Ad Config - Website header

 

Article_top

Не за пръв път „Атака” прави услуги на една или друга партия, що се отнася до управлението. Всъщност това е по-скоро обичайна практика. В първия мандат на ГЕРБ формацията на Волен Сидеров подкрепяше правителството, поне в първите години. Правителството на Пламен Орешарски, зад което стояха БСП и ДПС, бе избрано с подкрепата на „златния пръст” на Сидеров, който осигури кворума в залата. В настоящия управленски мандат обаче „Атака” надмина и най-смелите прогнози и очаквания. Националистите не просто са официално във властта. Те вече са трайно обвързани с хора, за които има сериозни съмнения в обществото, че са близки до Делян Пеевски. При това те ги лансират не само в изпълнителната, но и в съдебната власт.

Формално икономическият министър Емил Караниколов е предложение на „Атака”. Партийната телевизия „Алфа” отразява кажи-речи всяка публична изява на министъра. До скоро обаче той нямаше нищо общо с партията на Волен Сидеров.

Караниколов е един от младите гербери, които разцъфтяха и направиха кариера под генералския мускул на Бойко Борисов. Първоначално той работи в Столичната община, а по време на първия кабинет на Борисов става шеф на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Такъв той беше, докато не стана министър, което ознaчава, че през това време се смениха няколко правителства от различни партии и коалиции.

Министерско оцеляване

Оцеляването на Караниколов във всички тези времена, някои от които доста смутни за кадрите на ГЕРБ, е многозначителен факт.

Приватизационните сделки, станали по времето на Караниколов като шеф на агенцията, не са много, но пък за сметка на това са интересни. Именно през неговото управление „Булгартабак” бе продадена за 100 млн. евро на „БТ Инвест” ООД, което е регистрирано в Австрия. Официално се твърдеше, че зад това ООД стои руската Внешторгбанк. След като напусна България обаче, бившият мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев не спира да говори, че „Булгартабак” е приватизиран от Делян Пеевски. По документи участието на Пеевски е едва 5%.

Ирена Кръстева и Цветан Василев обаче съвсем официално закупиха за 20 млн. лв. недостроената сграда на ИПК „Родина” с терен от 15 дка в София. Това също стана, докато Караниколов управляваше агенцията.

През миналата година пък бе продаден Дипломатическият клуб в „Бояна” за 8,5 млн. лв. Тази продажба беше много интересна, защото собственик на клуба формално стана фирма, регистрирана с 3 лв. капитал от трима младежи от Стара Загора.

За тази сделка, както и за други сделки, наддаване нямаше. Източници на „Клуб Z“ тогава съобщиха, че зад сделката за ценния имот в „Бояна” стои именно Делян Пеевски. Официално обаче доказателства няма.

Лансиране в съдебната власт

Подозренията, че Караниколов зае страната на Пеевски в конфликта му с Цветан Василев по повод „Дунарит”, са твърде силни, за да бъдат пренебрегнати. Не са един или двама онези, които съзират в действията на Караниколов по въпроса откровено подпомагане на овладяването на предприятието от страна на офшорката „Виафот”, която е срещнала непреодолима преграда в лицето на българската съдебна система. Някои дори заподозряха Караниколов, че участва или съдейства на дейността на организирана група за пране на пари.

Особено интересни бяха изявленията на Караниколов, че собствеността на „Дунарит” е неясна. Икономическият министър би трябвало да знае, че за доказване на собствеността не е необходимо вписване в Търговския регистър. Съмненията, че тези изявления също се правят в полза на определени интереси, продължават да съществуват.

„Атака” обаче вече лансира и хора, свързвани с Пеевски и в съдебната власт. При това не къде да е, а в кадровия орган на тази власт – Висшия съдебен съвет. Лично Волен Сидеров предложи за член на Висшия съдебен съвет Йордан Стоев. Той е зам. апелативен прокурор на София и бе избран в прокурорската колегия на ВСС. Това е прокурорът, отказал да образува проверка срещу Делян Пеевски по сигнал на „Протестна мрежа”. Той беше за това, че Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков са организирана престъпна група. Стоев беше прокурорът, който на втора инстанция потвърди отказа на прокурор Боряна Бецова да образува проверка за разминавания между фактическото и декларираното имотно и финансово състояние на Пеевски.

В кулоарите на парламента се говореше, че това е номинацията, която е срещнала най-сериозно неодобрение и най-трудно е събрала необходимите поне 160 гласа. В потвърждение на това са и резултатите от гласуването – Стоев бе с най-малка подкрепа от 184 гласа. Въпреки това обаче той в крайна сметка бе избран.

Флиртът с Пеевски

Мнозина отдавна прогнозират, че „Атака” ще изчезне от политическия живот. Засега обаче хората на Сидеров оцеляват – било заради удобна за тях конюнктура, било заради своите политически ходове. На изборите през 2013 г. например Сидеров съвсем заслужено се качи на вълната на протестите срещу енергийните монополи, тъй като той бе първият политик, който заговори за проблемите, свързани с тях. През 2014 г. – случайно или не – комисията за енергийно и водно регулиране отново заговори за вдигане на цената на тока в същата седмица, в която се провеждаха извънредните парламентарни избори. Така „Атака” отново успя да прехвърли заветните 4%, макар и с малко. На последните парламентарни избори партията влезе в коалицията „Обединени патриоти” заедно с НФСБ и ВМРО. По този начин влизането й в парламента бе гарантирано, макар резултатът, който коалицията постигна, да бе по-нисък от очакваното.

Как ще се отрази флиртът на „Атака” с Пеевски? Отговора на този въпрос ще получим на следващи избори. Дотук избирателите на формацията й простиха много прегрешения. Нищо чудно да й простят и това. А Сидеров най-вероятно ще продължи да обслужва различни партии и икономически кръгове, докато баламосва своя електорат с приказки за Русия, славянството, лошия Запад, добрата Евразия и т.н. 

----

Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през октомври 2017 г. Още материали от същия автор можете да прочетете ТУК.

 

Не за пръв път „Атака” прави услуги на една или друга партия, що се отнася до управлението. Всъщност това е по-скоро обичайна практика. В първия мандат на ГЕРБ формацията на Волен Сидеров подкрепяше правителството, поне в първите години. Правителството на Пламен Орешарски, зад което стояха БСП и ДПС, бе избрано с подкрепата на „златния пръст” на Сидеров, който осигури кворума в залата. В настоящия управленски мандат обаче „Атака” надмина и най-смелите прогнози и очаквания. Националистите не просто са официално във властта. Те вече са трайно обвързани с хора, за които има сериозни съмнения в обществото, че са близки до Делян Пеевски. При това те ги лансират не само в изпълнителната, но и в съдебната власт.

Формално икономическият министър Емил Караниколов е предложение на „Атака”. Партийната телевизия „Алфа” отразява кажи-речи всяка публична изява на министъра. До скоро обаче той нямаше нищо общо с партията на Волен Сидеров.

Караниколов е един от младите гербери, които разцъфтяха и направиха кариера под генералския мускул на Бойко Борисов. Първоначално той работи в Столичната община, а по време на първия кабинет на Борисов става шеф на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Такъв той беше, докато не стана министър, което ознaчава, че през това време се смениха няколко правителства от различни партии и коалиции.

Министерско оцеляване

Оцеляването на Караниколов във всички тези времена, някои от които доста смутни за кадрите на ГЕРБ, е многозначителен факт.

Приватизационните сделки, станали по времето на Караниколов като шеф на агенцията, не са много, но пък за сметка на това са интересни. Именно през неговото управление „Булгартабак” бе продадена за 100 млн. евро на „БТ Инвест” ООД, което е регистрирано в Австрия. Официално се твърдеше, че зад това ООД стои руската Внешторгбанк. След като напусна България обаче, бившият мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев не спира да говори, че „Булгартабак” е приватизиран от Делян Пеевски. По документи участието на Пеевски е едва 5%.

Ирена Кръстева и Цветан Василев обаче съвсем официално закупиха за 20 млн. лв. недостроената сграда на ИПК „Родина” с терен от 15 дка в София. Това също стана, докато Караниколов управляваше агенцията.

През миналата година пък бе продаден Дипломатическият клуб в „Бояна” за 8,5 млн. лв. Тази продажба беше много интересна, защото собственик на клуба формално стана фирма, регистрирана с 3 лв. капитал от трима младежи от Стара Загора.

За тази сделка, както и за други сделки, наддаване нямаше. Източници на „Клуб Z“ тогава съобщиха, че зад сделката за ценния имот в „Бояна” стои именно Делян Пеевски. Официално обаче доказателства няма.

Лансиране в съдебната власт

Подозренията, че Караниколов зае страната на Пеевски в конфликта му с Цветан Василев по повод „Дунарит”, са твърде силни, за да бъдат пренебрегнати. Не са един или двама онези, които съзират в действията на Караниколов по въпроса откровено подпомагане на овладяването на предприятието от страна на офшорката „Виафот”, която е срещнала непреодолима преграда в лицето на българската съдебна система. Някои дори заподозряха Караниколов, че участва или съдейства на дейността на организирана група за пране на пари.

Особено интересни бяха изявленията на Караниколов, че собствеността на „Дунарит” е неясна. Икономическият министър би трябвало да знае, че за доказване на собствеността не е необходимо вписване в Търговския регистър. Съмненията, че тези изявления също се правят в полза на определени интереси, продължават да съществуват.

„Атака” обаче вече лансира и хора, свързвани с Пеевски и в съдебната власт. При това не къде да е, а в кадровия орган на тази власт – Висшия съдебен съвет. Лично Волен Сидеров предложи за член на Висшия съдебен съвет Йордан Стоев. Той е зам. апелативен прокурор на София и бе избран в прокурорската колегия на ВСС. Това е прокурорът, отказал да образува проверка срещу Делян Пеевски по сигнал на „Протестна мрежа”. Той беше за това, че Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков са организирана престъпна група. Стоев беше прокурорът, който на втора инстанция потвърди отказа на прокурор Боряна Бецова да образува проверка за разминавания между фактическото и декларираното имотно и финансово състояние на Пеевски.

В кулоарите на парламента се говореше, че това е номинацията, която е срещнала най-сериозно неодобрение и най-трудно е събрала необходимите поне 160 гласа. В потвърждение на това са и резултатите от гласуването – Стоев бе с най-малка подкрепа от 184 гласа. Въпреки това обаче той в крайна сметка бе избран.

Флиртът с Пеевски

Мнозина отдавна прогнозират, че „Атака” ще изчезне от политическия живот. Засега обаче хората на Сидеров оцеляват – било заради удобна за тях конюнктура, било заради своите политически ходове. На изборите през 2013 г. например Сидеров съвсем заслужено се качи на вълната на протестите срещу енергийните монополи, тъй като той бе първият политик, който заговори за проблемите, свързани с тях. През 2014 г. – случайно или не – комисията за енергийно и водно регулиране отново заговори за вдигане на цената на тока в същата седмица, в която се провеждаха извънредните парламентарни избори. Така „Атака” отново успя да прехвърли заветните 4%, макар и с малко. На последните парламентарни избори партията влезе в коалицията „Обединени патриоти” заедно с НФСБ и ВМРО. По този начин влизането й в парламента бе гарантирано, макар резултатът, който коалицията постигна, да бе по-нисък от очакваното.

Как ще се отрази флиртът на „Атака” с Пеевски? Отговора на този въпрос ще получим на следващи избори. Дотук избирателите на формацията й простиха много прегрешения. Нищо чудно да й простят и това. А Сидеров най-вероятно ще продължи да обслужва различни партии и икономически кръгове, докато баламосва своя електорат с приказки за Русия, славянството, лошия Запад, добрата Евразия и т.н. 

----

Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през октомври 2017 г. Още материали от същия автор можете да прочетете ТУК.

Коментари

Тц

https://bgr.news-front.info/wp-content/uploads/2017/02/19309011-1024x682.jpg

:)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета