественото мнение. Защо да забраняваш изборите, ако можеш да контролираш резултата им? Защо да не се съобразяваш с народната воля, когато ти казваш на народа какво да воли чрез медии, партии, движения и т.н.? 

Пример: хората смятат (с основание), че в управлението е имало и има несправедливости. Властта фокусира недоволството върху приватизацията от преди 20 години. Това е удобно, защото отговорни за този период са други. Нахъсват се медиите, започва лов на приватизатори. Идва Кристалната нощ и стъклата на офисите им са изпочупени. Може да гледате на това като на демократичен народен гняв. Може да гледате на него и като на преход към диктатура, защото става дума за извънсъдебни, политически методи за разправа с опонентите.

В този смисъл меката диктатура няма нужда от автократична или тоталитарна идеология. Тя може да се реализира и с ресурса на демокрацията в нейната "корумпирана" по Аристотел форма - охлокрацията или властта на тълпата.

Играта тук е по-сложна и се крепи на съюзничество между демократични и антидемократични елементи. Създават се коалиции с не-точно-демократи, които обаче "като цяло" и "все пак" са демократични. Границата при този синтез – който може да е "консервативен", "патриотичен", "австрийски" или "унгарски" - е много тънка. Наклонът е хлъзгав, като между "нормално" демократичното и "ненормалното" непрекъснато се случват приплъзвания. Затова помагат и някои стандартни демократични самозаблуди от рода на следните:

- Чуждестранните фашисти са по-опасни от родните фашисти.

- Приемливо е враговете на нацията да бъдат обозначавани (със звезда или като чуждестранен агент), стига да не им се ограничават правата по друг начин.

- Приемливо е опонентите да са очерняни всякак, стига да не им се взема собствеността.

- Приемливо е да им се вземе собствеността, стига да не се вкарват в затвора или лагери.

- Приемливо е да се вкарат в лагери, стига да не се убиват.

- Приемливо е да се убиват, стига държавата и народът да не носят пряка отговорност за това.

- Това у нас не може да се случи.

Власт и корупция

Другото име на меката диктатура е системно захванатата държава. Контролът над медии, независими регулатори и съдебна власт е механизмът за корумпирано овладяване на значим обществен ресурс, както в казуса КТБ. Меката диктатура се характеризира с опитите на определени икономически кръгове да добият привилегирован, ексклузивен, почти монополен статут в държавата.

Преходът от мека към твърда диктатура се случва, когато лидерът се разправи с икономическите субекти зад себе си и напълно ги подчини. Както Путин направи това, започвайки с Ходорковски. При меката диктатура играта на политическото водачество е различна - то по-скоро е балансьор и като такъв може да се съюзи с един, за да унищожи друг. Така или иначе, при меката диктатура все още няма пълен диктат върху икономиката и определени незаети от нея ниши може да останат както в индустрията, така и в медиите. Колкото повече те се свиват, толкова опасността от твърда диктатура нараства.

Власт и еротика 

Меката диктатура е секси и се харесва от хората. Тя няма грозното лице на фашизма и се гнуси от него. Същевременно обаче тя задоволява фантазмите за силна власт и твърда ръка и затова се реализира обикновено чрез генерали или генералоподобни.

Някои от утопиите на демократите подпомагат меката диктатура. Например утопията, че обществото може да мине напълно без власт и авторитет, като се самоуправлява пряко – чрез референдуми, граждански форуми или фейсбук. На фона на такива абсурдни идеали, меката диктатура блести с ефективност.

Съпротива и алармизъм

Поради мимикрията си меката диктатура поставя трудни дилеми пред своите опоненти. Тези, които се тревожат от ясните негативни тенденции, могат да бъдат нападнати като "алармисти" и да бъдат неутрализирани с твърдения, че всичко е просто неизбежен и необходим театър, че демокрацията е точно такава игра и демагогия, че народът иска подобни мерки. Тези пък, които виждат меката диктатура като полу-демокрация, могат да бъдат обвинени, че "нормализират" фашизма, комунизма и т.н.

Така меката диктатура всъщност разбива своята опозиция.

Къде сме ние?

Какво става, когато либералните демокрации останат без демократи и либерали? Това е въпросът, който поставя съвременна Източна Европа. Този въпрос е изключително остър в Унгария и Полша, а все повече се възпалява и у нас. Разделението на властите може още и да съществува на книга, но конците на всички да се дърпат от едно място. Съдебната власт може да е независима формално, но да намига с едно око на определени, близки до властта хора, за които непрестанно да се пишат оправдателни актове (като "обвинителния" акт за КТБ).

Меката диктатура е посоката, в която Източна Европа се е запътила. Някои почти са стигнали, други са по-предпазливи. Ние бяхме от по-предпазливите, но напоследък се затичахме, зер да не останем по-назад. А като свърши заветното председателство на Съвета на ЕС, или пък ако - не дай, Боже - вече няма какво да се председателства, можем и да хукнем да бягаме.

И дори може да подминем меката диктатура.

Коментарът е от блога на Даниел Смилов

 

Меката диктатура е полу-демокрация. Този режим представлява изключителен теоретичен, а у нас вече и практически интерес. Демокрацията е модел, в който управляващите се съобразяват с волята на народа, но при едно много важно условие: че съществуват закони, права и свободи, които позволяват на хората свободно да формират тази воля.

Меката диктатура се налага тогава, когато властта овладее всички инструменти за формиране на народната воля с изключение на изборите.

Тези инструменти включват:

- партии и движения

- медии

- граждански организации

- бизнесасоциации

- профсъюзи

Когато властта овладее или обезсмисли и изборите, диктатурата става твърда.

Технологии

При меката диктатура "формирането на народната воля" става не с преки забрани и изпращане в трудови лагери, а по заобиколен път. Чрез подмяна, сплашване, инфилтриране на ръководството на организации, прекупуване, лишаване от ресурси, кооптиране, фалшифициране на опозицията. Ключова за реализацията на тази схема е липсата на независима съдебна власт и регулатори.

Подмяна

Тя става със създаването на политически формации, които са уж опозиционни, а всъщност целят единствено да отнемат гласове от възможната опозиция и след това да подкрепят властта. Такива формации у нас са много: "България без цензура", "Воля", "Атака"… Основното за тях е радикалното опозиционно говорене преди избори и "нормализацията" и подкрепата за управлението след тях. "Патриотичният" спектър е естественото котило на подобни формации.

Сплашване

То се реализира с данъчни и прокурорски проверки или със запор на имоти. Подготовката му минава през цялостно очерняне в проправителствените медии, придружено с подкрепящи изказвания на политици срещу приватизацията, НПО-тата и пр. Най-добре е да се навърже гигантска конспирация, при която НПО-тата и опозицията чрез приватизацията и Сорос искат да унищожат нацията. Хитлер успял да събере такава световна конспирация само в една книга. Проправителствените медии у нас издават многотомници с набелязаните лица.

Инфилтриране

Инфилтрирането се получава, когато член на една партия е номинално неин представител, а е лично лоялен повече на министър-председателя от друга партия, защото, да речем, му бил приятел. Приятелството може да бъде сменено и с друга, не толкова благородна мотивация.

Прекупуване

То се получава, когато уж тръгваш да уволняваш Бойко Борисов, а после действаш като негово момче за поръчки.

Лишаване от ресурси

В Русия на НПО-тата им е забранено чуждестранно финансиране. Орбан и Сидеров харесват това. По-общият аргумент е, че НПО-тата "не бива да се занимават с политическа дейност". Като във всяка манипулация в него има и зрънце истина, а именно, че НПО-тата не могат да участват в избори чрез издигане на кандидати за управляващи органи. Но този аргумент става репресивен, когато се разшири прекомерно, за да забрани на НПО-тата да говорят по политически теми, да изразяват позиции, да излизат с доклади и всички други неща, които те правят в една демокрация. Най-общо казано, опонентите на демокрацията искат НПО-тата да спрат да говорят и да оставят това на "професионалните политици". Наскоро тази дълбоко неконституционна мисъл беше споделена у нас от бивш конституционен съдия. (Милостив е Господ, че все още пази Конституцията от нейните пазачи!).

След като се ограничат ресурсите на гражданския сектор и като му се забрани да се меси в политиката, следващата стъпка е лишаването на извънпарламентарните партии от финансиране чрез спиране на субсидията и тормоз на потенциалните им частни донори.

Кооптиране и фалшифициране на опозицията

Тази технология се реализира, когато основните парламентарни партии се дърлят за това на коя лидерът е по-корумпиран, а са съгласни по всички съдържателни политически въпроси: КТБ, антикорупционна и съдебна реформа, "Белене", ревизия на приватизацията, некупуване на нови самолети, санкциите срещу Русия и т.н.

Водачество

Има ли меката диктатура нужда от фюрер? Всяка концентрация на власт води и до естествена персонификация и превъзнасяне на "изключителните" качества на определен лидер, дори когато такива отсъстват. Меката диктатура се характеризира с опортюнизма на цяла група заинтересовани играчи да направят "своя" кандидат едноличен лидер и така да се разправят с конкуренцията. Ако тези играчи имат медийна империя, тя се "лепва" за водача и започва да го славослови до Бога. Останалите политици не стават за чеп за зеле, а той е поне канелка. А всъщност е нещо много по-голямо. И т.н.

Хитлер идва на власт, без да има мнозинство, с аргумента, че "така са ги подредили хората" и понеже правителство е необходимо, неговото е единственото възможно. Той идва на власт и с подкрепата на големия бизнес, който вижда в негово лице някакво решение срещу нестабилността и заплахата от комунистите. Точно този опортюнизъм е характерен за всеки хибриден режим, за всеки преход от демокрация към нещо друго. Чрез взаимодействие и надхитряне между потенциален лидер и неговия антураж ерозира разделението на властите, а с това си отива и демокрацията.

Не е задължително този преход да завърши с твърда, тоталитарна диктатура или с авторитарен режим като в съвременна Русия. Възможно е меката диктатура да е устойчиво състояние, при което играта между лидер и антураж продължава безсрочно. Лидерът поглежда в огледалото и вижда в него много лица. Или пък едно и също.

А лицето е убедено и има основания да мисли, че то дърпа конците.

Идеология

Меката диктатура има като цяло демократична идеология. Тя намигва на фашизма, но се крепи на избори и манипулация на общественото мнение. Защо да забраняваш изборите, ако можеш да контролираш резултата им? Защо да не се съобразяваш с народната воля, когато ти казваш на народа какво да воли чрез медии, партии, движения и т.н.? 

Пример: хората смятат (с основание), че в управлението е имало и има несправедливости. Властта фокусира недоволството върху приватизацията от преди 20 години. Това е удобно, защото отговорни за този период са други. Нахъсват се медиите, започва лов на приватизатори. Идва Кристалната нощ и стъклата на офисите им са изпочупени. Може да гледате на това като на демократичен народен гняв. Може да гледате на него и като на преход към диктатура, защото става дума за извънсъдебни, политически методи за разправа с опонентите.

В този смисъл меката диктатура няма нужда от автократична или тоталитарна идеология. Тя може да се реализира и с ресурса на демокрацията в нейната "корумпирана" по Аристотел форма - охлокрацията или властта на тълпата.

Играта тук е по-сложна и се крепи на съюзничество между демократични и антидемократични елементи. Създават се коалиции с не-точно-демократи, които обаче "като цяло" и "все пак" са демократични. Границата при този синтез – който може да е "консервативен", "патриотичен", "австрийски" или "унгарски" - е много тънка. Наклонът е хлъзгав, като между "нормално" демократичното и "ненормалното" непрекъснато се случват приплъзвания. Затова помагат и някои стандартни демократични самозаблуди от рода на следните:

- Чуждестранните фашисти са по-опасни от родните фашисти.

- Приемливо е враговете на нацията да бъдат обозначавани (със звезда или като чуждестранен агент), стига да не им се ограничават правата по друг начин.

- Приемливо е опонентите да са очерняни всякак, стига да не им се взема собствеността.

- Приемливо е да им се вземе собствеността, стига да не се вкарват в затвора или лагери.

- Приемливо е да се вкарат в лагери, стига да не се убиват.

- Приемливо е да се убиват, стига държавата и народът да не носят пряка отговорност за това.

- Това у нас не може да се случи.

Власт и корупция

Другото име на меката диктатура е системно захванатата държава. Контролът над медии, независими регулатори и съдебна власт е механизмът за корумпирано овладяване на значим обществен ресурс, както в казуса КТБ. Меката диктатура се характеризира с опитите на определени икономически кръгове да добият привилегирован, ексклузивен, почти монополен статут в държавата.

Преходът от мека към твърда диктатура се случва, когато лидерът се разправи с икономическите субекти зад себе си и напълно ги подчини. Както Путин направи това, започвайки с Ходорковски. При меката диктатура играта на политическото водачество е различна - то по-скоро е балансьор и като такъв може да се съюзи с един, за да унищожи друг. Така или иначе, при меката диктатура все още няма пълен диктат върху икономиката и определени незаети от нея ниши може да останат както в индустрията, така и в медиите. Колкото повече те се свиват, толкова опасността от твърда диктатура нараства.

Власт и еротика 

Меката диктатура е секси и се харесва от хората. Тя няма грозното лице на фашизма и се гнуси от него. Същевременно обаче тя задоволява фантазмите за силна власт и твърда ръка и затова се реализира обикновено чрез генерали или генералоподобни.

Някои от утопиите на демократите подпомагат меката диктатура. Например утопията, че обществото може да мине напълно без власт и авторитет, като се самоуправлява пряко – чрез референдуми, граждански форуми или фейсбук. На фона на такива абсурдни идеали, меката диктатура блести с ефективност.

Съпротива и алармизъм

Поради мимикрията си меката диктатура поставя трудни дилеми пред своите опоненти. Тези, които се тревожат от ясните негативни тенденции, могат да бъдат нападнати като "алармисти" и да бъдат неутрализирани с твърдения, че всичко е просто неизбежен и необходим театър, че демокрацията е точно такава игра и демагогия, че народът иска подобни мерки. Тези пък, които виждат меката диктатура като полу-демокрация, могат да бъдат обвинени, че "нормализират" фашизма, комунизма и т.н.

Така меката диктатура всъщност разбива своята опозиция.

Къде сме ние?

Какво става, когато либералните демокрации останат без демократи и либерали? Това е въпросът, който поставя съвременна Източна Европа. Този въпрос е изключително остър в Унгария и Полша, а все повече се възпалява и у нас. Разделението на властите може още и да съществува на книга, но конците на всички да се дърпат от едно място. Съдебната власт може да е независима формално, но да намига с едно око на определени, близки до властта хора, за които непрестанно да се пишат оправдателни актове (като "обвинителния" акт за КТБ).

Меката диктатура е посоката, в която Източна Европа се е запътила. Някои почти са стигнали, други са по-предпазливи. Ние бяхме от по-предпазливите, но напоследък се затичахме, зер да не останем по-назад. А като свърши заветното председателство на Съвета на ЕС, или пък ако - не дай, Боже - вече няма какво да се председателства, можем и да хукнем да бягаме.

И дори може да подминем меката диктатура.

Коментарът е от блога на Даниел Смилов

Коментари

И

И
Демократичната Саудитска Арабия, нали Смилов?
Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Sad but true

Точно така е. Отлично г-н Смилов. Тъмнината на хоризонта е очевиден факт, но истинския проблем е че това не е типично нашенска, а световна тенденция.
Досега разчитахме на ЕС, но тъмнината лека полека го обхваща и него.
А след като и Тръмп се пръкна, на въпроса "Как да се просветли" става все по-трудно да се отговори.
Ка Путин's picture
Ка Путин
КаПутин

България е на ръчно управление от Кремъл

И все пак, ако чрез Цацаров и Пеевски България не беше на ръчно управление от Кремъл, тъмнината нямаше да е толкова гъста.

И при поляците демокрацията отстъпва, но те държат руския фашизъм далеч от държавата си.
You voted '-'.
kuleto44's picture
kuleto44
kuleto44

Добре е, че този прекрасен

Добре е, че този прекрасен текст все пак може да се прочете свободно и не се разпространява „нелегално” или в „Самиздат”, както бе по времето на Желю Желев и неговия „Фашизъмът”.Стилът „Казвам ти дъще, сещай се снахо” понякога води до падане на „стени”, „завеси”, та дори на цели Партии от власт,което е добре да се напомни на нашите четящи премиери, главни прокурори и патриотично настроени шмекери,нищо че на пръв поглед „времето е тяхно”. А президент и опозиция да не потриват ръце, защото и те са част от схемата, така блестящо и острумно очертана от неповторимия г-н Смилов.Четете пиленца, патета ,хиени и други мислители от сорта.Коледата предразполага!
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Прави впечатление,

че г-н Смилов избягва преките сравнения с настоящата изпълнителна власт. Но точно такива текстове я подлудяват. Както навремето книгата "Фашизмът" на Жельо Желев (светла му памет) подлуди идеолозите на БКП и цялото и политбюро. Защото става ясно, че сегашната изпълнителна власт не прави нищо по-различно от това което е правил и прави основният и политически опонент. А и от идеологическите и противници (в близко и по-далечно минало) които самата тя яростно заклеймява.
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

Силно се съмнявам, че диктатурата у нас е...."мека"!

Според мен и изборите са овладени. Няма никаква разлика между ГЕРБ и БСП, а точно те са предложените ни алтернативи....Освен ако ние не покажем, че вече не желаем тези две..."алтернативи"!
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Руско-българска диктатура!

Статия с много високо Ело! Подробен, Безпощаден и Реален анализ на политическия живот в Бойко-Путинова България. И аз като г-н Симеонов считам, че България вече е преминала меката диктатура. С демагогия и мимикрия т. нар. политически лидери, главно Борисов, се опитват и успяват до някъде да заблудят обществото и света, че България е демократична държава. Не знаем колко мека е диктатурата, просто защото не се е налагало властта да стреля срещу мекотелата опозиция. Аз и моите приятели обаче сме твърдо убедени, че ако се наложи, властта ще стреля с истински куршуми.

Във възникването на диктатура у нас важна роля играе Руският фактор. Поради вечните геополитически интереси на Русия спрямо България, силното руско влияние, руско насилничество, руско ограбване чрез неравностойни икономически и търговски договори, непрекъснатото месене на русите във вътрешните ни дела, считам, че отдавна сме във фазата на смесена твърда руско-българска диктатура. Може би към това определение трябва да се добави и прилагателното „подла”. Доказателство за тази съвместна диктатура са петте стълба на държавата, заети от българи с руско самосъзнание, тъй като винаги поставят руските национални интереси пред българските. В България например всеки главен прокурор е обсъждан и одобряван и от Русия посредством социалистите, бившите служители на ДС и изобщо от цялата руска подлост на територията на Р. България. Иван Татарчев, вечна му памет, се считаше за най-българският прокурор, но колко това е било вярно, проличава от отказа му да се разследва убийството на Георги Марков. Така той остави следите на това злодейство да бъдат още по-силно прикрити. Кой от петте сегашни стълба на властта в България - Патриарх, Президент, Председател НС, Премиер и Главен прокурор – не е руснак по начин на политическо мислене и действие и не е поставен с руско одобрение? Затова властта в България по диктаторски е абсолютно глуха спрямо воплите на народа и нагла до безмерие!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията